Изненада

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Рожден ден на Тошко, няма и месец след сватбата!
Изнизвам се от вкъщи веднага след него, че хващам и такси, а пред офиса – народ! Надошли с нощните влакове. Не спите ли, бе хора? Август – най-натовареното време, колежката – в отпуск! Не мога да си тръгна по-рано, но без закъснение е просто задължително. Една добра фея ще се промъкне тайно в апартамента, ще направи всичко необходимо и ще изчезне, преди да се появи като гостенин на вечерта – мама! За мен остава само да срещна рожденика с: Из-не-на-даа!
Опашката – цял ден. Дано да не сбъркам нещо, че мисля само за това, как срещам Тошко с: Из-не-на-даа!
Край, затварям. Броя парите и… нещо халоса витрината. Тя се тресе, аз – повече от нея. Гледам: глава на мъж, залепнала на стъклото като нощна пеперуда. Опулени очи, вторачени в купчинката пред мен! Пиян. Когато си само на двадесет и страшното ти е малко смешно: пу-пу, поне ще изляза по-бързо. Обаче – пред вратата униформен! Другият – познайте кой! – още не се осеферил, но вече се жалва. Не му дали билет за Съюза. Ядосах се на служителя на реда: вместо да го прибере, той му ходатайства за билет за Република Коми (пияният повтаряше след него "кома, кома"). Дошъл късно, изплаши ме до смърт, говори глупости, а аз да го приема. След ден, когато не съм и обядвала, за да си тръгна навреме. Добре де, набързо ще го отпратя. Имате ли виза? Имам. Дай да я видя? Тя си е у назе. Дай ми паспорта! Зеха ми го в милицията. Как ще пътуваш без него! Кога ще си вземеш визата? Ама другарке, нали ти казах, тя си е у назе. Звъня в МВР, готова ли е визата на Петър... от еди-къде си? Да, но след половин час затварят. Кога се сдушиха с милиционера – ще ходят заедно. И да им дам билета, за да не се връщат. Но той иска да пътува днес, а места няма за седмица напред. Звъня да уточня... и да повторя на глас: ясно и категорично! Освободило се е място за тази нощ? Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет! Е, още пет минути: отпращам го и няма да го виждам не само в близките дни, но и месеци напред.
Тръгвам, този път наистина. Малко закъснявам, но празникът си е празник. Гледам, нещо паднало в чакалнята! Само да не е... Билета на последния клиент! Боже мой! Звъня на Задгранични. Заето, та заето. Хуквам да го гоня. Гишето още отворено, но Петър си е получил визата. Къде ли е сега? Адресът не ми върши работа: с толкова багаж няма да се връща до село! Знам, в 0.16 след полунощ трябва да бъде на гара Мездра. Но да не стигаме до там. Обикалям гарата, автогарата, стоянката на таксита. Няма как да не го позная: черен та черен, рошав та рошав. Или е заминал, или си допива някъде. Къде ще ходи, освен на гара Мездра, при това – рано-рано. Курдисан е там, шест часа преди влака. Значи отивам, давам му билета... Ще ми отнеме час. Но после съм с Тошко, на рождения ден: Из-не-на-даа!
Довлякох се до нас, Тошо и майка ми: ние сме готови! Вие – да, но аз… Как да го кажа? Опитвам. Рожденикът ме гледа без да мига. Мама – добрата фея! – разбра, казва: "Идвам с теб! Тръгваме веднага, за да има с какво да се върнем”. Но защо ли добавя: „Тошко остава тук, че утре е на работа”. Сякаш аз няма да съм. И преди това ще празнуваме! Добре, че не сме канили гости! Взима игли за плетене и прежда. Явно не вярва на бързото връщане. Но Петър е някъде тук. На гарата? На автогарата? Във влака, с който се каним да пътуваме? Няма го. И на гара Мездра го няма. Но трябва да дойде, всеки момент. Заплела нещо още в купето, майка ми продължава и в чакалнята. Плете и мълчи. А аз обикалям гарата. До кога? Наближава полунощ. Тихо, никакво движение. На перона – милиционер и железничар. Джан-джун няма. Ако не се броим ние двете. Мина дванадесет, скоро ще обявят влака. Обявяват го! И гръмва циганска музика! Компанията едва влиза в гарата, но аз вече знам кого изпращат. Имал сестра в Мездра, дошъл веднага, с такси, да се видят. Изкъпан, поизтрезнял. Давам му билета, а той само повтаря:”Леле, к’во щеше да стане...” Аз тичам към четвърти вагон, родата – по мен. Благодарности – нямат край. Ще изпуснеш влака, викам, качвай се. Гледам: в ръцете му – диня. Къде ти е билета? Остава пак да го е изръсил… В кармана, казва той, изважда го и го подава на слезлия до него проводник. Ухилен до уши, настоява да взема динята, динята... Влакът замина, а с него и последният... вчерашен клиент.
Вече е единадесети, рожденият ден беше вчера. Аз, докато се усетя, че мисията ми е приключила, изтървах таксито. Е, изненадата беше пълна, дори и за мен. Но динята – най-сладката в живота ми.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

)
УСПЕХ!

Късметът на Петър! Smile

ХуЛитер Записан(а): Oct 22, 2011 Мнения: 1

Влака тръгна,.......Истинско !

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Хем сериозно, хем усмихнато)))

ХуЛитер Записан(а): Dec 19, 2005 Мнения: 729

Да му се не види и шантавият рожден ден. Ама то като животно в живота - непредсказуемо. Ей това ми хареса! Гротеска? Нееее... Живот толкова измислен, че чак истински. Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите