Какво е за вас сайта ХуЛите?

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Така, както растем и се развиваме ние, така се променя и нашия сайт. До скоро, и по точно до петък 11 октомври съществувах само витруално в литературното пространство. Вечерта на този ден имах честта да се запозная реално с някои списващи братя и сестри и разбрах, че писаното слово има и други, освен виртуалните измерения. Хей, ама сте весели бе, ХуЛитери такива!

Особено съм благодарен на Райчо, който бе така добър да ме запознае с едни от най-изтъкнатите и увлекателни пишещи и веселящи се бохеми.

Благодаря ти още веднъж, Райчо! Да си жив и здрав и да имаме още много поводи да пием заедно бира!

Тогава си зададох екзистенциалния въпрос. "Какво е за мен сайта ХуЛите?" И понеже отговора е нееднозначен ви предлагам и следната анкета. Пък ако виртуално не можем да си отговорим, то може да го направим и реално в някое от следващите ми посещения в София.

едно от пространствата (световете), в които мисля, че съществувам

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Коректив - тук научих какво мога и какво не мога. Очаквах повече диалогичност м/у потребителите с директни редакции в/у слабите места в текстовете, но зная причината, поради което това не се случва толкова често, колкото ми се иска. Не само писането е самотен процес, израстването - също. Така научих, че в прозата съм по-силна, отколкото в поезията, не че някой ми го каза направо, но четейки стиховете на другите, разбрах какво е силен стих в изящен словесен обков. Благодаря на всички поети за стихове, от чиито прочит изпитах удоволствие. Не на последно място - чрез ХуЛите срещнах шепа човеци, с които се запознах на живо - това е най-ценното , което получих тук. И най-вече, на малцината, които се броят на пръстите на едната ми ръка:Вие от Германия, Гърция, Франция и САЩ, които четейки разказите ми пожелахме да ме откриете и да бъдем приятели - благодаря.

Умна глава си, Лео...а все си мислех, че си софиянец... Rolling Eyes

Сега, сериозно- за мен в този сайт.
Много добри приятелства, и най - важното, научих много, получих огромна помощ от приятели, които в повечето случаи не познавам реално.
Имам и разочарования, но това е нормално, както и в реалния живот.А и в края на краищата, ако няма по малко лошо, как ще оценим хубавото?!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

shtura_maimunka написа:

Умна глава си, Лео...а все си мислех, че си софиянец... Rolling Eyes

E, признавам, че и в София се срещат някои умни глави. Всъщност винаги съм се опасявал от това да не ме вземат за софианец Laughing

Толкова много станаха "столичаните в повече", че всеки следващ може да ... (и тук ще цитирам един известен цинизъм, извинете) влезе в ролята на лайното, което взривява вентилатора Smile

За мен е възможност за общуване със сродни души. Smile

Наслада за душата е съпреживяването на едно хубаво произведение, било стих или разказ. Благодаря Ви, че Ви има! Very Happy

И в моята лична, човешка история, както и в глобалната история, го има летоброенето отбелязвано с " пр. Х. и сл.Х. ", в този случай- " Преди Хулите и след Хулите" . И преди Хулите пописвах, дори книжка от тогава имам(лилава, понеже не е имало жълто Smile

), но тук е като..в една книга на Ричард Бах- " Едно"- можеш да видиш пред себе си всички възможности и избори на път в живота си..Така тук можеш да видиш всички измерения на таланта, вдъхновението и сътворението на словото, всички величини и форми.И от прага на този необят, наистина можеш да намериш себе си. Като да си бил в преддверието на душата си, откъсвал си по някой цвят, но прекрачвайки през тази своеобразна порта, навлизаш в дълбините, в галериите и тайните й градини, в които намираш своите уникални цветове. Хулите са дом и школа, и ако анкетата даваше възможност за повече от едно определение, сигурна съм, че всеки би отбелязал повече от едно. Хулите ми дадоха неизмеримо много! Вдъхновение, безценни ,съвсем реални приятели, възможност да прочета безкрайно много и добри произведения... Хулите променят живота. Има много сайтове за поезия и литература, но Хулите имат особена и неподражаема магия и харизма.Home sweet home! Smile

ХуЛитер Записан(а): May 19, 2012 Мнения: 124

Лео, трябваше да предложиш опция "повече от един отговор". Smile

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Milvushina написа:

Лео, трябваше да предложиш опция "повече от един отговор". Smile

Осъзнавам несъвършенствата на анкетата, но мисля, че изпълнява основното си предназначение, да ни подбуди към размисъл за същността и предназначението на творчеството. Което си е един изначален въпрос. И аз намирам себе си в повечето от предложените отговори, затова съм ги и предложил, но все пак има една основна причина. За мен тя е да се отпусна и забавлявам максимално.

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2007 Мнения: 36

Разбира се, че ми прави удоволствие да те изкарвам понякога от равновесие и да изпитвам здравината на нервите ти, Бедри. Но поне не го правя с лошо чувство и ако чопля в пресна рана това не е злонамерено.

Когато преди незнам колко си години ме покани на това място пристъпих плахо сред всичкото това творчество. И искам да кажа, че когато имам желание и време го посещавам с интерес и се забавлявам истински!

това е, Оазисът, на прегърбените хорски надежди! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

doktora написа:

това е, Оазисът, на прегърбените хорски надежди! Very Happy

Чудесно определение. Спираш, пийваш водица и ти се изправя гърбицата. И така се надяваш до следващия оазис...

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 62

Какво е сайта за мен ли? Кошер с работни и не толкова работни пчелички, в който са се вмъкнали и стършели Laughing

Все по-рядко влизам в този кошер, предпочитам да се срещам с моите дружки пчелички някъде извън него, сред цветята на терасата в дома на ASTERI например Wink

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 113

Лош навик!...
От 2008 г. насам отношението ми премина през доста нюанси на сивото - от лек интерес, през почти пълно безразличие до все още не окончателно отвращение, примесено с типичната за такива случаи последна надеждица, че дяволът не може да е чак толкова черен.
На всички ни е ясно, че в литературата на никого не постилат червения килим просто така. За да поясня думите си, ще дам пример с "Мартин Идън" на Джек Лондон, една много показателна история. Учили са ме, и това е най-точната дума, че истинският творец е скромен. Той не бърза да участва в конкурси, не е устремен към награди, неговите ум и сърце не са се вкопчили в признанието, защото ако изобщо имат цел, неговите усилия са впримчени от един неизтощим копнеж, който трудно би се поддал на описание...
Към сайта ме насочи Иван Димов, издателят на първата ми книжка. Казвам първа, защото не е последна. Имам готови още три, но нямам пари за да ги издам днес, вчера... всъщност от 2011 г., когато животът ми твърде неприятно се преобърна. Може да се случи на всеки! И защото винаги съм била убедена, че писането е тихо изкуство, в което суетата и излишното самочувствие, лактите и гоненето на институционална подкрепа всъщност накрая, погледнато от една по-далечна перспектива, дават гнили плодове, предпочитам да стоя настрани от всякакви конкурси, литературни четения, вечеринки и прочие способи за популяризиране. Не, че не са ме канили и не продължават да ме канят...
Извън всяка мистификация абсолютното ми убеждение е, че търсещите признанието на деня рядко, да не кажа никога, не достигат до дълбочината на истинското изкуство.
Та за сайта "Хулите"... Доколкото това място започва да ми напомня повече на евтин водевил, в който критерии за качество почти не съществуват, оставам наистина със слабата надеждица, че все пак има хора, които влизат тук, защото обичат да четат и правейки това не търсят непременно текстове на членове на управителни съвети на литературни сдружения, лауреати на разни национални или провинциални награди, а подбират четеното според неговия емоционален заряд и действително художествено съдържание. Но точните (от гледна точка на литературната критика)думички са за ориентираните към формата, а аз не съм сред тях...

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

Оазис, за пишещи души.Най- кратко казано.И аз споделям мнението на Iszaard , за Джек Лондон, че е живял на ръба на оцеляването.Който е прописал не е прописал току- така , в повечето случаи страданието е провокирало това творчество.Не съм очаквала светска суета от това, което правя.И съм далеч от амбиции за популяризиране на писаното от мен.Литературни четения, срещи, светска суматоха, са ми под чертата в плановете.За мен всеки творец излага своята Истина, и нито моята е най, нито чуждата е най.Всеки върви по пътя на себеразвитието си.И това дали ще излязат пет, десет книги на някой или нищо не значи за мен.Има хора във сайта, към които съм провявала уважение.Но много ми е относително мнението за книгите им.Те вървят по пътя на собственото си израстване, а поезията е бошлаф.И съм оставяла мнения, с най -хубаво чувство.Но дали са ми връщали жеста е относителна история.Мъчно е да си човек преди всичко, към човека до теб.Егото си иска работа, нищо, че се мислиш за най- най.Благодаря за уроците, кото си научавам. Не се притеснявам от това, дали ще бъда оценена, просто живота ми е разходка сред красотите на чувствения свят.
Изразявам своето уважение към труда, работата и търпението на администраторите в сайта.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите