Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
16 Май 2016 10:24:36 » Митко Динев/Перко в "Арт Маркони"
ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“ в НОЩ НА ГАЛЕРИИТЕ И МУЗЕИТЕ /2016
21.05 / СЪБОТА / - 20.30 часа
„НЯМА НИЩО ЛОШО В ТОВА, ДА СЕ ПРАВИ ПОНЯКОГА И ДОБРО ”
представяне на най-новата книга на писателя, поета, сатирика и барда МИТКО ДИНЕВ/Перко
Митко Динев за книгата и за себе си – част от интервю на Силвина Златарова:
Господин Динев, защо проза? Не изменяте ли на сатиричната поезия?
- Няма измяна. Това е просто кратка почивка от епиграмите. Пък и бяха се натрупали доста случки от живота ми, които бях длъжен да разкажа.
- Какво означава това странно и доста дълго заглавие?
- Заглавието естествено е провокативно. Оказа се, че да направиш добро на някой човек не е никак по-трудно, отколкото да му направиш лошо. Защото ние обикновено правим добрини само в бързината, докато не сме се още усетили. Усетим ли се, замислим ли се, знаете какво се получава.
- Е, и какво във Вашата книга се разказва за доброто или за лошото?
- Всъщност това са две книги. Две в едно, дето се вика. Едната съдържа разкази, които не съм измислил, а са преживяни от мен и хората в живота ми. А втората са преразказани в моя стил истории, които съм чувал отнякъде, от някого. И въпреки всичко, като всичко написано от мен, и тази книга е много смешна.
- Да, вие бяхте един от главните участници в историята на старозагорския бизнес, после излязохте от него. С какво се занимавате сега?
- Занимавам се с това да наблюдавам живота отстрани – нещо, за което никога съм имал време преди това. С една дума – почивам си заслужено.
- С нищо не се занимавате? А какво пише тогава във вашата визитна картичка?
- Много неща мога да напиша във визитната си картичка и ще са справедливи, но предпочитам да напиша „Митко Динев – пешеходец. Или по добре – минувач.”
- Исках да ви попитам оптимист ли сте за бъдещето на бизнеса и въобще за страната?
- Разбира се, че съм оптимист, защото песимистите отдавна си заминаха оттук, разбирайки, че няма да успеят да направят своята родина хубава страна, и затова се възползваха от това, че могат да направят някоя хубава страна своя родина. Аз все още вярвам в светлото бъдеще на тази територия, наречена България, независимо от факта, че когато това светло бъдеще дойде, ние с вас за съжаление ще сме отдавна в далечното ? минало. Споменах миналото ?, затова не мога да не добавя от друга страна, че това минало никога не е било толкова прекрасно, колкото сега. Но нека не забравяме, че всяко едно минало може да се представи като тъмно, а всяко едно бъдеще като светло, ако правилно бъдат осветени. И всяко тъмно минало някога е било светло бъдеще.
- Добре, но защо лошото е повече от доброто?
- Естествено, че не е така. Добрите хора са много повече, само, че се срещат много по-рядко. И затова…
- Вашето силно качество?
- Моето най-силно качество е, че въпреки всички усилия, съм жив.
- Какво не бихте простили?
- Не разбирам човешката злоба, ама така или иначе свикнах с нея. Не мога да простя скъперничеството. Особено на хора, които когато и да ги хванеш за краката и ги тръснеш, най малко 10 000 евро ще паднат от тях. Скъперничеството е потрес. Завистта също, макар, че с времето също свикнах с усещането, че завистта е все пак най-искрената форма на признание.
- Вие навършвате 65. Какво разбрахте за тези години?
- Kaкво разбрах на този свят ли ме питате? Ами разбрах, че съжалението и жалостта в него можеш да получиш безплатно, а виж, завистта трябва да се заслужи. А също така, че безкористността и искреността предизвикват симпатия, уважение, но почти винаги и подозрение.
- Какво Ви прави щастлив?
- Разбрах, че щастието не е в парите, а в техния недостатък и се моля на Бога да даде шанс на всеки да усети това. Макар че с повече пари очевидно по-лесно се усеща липсата на щастие.
- Кой е приятелят Ви?
- Всеки, който е по-умен от мен, е желан приятел. Искам още да се уча, затова… И все пак, изкушавам се да призная, че откакто загубих всичките си пари, половината ми приятели ме напуснаха. Другата половина по всяка вероятност още не знае, че съм ги загубил.
- Кой е човекът?
- Този, който никога няма да си прости, че е пропуснал да помогне на някой, нуждаещ се от помощта му.
- Най-щастливият миг в живота Ви?
- Много са – когато се роди дъщеря ми, внуците ми… А ако питате баща ми, сигурно ще Ви каже, че най щастливия миг в живота му е първите 15 секунди след зачеването ми.
- Мразите ли?
- Абсурд!!!
- Успял човек ли сте?
- Сигурно, защото каквото съм мечтал, съм го постигнал. Даже и повече.
- Какво е успехът?
- Успехът е много усилия и много гънки. Не бръчки, а гънки
Нямам какво да добавя, освен Добре сте дошли!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
16 Май 2016 21:23:41 »
Много е умен, а още повече - остроумен!
Както в поезията си, така и в това интервю!
Моите почитания!
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
16 Май 2016 22:18:16 »
angar написа:
Много е умен, а още повече - остроумен!
Както в поезията си, така и в това интервю!
Моите почитания!
Наистина... Мисля идентично.
Марконче, да го прегърнеш специално от мен. И да не забравиш
_________________ Рейни
LATINKA-ZLATNA ХуЛитер
Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1372
Място: ЛОВЕЧ
Въведено на:
16 Май 2016 23:56:49 »
Markoni, прати на Митко поздрави от мен и от града на люляците!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
17 Май 2016 15:24:58 » Ще, ще...
Ама ако взема от името на всички ви да го целувам....Жорето ще вземе да ревнува Е, ще видя как да ви уредя!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума