Kakво мислите за романизираните биографии на велики творци?

Лично за себе си мога да кажа, че възгледите ми претърпяха еволюция. Или деволюция – зависи! Wink

Като дете бях изчела”Жажда за живот” на Ървинг Стоун - за живота на Ван Гог – и бях запленена и очарована. Пак тогава изчетох и „Един последен поглед” на Джеймс Олдридж – за приятелството между Хемингуей и Скот Фицджералд – също невероятна книга.

По-късно съм чела много романизирани биографии – в това число и за Достоевски - на Анри Троя. Ами какво да кажа – смесени чувства изпитвам – май не ми хареса да знам, че Достоевски е имал епилептични припадъци...

А повод да отпочна тази тема е, че изчетох "Последната гара" от Джей Парини / британски автор/ - за последната година от живота на Лев Николаевич в Ясна поляна. Ами не е така - за великата руска душа / без грам ирония/ трябва да се пише от руснаци. Валенките, борша, селянинът, който сече дърва - това не може да се разбере от чужденец. А и предпочитам да не знам, че Толстой накрая не е бил "в час". Гениите винаги си остават такива! Smile

Пък може би бедата е в мен – аз и на постановката „Хъшове” в Народния си тръгнах по средата – някак не ми хареса да ги представят като абсолютни пияндурници. Те може би и да са били такива, но аз си искам романтично-идеалистичните представи и нищо друго!

Та затова ми е интересно вашето мнение – дали „познанието” за автора ни помага или пречи.

П.П. Съвсем частен случай е дали, ако си бил на маса с някой автор/ тук от Хулите/, това ти променя отношението към творбите му – но пак би било интересно! Smile

П.П.1 Ще мога да отговарям – в евентуална дискусия - чак утре вечер – след работа.

П.П.2 Звездите са звезди, защото са високо! Поздрав с :

http://www.youtube.com/watch?v=M-PJp_ChZMM

"войствено размахваше кореноплод" (Илф-Петров)

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

това е един нов ракурс към живота на даден творец, и е предизвикателство за пишещия ....ако има сливане в душите на автора и героя, ще се получи магията...

...една такава творба ще те върне във времето, но универсална истина е, че душите на творците се пречистват чрез страданието, приемам го като факт...и в музика, и в поезия, и в изобразително изкуство...
Много автобиографични факти са отразени в"Мартин Идън" /за Джек Лондон/, Андерсен не е имал лек живот, а е писал приказки...Йовков е бил тих, затворен, наблюдателен творец.Но всичко е пресътворявал в проза.Ангел Каралийчев загубва дъщеря си, но продължавал да пише ...
и романите са жанр, но те приближават максимално до истината...

Много интересна тема, Мия...
Винаги попочитам по нещо за любимите си автори, интересен ми е животът им, случването, раждането и процеса на писане при тях. Приемам ги, дори с нещата, които някак не подхождат на звездите... Smile

Наскоро попаднах на авторка, чиито книги си поръчах и ще изчета заради странния и живот. Изгнанник, скиталец, страдалец, жена, която отказват дори да лекуват в някои Европейски страни и която, както се изрази позната - "е написала онова, което се вижда, когато насочиш прожектор към душата си". Истинските никому не са удобни и светът ги заличава, дали с лудост, дали с отричане, болести, бедност... Биографиите им са тежки обикновено, но страданието не пресича таланта. Познанието за автора на мен сякаш ми помага да потъна повече и в творбата.
Любима ми е историята на Чарли Чаплин Smile

а съществуват още слепите и глухите композитори.. Мартин Идън, да... и разбира се, споменатият Андерсен... За мен те не са случайни хора, не са просто автори, и не са различни, защото ги знаем като големи имена. Те в ежедневието си са други. Навярно заради различното възприемане на света... двустранно. Руските класици... тях особено. За да напишеш Сибир трябва да си Сибир, иначе не става. А да си Сибир е чудо.
Ще следя темата с интерес.

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

... в духа на казаното от secret_rose, бих допълнила за Бетховен...той загубва слуха си, защото композирал музика, която е от много висш порядък.Съзнанието на хората тогава не е било готово да понесе тези фини вибрации...Загубвайки слуха си Бетховен, вече има възможност да твори с душата си, вътрешното си усещане за музикалност.Изобщо творците боравят с фини енергий поети, писатели...те имат много силна чувствителност...

...за руските класици, те са просто уникални!
Лев Толстой, с всичките му романи...Чехов, Тургенев, Гогол - себеосъзнал собствена патология и посветил целия си живот на писането...
Горки с "Майка",Шолохов "Тихия Дон"...

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Хубава тема, Мариана!
Ще я следя с интерес!
Понеже излиза от рамките на романизираните биографии...

Що пък да излиза от рамките на романизираните биографии, може в момента да ги романизираме Very Happy

Авторът на "Ен-ель Хак" 30 години е писал биографията на Халладж-и Мансур. А ние едва сега започваме. Само да има за кого да пишем... Smile

С удоволствие бих описала живота на авторката, която споменах по-горе. Бих посветила години за нея.

Може би е добре да поговорим и за авторите, които пишат чужди биографии Smile

Буквално остават в сянка, под лъчите на перлите, за които разказват. Сигурно за това са толкова малко...

ХуЛитер Записан(а): Jan 21, 2007 Мнения: 83

Да - наистина интересно зачекната тема.
Преди седмица има-няма, привърших биографията на Г.Г.Маркес от Джералд Мартин. Разбира се, не бих казал че всичко в нея ми хареса - има твърде много места, които би трябвало да се изчистят - защото е прекалено населена с имена, факти и подробности, от които човек се обърква и не винаги са му нужни. Но има и неща в нея, които те карат да си направиш ценни изводи и да научиш интересни неща.

Проблема на повечето биографии (според мен) е, че са писани сякаш от хора живели до въпросната личност - сякаш са били в съседния двор или в кооперацията отсреща и са слухтели и воайорствали през целия му живот, но не са проникнали в духа, в същината на човека, във вътрешния му мир. Т.е има я повърхността - той отиде там, направи това, после каза това, но го няма подтика, няма го истинския човек, дълбините.
Това малцина биографи го постигат.
Виж при автобиографиите е може би по-различно.

Да пишеш за друг автор е истинско предизвикателство... Понякога са нужни изследвания и ходене по мъките, за каквито не подозираме. Понякога е нужна и доза себеотрицание, за да не се получи тотално субективна справка и да е наистина роман, а не документи и факти. Колко ли добре е нужно да се познае тогава една чужда душа. Но признавам, подобни четива са ми по-ценни от творбите на съответните светила дори.
Темата ме отнесе към Шекспир и нашумелия напоследък филм за него (вероятно правен по книга, която не съм чела, затова споменавам филма) - съвсем, коренно различна личност от онова, което сме чели в училище за него. Много биографични данни за големи творци просто са били укривани. Но все някой е обикалял с бележник...

ХуЛитер Записан(а): Jun 13, 2012 Мнения: 18

Хубави са, защото развиват въображението на децата, които ги четат, и предизвикват интерес към личността на великите писатели.

Изглежда, че с Меги заемаме двете най-крайни гледни точки. Smile

Меги, ти и другаде си казвала, че обичаш да знаеш повече за живота и личността на даден автор. На мен това явно ми пречи на възприемането на дадена творба – тя, личността, винаги наднича – от всеки ред и дума. И ако има разминаване между моралните императиви от творбата и житейските компромиси на автора, това ми разваля удоволствието. А може би истината е някъде по средата – както винаги.

Сещам се за един автобиографичен роман – „Преди да падне нощта” на Рейналдо Аренас – кубински поет, дисидент и хомосексуалист. Последното го казвам, защото половината му книга е пълна с описания на тези му любови – нищо лошо. Та в тази книга той описва и режима на Кастро, литературните среди на неговото време и има доста „мръсно бельо” – еди кой си писател бил доносник, друг се подмазвал на Кастро, трети бил плагиат и прочее. Ами честно казано, не ме обогати много тази книга, въпреки че самият Аренас на моменти пише много добре.

А иначе си много права – къртовски труд е – трябва да познаваш епохата, средата, детството, писма, дневници, творби, приятели и какво ли не, за да правиш роман за действителна личност. Не зная дали е добре авторът да е максимално дистанциран от персонажа си / за да бъде донякъде обективен/ или както казваш ти – да диша като героя си, да бъде героя си.

Към мистър Канеган – авторите, които изброявате, са титани – без тях светът няма да е същия.

Към Игео – ще потърся тази книга на Дж. Мартин – разчитам на вашата препоръка.

Радвам се, че откликнахте и споделихте вижданията си, приятели. В спора, казват, се раждали ...идеи. Smile

Просто... когато гледам красива картина, например, в ума ми, освен преклон пред красотата и изкуството си проправя път и въпроса - чия ръка, чия душа, кой е творецът. Когато изчетох "Тавасин" исках да потъна в сърцето на автора и, после откривайки биографичната книга за него открих цял един езотеричен свят, океан, мъдрост и разбрах "Тавасин" много по-добре..
От друга страна винаги повече ме е привличал истинският живот. Авторите създават незабравими образи, и тези образи неизменно са част от самите тях, но сърцевината е другаде. И когато чета биографични бележки или писания за даден автор за мен е като запълване на пъзел - от една страна творбите му, от друга - диханието му. Вображението и реалността в едно.
Но - предпочитания Smile

Най-мил ми е народният фолклор, а там автори и биографии няма. Кой е създал самодивите? А джиновете и черният и белият овен от долната земя Smile

И все пак...

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

Романизираните биографии, Mia2442 имат своя художествена стойност... /между другото съм дама /под този псевдоним...
Разбира се всяко нещо, дори и твореца има светлина и сянка в характера си, развива се.Не може всичко в живота да е цветя и рози... така стоят нещата Smile

Обяснимо е в романа като творба да изплуват и някои негативи от живота на героя...Съвсем естествено е ...

А ти secret_rose ,явно четеш отвъд редовете, възприемаш нещата по- дълбоко.Като в суфистките мъдрости- един чете Корана на едно ниво- ума , втори на друго- със съцето, трети на съвсем друго с душата, четвърти със свръхсъзнанието-духа ...
Например Елиф Шафак в"Черно мляко" пресъздава шест свои роли в живота като жена, майка , писателка...Нейните романи се четат леко.Майсторски борави със словото...

Е, пак се увлякохме... Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Ще споделя нещо вещерско с предварителното приемане на изгарянето ми на клада. Smile

Ако животът на някой автор всячески се разминава с произведенията му, (звездите ми го говорят) Smile

, става дума само за едно Нещо.
И това Нещо е силата на егото и вътрешната, пази Боже, убеденост, че можеш от висините на таланта си да заблуждаваш хората.
И фактът (или липсата му), че поддържаш, нагаждаш се към тях (в този момент силните) ти носи или не някаква изгода в настоящия ти живот. Затова винаги е имало придворни музиканти, поети, писатели, актьори и клоуни. Някои от тях наистина са били талантливи.

От едната страна е (И)Ван Гог, от другата - Иван Вазов. Smile

Представете си ги... Да речем... Няма да ми стигне мястото тук, ако изброя всички...

Въпрос на личен и много труден избор е всеки човек, свързан кръвно с изкуството, с талант даден му свише, без той самият да има заслуга за таланта, да каже: ще се продам ли или няма да се продам.

Не, не говоря за продаването на произведенията на изкуството приживе или постмортално, говоря за продаването на душата приживе.

И понеже няма нищо сигурно и категорично, ще попитам: Фауст ли създаде Гьоте или обратното? Razz

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

я, каква откровеност и спонтанност papacot , харесва ми...

"Ако животът на някой автор всячески се разминава с произведенията му, (звездите ми го говорят) Smile, става дума само за едно Нещо.
И това Нещо е силата на егото и вътрешната, пази Боже, убеденост, че можеш от висините на таланта си да заблуждаваш хората"

аз самата отговарям, за това доколко заблуждавам хората с произведенията си.А ти?Не правя оценки на никой, освен мен!Ако това е идеята ти. Всеки носи последствията на своите действия, каквито и да са!

"Въпрос на личен и много труден избор е всеки човек, свързан кръвно с изкуството, с талант даден му свише, без той самият да има заслуга за таланта, да каже: ще се продам ли или няма да се продам." Тази твоя мисъл ме плени!
Поздрав творецо! Гледай, отново сме в страни от темата...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите