Прозаични въпроси

Почвам отдалече, както се полага! Wink

Не харесвам Стивън Кинг. Чела съм доста негови текстове, но го намирам за „комерсиален” – подвежда читателя и експлоатира детските му страхове. В което – нищо лошо – намерил си е нишата.

Но от жега и скука взех да чета и един негов сборник с разкази –„ Всичко е съдбовно” / 14 мистерии/. Та там, още в увода, мистър Кинг споделя, че само 2 от разказите е написал „без усилие”. А останалите – едва ли не – с пот на чело – просто гледал всяка година да пуска по няколко разказа, за да не се загуби разказът като литературна форма. Не го цитирам точно, но така прозвучава. Нямам такива впечатления за тази лит-форма, но факт е, че и издателствата „бягат” от сборници с разкази, освен, ако е на някой много нашумял автор. Но не за съдбата на разказа като такъв исках да ви питам.

В този сборник, след всеки разказ, Стивън Кинг в бележки дава неща от „кухнята” – какво го е импулсирало, как е било в началния вариант, защо го е променил и т.н. – много е интересно. Дори признава, че един е вдъхновен от телевизионен филм, но е променил развръзката, друг – приятел му разказал случка с дядо си ...и прочее.

Та в този ред на мисли – как ВИЕ пишете вашите разкази – идват ви наведнъж, или ги структурирате на хартия, или ги почвате, пък накъдето ви отведе самия разказ? Оставяте ли ги „отлежат” или ги пускате веднага; връщате ли се да прередактирате стари неща; ползвате ли прототипи или изцяло измисляте героите?

Въобще „случването” на една творба е много загадъчно и ще ми е много интересно как става това при вас – ако ви се пише де, щото все пак - лято е и живият живот е по-искрящ – или, нали и дали! Wink

Успешна седмица с много усмивки! Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 19, 2004 Мнения: 136

първите страници от моите истории са правокирани от мисъл само. От дете обичам да си съчинявам щуротии. Когато бях на пет години, така се бях вживяла в една измислица, че скочих от кажи-речи върха на дюлята в бабиния двор, крещейки "И тя скооооочи от влака!". За щастие, братовчед ми (батко) отивал към кенефа, който бе в непосредствена близост до дюлевото дърво, чул ме че ломотя нещо и се заслушал.. Та, точно той ме спаси от пребиване - просто ме хвана преди да се разпльокам на земята. Цял живот ме подиграва за тази ми тиха лудост, която така и не отшумя...

Така се раждат историите ми - щраква ми някой кадър пред очите и започвам да навивам кълбото.. Имам хиляди незаписани щуротии...

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Не закачай Стивън Кинг. Wink

Много добър писател е. Комерсиалността в творчеството му е привидна.
Толкова много е вложил под повърхността, че на някои им идва множко. Smile

От него само биха могли да научат това или онова авторите на проза.
Прекланям се пред таланта му, който той, въпреки небогопомазания си живот, успя да овеществи в книгите си.

Гледането на него отгоре-отгоре ми е обидно...

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Според мен три неща вредят на човешкото здраве: пушенето, алкохолът и писането. Добре е да се откажат, стига да можеш.

ХуЛитер Записан(а): Mar 29, 2007 Мнения: 508

Писането не може да се обясни, ако можеше щеше да престане да е интересно, като всяко нещо, което има обяснение.

ХуЛитер Записан(а): Jun 19, 2009 Мнения: 101

Има много баласт в неговото творчество - днес това е закономерно. Парите опорочиха словесността, както всичко, до което се докоснат, но и аз като Пламен, не мога да се съглася, че му липсва талант дори и само заради "Подпалвачката", "Мъртва зона" и "Зеленият път". "Изкуплението Шоушенк" също не е за пренебрегване.
Та така де, като се абстрахираш от шкартото, има какво да вземеш от Стивън Кинг.
Приятно четене!

Хей, Дива вода!

Това, че папакот не е разбрал постинга ми, го преглътнах Wink

, но щом и ти не си - явно не е ясен. Въобще не става въпрос за творчеството на Стивън Кинг – със същия успех можех да напиша, че харесвам Айн Ранд и не харесвам Бъртранд Ръсел. Или свалям шапка на Хемингуей – да пише с кратки изречения, но пак не го харесвам. Литературните ни вкусове и пристрастия са строго лични и не винаги имат рационално обяснение!/ както и защо харесвам Вагнер, а не Малер – примерно!/

В случая - мистър Кинг с неговите обяснения - как е написал даден разказ ми послужиха за формален повод и отправна точка да /се/запитам – а как, ние, в хулите, пишем нашите разкази. И аз отправих конкретни въпроси - винаги е много интересно какво се крие зад дадена творба – авторът винаги оставя оставя своя отпечатък – и все пак...

Надявах се да стане литературна дискусия и да обменим опит и мнения – е, не стана – от 200 и кусур прочита – само няколко мнения...

Taка че – копирам пак началните си –прозаични въпроси – пък ако някой реши да отговори...Но поне въпросите да са ясни! Wink

Та в този ред на мисли – как ВИЕ пишете вашите разкази – идват ви наведнъж, или ги структурирате на хартия, или ги почвате, пък накъдето ви отведе самия разказ? Оставяте ли ги „отлежат” или ги пускате веднага; връщате ли се да прередактирате стари неща; ползвате ли прототипи или изцяло измисляте героите?

Въобще „случването” на една творба е много загадъчно и ще ми е много интересно как става това при вас.

Поздрави и усмихнат ден! Smile

ХуЛитер Записан(а): Jun 19, 2009 Мнения: 101

раждане - идва си съвсем категорично и цялостно - като текст и процес. Изключително рядко ми се налага да "преправям"; почти никога - да дописвам.
Но какво зная аз за писането на разкази, имам ги колко - шепичка Smile

)
Хубаво лято, Миа!

Гост

Привет, Миа!

Въпросът ти е интересен. Ще ти кажа за себе си. При мен май става спонтанно. Видя нещо, сетя се нещо в автобуса или по улицата и почва да ме човърка нещо все около тая дума и докато стигна до работата или до вкъщи имам първото и второто изречение. Сядам веднага на компютъра и започвам да пиша. Следващите изречения идват от самосебе си и разказът е готов, без да зная какво ще се получи накрая. Набирам го и го пускам. А след час-два съм забравила дори съдържанието му. И ако се върна след няколко дни да го прочета, сякаш го чета за първи път и имам чувството, че не е мое.
При стиховете е малко по-различно- Тях ги нахвърлям целите в главата си веднага щом ми дойдат и ги повтарям няколко пъти, за да ги запомня до комтъра, но и там не съм сигурна дала ще се получи нещо свястно. Някои помня още отпреди десетина и повече години, а други съм забравила и дори се чудя понякога как съм написала такава глупост или такава некадърна работа. Но пък и досега не зная какво ме кара да изливам душата си и да пиша за всичко, което ми хрумне или ме дразни.... Това е!

Донесъл чукчата свой роман в една редакция.
Редакторът го прочел и му казва:
- Разберете, слабо е. Трябва да четете класика. Чели ли сте Достоевски, Толстой, Тургенев?
- Не! Чукча писател, не читател.

Такива ми ти работи... Very Happy

Алби

Здравей, Миа Smile

Писането на проза не е като да пишеш стихове. Поне при мен е така. Стихотворението може и да ме осени по всяко време - да го запаметя, дори да ми липсва лаптоп или писалка и хартия, и след това да го възпроизведа безпогрешно...

С прозата не е така. Ако в момента на хрумката не започна да записвам, след това не се получава това, което е било. Защото прозата трудно се запаметява на 100%.

Аз лично при писането на проза предпочитам да съм заобиколена с тишина, за да съпреживявам повествованието, проверявайки дали ще ме развълнува...Ако не, значи нещо не е в ред...и го оставям настрана...

По отношение на редактирането.

Никога не пускам веднага написаното. То е още бебе, според мен, и като такова му трябва време да "проговори" , а не само да "гука"...

Безкомпромисна съм и към стиховете, и към прозата си и не ме боли да ги прередактирам... Особено по отношение на правописа, пунктуацията и графичното оформление...

Касиана

Аз не пиша проза, за това ми липсва и търпение, и жизнен опит.
И по темата нямам какво да споделя. Но Стивън Кинг е от авторите, които щедро споделят. Прочел съм книгата му "За писането", и се изкушавам да постна тук изреченията, които съм запомнил от нея.

"Колкото по- кратка е книгата, толкова по-малко глупости има в нея.
Писането е човешко, редактирането е божествено. Редакторът винаги има право.
Изиграеш ли ме веднъж, срам за тебе. Изиграеш ли ме два пъти – срам за мене. Изиграеш ли ме трети път – срам за двама ни.
Имитацията винаги предшества творчеството.
Когато си твърде млад, за да се бръснеш, оптимизмът е напълно естествена реакция на неуспеха.
Ако пишеш, все ще се намери някой да те накара да се чувстваш гадно заради това.
Разбира се това беше неприятно, но то кое ли в гимназията е приятно. Училището ни се струваше най-сериозното нещо на света. Едва на втората или третата среща на випуска започваме да осъзнаваме колко абсурдно е било всичко.
След написването й историята принадлежи на всички, които искат да я прочетат.
Писането е самотна професия. Много е важно да имаш до себе си някой, който вярва в теб.
Аз бях само една дребна риба в река, гъмжаща от риби.
Животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.
Никога не сядайте пред празния лист, преди да сте концентрирани.
Не ви карам да се изразявате цинично, а само просто и директно.
Използвай първата дума, която ти хрумва, стига да е подходяща и изразителна.
Подлог и глагол – това е върхът на стила, излъчват поетичен блясък.
Глаголите са в действителен или страдателен залог. Действителният извършва нещо, а със страдателния извършват нещо! Страдателният е удобен, не е необходимо да се блъскаш с нещо. Затова плахите писатели го предпочитат, както плахите любовници харесват пасивни партньорки.
Доброто писане изисква да се освободите от изкуствеността; да не мислите дали ще се хареса или не.
Не е нужно езикът ви винаги да е с вратовръзка и с връзки на обувките. Ако искате да сте добър писател, учтивостта трябва да е предпоследната ви грижа. Последната ви грижа трябва да бъде доброто общество и неговите очаквания.
Ритъмът е вродено качество, но то също е резултат и от хиляди часове писане и десетки хиляди часове четене.
Стига да сте честни и почтени и да рендосвате гладко всяка врата, може да строите каквото си поискате – цели дворци и палати! Говорим за заучени умения, за думи и стил. Дори само с тях, дори и без магия, могат да се построят забележителни неща!
За мен истинската работа е да не работя.
Как пишете? Редя дума след дума.
За какво да пиша? За всичко, каквото си искате, стига да казвате истината!
Тайната на доброто писане са ясните мисли и ясното им изразяване.
Америка е пълна с набедени цензори, които целят едно – да ви накарат да гледате на света с техните очи.
Какво ме интересува мнението им? Никога не съм раболепничил. Винаги смъм казвал истината.
Има и един трети елемент – чистата безметежна фантазия!
Романите на ужаса са пълни с кръв – с това търгуваме, ако мога така да се изразя.
Когато пишеш книга, садиш дървета ден след ден. Накрая трябва да отстъпиш крачка назад и да видиш гората.
Всички книги, които заслужават да се прочетат, имат тема, т.е. отнасят се за нещо.
Когато творческото ти въображение пресъхне, скуката може да е и оздравителна.
Който върши нещо с радост, може да го върши до безкрай."

Благодаря на всички, които споделиха - наистина раждането на всяка творба е уникален акт и точно затова - толкова мистериозен! Smile

А има наистина много добри разказвачи в сайта ни!

Ангар, не съм чела тази книга - благодаря ти за постинга - има хляб за размисъл в думите на Стивън Кинг...

Аз също намерих нещо интересно - макар че правила няма, тези кратички съвети звучат смислено:

Сайтът io9.com представя 22-те правила, които трябва да следва разказвача, за да има успех. Те са препоръчани от голямото филмово студио за компютърна анимация „Pixar”. Съветите са насочени към писателите сценаристи, но те са валидни за всички, които имат смелостта да седнат пред белия лист и да разкажат нещо ново.

http://lira.bg/?p=28708

ХуЛитер Записан(а): Jan 30, 2013 Мнения: 7

Аз съм нова в този сайт. До тук се осмелих да публикувам само 3 разказа. Приеха се добре, което пък ме вдъхнови и без да разбера написах още 2.
При мен , скъпа Миа ( ти беше една от първите прочела разказите ми и коментирала,благодаря ти още веднъж за това) е винаги някаква история, която някога съм чула. Единият ми разказ е създаден върху история , която ми разказа една приятелка в студентските години Smile

Другият разказ-чуто преди пет години и т.н. всичките ми разкази се базират на истински истории, житейски, с много превратности и изненадващи неочаквани завои Smile

Много дълго тляха в мен-професията ми е свързана с изкуството и съм свикнала да съм си сама-дали пред белия лист или с нотите-няма значение.Осмелих се да пиша когато един ден се почувствах като препълнен съд с вода, която всеки миг щеше да се излее- дълго го обмислях, защото много се страхувах. Мечтаех да издам книга и да я нарека ’’ Събирач на човешки истории’’. Но миналата година-зимата на 2012 ми се наложи да вляза в болницата за седмица и тогава започнах единия разказ. Аз не мога да го излея на един път и толкова.Писала съм на части,писала съм и на един дъх-зависи до колко самата история е узряла в мен.Винаги поне единият герой на повествованието е действителен . После редактирам дълго... аз съм си свикнала на къртовски труд от малка, но знам, че първият ми разказ претърпя 17 редакции-и то много съществени Smile

почти се бях отчаяла и реших, че не е за мен писането... Но после дойде втория, третия беше един от онези, които се изляха наведнъж. С най-малко корекции... Така е при мен. От композиторите -класици единствен Моцарт е пишел без да поправя нито една от нотите в партитурата си-всички останали са правели много много поправки -и любимият ти Вагнер, на мен любимият ми Малер , но това никак не им пречи да бъдат гении Exclamation

За поезия - там имам някаква бариера,може би просто нямам усет, макар,че много обичам да я чета....
Извинявам се , ако съм досадила на някой с моите мисли.. Embarassed

Успехи на всички Very Happy

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите