"БАБЕШКИ ИСТОРИИ" хайде да ви видя сега!

Скъпи приятели, виждам че нещо се заиграхте с политиката и ви предлагам малко разведряване.
Идеята ми хрумна естествено, когато аз самата станах баба и се оказах в смешна ситуация преди още малката красавица да е проговорила. И докато си разказвах на приятелки забавната историйка те ме засипаха със свои, също толкова смешни и забавни. Та предлагам по повод Бабин ден 21.01.2016 да си направим едно "бабешко четене" на такива смешни историйки. Със сигурност не изключваме дядовците, защото мисля че отношението и участието им в темата внуци е абсолютно равностойно...Това ще е кодовото название.
И понеже нямах време да го консултирам с админите как да стане така, че и тези, които няма да дойдат да могат да се позабавляват с нас, предлагам всеки който има какво да сподели / ама моля да е максимално кратичко, не по-дълго от половин страница/ да ми го прати на лични или имейл art_markoni@abv.bg, като съответно го публикува и тук, в темата.
Нека това да стане до 19.01.2016 г. за да има време да ги подготвя за четене...как ще ни стигне времето не зная...ама ще го мисля.
На 21.01.2016 да се съберем в галерията и да се позабавляваме. Ще се опитам да измисля някакви награди- поощрения, като още нямам идея за тях. Но както вече сте се убедили моите предложения нямат претенциите на конкурси, а на празници...Погледнете на това предложение откъм забавната му страна. Laughing

Няма лошо тези, които нямат какво да разкажат още, да споделят мнение по публикуваните творби. Нека темата е отворена и забавна.
Ако видя, че творбите стават много ще обявя седянка - от ранни зори та до тъмно, така ще ни стигне времето да изчетем всичко Laughing

Бързам за среща с първородната си внучка. Това ще е първото ми посещение след изписването й. Ще присъствам на утринния й тоалет. Разтапям се при мисълта за милите муцунки при събуждане...Никакъв парфюм. Предния път когато аз я поех в ръце кихна и синът ми реши, че не харесва парфюма ми, бил много силен. Ами нали е марков? Карай, достатъчно е че аз съм Маркова, най-марковата баба. Без малко много марково да се изтръшкам пред Областната управа. Тази улица е ремонтират вече от месеци...всъщност целия град е разкопан. Внимавам и не вдигам поглед от краката си. Е, не мога да отмина витрината на конкуренцията. Галеристката тъкмо отключва с гръб към мен. Познаваме се само по физиономии, но се разпознаваме все пак като се видим. В този момент тя се обръща и се провиква силно :“Честито!“ , „О, благодаря!“ радостно изпъхвам...и ме осеня мигновено мисълта: Тя от къде знае? Как от къде...все пак съм единствената маркова галеристка в този град и следи изявите ми. Е да, ама скоро не съм гостувала в никоя телевизия или радио, а не помня да сме приятелки във Фейса...За всеки случай леко извръщам глава. Туш! Една широко усмихната жена върви към галерията...
С цялото си достойнство забързвам напред...Чувствам се точно като „ Лондонски кмет по погрешка заключен в обществена тоалетна“ – справка любимецът ми Джеръл Даръл.

Моята приятелка Виолета пристига в галерията с пет годишната си внучка. Естествено споделям, че съм номинирана за баба и по Коледа живот и здраве ще получа пожизнената си титла. Тя въодушевено ми споделя колко е вълнуващо да си баба, колко интересно и забавно е всеки ден, особено като пораснат. И понеже са в галерия не може да не стане въпрос за рисуване.
- Тя има интересен поглед към рисуването. Онзи ден рисува лодка върху зелен фон. Питам я защо е направила морето зелено.
- Това, бабо, е трева.
- Е как лодка на трева?
- Ами да. Ние като ходим в Морската градина нали си играя на онези лодки на тревата.
- Добре, хайде сега нарисувай ни нас двете, не се предавам аз. Тя ентусиазирано се хвърли върху листа, но след малко вдигна безпомощно ръце
- Бабо не мога
- Е как да не можеш?
- Бабо, не знам как се рисуват бръчки.

ХуЛитер Записан(а): Mar 02, 2014 Мнения: 18

Разказвам на внучката си Виктория /3г. и 5м./ приказката "Тримата братя и златната ябълка". Когато стигнах до момента на взимане на ябълката от ламята, тя съвсем учудено възкликна:
- Те защо се мъчат, бабо? Защо не си купят ябълки от магазина?

Внучката ми, на две годинки и половина, вече ходи с мен на разходка, изведнъж застава пред мен, вдига ръце и заплитайки език произнася:
Дядо, много те обичам! Хайде да ме носиш!

Ето, че има какво да разкажете. Невероятно изобретателни са малките. Освен това имат толкова свободна мисъл, необременена от условности.Благодаря Горещлед и Старозагорец!

Раждането на първото внуче те изстрелва в категорията на „баба и дядо”, независимо дали „никой не ти дава годините”, или вече са ти отстъпвали място в градския транспорт. Някои очакват думичките със сладостен трепет, други - със смесени чувства. Та свекър ми и свекърва ми, сдобили се с първото си внуче, т.е. внучка дойдоха вкъщи на първото си официално посещение. След връчването на подаръците съпругът ми се обърна към баща си: „Хайде, честито, дядо Сашо!“ Последният, който доста младееше за шейсетте си години, запази самообладание, преглътна и заразказва, че той и брат му се обръщали към баба си и дядо си със стара майко и стар татко.
- Това е било навремето – отбеляза съпругът ми. - Аз наричах моите „бабо“ и „дядо“.
- Тогава – не се предаваше дядото, явно обмислял различни варианти, - може и само на малко име, като на Запад. Да… - палеше се той, - точно така си говорят там и няма нищо лошо в това.
- Добре тогава, от днес вече ще се казваш Дядо, това ще е малкото ти име. Ако искаш, за благозвучие можеш да добавиш и Сашо.

ХуЛитер Записан(а): Mar 02, 2014 Мнения: 18

Нещо съвсем прясно.
Снощи, Вики изпадна в конфликт на интереси с прабаба си /малката желаеше да гледа детско предаване, а прабабата нещо друго/. В разгара на спора им ,Вики, натъртвайки на всяка дума възкликна:
- Не те обичам, тебе! Никога!
-А кого обичаш, баби?
-Обичам само мене си!

След 5 минути обичаше целия свят.

ХуЛитер Записан(а): Mar 02, 2014 Мнения: 18

И нещо от внучето ми Георги / 4г и 6м/

През лятото ни беше на гости. Заведохме го на село и мъжът ми взе да се вайка, че е много сухо и лозето ще изгори. По-скоро сам на себе си каза:
-Дано да завали, че иначе жалко за труда ни!
-А дано, ама надали! - отвърна му Гого

Днес е Бабин ден, ама не знам вече по кой календар, ние ще си го отбележим на 21.01. 2016. Така че продължавайте Laughing

Този разказ ми изпратиха приятели, които не са регистрирани в сайта Пламен и Джени
Кроасанчето на баба

Сдобихме се с внучка с Испания. Дъщеричката се омъжи там. Естествено отиваме да видим малкото съкровище и оставаме леко разочаровани, че испанската сватя нарича бебчето „Кроасан, кроасан“. Но като минават два дни и виждаме с колко „мармалад“ са заредени памперсите всеки път, приемаме че има някакво основание. Преодоляваме първоначалната си съпротива и също се включваме в хора на „Кроасаните“. Изненадващо испанската баба ни поглежда изключително възмутена и се втурва в някаква разгорещена дискусия с дъщеря ни. Настава известно объркване и обяснения в превод в двете посоки, при което става ясно, че испанската баба употребява не „кроасан, а „корасон“, което означава сърце. Но асоциацията за кроасана определено стопява леда и всеки път на пълния памперс на малката имаше ответен залп от смях.

Разказът е на моята приятелка Веселина Джамбазова

- Бабо, пък ти като си била маймуна в зоопарка ли си живяла?
- Кой ти ги разравя тези неща бабиното?
- Мама. Каза, че само маймуните, които се трудят станали хора. Бабо, ти за това ли все чистиш и копаеш в градината, да не станеш пак маймуна ли?
Laughing

ХуЛитер Записан(а): Mar 02, 2014 Мнения: 18

Мой колега, вече пенсионер, отива в София да гледа болното си внуче, че всички други- баби и родители са на работа. На вратата малкият го посреща:
- Дядо, къде е жена ти? Тя защо не дойде?

ПП. Жената на дядото си е истинската баба на детето. Smile

Когато излизаме на разходка винаги дъщеря ми води по-голямото дете, а малкото татко му, защото често се налага да го носи на ръце.
- Бабо, пък ти си родила мама, а баба Ана е родила тати нали?
- Да, бабе.
- А пък мама е родила мен, а пък Дидо го е родил тати!

Аман от бабешки седенки, засрамете се от домотканите си историйки, бре хора! Изкуткудякали бабишкери!
Алби Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите