Щастие на килограм

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Не мога да се отърва от мойто щастие съдбовно. С какво съм го заслужила - не знам, но честно ви казвам - който ми поиска - веднага съм готова да му дам, че ептен вече няма къде да го дяна.То бива, бива късмет и сполука, ама такова чудо, де ти!
Първо - най-прекрасния мъж ми се падна, не мъж, ами буца злато. Обичаме се като в приказките - от земята до небето. Сутрин като стана и с преливаща от загриженост душа го питам:
- Любов моя, освен теб, някакъв боклук има ли да хвърля?
А той, с нежна топлина ми отвръща:
- Не се уморявай, стой тук, съкровище. Толкова си ми безценна, че ми се иска да те заключа и никой да не те види.
Казах ви, между нас цари пълна хармония. Как ми се случи толкова да е всеотдаен и досетлив!
Преди време отивам в съседката за малко орехи, а тя милата - една унила, самотна. Мъжът и по корабите далеч, развалил и се бойлера, разклатила и се масата, няма кой един пирон в стената да удари за да си закачи снимката от медения месец.
-Не се кахъри, Верче! - викам и.
Ще кажа на моичкия и няма да имаш грижи.
А той сякаш това и чакал. Сетил се неделята, докато съм на пазара, че съседката душа бере и тутакси се отзовал с куфарчето с инструменти, чаша билков чай и голямо плюшено сърце. Тъй де, да го прегръща, докато го няма мъжа и.
Та утешил я той, извадил каквото имал и забил пирона, оправил и бойлера, настроението, после, разбрах,че и нея оправил, та доразклатил оная маса, таман за разпалки за камината станала. Ама както ви казах - досетлив е мъж ми, съобразителен. С мед да го намажеш - малко е.
Детето ни и то - чудо. На него се е метнало. Оня ден ми вика:
-Моля те мамо, отдъхни си, сядай да си изпиеш кафето.
-Ей, сега, да измия чинийките, пиленце - отвръщам.
- А, не, не се тревожи. Седни си почивай колкото поискаш. Искам да имаш силички да ми оправиш стаята.
Голямо умниче, това дете бе. Все мисли и то как да ме облекчи, все да ми е добре гледа.Дано и той на такава добра жена да попадне. На 48 е вече, време му е да се жени.
Случих и на най-добрата свекърва. Толкова е мила, кротка и тиха. Каквото да реша - дума не продумва. Любува ни се само и ни поглежда с пълни с разбиране очи. От небето.
То остави, че съм такава късметлийка, ама пък колко съм хубава, чак ненагледна. Мъж ми като ме види и примижва веднагически от кеф, то кой да устои на такава прелестност? Следя всичките му тенденции модни, и чужди, и родни, и просто съм образец от дет и да мъ погледнеш. Оня ден, докът си чета една статия "Интелигентните дами избират пестеливия грим" и си викам - ама ето, все едно аз съм я писала! То интелект у мен, то чудо. Пък колко съм и спестовна. Де ще харча аз излишно за козметика, де и време за такива неща.
Като стана и мъж ми докато прави баница с домашно точени кори, има няма час и половина и съм готова.Слагам изпървом едно кремче тонизиращо, после едно подхранващо, гелообразна емулсия за гладкост, матираща основа за грим. Малко коректор за сенките. Хайлайтър за скули.Фон дьо тен, фон дьо мен.После една пудричка, тъй да ми заравни тена, ружче малко с цвят на свенлива зарзала, макар аз баш свенлива да не съм, ама. Бронзираща пудричка, че да си мислят колежките, че от солариума излизам. Пляс - едно деликатно червило, от ония химическите, имам едно, пазя си го от студентските години, нали ви казах-пестелива съм. Та така с красотата - интелигентност му е майката. Слагам само, каквото и както е нужно. Нито грам повече.
Не ми завиждайте, ама щастливец е мъжа ми, та добре си живее с мен, че и аз с него.
Ама тя, съдбата е виновна. Криза, криза - аз нищо не съм разбрала. Де да го дяна толкова много щастие. Ха, елате насам и ме пипнете за късмет, белким и вас споходи.

Петица - за късмет Smile

Успех!!!

И сега ще чакам. Готино чувство за хумор имаш и естествено го изливаш! Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите