Да не зачеркваме историята...

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2010 Мнения: 216

Аз не съм комунист..и никога няма да бъда...
но това не ми пречи да припомня на всички в сайта,
за загиналите във войната срещу нацизма!!!
Тази песен казва всичко...

http://vbox7.com/play:d32bcf52
Поклон пред всички загинали!!!

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Война...
Най-страшното.
Никога, никога, никога да не се повтори!
Бдете!

Част от гените ни са свързани с тази земя...

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Съвременната българска олигархическа мафия по платена поъчка подменя историята. В чий ли гроб ще закопаят мръсните си пари?...
Или ще живеят вечно... Smile

Политически проститутки винаги е имало. (Както и други). Вторите се препитават, продавайки единственото, което имат - остатъка от тялото си.
Първите - остатъка от душите си. Въпрос на избор.

Някога великият хуманист Алеко горестно разсъждаваше "в какво ще се превърне человекът, личността, когато се осъществи Беламовият идеал".

Е, днес вече виждаме в какво. И, за съжаление, късата памет е една от определящите за нашия съвременник. Свидетели сме на това как именно късата памет довежда до възраждането на нацизма, как в Украйна, в Прибалтика откровенните нацисти се обявяват за национални герои, забравяйки, че те са част от оная военнополитическа машина, която доведе до Освиенцим, Дахау, Равенсбург, Бабий яр, Хатин, която изтриваше от лицето на Земята цели народи в името на т.н. висша раса, която разграбваше и унищожаваше безвъзвратно културно и историческо наследство.

Ще кажете: "Това е минало!". Да, минало е, но не трябва да се забравя. Защото цената му е повече от 60 милиона загинали, над 70% разрушена индустриална инфраструктура на Европа. И днес на някого все пак му се иска да пренапише историята, да подмени реалностите, за да изключи паметта, да заличи с мълчание участието на СССР във великата победа над нацизма. Но историята е обективна наука и пред фактите и боговете мълчат. Така че, колкото и да не им се иска на днешните европейски и задокеански политици, ще трябва да си спомнят съвета на Бисмарк и да не се опитват да се конфронтират с Русия.

Светът няма нужда от забрава, светът има нужда да помни, за да не се повтаря никога повече!

Помнете!
През векове,
през години -
помнете!
Онези,
които не ще се завърнат -
помнете!

Не плачете!
В гърлата
стона задръжте,
горчивия стон.
За паметта
на онези, които паднаха в бой
бъдете
достойни!

Вечно
достойни!

С хляб и със песен,
с мечта и със стих
с живота си
волен,
с всяка секунда,
с глътката въздух
бъдете
достойни!

Хора!
Додето бият сърцата -
помнете
на вашето щастие
каква е
цената!
Моля -
помнете!

Песента си
отправяйки в полет -
помнете!
Онези,
които никога вече
няма да пеят -
помнете!

На свойте деца
разкажете за тях,
за да запомнят!
На внуците свои
разкажете за тях -
нека също
да помнят!

Додето я има Земята безсмъртна -
вие помнете!

Към звездите когато отлитате -
вие помнете!

Посрещайте
трепетна пролет,
хора от Земята.
Убийте
войната,
прокълнете
войната,
хора от Земята!

Свойта мечта
пренесете
през годините
и с живот
напълнете ...
Но онези,
които никога вече не ще се завърнат -

заклинам ви -
помнете ги!

Р. Рождественски.

ХуЛитер Записан(а): May 24, 2005 Мнения: 100

Жестоки са войните, в който загиват милиони хора в разцвета на живота си, заради алчността или неразумието на шепа хора. Този факт поставя под съмнение мощта на човешкия интелект.
Ето защо, за Европа няма по-важни дати от датите, на който е слаган край на война.

Ето защо, 9 Май завинаги остава Рождения Ден на Мира в Европа !

Честит празник!
И нака винаги да бъде Мир!

ХуЛитер Записан(а): May 24, 2005 Мнения: 100

https://www.youtube.com/watch?v=OSuA-EggLmo&feature=player_embedded

Гост

Не разбрах какво общо има темата с литературата, тъй като си е чисто политическа и като такава не й е мястото тук

Ето нещо, свързано с литературата, от което се вижда, че тиранинът Сталин е доста по напред с материала от Хитлер.
Не политизирайте и не русфилствайте, моля.
ДНЕС е ДЕН на ЕВРОПА, а не на тирани, все едно червени или кафяви.

http://chitanka.info/text/3533-arhipelag-gulag

Е, ако някой политизира, това си ти, Ранвир. Но именно заради светостта на празника ще се въздържа от отговор, какъвто мисля, че заслужава казаното от теб.

Предлагам темата да се заключи.

Гост

Напротив, аз направих темата литературна, насочвайки вниманието към една безсмъртна киига, описваща истината за една чудовищна тирания,която някои сега искат да възвеличават.

"се променя и отношението към Архипелага и всичко на Архипелага.
На 26 март 1928 г. Совнаркомът (значи — още под председателството на Риков) разглежда състоянието на репресивната политика в страната и състоянието на местата за изолация. За репресивната политика се стига до заключението, че е недостатъчна. Постановява се[1]: спрямо класовите врагове и класово чуждите елементи да се прилагат сурови репресивни мерки, лагерният режим да стане по-строг. И още: принудителните работи да не бъдат заплащани на затворниците и да станат стопански оправдани за държавата. И: „да се смята за в бъдеще за необходимо разширяването на капацитета на трудовите колонии“. Тоест чисто и просто се предлага да бъдат подготвени по-големи лагери преди планираните масови арести. (Троцки също предвижда тази стопанска необходимост, само че той отново предлага своята трудова армия със задължителна мобилизация. Все от един дол дренки. Но дали за да противоречи на своя опонент, или за да пресече решително у хората всякакви молби и надежди за връщане, Сталин решава да прекара трудовата армия през тъмничната машина.) Приключва безработицата в страната — вече има икономически смисъл от разширяването на лагерите.
Ако през 1923 г. на Соловки има затворени не повече от три хиляди души, към 1930 г. те са вече около петдесет хиляди плюс още тридесет хиляди в Кем. От 1928 г. соловецкият рак започва да пълзи — отначало по Карелия — за прокарване на пътища, за експортен дърводобив. Със същото усърдие СЛОН започва „да продава“ инженери: разпращат ги без конвой на работа в северните области, а заплатата им се изплаща в лагера. Във всички точки на Мурманската железопътна линия от Лодейное Поле до Тайбола към 1929 г. се появяват вече лагери".

Ranvir написа:

Не разбрах какво общо има темата с литературата, тъй като си е чисто политическа и като такава не й е мястото тук. Сталин е доста по напред с материала от Хитлер.
Не политизирайте и не русфилствайте, моля.
ДНЕС е ДЕН на ЕВРОПА, а не на тирани, все едно червени или кафяви.

Ранвир, все едно да запиташ: какво общо има животът с литературата?
Вчера парадът на Победата на Червения площад в Москва беше грандиозен.
Но не по-малко грандиозен беше и концертът по случай Деня на Победата.

Та дали цялата истина се съдържа в книгата на Соложеницин "Архипелаг ГУЛАГ", линк към която посочваш? Да, в книгата е истината. Но това не е ВСИЧКАТА истина.

Защото който е гледал как хората от публиката плачат (в това число и Путин), и как припяват песните (а песните са руски, но те всички бяха съветски песни), няма как да не е разбрал, че в Съветския съюз не всичко е било лагери. Ако е било така, денят на победата днес щяха да го празнуват фашистите.

Някой беше написал, че националните герои трябва да бъдат почитани и обичани с всичките им черти - и положителни, и отрицателни.
Аз мисля, че историческите личности за положителните си черти трябва да бъдат почитани, а за отрицателните - осъждани.

Сталин само сатрап ли е бил? Две мнения няма - култът към личността му е развенчан, грешките му осъдени.
Разбира се, "човекът е такъв, какъвто е дългът му - на меча не прилича да е мек". Но в спомените на военачалниците и конструкторите, с които Сталин е работил, той съвсем не е бил сатрап.
Сталин сам ли е писал наказателния кодекс, сам ли е измислил ГУЛАГ, сам и без необходимост ли е създал СМЕРШ? Учебниците по "Арестознание" той ли ги е написал? Не на него, а на човешката ни природа се дължат човешките жестокости. Бог ни е създал такива.

Нима нощните арести и отвличания "без право на кореспонденция" не са правени и в България през 1923 година - "По следите на безследно изчезналите"? Сталин ли е обучавал на това българските фашисти?
Не пише ли за това и Юлиус Фучик в "Репортаж, писан с примка на шията"? Сравнението на хората с опитни зайчета Солженицин ли го измисля - не е ли използвана тази метафора и от палачите на Юлиус Фучик: хората са като опитни зайчета - бръкнем в зайчарника, измъкнем някое, а другите си живеят, все едно нищо не знаят и нищо не се е случило?
Не са ли били още по-жестоки мъчители и убийци японските войски, окупирали през Втората световна война китайските градове - те са вършели много по-страшни жестокости и зверства, от всички описани в ГУЛАГ. И за това ли Сталин е виновен?

За мене Девети май е Ден на Победата! Тъй като тази дата е била вече определена за този ден, за Ден на Европа е трябвало да намерят друга дата. В случая са постъпили както е постъпвала църквата - обявявала е дните на езическите празници и за християнски празници, за да може постепенно да им отнеме и промени истинското значение и съдържание.

И за какъв Ден на Европа може да става дума при днешната му антируска насоченост? Та нали голяма част от територията на континента Европа е Русия, та нали голяма част от населението на континента Европа е руско? Никакъв Ден не Европа не може да бъде това!

България не само е в ЕС, тя трябва и да е ЕС! България не само е в НАТО, тя трябва и да е НАТО! И като така, тя не трябва просто да се присъединява и да подкрепя решенията на ЕС и НАТО, тя трябва да е от тези, които вземат тези решения! И да не допуска от тези организации да се вземат антихуманни, откровено несправедливи решения, да се наричат жертвите агресори, а агресорите - жертви. Както по Украинската криза и като за агресивната политика на НАТО спрямо Русия!

И не русофилството е лошо и опасно - неморално филство няма. Неморално е само фобството.

Чудесна е цитираната от Соложеницин руска пословица: "На този, който спомене миналото, да му изтече едното око; но на този, който го забрави, да му изтекат и двете!"

Така че, "Хора помнете! И бдете!"

Гост

Темата няма абсолютно нищо общо с литературата и отбелязах този факт. Но нямам нищо против да сблъскваме мнения по тази проблематика.
1. В сутрешното предаване на БНТ 1 преди малко случайно попаднах на интервю с Иво Инджев, който съвсем правилно попита с какво днешна Русия би могла да бъде пример за нас и отговори, че с нищо, а после прочете нещо, писано през 1843 г. за манията на Русия към парадите. Ето я тук същностната разлика между културна Европа,която вчера отбеляза своя Ден с мъдрост и спокойствие, и дивашката руска псевдодържава, която и вчера дрънкаше оръжие и изроди празника. Впрочем затова нормален държавник не отиде при неосталина Путин на парада.

2. Периодически някой от руската пета колона в сайта провокира с неадекватни теми, целящи пропагандиране на "великата " Матушка Русия. Просто не е тук мястото за това.

3. Вчера беше ден на Европа, и това да повторя. Празнува един континент, станал жертва на демоните на болшевизма и нацизма, който днес е забравил ужасите на войната и гледа напред, точно поради което приема Русия като чуждо тяло в организма си.Русия днес не е европейска държава. Някога е била, преди 1917, но оттогава не е.

4.Честит Ден на Европа!

Ранвир, мисля, че прекаляваш. Мрази Русия, руското, колкото искаш, но не натрапвай на другите тази си омраза. И Иво Инджев едва би могъл да бъде дава съвети за отношението към Москва. С неговата биография, впрочем, на мен би ми било неудобно да правя това. Не го осъждам - такова е било времето, постъпвал е според каноните му. Сега мисли различно, това е негово право. Но... все пак, когато крадецът вика "Дръжте крадецът", човек се замисля и за моралната страна на въпроса.

А празникът няма нищо общо с болшевизма. Само и единствено с нацизма и победата над него. Лозунгът е бил "За Родину, за Сталина". Но на първо място все пак е била Родината.

А до 1950 година (по това време Сталин все още е жив) никой на Запад не е възприемал 9 май по начин, различен от това, което наистина е - ден на края на Втората световна война в Европа и капитулацията на Третия райх. И като си говорим за фактите, а те са обективна реалност, западните съюзници още тогава са се опитали да
изместят руснаците, да омаловажат приноса им за разгрома на Германия, приемайки на 8 май самостоятелно (в нарушение на решенията на трите конференции) капитулацията на хитлеровите войски. Но реално войната в Европа завършва в ранните часове на 9 май, когато в присъствието на ВСИЧКИ съюзнически сили отново е подписана германската безусловна капитулация. А Втората световна война завършва на 2 септември 1945 с капитулацията на Япония.

9 май се превръща в Ден на Европа чак през 1950 година, когато по идея на тогавашния френски външен министър Шуман се създава Европейска общност за въглища и стомана, от която започва обединението на Европа (всъщност на Западна Европа).

Толкова по историята.

А сега за Александър Солженицин и книгата му. Не знам какво знаещ за автора, но самият Александър Исаевич е участник във войната, капитан от Съветската армия. Арестуван е през февруари 1945 год. за критика срещу Сталин в писма до съученик. Извинявай, но по това време СССР е в състояние на война. Попитай когото и да било - по законите на военното време всяка критика срещу върховния главнокомандващ се счита за измяна, независимо в коя държава е. Така че тук няма за какво да говорим.

Що се отнася до "Архипелаг ГУЛАГ", това не е единственото му произведение, критикуващо съветската система. Тук може да се добавят и "Один день Ивана Денисовича", и "Раковый корпус", и "Красное колесо". Но ако питаш мен истински жестоката правда е казана в "Россия в обвале". Да, той е критикувал системата, довела до разруха и упадък, до човешко страдание и жертви. Но никога не е вървял срущу страната си. Идеолозите на студената война го превръщат в знаме на своята война с Русия.

И да не би демокрацията навсякъде да е била гладка и безболезнена, с по-малко кръв и нещастия. Просто ние не всичко знаем. Навират ни в очите една единствена Русия. Замисляли ли сте се защо?

Не е добре да се спекулира с незнанието на другите, Ранвир.

Пак предлагам темата да се заключи.

Излиза извън рамките на литературата и заплашва да излезе извън рамките на добрия тон.

Гост

Точно защото излиза от темата на литературата, се включих в нея. Мненията за 9 май, Русия, Втората световна война е нормално да са коренно противоположни.
Ако ще се дискутира, нека да е за литература. Освен " Архипелагът Гулаг"има още много книги, разкриващи еднаквата същност на нацизма и болшевизма, което е главното в случая. ТЕ СА ЕДНАКВО ЧУДОВИЩНИ.
Затова .. "Решението на украинския парламент /Върховната рада/ за забрана на символите на тоталитарните режими и отричането на техните престъпления е от същия род. Освен това украинският закон /ако бъде одобрен от президента Порошенко/ ще е един от най-строгите в цялото посткомунистическо пространство. Той забранява разпространяването на комунистически и нацистки идеологии, изисква преименуване на населени места и въвежда наказания за отричането на престъпленията на СССР и нацистка Германия. "

Искаш литепатура? Добре, ето ти литература!
Опираш се на авторитета на Солженицин? Добре, ето ти Солженицин!

"Я убеждённый противник «панславизма»: это всегда был для России замах не по силам. Никогда я не одобрял нашего попечения о судьбе славян западных (жестокая ошибка Александра I с присоединением Польши, да и у Чехии далёкий от нас путь) или южных, где за нашу опеку и жертвы мы получали либо неблагодарность, как в Болгарии, либо встревали в необязательную для нас, но губительную войну, как из-за Сербии."
"От самых первых шагов создания украинского государства там раздувалась – для укрепления политических рядов – мнимая военная угроза от России. Когда начала формироваться украинская армия – от офицеров при принятии присяги требовали заявить особую готовность воевать именно против России. Угроза войны так жаждалась ими (для укрепления слишком ещё разбродного «украинского сознания»), что достаточно было России заявить лишь о намерении продавать нефть не по дешёвке, а по мировым ценам, – с Украины грозно откликались: «Это – война!!» (Кучма, 1993: «Никакая экономика не выдержит, если нефть покупать по мировым ценам»). "
"Со многими украинскими националистами я сидел в лагере в 50-е годы и понимал так, что мы с ними в искреннем союзе против коммунизма (слова «москали» мы от них не слышали тогда). В 70-е годы в Канаде и в Соединённых Штатах, где велик массив украинской эмиграции, я наивно допытывался у них: а почему они нисколько не выступают против коммунизма, ничего не делают против него, – но так остро высказываются против России? Наивно, потому что лишь годы спустя узнал, что пресловутый американский закон 86-90 «о порабощённых нациях» был искажённо сформулирован против русских и подложен американскому Конгрессу именно украинскими националистами (конгрессмен Л. Добрянский).

По мере того как украинские националисты разворачивали свою идеологию, в ней брали верх самые дикие крайности трактовок и призывов. Мы узнали, что украинская нация – это «сверхнация», она настолько уходит в тысячелетние глубины веков, что украинцем был не только Владимир Святой, но даже, по видимости, и Гомер, – ив подобном духе комично переделываются школьные учебники на Украине, ибо украинский национализм, при столь явном меньшинстве этих националистов, напорно возводится в идеологию всей Украины. «Украина для украинцев» – это уж самое несомненное (хотя на Украине живут десятки народов), но и: «Киевская Русь – до Урала!» Русские отлучаются и от славянства как «монголо-финский гибрид». Созданный теперь в Одессе Институт национальной геополитики носит имя (Юрий Липа) автора книги «Раздел России», ещё в 1941 предложившего программу: «Россию можно сокрушить только в союзе Украины с Кавказом и Закавказьем». В духе этого в 1992 украинскими националистами открыто праздновался во Львове юбилей гитлеровской дивизии СС «Галиция» (и это не вызвало упрёков, возмущения от Соединённых Штатов). На их конференции, 1990: «Мы исповедуем культ силы, сила – это всё!» Для того Украинская Национальная Ассамблея (УНА) имеет свои штурмовые отряды (УНСО) и лозунг: «УНА – до влады [к власти], УНСО – до штурму!» На Конгрессе 1994: «Поддерживать региональный сепаратизм в России для развала её!» («Аргументы и факты», 26.6.1994).

И такая антирусская позиция Украины – это как раз то, что и нужно Соединённым Штатам. Украинские власти, и при Кравчуке, и при Кучме, подыгрывают услужливо американской цели ослабить Россию. Так и дошло быстро – до «особых отношений Украины с НАТО» и до учений американского флота в Чёрном море, 1997. Поневоле вспомнишь бессмертный план Парвуса 1915 года: использовать украинский сепаратизм для успешного развала России.
Увы, националисты с Западной Украины, веками оторванные от остальной Украины, пользуясь переполохом 1991 года и неуверенностью украинских лидеров, стыдливо спешивших отмыться от коммунизма примыканием к накалённому «антимоскальству», – сумели начертать и вменить всей Украине ложный исторический путь: не просто независимость, не естественное развитие государства и культуры в своём натуральном этническом объёме, – но удержать побольше, побольше территорий и населения и выглядеть «великой державой», едва ли не крупнейшей в Европе. И новая Украина, денонсировав всё советское законодательное наследие, только этот один дар – фальшиво измысленные ленинские границы – приняла! (Когда Хмельницкий присоединял Украину к России, Украина составляла лишь одну пятую часть сегодняшней территории).
Уже сейчас украинские власти выбрали путь усиленного притеснения русского языка. Ему не только отказали стать вторым официальным государственным, но его энергично вытесняют из радиовещания, телевидения, из печати. В десятки раз удорожают подписные цены на российские издания. Идут чередой должностные увольнения за невладенье украинским. В вузах от вступительного экзамена до дипломного проекта – всё только по-украински, а коли терминологии не хватает – выкручивайся. Из школьных учебных программ русский язык – где исключают нацело, где сводят до «иностранного», до факультативного; полностью исключили историю Российского государства, а из программы по литературе – едва ли не всю русскую классику. Звучат такие обвинения, как «лингвистическая российская агрессия» и «русифицированные украинцы – пятая колонна». Так – начинается не с методического подъёма украинской культуры, а с подавления русской. Дошло до попыток языкового самобегства: перевести украинский язык на латинский шрифт, насмешка надо всей украинской историей.

И упорно теснят Украинскую Православную Церковь, ту, что осталась верна Московской Патриархии, с её 70% украинских православных.

В сегодняшней Украине нельзя и голоса поднять за её федеративное устройство, с такой безоглядной щедростью принятое в России: сразу выступает призрак автономного Крыма, автономного Донбасса. (О русинах Закарпатья, с их стойкими русскими корнями, мы уже и думать забыли). Если бы не кровавая затея чеченской войны – Москва в годы острых крымских кризисов, может быть (может быть?..), имела бы мужество и вес поддержать законные требования крымчан (их – 80% голосовало за независимость полуострова), но от Чечни – онемела и предала надежды Крыма. (УНСО ответила крымчанам: «Крым будет украинским или безлюдным!» Между тем активисты-националисты с энтузиазмом ехали воевать на чеченской стороне, теперь готовят памятник Дудаеву и даже, при жизни, Басаеву).
Нет, не будем подражать украинским националистам ни в истерических угрозах, ни в ненависти. Не надо никак отвечать на их накалённую «антимоскальскую» пропаганду. Надо переждать её как вид душевного заболевания. Не надо с нашей стороны делать пустых угрожающих заявлений – это горячая пища для них. Их отрезвит сам ход Времени, сам многоёмкий, своенравный исторический процесс. И никакие их проклятия не отвратят наших сердец от святого Киева, источника и самих великороссов, – Киева, где и сегодня неистребимо звучит русская речь, и не замолкнет. Будем сохранять тёплое чувство единого треславянского народа"
"Всеисторический и всемирный подвиг русского народа во Второй Мировой войне (и, страшно вымолвить: не последний ли во всей его истории?) является одной из загадок русского характера. Ведь миллионы людей были прорежены репрессиями, жили в постоянной подавленности, страхе вымолвить своё мнение; да почти половина тогдашнего населения и хорошо помнила лучшую дореволюционную жизнь, и наглядно ощущала полученные взамен социалистические оглодки. И что же искренно увлекло народную массу платить своими жизнями за такое чёрство-корявое существование? (Немало зэков и из лагерей подавали заявления на фронт.) Тут сказалась, конечно, и власть железного принуждения (невольно задумаешься над оценкой Константина Леонтьева, что достоинства нашего народа выигрывают от угнетённого состояния), тут в огромной степени проявился природный, всё ещё не додавленный русский патриотизм, – но сказалась и психологическая жажда распрямиться хоть на короткое время и почувствовать себя личностью, и даже могучей, и даже героической, – через смертный бой, дающий короткую иллюзию свободы.

Сегодня тот подвиг русского, нет, треславянского народа (подавляюще главной силы в Красной армии и на заводах тыла, и на колхозных полях), сокрушившего гитлеризм, спасшего западные демократии при наименьших для них человеческих потерях, – сегодня, в живых чувствах и мировой памяти изглажен, забыт, невозблагодарён, потонул под струёй современной жизни, для которой остов ещё сохранившейся России – некое реликтовое, всем помешное и многим – презренное Чудовище. "

"А радиостанция «Свобода» в эти годы стала уже легальным как бы внутрисоветским радио. Она завела серию передач «Русская идея», где издевательски опошляла и русскую историю и русскую мысль, прямо требовала «мутации русского духа», сокрушала русские мозги в безнадёжность, а в других слушателях наращивала неприязнь к русским. «Не являются ли русские народом прошлого, которого уже нет?» Униженная и отчаявшаяся Русь могла слышать: «причина тоталитаризма – русский родовой соблазн» (11.12.89); «у русских всё всегда на костях да на крови, а добром русский народ не умеет» (27.10.89); «говорить о патриотизме русском в такой стране просто бессовестно, безнравственно» (12.1.8 Cool

. (Все эти радиопередачи так назойливо и целеустремлённо повторялись, что, кроме служебного задания от кормящих источников, выражали и собственные пылкие чувства вещателей.)"

Вот тебе и литература ("Россия в обвале"), вот тебе и Александр Солженицин. Уж он ли не знал о чем идет речь?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите