competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
15 Юни 2014 18:00:48 » …………… |
  |
Здравей, сине!
Ние тук, на село, сме добре с майка ти. На крака сме. Прекопаваме градината, храним кокошките, пръскам ябълките и прасковите. Пък да видиш как е цъфнал нарът – като слънце е. Оня нар, дето го насадих, когато ти замина за далечна Канада. Двайсет и пет години станаха, откакто полетя към свободния свят, рече ми тогава, че тука нещата трудно ще потръгнат, че при нас нещата бавно се случват…
Тогава мислех друго, имах надежда, че всичко ще се оправи, че България ще полети като птица, ще догоним останалите народи. Кой да подозира, че ще се появят алчни и безскрупулни хора, готови да отнемат залъка на децата дори. Имахме ентусиазъм, вярвахме, че с почтен труд всичко ще постигнем. Уви! Простреляха ни с лъжи, погалиха ни с обещания, с времето краката ни натежаха, крилете ни се прибраха и не можахме да полетим. Сега е вече късно, единствено се надяваме да сме здрави, но погледът ни е все надолу, рядко поглеждам към небето, чувствам се като уморен стар вол. Радвам се за теб, че излезе прозорлив, че не се остави разни простаци да те залъгват и да ти подрежат крилата. В селото ни, де що имаше млади хора, всички се разбягаха – кой по София, кой по чужбина…
Мисля си, обаче, че е време да се върнете, за да върнете надеждата, защото сте умни, образовани, кадърни, защото сте успели там и трябва да помогнете на осиротялата ни Родина. Тогава, може би, отново ще погледна небето и макар с остарели крила, ще се опитам да полетя. Тогава отново ще се радвам на полета на птиците, на завръщащите се лястовици и щъркели. На завръщащите се млади хора!
15.06.2014 г.
От баща ти и майка ти! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 778
ХуЛитери: 5
Всичко: 783
Онлайн сега:
