Въведено на:
11 Окт 2013 08:28:33 » Валери Станков с нова книга
В клуб „Алкохол“ на Столичната библиотека се събраха набързо в сряда вечер едни доста сериозни „безделници“ – колеги по призвание на поета Валери Станков, за да потопят умората от деня в езеро от поезия. Атанас Капралов започна представянето академично: „Той е един от най-талантливите съвременни поети. Горд съм, че България има такъв изключителен поет като Валери Станков!“
А Маргарита Петкова в типичия си иронично-притчов стил навлезе в територията на човека Валери Станков директно и без увъртания:
„Валери е мой много скъп приятел – отдавна и завинаги. Речта ми няма да бъде водопад от изящна словестност, а ще говоря това, което чувствам. Тази книга се роди пред очите на всички, които влизат във Фейсбук. Ние следяхме със затаен дъх всяко следващо стихотворение, живеехме в неговия свят с неговата любима – Влада Младенова. Честно да си кажа, аз самата понякога се отъждествявах с музата му, защото с него все още ми е трудно да се отъждествя. Валери е много напред с материала, той е преди всички съвременни поети. Хубавото е, че живеем в една епоха с него, иначе, както казва Васил Сотиров, щяхме да се срещаме само по антологии.
Невероятен е стихът му. Той си играе с ритъма и с римите. Няма у друг поет такива внезапни рими, такава смяна на настроението, самоирония, поглеждане на любовта от невероятен ъгъл. Валери умее да направи дори от един омлет или от една яхния с картофи брилянтно стихотворение. Или от седенето на пейката и от пиенето в бирарията. Поезията е такова нещо, към което всеки посяга, когато настроението му е съзвучно с дадена творба.
Аз съм сигурна, че в стихотворенията на Валери ще се намирате във всеки един ден от живота си, защото всички ние в крайна сметка ходим по тези улици, возим се в метрото, седим на някоя пейка и най-важното – обичаме. Всички ние сме влюбени или искаме една пълноценна любов, която не всеки момент може да бъде наша. Важното е, че ни чака зад някой ъгъл. Не непременно софийски. Където и да е – в някое село, в Ню йорк, навсякъде по света. Ние сме подготвени за нея чрез стиховете на Валери. Невероятен поет! Горда съм, че обичам поезията му, която очевидно се харесва на хиляди ценители.“
Последва лирико-сатиричен водопад от преливащи, настигащи се и излитащи поетични състояния на поета Валери Станков: „Вчера“, „Молитва за моя живот“, „Безхлебникът“, „Бяс в до мажор“, „Труд за родината“, „Рекапитулация на есента“, „Оригами“, „Умирай трудно сто“, „Телевизорът“, „ Мъж под наем“...
Може би вече е налице поетическа стилизация „ала Валери Станков“ – нежно самоироничен микс от разговорни фразеологизми, контрастни до абсурдност метафори, причудлив лиризъм с подчертано мъжко начало и синкопна мелодичност, от която читателят го полазват тръпки. Тази поезия има всички детерминанти на реалния градски пейзаж, на етно-българското природно и битийно дихание, на европейската, но и на трансокеанската комуникативност – сякаш поетът е седнал в чата на света и разговаря с невидими събеседници, сякаш той има милиони лица.
Художник на „Делникът на един безделник“ е Валентина Йотова. Издател – „Колор Принт“, Варна, 2013 г.
Анжела Димчева
Albatros ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 608
Място: Варна
Въведено на:
11 Окт 2013 17:54:05 »
Благодаря, Валюше!
Благодаря и на всички приятели от "ХуЛите", които дойдоха на премиерата!
Алби
shtura_maimunka ХуЛитер
Записан(а): Dec 19, 2008
Мнения: 287
Място: Варна
Въведено на:
12 Окт 2013 07:22:01 »
Качих се на влака, обаче излезе от релси, като усети колко тави с баница и гюмчета с боза нося.
Нали ще ме извиниш, Мастер!?
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума