Въпросителна

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2013 Мнения: 7

Чета много в този сайт, публикувах и няколко разказа,но все още съм ’’ нова’’- тук има хора от няколко години. Искам да попитам-защо си пишем толкова малко коментари? Прави ми впечатление-като че ли всеки ,който публикува си има вече няколко приятели и те пишат, а другите? Може ли да има 109 четения и само 5 коментара напр.? Не бихте ли искали да си пишем след всяко нещо, което си прочетем-кое ни харесва, кое-не, ако трябва и на лични бележки, мисля, че така си помагаме. Винаги като прочета нечие произведение чета и коментарите, ’’сверявам ’’ си часовника кой как приема нещата, кои теми предизивкват най-голям интерес , кое прави впечатление- формата, начина на изказ и т.н. Много ви моля-споделете, не искате ли да си пишем открито и откровено когато се прочетем? Желая ви приятни мигове с богатството на този сайт! Много ще се радвам да пишете мнението си...

Привет, Есенна! Smile

Един от възможните отговори на въпроса ти е ...липсата на време. В сайта ни ежедневно се публикуват доста творби, и ако човек изчита и коментира всичко, би трябвало само това да прави. А и много потребители четат нелогнати - по различни причини - тоест няма как да коментират.

Затова обикновено - след няколко години - човек си харесва определени автори и се стреми поне тях да изчита. Разбира се, добре е да чете и нови автори - но пак казвам - въпрос на време и желание.

И все пак - не броя коментари е определящ. Важното е качеството на самия коментар - в идеалния случай -добронамерен и градивно- критичен! Smile

И само като закачка - нещо, което повечето хора са чели, но дава друг поглед към темата за коментарите:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=116106&mode=&order=0&thold=0

Не се натъжавай!
Понякога липсата на коментар е достатъчен коментар.

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2013 Мнения: 7

Това с времето не ми звучи много читаво-имаш време да четеш нямаш време да напишеш 2-3 изречения относно прочетеното... Sad

Иначе благодаря за добре написаната хрумка на Mia 2442 - човек наистина може да се посмее,не го приемам и лично и не се натъжавам-изказах мнение,че ако сме достатъчно заинтересовани добре би било да отбелязваме кое ни е харесало и кое не... Явно едва ли ще срещна разбиране,тук има толкова много добри и наистина заслужаващи си писания и отдолу- нищо?
Това не разбирам... Rolling Eyes

Хей, Есенна - разбира се, че нищо лично - ти имаш разказвачески талант и мисля, че съм ти го писала в коментар - фен съм ти!

Но я кажи, какъв е оптималния брой коментари - представи си при 109 четения да имаш и 109 коментара - няма изчитане! Wink

А аз също като теб чета и коментарите, и отговорите на автора - дава различни гледни точки и е много интересно.

Наистина е жалко, ако добри творби минават незабелязани, но като цяло истински качествените неща си събират публика - нещо като естествен отбор! Smile

Хубав и ползотворен ден!

/ за липсата на време - понякога чета в Хулите от работното си място - мн набързо и нелогната, но няма как да коментирам - шшшт, да не ме чуят шефовете ми! Wink

/

липсата на време е основното, според мен, а да те коментират ласкателно не е сладко, а да тИ "отрежат" спатиите хех хич не е желателно. Освен това градивна критика не е обходима, не излизаш на пазара...авторът си е сам критик, не му трябват умозрителни излияния, това разглезва, започваш да витаеш някъде в подстъпите на Олимп хехех
Всъщност, исках да ти кажа, сполучливо завършва Миа:

"Останаха трите удивителни, които пък така бяха анатемосани, че със сълзи на очи задрасках и тях.
Да, сложно изкуство било това писането на коментари.
След дълги душевни борби сложих една точка под творбата, а до нея още две.
В Наръчника нищо не се споменаваше за многозначителното и многопластово многоточие..."

Док :“)
от брега... ))))))

А, момичета, то всички прочити не са същински. От 100 половината са: влязъл, погледнал мащаба, излязъл. Други са за да провери дали автора е отговорил на коментара му, трети - собствените ни влизания в творбите. Има прочити с някаква цел - търси се нещо в творбата, но не се чете заради качествата и и със сигурност автора не бива да знае Smile

)) Понякога са простичко любопитство а аз имам влизания в произведения даже само защото седят на нула там и никой не ги е отворил. И така и така съм влязла, чета ги, ама не ми харесват и не пиша коментар за да не засегна автора. Много коментари се разменят и на лични бележки или по скайпа, и изобщо - няма никакъв начин да се проследи какво и как. И понеже всички до един тук пишем заради прочита и отзива, вълнува ни, но, вярвайте ми - не е най-същественото. Че цяла върволица от его галещи ахкания и охкания никому не е в услуга...

@@--;--

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 113

Темата е много хубава и ако не беше такава щях да се въздържа определено да се включа. Преди години и сама отварях теми, беше ми наистина интересно. Но, уви с времето нещата се променят.
Според мен лично коментари са необходими, даже много. Макар и да се засягаме от критика, тъкмо тя ни подтиква да се развиваме. Първоначалното огорчение често се превръща във вдъхновение впоследствие. И това е един хубав процес. Много пъти ми се е случвало. Готова съм в тази връзка да изтърпя и омразата на даден автор, но да видя, че у него има подтик за още и още...
Липсата на критика пак според мен е най-смазваща, ласкателствата са убийствени за таланта. Тук липсва точно това - разбирането, че трябва да си посочваме грешките и да се опитваме да не взимаме толкова насериозно това, че някой друг ги е открил преди нас. Понякога се дължат на недооглеждане на текста, друг път на апатия, на зацикляне в някакво русло. Много има да се пише, но и това ми е малко щекотливо вече.

ХуЛитер Записан(а): Aug 19, 2010 Мнения: 67

Здравейте, публикувам в този сайт от две години, но и аз се чувствам "нова". Напълно съм съгласна, че коментарите са необходими - лично аз много се радвам, когато получа коментар към някое от нещата, които пиша, особено се радвам когато коментарът не е в стил "каква прекрасност, чудесно, благодаря, че сподели", а е мислен и градивен. Но пък понякога произведението е такова, че човек не намира достатъчно думи и асоциации. Затова тук могат да се срещнат и коментари във форма на многоточия, тирета, кльомби, точки и т.н. Аз рядко получавам повече от четири-пет коментара, но съм благодарна за тях, защото означават много, дори да съдържат само една обикновена точка или кльомба Smile

. Липсата на коментари също е някаква форма на комуникация. Никак не съм убедена, че посочването на грешки би довело до нещо положително, защото всеки разбира критиката по свой начин, по- скоро липсата на критика върши работата на негативна оценка. Малко на принципа "или добро, или нищо", но това е положението. Поздрав!

Гост

И аз ще взема да си кажа мнението, да не остана по-назад... Laughing

И аз не получавам повече от 5 коментара под моите драсканици. Обикновено те са все от едни и същи хора, за което много им благодаря. Аноним, Зеб, Агрипина, Касиана, Маркони... дано не пропускам някого, ако е така, да ме извини. Техните добри думи и насърченията са мнного ценни за мен. Но да си кажа, и това че никой досега не е критикувал моя роман и не е правил забележки също много ме притеснява и ме кара да се съмнявам в него. Ако не получавам никакви коментари - било то лоши или добри - как да знам в правилна посока ли вървя? Струва ми се, че моя роман си има само няколко читатели - за което още веднъж -много, много, МНОГО и сърдечно благодаря!!!!! - но имам усещането, че масовия потребител едва ли ще го хареса и чете.
Аз обичам да чета тук и да оставям коментари под това, което наистина ми е харесало. Все открадвам мъничко време и за това. Стига публикуваното да ме е впечатлило и да ми е харесало, гледам да го похваля, независимо кой е автора. Все пак отзивите са най-важното за пишещия. Ако са добри - чудесно. Ако не - това пак е стимул да ставаш по-добър, нали?

ХуЛитер Записан(а): May 19, 2012 Мнения: 124

Аз и преди съм казвала, че чукчите са писатели, не читатели. Rolling Eyes

Времето за четене на повечето е оскъдно и го отделят за автори, които познават. Другото нещо е, че няма филтър. Трудно можеш да ограничиш всички нови творби до онези потенциално близки до твоя вкус. Често ми се случва да попадна на произведения, които са с добра литературна стойност, но са далеч от мен като светоусещане, тематика и т.н.

Напоследък се чувствам изхабена и затова си мълча, но по принцип гледам да коментирам само когато чувствам, че имам нещо стойностно да кажа. А това може да стане само, ако много внимателно съм прочела. Това също е един вид уважение към автора.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Коментирам предимно произведения, които са ми харесали. Случва се да се изтърва от контрол и да дръпна по някоя и друга критика: когато смятам, че авторът има потенциал, или когато ми се струва, че не е посредствен, а безнадеждно некадърен и много ми е изпилил търпението. Реакцията от другата страна е напълно предвидима - оказвам се злобарят Анонимко, който си няма хал-хабер от творчески процес и със сигурност не е прочел нищо друго през живота си освен собствените си тъпни. Така че разбирам хората, които се въздържат от негативни коментари. Не ви трябва "Редбул", хора - четете си хвалебствията и махайте с крилца. Всяко зло - за добро, е казал народът.

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2013 Мнения: 7

Е,твоите писания са едни от най-добрите-имаш право да реагираш по този начин-но не виждам нещо лошо в това да си кажеш мнението-другото е вариации на тема- ’’... за мъртвите или добро или нищо’’ ,което никак не искам да разбера,защото ние не сме мъртви-именно защото пишем-дали ни се удава,на някой повече,на друг по-малко,в някое произведение се е получило,в друго -по-слабо и все пак наистина всеки си има вкус,но никой не може да прескочи стойностното ,което грабва или интригува. Аз лично обичам да чета всякакви коментари.Е, да са в добрия тон и дори да не се е харесало.Иначе не е ли малко безсмислено-пишем си тук като в драскалница и така... някак губи смисъла си-нали важното е да се прочете от повече хора, да споделяме и обменяме идеи... не знам, така ми с иска да бъде Smile

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2013 Мнения: 7

Имах две случки тук - получих на лична бележка препоръка от един от пишещите тук-толкова много ми помогна-усещах,че тъпча на едно място, четях постоянно, но не можех да разбера накъде--точно тази бележка с препоръките си ми отвори много пътища. Ето това имам пред вид.
А за друг мой разказ ,с много добри коментари изведнъж при оценките човек с ник ’’kallushar’’ ме е оценил с 1 и написал- не ми харесва. Това много ме заинтригува и започнах да го търся,за да попитам кое не му харесва ,за да реша за себе си дали този човек има право или не-но този ник не съществува,което пък е тъпо. Просто като не му харесва на някого би трябвало да е отворен да се аргументира ,ако наистина се вземе пред вид меннието му от даденият автор. Именно за да се върви напред. Е,което прочета го коментирам Smile

Пък и съвсем не е задължително да се приема всяка критика - все пак вкусове разни-по-важното е да се разбере какво куца- стила,изказа,тематиката,непохватно поднесено и т.н. Интересно ми е сред вас... За мен лично е много важно като прочета нещо какъв вкус остава в душата ми-ако е нещо задъхано, горчиво-явно не е за мен,но пък,ако е написано достатъчно инетресно не мога да не призная,че е добро... Прави ми впечатление ,че много повече се чете и коментира поезия-тя винаги е по-кратка... Но пък разказвачите са толкова интересни?? Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2004 Мнения: 136

лично аз не обичам да коментирам често, защото не съм критик. Коментирам само неща, които силно са ме впечатлили (и един-два пъти за лично отмъщение, което е абсолютно некоректно, разбира се Smile

. Това не означава, че не чета безразборно. Напротив, чета наред и дори разпознавам стиловете на писане тук, никой не може да ми се скрие под нов ник Wink

.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите