Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Kakво мислите за романизираните биографии на велики творци?
Въведено на:
24 Мар 2013 22:02:53 » Kakво мислите за романизираните биографии на велики творци?
Лично за себе си мога да кажа, че възгледите ми претърпяха еволюция. Или деволюция – зависи!
Като дете бях изчела”Жажда за живот” на Ървинг Стоун - за живота на Ван Гог – и бях запленена и очарована. Пак тогава изчетох и „Един последен поглед” на Джеймс Олдридж – за приятелството между Хемингуей и Скот Фицджералд – също невероятна книга.
По-късно съм чела много романизирани биографии – в това число и за Достоевски - на Анри Троя. Ами какво да кажа – смесени чувства изпитвам – май не ми хареса да знам, че Достоевски е имал епилептични припадъци...
А повод да отпочна тази тема е, че изчетох "Последната гара" от Джей Парини / британски автор/ - за последната година от живота на Лев Николаевич в Ясна поляна. Ами не е така - за великата руска душа / без грам ирония/ трябва да се пише от руснаци. Валенките, борша, селянинът, който сече дърва - това не може да се разбере от чужденец. А и предпочитам да не знам, че Толстой накрая не е бил "в час". Гениите винаги си остават такива!
Пък може би бедата е в мен – аз и на постановката „Хъшове” в Народния си тръгнах по средата – някак не ми хареса да ги представят като абсолютни пияндурници. Те може би и да са били такива, но аз си искам романтично-идеалистичните представи и нищо друго!
Та затова ми е интересно вашето мнение – дали „познанието” за автора ни помага или пречи.
П.П. Съвсем частен случай е дали, ако си бил на маса с някой автор/ тук от Хулите/, това ти променя отношението към творбите му – но пак би било интересно!
П.П.1 Ще мога да отговарям – в евентуална дискусия - чак утре вечер – след работа.
П.П.2 Звездите са звезди, защото са високо! Поздрав с :
Записан(а): Aug 16, 2004
Мнения: 348
Място: влака (може и самолет)
Въведено на:
24 Мар 2013 22:41:11 » асоциация
"войствено размахваше кореноплод" (Илф-Петров)
_________________ Славян
Kanegan ХуЛитер
Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 49
Въведено на:
25 Мар 2013 14:37:27 » за романизираните автобиографии на творци
това е един нов ракурс към живота на даден творец, и е предизвикателство за пишещия ....ако има сливане в душите на автора и героя, ще се получи магията...
...една такава творба ще те върне във времето, но универсална истина е, че душите на творците се пречистват чрез страданието, приемам го като факт...и в музика, и в поезия, и в изобразително изкуство...
Много автобиографични факти са отразени в"Мартин Идън" /за Джек Лондон/, Андерсен не е имал лек живот, а е писал приказки...Йовков е бил тих, затворен, наблюдателен творец.Но всичко е пресътворявал в проза.Ангел Каралийчев загубва дъщеря си, но продължавал да пише ...
и романите са жанр, но те приближават максимално до истината...
_________________ Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Много интересна тема, Мия...
Винаги попочитам по нещо за любимите си автори, интересен ми е животът им, случването, раждането и процеса на писане при тях. Приемам ги, дори с нещата, които някак не подхождат на звездите...
Наскоро попаднах на авторка, чиито книги си поръчах и ще изчета заради странния и живот. Изгнанник, скиталец, страдалец, жена, която отказват дори да лекуват в някои Европейски страни и която, както се изрази позната - "е написала онова, което се вижда, когато насочиш прожектор към душата си". Истинските никому не са удобни и светът ги заличава, дали с лудост, дали с отричане, болести, бедност... Биографиите им са тежки обикновено, но страданието не пресича таланта. Познанието за автора на мен сякаш ми помага да потъна повече и в творбата.
Любима ми е историята на Чарли Чаплин а съществуват още слепите и глухите композитори.. Мартин Идън, да... и разбира се, споменатият Андерсен... За мен те не са случайни хора, не са просто автори, и не са различни, защото ги знаем като големи имена. Те в ежедневието си са други. Навярно заради различното възприемане на света... двустранно. Руските класици... тях особено. За да напишеш Сибир трябва да си Сибир, иначе не става. А да си Сибир е чудо.
Ще следя темата с интерес.
Kanegan ХуЛитер
Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 49
Въведено на:
25 Мар 2013 15:57:41 » за романизираните автобиографии на творци
... в духа на казаното от secret_rose, бих допълнила за Бетховен...той загубва слуха си, защото композирал музика, която е от много висш порядък.Съзнанието на хората тогава не е било готово да понесе тези фини вибрации...Загубвайки слуха си Бетховен, вече има възможност да твори с душата си, вътрешното си усещане за музикалност.Изобщо творците боравят с фини енергий поети, писатели...те имат много силна чувствителност...
...за руските класици, те са просто уникални!
Лев Толстой, с всичките му романи...Чехов, Тургенев, Гогол - себеосъзнал собствена патология и посветил целия си живот на писането...
Горки с "Майка",Шолохов "Тихия Дон"...
_________________ Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
25 Мар 2013 16:21:07 »
Хубава тема, Мариана!
Ще я следя с интерес!
Понеже излиза от рамките на романизираните биографии...
Що пък да излиза от рамките на романизираните биографии, може в момента да ги романизираме
Авторът на "Ен-ель Хак" 30 години е писал биографията на Халладж-и Мансур. А ние едва сега започваме. Само да има за кого да пишем...
С удоволствие бих описала живота на авторката, която споменах по-горе. Бих посветила години за нея.
Може би е добре да поговорим и за авторите, които пишат чужди биографии Буквално остават в сянка, под лъчите на перлите, за които разказват. Сигурно за това са толкова малко...
igeo ХуЛитер
Записан(а): Jan 21, 2007
Мнения: 83
Въведено на:
25 Мар 2013 16:46:45 »
Да - наистина интересно зачекната тема.
Преди седмица има-няма, привърших биографията на Г.Г.Маркес от Джералд Мартин. Разбира се, не бих казал че всичко в нея ми хареса - има твърде много места, които би трябвало да се изчистят - защото е прекалено населена с имена, факти и подробности, от които човек се обърква и не винаги са му нужни. Но има и неща в нея, които те карат да си направиш ценни изводи и да научиш интересни неща.
Проблема на повечето биографии (според мен) е, че са писани сякаш от хора живели до въпросната личност - сякаш са били в съседния двор или в кооперацията отсреща и са слухтели и воайорствали през целия му живот, но не са проникнали в духа, в същината на човека, във вътрешния му мир. Т.е има я повърхността - той отиде там, направи това, после каза това, но го няма подтика, няма го истинския човек, дълбините.
Това малцина биографи го постигат.
Виж при автобиографиите е може би по-различно.
Да пишеш за друг автор е истинско предизвикателство... Понякога са нужни изследвания и ходене по мъките, за каквито не подозираме. Понякога е нужна и доза себеотрицание, за да не се получи тотално субективна справка и да е наистина роман, а не документи и факти. Колко ли добре е нужно да се познае тогава една чужда душа. Но признавам, подобни четива са ми по-ценни от творбите на съответните светила дори.
Темата ме отнесе към Шекспир и нашумелия напоследък филм за него (вероятно правен по книга, която не съм чела, затова споменавам филма) - съвсем, коренно различна личност от онова, което сме чели в училище за него. Много биографични данни за големи творци просто са били укривани. Но все някой е обикалял с бележник...
bro ХуЛитер
Записан(а): Jun 13, 2012
Мнения: 18
Въведено на:
25 Мар 2013 20:36:09 »
Хубави са, защото развиват въображението на децата, които ги четат, и предизвикват интерес към личността на великите писатели.
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
25 Мар 2013 21:18:07 »
Изглежда, че с Меги заемаме двете най-крайни гледни точки.
Меги, ти и другаде си казвала, че обичаш да знаеш повече за живота и личността на даден автор. На мен това явно ми пречи на възприемането на дадена творба – тя, личността, винаги наднича – от всеки ред и дума. И ако има разминаване между моралните императиви от творбата и житейските компромиси на автора, това ми разваля удоволствието. А може би истината е някъде по средата – както винаги.
Сещам се за един автобиографичен роман – „Преди да падне нощта” на Рейналдо Аренас – кубински поет, дисидент и хомосексуалист. Последното го казвам, защото половината му книга е пълна с описания на тези му любови – нищо лошо. Та в тази книга той описва и режима на Кастро, литературните среди на неговото време и има доста „мръсно бельо” – еди кой си писател бил доносник, друг се подмазвал на Кастро, трети бил плагиат и прочее. Ами честно казано, не ме обогати много тази книга, въпреки че самият Аренас на моменти пише много добре.
А иначе си много права – къртовски труд е – трябва да познаваш епохата, средата, детството, писма, дневници, творби, приятели и какво ли не, за да правиш роман за действителна личност. Не зная дали е добре авторът да е максимално дистанциран от персонажа си / за да бъде донякъде обективен/ или както казваш ти – да диша като героя си, да бъде героя си.
Към мистър Канеган – авторите, които изброявате, са титани – без тях светът няма да е същия.
Към Игео – ще потърся тази книга на Дж. Мартин – разчитам на вашата препоръка.
Радвам се, че откликнахте и споделихте вижданията си, приятели. В спора, казват, се раждали ...идеи.
Просто... когато гледам красива картина, например, в ума ми, освен преклон пред красотата и изкуството си проправя път и въпроса - чия ръка, чия душа, кой е творецът. Когато изчетох "Тавасин" исках да потъна в сърцето на автора и, после откривайки биографичната книга за него открих цял един езотеричен свят, океан, мъдрост и разбрах "Тавасин" много по-добре..
От друга страна винаги повече ме е привличал истинският живот. Авторите създават незабравими образи, и тези образи неизменно са част от самите тях, но сърцевината е другаде. И когато чета биографични бележки или писания за даден автор за мен е като запълване на пъзел - от една страна творбите му, от друга - диханието му. Вображението и реалността в едно.
Но - предпочитания Най-мил ми е народният фолклор, а там автори и биографии няма. Кой е създал самодивите? А джиновете и черният и белият овен от долната земя
И все пак...
Kanegan ХуЛитер
Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 49
Въведено на:
26 Мар 2013 10:35:08 »
Романизираните биографии, Mia2442 имат своя художествена стойност... /между другото съм дама /под този псевдоним...
Разбира се всяко нещо, дори и твореца има светлина и сянка в характера си, развива се.Не може всичко в живота да е цветя и рози... така стоят нещатаОбяснимо е в романа като творба да изплуват и някои негативи от живота на героя...Съвсем естествено е ...
А ти secret_rose ,явно четеш отвъд редовете, възприемаш нещата по- дълбоко.Като в суфистките мъдрости- един чете Корана на едно ниво- ума , втори на друго- със съцето, трети на съвсем друго с душата, четвърти със свръхсъзнанието-духа ...
Например Елиф Шафак в"Черно мляко" пресъздава шест свои роли в живота като жена, майка , писателка...Нейните романи се четат леко.Майсторски борави със словото...
Е, пак се увлякохме...
_________________ Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
papacot ХуЛитер
Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719
Въведено на:
26 Мар 2013 13:28:33 » Нещо :)
Ще споделя нещо вещерско с предварителното приемане на изгарянето ми на клада.
Ако животът на някой автор всячески се разминава с произведенията му, (звездите ми го говорят) , става дума само за едно Нещо.
И това Нещо е силата на егото и вътрешната, пази Боже, убеденост, че можеш от висините на таланта си да заблуждаваш хората.
И фактът (или липсата му), че поддържаш, нагаждаш се към тях (в този момент силните) ти носи или не някаква изгода в настоящия ти живот. Затова винаги е имало придворни музиканти, поети, писатели, актьори и клоуни. Някои от тях наистина са били талантливи.
От едната страна е (И)Ван Гог, от другата - Иван Вазов.
Представете си ги... Да речем... Няма да ми стигне мястото тук, ако изброя всички...
Въпрос на личен и много труден избор е всеки човек, свързан кръвно с изкуството, с талант даден му свише, без той самият да има заслуга за таланта, да каже: ще се продам ли или няма да се продам.
Не, не говоря за продаването на произведенията на изкуството приживе или постмортално, говоря за продаването на душата приживе.
И понеже няма нищо сигурно и категорично, ще попитам: Фауст ли създаде Гьоте или обратното?
Kanegan ХуЛитер
Записан(а): Apr 16, 2011
Мнения: 49
Въведено на:
26 Мар 2013 14:21:25 » :)
я, каква откровеност и спонтанност papacot , харесва ми...
"Ако животът на някой автор всячески се разминава с произведенията му, (звездите ми го говорят) Smile, става дума само за едно Нещо.
И това Нещо е силата на егото и вътрешната, пази Боже, убеденост, че можеш от висините на таланта си да заблуждаваш хората"
аз самата отговарям, за това доколко заблуждавам хората с произведенията си.А ти?Не правя оценки на никой, освен мен!Ако това е идеята ти. Всеки носи последствията на своите действия, каквито и да са!
"Въпрос на личен и много труден избор е всеки човек, свързан кръвно с изкуството, с талант даден му свише, без той самият да има заслуга за таланта, да каже: ще се продам ли или няма да се продам." Тази твоя мисъл ме плени!
Поздрав творецо! Гледай, отново сме в страни от темата...
_________________ Търсачът продължава да търси Истината, без да се интересува в нито един миг дали ще стане посветен.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума