Търпите ли критика?

Критика трябва да има и приемам такава когато е обективна, добронамерена, извън лични пристрастия, когато ми носи конкретна информация за това къде стихът не се е получил.
Преди време един хулитер ми обърна внимание, че дадена дума не се вписва добре в ситуацията. Бях много благодарна, веднага направих замяна и разбрах, че стана по-добре. В друг случай същият хулитер ми каза, че всичко било фалшиво. Този момент наистина ме разстрои, защото имам претенцията да пиша не защото трябва да напиша нещо, а защото точно тази емоция трябва да се излее в момента. Честно казано, не разбрах кое е фалшивото. Може би не беше написано добре, но фалшиво... Не ми беше полезна тази критика.
Кой е аршинът за добро или лошо произведение? Кой е аршинът, който можем да наложим и да кажем "Това - да, това - не". За n-ти път ще кажа "Харесването е дело лично." Всеки има своя, различна мярка, и оценява според собствените си естетически възприятия. Затова избягвам и не давам отрицателни мнения и оценки. Това, което на мен не допада, съвсем не значи, че е лошо. Аз не го разбирам, не се вписва в чувството ми за красиво, в моралните ми критерии и т.н... То е като с музиката, а и с много други неща. Не обичам китайска храна. Лоша ли е след като толкова народ по света я харесва? Всеки слуша различна музика, но мога ли да кажа, че музиката, която слушам аз е по-добра от музиката, слушана от друг (с малки изключения, които изобщо не мога да приема).
Признавам открито, че не разбирам и не харесвам особено стихове, наситени със сюрреализъм и които приличат колажи, макар че това също е изкуство, ако е изпълнено майсторски. Не харесвам също и много свободни бели стихове, където липсва ритмика, мелодика и т.н.., които ми приличат на есе, за разнообразие записано на строфи. Може и гениални да са, но не ги разбирам. Понякога ме завладяват със своеобразно внушено усещане и ако и това не стане просто ги отминавам. Оставям ги за тези, които ще разберат за какво иде реч.
Та пак за критиката. Трябва да се прави деликатно, трябва да бъде обоснована и винаги да се подчертава, че е субективно мнение на критикуващия, а не просто "Абе, стихът ти не става!" и тогава тя ще изиграе своята роля. Това би помогнало на автора да види написаното с очите на читателя, със странични очи, и тогава да се роди истината.
Освен това нека се държи сметка и за личните чувства на автора. Най-лесно се стреля и се убиват поети. Не е това целта, нали?

Silver Wolfess написа:

Критика трябва да има и приемам такава когато е обективна, добронамерена, извън лични пристрастия, когато ми носи конкретна информация

Там е работата, че в последно време хората не правят разлика между критика и заяждане. Такова, виж, не търпя, че даже и хапя Smile

Много зависи и от това кой точно те критикува. Ако е човек, на когото държиш, си длъжен да се съобразиш с мнението му. Ако е някой хвалипръцко и/или самозван всезнайко... аз лично в такива случаи страдам от "избирателна глухота", както казваше един приятел... Smile

това значи, че си забелязан, като творец.
Въпроса е да има градивна критика от критици, а не личностни обиди.
Rolling Eyes

Ама къде ги критиците?

Embarassed

или пак нещо не разбрах?

Ние ХУлитерите можем да споделяме какво мислим за даден автор, да опитваме да анализираме дадено произведение, но не мисля, че това е наша работа. Не сме критици, професионални, а пишещи разнородни по професия индивиди.
Не ме е страх от мнението на критика.
Според мен автора го боли, ако книгата му се превърне в "мъртва книга"/отлежаваща по рафтовете на библиотеката или книжарницата или книга чийто страници са неотваряни от незапомнени времена/.
Мисля, че всеки пишещ иска да знае как читателите възприемат произведението му, а колкото до критиците все пак те от критика си вадят хляба.
Като ХУлитер казвам- добре дошли критици и уважаеми читателю, дано намериш нещичко, с което ХУлите да влязат в сърцето ти.

Ми нали и аз това казвам...? Smile

Wizard написа:

Silver Wolfess написа:

Критика трябва да има и приемам такава когато е обективна, добронамерена, извън лични пристрастия, когато ми носи конкретна информация

Там е работата, че в последно време хората не правят разлика между критика и заяждане. Такова, виж, не търпя, че даже и хапя Smile

Много зависи и от това кой точно те критикува. Ако е човек, на когото държиш, си длъжен да се съобразиш с мнението му. Ако е някой хвалипръцко и/или самозван всезнайко... аз лично в такива случаи страдам от "избирателна глухота", както казваше един приятел... Smile

Полезната забележка, трезвата оценка може да дойде и от хора, които не познаваш. Дори е по-добре така. В известен смисъл ме дразни когато зад лирическия герой се търси непремено личността на автора.

Най-често става така обаче - човек пише за себе си, описва своя живот, своите проблеми... и тогава поне според мен книгата/разказа/стихотворението става най-жизнено. В противен случай, когато пишеш за нещо различно от твоя свят... има опасност да сътвориш нещо твърде изкуствено...

ХуЛитер Записан(а): Aug 26, 2004 Мнения: 24

Wizard написа:

Най-често става така обаче - човек пише за себе си, описва своя живот, своите проблеми... и тогава поне според мен книгата/разказа/стихотворението става най-жизнено. В противен случай, когато пишеш за нещо различно от твоя свят... има опасност да сътвориш нещо твърде изкуствено...

Според мен автора най-често се опитва да не пише за себе си. По-скоро е актьор - влиза в ролята на лирическия си герой, естествено, със собствените си познания (и индивидуализъм, откъдето може би идва "заблудата", че пише за себе си).

Е, да - в повечето случаи лирическият герой е това, което искаш да бъдеш, а не това, което си. Ако пишехме за себе си едно към едно... хмммм, на кого щеше да му е интересно да чете за приключенията на един журналист или графичен дизайнер, примерно Smile

В такъв случай щяхме да се превърнем в документалисти.

Разговорът тръгна в страни от критиката, но си мисля, че действително поетът е актьор, който съпреживява, освен своите, и чужди съдби, случвания и т.н.., пречупени през собствения светоглед. Едва ли един живот би стигнал да изживееш всичко, за което пишеш.

Вярно... Я да се върнем на критиката все пак! Smile

Кой все пак според вас има право да ни критикува? Повтарям се, но НЕ ПРИЕМАМ критика от хора, които не уважавам и/или не познавам...

По-горе съм си казала какво мисля. Не подминавам ничие мнение, ако почувствам, че е обективно, а не чиста проба заяждане или не знам си какво отношение към мен като автор, или избиване на комплекси от страна на самия критикуващ... Въобще много е различно. Може да се съобразя, а може и - не.
Май, че изчерпах темата. Smile

ХуЛитер Записан(а): Jan 15, 2005 Мнения: 12

А съгласни ли сте с тази мисъл:

"Тези, които пишат ясно, имат читатели, тези, които пишат мъгляво - имат коментатори." Камю

Преводът е мой, та за по-сигурно, ще напиша и оригинала

Those who write clearly have readers, those who write obscurely have commentators.

Camus

Формално погледнато - да.
Защо обаче мисълта на Камю е на английски?

ХуЛитер Записан(а): Jan 15, 2005 Мнения: 12

Ами на английски я открих! Smile

)) Не знам защо не е на френски. Възможно е да я е изразил на инглиш, знам ли Smile

Казваш, формално... значи, привидно съгласен? Smile

Сентенцията на Камю ми допада, защото това е близко и до моето мислене. Не бих желала някой да ми коментира най-обичаните от мен книги - "На изток от рая" - Стайнбек, "Принцът на приливите" - Конрой, "Татко" - Уортън, "Престъпление и наказание" - Достоевски... и всички останали. Предпочитам сама да откривам нови и нови неща при всеки прочит, а не някой да ми казва какво е открил в тях.

Но конкретно по темата - критиката е полезна именно, когато е градивна. Когато не критикува автора, а само творбата му. Грешката да се идентифицира произведението с неговия автор е обикновено грешка и на автори и на критици.

П.П. Имам едно предложение. Да бъдат обвързани гласуванията в сайта с коментар. Всеки, който дава своя глас "за" или "против" някое произведение, да се обоснове за оценката си. Не, че не ми допадат петиците, с които ме оценяват Smile

Но бих била доволна да разбера, че не е просто хей така, по симпатия Smile

Да не говорим пък за по-ниските оценки. Интересно е да разбереш недостатъците на тази частица от себе си - все едно някой да коментира облеклото ти, защото думите, това са дрехите на мисълта Smile

)

Хубава идея, но човек не винаги е способен да разложи творбата на отделни части и да анализира коя по-точно му е харесала и защо. Ако мисълта му не е ясно изразена, той може да омаловажи или преувеличи без да иска даден момент. Критиката е добре дошла, когато човекът държи да я даде, а не му я искат непременно. Кой знае с какви коментари ще се изплъзват... Razz

Понякога пиша оценки спонтанно, преди още да съм се отърсила от впечатлението...
Анри Бергсон казва че интуицията може да разбере творба на изкуството по-добре отколкото разума. Вторият по-скоро я осквернява.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите