Естетизиране на еротичното и връзката му с любовната лирика

Здравейте,
Ако, така дефинираната тема Ви допада и имате какво да кажете по нея предварително, направете Вашите изказвания с ориентация за начинът, по който да се води разговора. Моето скромно мнение е отделните участници да публикуват тук свои произведения, които да са отговор на предшестващите ги. Благодаря!

Ето, че няколко ХуЛиТе-ри са обърнали внимание на темата, но никой не е взел отношение по изказаното становище. При тази ситуация ще трябва или да я закривам или да въведа нов момент за покриване на Тест за участие във Форума. Хайде да тръгнем по по-трудния път като ще номерирам отделните положения на Теста, които не е възможно да бъдат формулирани с една публикация.

ТЕСТ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО УЧАСТИЕ ВЪВ ФОРУМА

1. Форумът е забранен за момичета под пет годишна възраст и за пенсионери с високо кръвно налягане според препоръките на едно българско социологическо проучване.
2. С приключване на работата на Форума, участниците ще получат съответен Диплом /първа, втора и трета Луна/, валиден не само в Европа, но и в останалия свят на името на тримата велики Фелацио То-виж - о, Фелацио Ончиторе и Фелацио Карм. Самият Мойсей се превъплъщава в един от тези велики образи, но нека това засега да го запазим в тайна.
3. Както веднага става ясно, възникват трудности с използването на самия терминологичен апарат. И въпросът съвсем не се свежда до прочитането на използваните термини в обратен ред, а до това, че по темата все още терминологията тъне в неяснота. Ето защо това е една от задачите пред всеки от участниците.
Но нека да поизясним нещата малко в тази насока!

Трите Луни

изгрява ясната Луна
без капка свян
с приспана съвест
в извивките
на слети устни
в преплетени
ръце наивни
забравили за времето
за яростните ветрове
но пиещи пространството метежно

и паяците
страст плетат
оплитат им съдбите
когато втората Луна
над тях
разкъсва им душите

но ето
третата Луна
огрява ги студена
не чува воплите
сълзи не вижда
дори не им завижда

Фелацио То - виж - о

Душата ти изпълва ми душата
чрез общата ни светлина,
изграждаща ни небесата
като наша добрина.

В светлика на таквиз зори
любов ни води
и ми казваш:"Така ори,
а аз ще пея оди!"

В любовна оран сме взаимно -
мелодиите сърцата чуват
и чрез чувството интимно
телата ни лудуват.

Създадохме с теб молитва -
за всеки поотделно храм,
която в обща радост литва,
дори и да съм сам.

Фелацио Ончиторе

блясъкът
в очите ти
суфлираше
усмивката
препускаща към
кучето ми
открило дървото
и препускащо
лудешки в нямата безкрайност

Гранична област

Пустинята връхлита върху нас
в желанието да стори дрипи
от съхранената ни цялост
и тогава, като хипи,
ще пилеем младост,
за което имам опасения аз.

Еротичното като преддверие,
завлича в перверзно блато,
което отбелязва край
дори в украси и от злато,
подменящи загубен рай,
като реалност, не като поверие.

Tia mi napravi "tri v edno"
az edno vav tri

tova haiku li e ili pornografia?

Предложението неуспешен опит за хайку да се нарича порнография може да се интерпретира и като опит порното да се въвежда като нормалност, но сме още далеч от това. Сега правим Тест за допускане до темата, а ти се самопоставяш в деликатно положение... Хайде стегни се и ще получиш нов шанс, защото логиката ти пък е безупречна - едно в три и три в едно. Чудесно! Но какво говоря аз, та ти направо си отличник. Я измисли едно хайку от тази логика / 7 на 5 или 5 на 3 / и ще продължим нататък съвсем сериозно, а в темата ще става въпрос и за порното като отражение на перверзията. Хайде, давай смело!

Но нека да продължим с Теста!

За умората от живота като хаос на екистенциалността
/ от любовта през еротиката до перверзията /

Умората от живота е предателство,
казващо ти да се промениш...
Потопи се в гънките на мълчанието
и потърси просветлението на спокойствието,
потърси ритъма на вътрешния си глас
и се остави той да те води.

Открий светлината в душата си,
колкото и малко да е останала
и тръгни към нея,
защото това е пътят
на твоето спасение,
минаващ през смирението.

Ще трябва да бродиш през Мрака
на обидата и жестокостта,
натрупал се през годините,
за да отхвърлиш оковите на притеснението
и понесеното унижение,
генетично присъщо на общуването.

Мизерията на досегашните ти отношения,
като твои сегашни окови,
не трябва да те плаши,
защото ти имаш висока цел -
да спасиш светлината,
която си открил у себе си.

Наблюдавай се като живо същество
с повишено в ритъма внимание,
за да преоткриеш новото естество
на човешката си цялост
в онова усилие сложно,
осенило те като "спасение".

Не вярвай на готови рецепти -
повярвай на човека в сърцето си,
защото пътят без него е невъзможен,
а "точно щастие" е измислен израз,
който не казва нищо,
а замъглява посоката към светлината.

Отхвърли скръбната, приспиваща негативност,
която води в блатото на безпокойството
като се разграничиш от нея,
защото тя те оплита
в мрежите на глупостта,
блъскайки те към безумието.

Отчуждението е продукт на това общество
и самотата е негова последица,
с която ще трябва да се бориш...
Но как се побеждава самотата,
когато близките те изолират,
а любовта трябва да стане споделена?

Отърсвайки се от досегашните предателства,
нека не допускаме нови,
защото отчаянието е тяхна граница,
а новите предателства
са по-сташни от старите,
защото превръщат светлината в тъмнина.

В Мрака проблясва святостта,
за да стане твоя цялост
като път на спасението...
Зная, че е трудно,
но мнозина тръгват по този път.
Опитай и върви в тази посока!

Жрицата на Мрака

/ Една тенденция от природата на еротичното /

Ти си жрица на Мрака, изтъкана от усещането на ламтящата сласт и всяка нова болка ти носи безумното ликуване на отчаяниието. А всеки полъх на човечност те уморява и отегчава до изнемога. Светлината за теб е безлична сивота, която си готова да накажеш жестоко.
Мрачната пътека на живота ти е така добре позната, че ти с готовност ставаш неин Властелин, гонейки жертвите на любовта към подземията на новите усещания. Раздиращата тръпка на болката и отчаянието те задържат в подземното царство на Мрака и няма сила, която може да те изведе от там, освен една - любовта. Но кой се е върнал от сластта в любовта? Този път е невъзможен и ти го знаеш много добре. В царството на Мрака ти си у дома си. Ти носиш не само болката, но и опиянението от нея, което е твоята тайна. Ти познаваш тази болка, но тя е цената за опиянението от безотговорността, в което вече си се научила да оцеляваш.
Любовта е отговорност - нещо, което на теб ти е непознато и буди твоето отвращение. Колко достойни принцове дадоха живота си, за да те изведат от царството на Мрака! Не успяха. И никой няма да успее, освен онзи, който ...
Ето защо ти плачеш и стоиш объркана в кладенеца на сенките, защото... Той не ти предлага светлината, а стои смирен до теб и влиза в битка с Мрака. Той знае, че, за да те спаси, ще трябва да Го победи и прави точно това ... от години. Той не иска от теб да разбереш надеждите си... Доволен е, че те намериха благодатна почва в душата ти. Този смут, който изпитваш, е сериозно доказателство, че Мракът се разрежда и сенките му танцуват безумен танц в ритъма на болката и надеждата.
Ти гледаш вече на сластта с лека ирония и това е твой собствен, безспорен успех... Но сред сумрака на сенките, ти съзираш нови пътеки и това те озадачава. Нещо прорязва очите ти, но ти не знаеш какво е то. Чуваш да ти говори за светлина и откриваш, че нещо подобно мъждука в собствената ти душа... Как е възможно? Тук започва действителната болка, която извиква сълзи в очите ти... Ах, какво облегчение!
Да, Той няма друг избор. Той е тук и е слял своята пътека с твоята... Не се заблуждавай за някаква отвъдна, бленувана среща! Напротив, срещата стана още в предишната епоха, когато погледите ви се срещнаха с мигновението на откровеността, а тя е неподвластна на Мрака.
Той няма да тръгне сам, защото вече сте поели заедно, но ти все още не можеш да осъзнаеш това, защото в царството на Мрака времето е спряло. Добре, ти го възприемш като действителна болка и бързаш да се откажеш от него. Няма да го разколебаеш, защото неговата прегръдка, с която те носи из Лабиринта, е непоколебима. Дърпай се, бягай!Той ти е хвърлил на врата примката на свободата и смирено съпреживява с теб болката и отчаянието, които постепенно просветват.
Да, ти започваш да си спомняш, че го повика, а това беше отдавна... Нещо повече, ти твърдиш, че искаш да дочакаш изгрева, но пак мислиш, че можеш да направиш това сама... Затова Той стои до теб и ... те чака. В подземието проникват далечни звуци... Ти започваш да ги различаваш.
Истинската болка, носеща сълзите на облегчението и разкъсаната в сумрак тъмнина са първия букет, който Той ти поднесе, за да отбележи новата пътека, по която вървите заедно.
Ти започваш да се бориш и с обърканите си чувства, а до скоро тях съвсем ги нямаше - имаше отчаяние от болката и ... пустота. Ти дочуваш и думите Му, но те си остават неразбираеми и затова отегчителни. Нещо повече, те те плашат и ти се иска да побегнеш назад ... Раздвоението е нетърпимо. Ясно разбираш, че вече носиш в душата си нова болка, различна от старата - болката на обновлението, под която просветва, запазената в душата ти светлина.

daze i na 54
niama da te zadovoliavam 5 za 4
?????

Здравей Дайк,
Нещо не си доволен, че оцених като блестящо първото ти участие, че ме тормозиш с безбройните си въпросителни?! Ти предложи в стил хайку да направим обобщение на Теста и ето, аз бързам да изпълня нарежданията ти:

Логика три в едно
и едно от три

Да, с това обобщение приключваме въпросния Тест, който е на разположение на публиката да го оглежда, но и да се включва в по-нататъшното му разработване.

По-нататък ще формулирам кратки въпроси и ще правя опит да им отговарям като предпоставка за изказване и на други мнения, становища, критики, за да не си позволява никой да твърди, че Мойсей не зачитал останалите автори от сайта!

1. За сложната логика на любовта

Любовта ти, щом е грешна,
с друга или с друг,
жалба се започва безутешна
от съпруга или пък съпруг.

Ето, аз съм влюбен мъж
в цялост с моята съпруга
и това възможно е веднъж,
даже и да срещна друга.

Тази логика, пределно сложна,
щом добре се разбере,
виждаш вечната любов възможна
как сърцето ти ще събере.

Сърцето с разума ми е съгласно,
а волята е техен път,
по който утрото е ясно
и не нахлува тук гневът.

Сластта с взор мъглив,
грештна прави любовта ти
и тогава - мълчалив,
те обзема слабостта ти.

Любовта остава свята -
вечен огън на интимност,
който, ако се подмята,
прави невъзможна топлата взаимност.

Хайде сега да видим как този текст отговаря на поставената тема! Имате думата!

Но ето още една гледна точка върху уникалната природа на любовта, за да можем да правим по-успешно и разграничения с еротичното, а също така и да виждаме връзката на преход между тях!

Любовта, със своя уникален егоизъм

Любовта, със своя уникален егоизъм,
стигащ и до форми на цинизъм,
грее и пречиства ни душите
и забулва в мъгла очите,
че в тази "шеметна измама"
влюбените неизменно са по двама.

Тя е нежно цвете - ученичка,
с тръпнеща душа на птичка,
а пък той - наперен и смутен войник,
бил е вече ученик,
а сега, със спомена за мама,
прави опит смешен - с дама.

Те не знаят що да правят,
но не могат да забравят
срещите - на трепети богати,
на които доброволно са аргати
и ще ги запомнят вечно
като преживяване сърдечно.

2.Може ли да има хубав грях?

Смирненски използва израз "хубав грях"
с логика неправомерна
и така възбужда смях -
нека тя да ни е верна!

Може ли да има хубав грях? -
питам аз сериозно,
че ще стане смях
да се разкрасява нещо грозно.

Да устоявам повече не мога:
в еротиката изгорях -
тази сладка изнемога,
но да я възпея тук посмях.

С вдъхновение ново - еротично,
влизам в свят различен,
а перото поетично
следва път критичен.

Но това е раздвоение
между разума и ясни чувства
и в мъглата от съмнение
тръгваме по път на блудства.

3. Ах, любима Мариам

- Ах, любима Мариам -
образ на мечти сърдечни,
ти за мене си балсам,
раждащ помислите вечни.

В изнемога лутам се едвам -
мила, ти си тъй прекресна,
но останал с тебе сам,
убеждавам се, че си ужасна.

- След година аз се съгласих
с теб да бъда благосклонна
и дори се примирих
с твоята мечта изконна.

А нещата са тъй прости -
хайде, нещо ми дължиш
и когато дойда ти на гости,
можеш пак да продължиш.

4. Еротичното като предметна област на естетиката

Естетизирането на еротичното може да се разглежда по различен начин. Ние сме свидетели на естетизиране на перверзията чрез средствата на изкуството, чрез което тя се показва като еротика, а тя пък, от своя страна - като израз на модерната любов. Този похват на манипулация е извествен и в други области на живота, например естетизиране на насилиието с цел да се "аправи" страха по-приемлив.
Превръщането на еротичното в предметна област на естетиката има свои нюанси, сред които ще посоча два - като любовно-еротично и като еротично-любовно. в случая, е важно да посочим, че обръщаме внимание да не се допуска изкуствено разкъсване на това единство, за да не се стига до крайностите на екзалтацията - несподелената любов и перверзията, със своите художествено изразни форми на полусрамежливото хихикане и на откровената бруталност, като авторово поведение.
Казаното ще илюстрирам с два примера. Първият е свързан с отношението към последната ми публикация "Моят котарак", която предизвика бурен интерес относно обявената награда, но не и с решаване на задачата, която бе поставена. Това от една страна. От друга страна, спомням си как аз самият възприех американския филм "Декамерон". На фона на разюздана перверзия бе показана любовта между двама младежи, която завърши трагично под ударите на средата. След определен размисъл, прозрях оригиналния замисъл на творците да покажат кълновете на Възраждането от дълбините на мрака.
Ако има компетентни по темата, да заповядат. На останалите ще кажа, че повдигания въпрос далеч, далеч не се свежда до изказване на мнения. Каква е природата на еротичното? Ами на естетическото? Ами на етическото? Как всичко това се относя при рашаването на поставената тема? Участвайте!

5. Любовта, превърната в забавление

Любовта, превърната в забавление,
градира буйната ти страст,
за да сетиш с притеснение
как прерастнала е в сласт.

6. Любовта не знае миг прощален

Любовта не знае миг прощален,
даже при раздяла,
но с всеки миг банален
престава да е цяла.

7. Ела!

Добре дошла си всеки ден -
от тебе бягат сенките на мрака
и твойта светлина у мен
на пътя ми е злака.

Ела, че тази светлина,
с диханието ти нежна,
чертае нова далнина
и сгрява ситуация прежна.

Обвити в обща чистота,
кръстосахме житейските пътеки
и всеки носи тази красота,
която ги превръща в леки.

Затуй спокойно ти ела
и влез в сърцето отзивчиво,
където с поприведени чела
ще споделим и нещичко горчиво.

Душата ти душа е на жена,
превърнала се в мое огледало,
а то показва те - една,
сърцето ти на мен е дало.

Дали си тук или те няма,
в живота с теб сме двама,
а тази радост е голяма,
защото ти си мойта дама.

Подобна си на другите жени,
а тънеш в загадки
и как човек да те смени,
щом носиш ми милувки сладки.

Упоритостта ви, Мойсее, ме изумява Exclamation

Внимавайте само да не прекрачите тънката преграда на упоритостта с твърдоглавието.
Това е добронамерен съвет Exclamation

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите