konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
23 Фев 2014 15:07:32 » Нескопосана история |
|
Аз понякога съм доста нескопосана. Случва ми се от време на време, да изпускам неща и да се блъскам във вратите, защото не мога да преценявам разстоянието.Понякога хората ми питат:
- Ей да не си влюбена или пияна?
Аз естествено не съм,но съм си така от малка. Един ден бях на работа и през целия ден,каквото хванех го изпусках и в един момент по пода всичко беше станало само класьори и хартийки. Изведнъж видях,че съм оставила вратата леко открехната и двама младежи мъж и жена надничаха и клатеха глави, като се заливаха от смях.Аз се изчервих и започнах да събирам нещата от пода,а те все ми се изплъзваха от ръцете и изведнъж класьорът с документите литна от ръцете ми и се заби в рафтовете на шкафа,на който стояха другите класьори и те също се стовариха на земята,отвори ми се доста работа. Това изобщо не ме обезкуражи,но двамата младежи продължаваха да надничат и да се присмиват.Затръшнах им вратата ядосана от собственото си безсилие.
Друг път,когато носех пликче с документи по улицата и ми се пиеше кафе,влезнах в една гостилница,взех си три в едно и излязох от вън,обаче чашата в същият момент реши,че не иска да стои в ръката ми и изскочи,опитах се да я задържа,но това влоши нещата,поне извих тялото си назад и кафето оплиска само обувките ми,но за жалост важните изследвания за детската градина на детето станаха целите в кафе.
Много пъти се случва да минавам през праговете на вратите и да си забивам главата в тях, мисля все още,че няма да стана добър шофьор с тази лоша странична преценка на разстоянието.
Добре,че когато държа детето на ръце не губя координация, даже на няколко пъти аз се пребих,но него запазих. Често се е случвало леко да му чуквам главата от страни на касата на вратата, пак поради лошата ми преценка на разстоянието.
Случвало ми се е телефонът ми да иска да жонглирам и ефектът е разхвърляни части на телефон навсякъде по улицата или тротоара.
Най-смешно беше, когато така изпуснах един сладолед,че той се размаза на лицето ми.
Често дрехите ми са омазани, защото забърсвам мърсотията някъде дори без да разбера,случва ми се да се спъвам и едвам запазвам равновесие да не се пльосна.
Когато бях малка ми казваха,че имам кашкавалени ръце и у нас,когато мия чинии е като в таверна,за това започнах да купувам пластмасови съдове и отдавна не готвя в йенско стъкло,не защото не искам,просто ги чупя.
Ако искате да счупя нещо, моля поканете ме на гости! |
|
|