konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
11 Мар 2013 22:45:12 » За малкото камъче ... и още нещо |
|
Дребно камъче ме спъна,
пусто опустяло –
в прахоляка се опъна
бедното ми тяло.
Поогледах се срамливо,
прав веднага скочих –
уж голям съм – не отива –
с яд кръвта клокочи.
Възмутих се, гдето паднах
с новата си дреха –
ритнах камъчето ядно,
сякаш за утеха.
Но от този пусти камък,
как така се случи –
за резил, беда голяма,
ревнах като куче.
И не щеш ли, точно тука
булка млада мина:
- Що намери? Ха наслука
днес и догодина!
Чакай, викам, да ти кажа
нещо вездесъщо:
- Камъчето все е важно,
щом кола обръща.
А човек, кога с насмешка
другиму подмята,
просто ляга му без дрешка
даже на земята. |
|
|