Орнитоптер

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

„21 МАРТ, ЛЕВЕНТБАИР. Емануил Джамджиев, собственик на магазин за велосипеди, направи опит да прелети Дунава с конструираната от него механична птица...”
в-к „Бряг”, бр.19 от 1902 г.

Левентбаир бе най-високото място в околността. Преди Освобождението, турският аскер го имаше като наблюдателница. Казваха, че при хубаво време се виждало чак до Букурещ. Долу пък, в ниското, Дунавът си течеше тихо и спокойно. Реката обаче не любеше много лудите глави...
Водата едва не го удави. Само възпали дробове му. „Вода!” – простенаха напуканите му устни. Пред замъгления му очи се появи нещо бяло, приличащо на красив женски ангел. Ангелът носеше, върху табла, графа и чаша. Сега Емануил осъзна, че лежеше, натрошен като стъкло, в лазарета на Пети пехотен Дунавски полк.
- Прескочихте трапа! – каза назидателно милосърдната сестра и му наля вода. – Докторът до последно се чудеше дали да не ви ампутира ръцете...
Емануил пак затвори очи. Съзнанието му върна спомена.
Беше тържествено. Духовата музика свиреше „Шуми Марица”. На Левентбаир имаше много народ. Влакът беше докарал и хората от селата по жп линията Търново-Русе. Кметът на града и Доростоло-червенският митрополит също бяха дошли. И младо и старо се тълпеше да види как „Лудия Маньо” този път наистина ще си счупи главата. Но той полетя. Отначало се засили по нанадолнището и когато скоростта му стана много голяма се откъсна от земята. Насрещният въздух го издигна нагоре, нагоре...Този шемет го носеше и опияняваше. След това вече нищо не помнеше. После разбра, че се е провалил в Дунава...
- Извадихте късмет!...- и чу отдалечаващите се стъпки на болничния ангел. Докога ли?

Дойде време за бране на грозде. В ранното утро дядо Млъчко, като някакъв Сизиф, теглеше магарицата си нагоре по Левентбаир, където бе лозето му. Ала отдалеко старецът мярна нещо, което го стресна не на шега. Видеше се, че насред лозето му е кацнала една огромна чайка. Но отдолу си птицата нямаше крака, ами само три колела като на велосипед. В птицата седеше някакъв човек. Главата и ръцете му бяха омотани в кървави превръзки. Отдалече мязаше на опълченец. Ама луд! И в очите му я имаше тая лудост...
Лятос дядо Млъчко чукна осемдесетте лазарника. Много нещо бе видял той през живота си. Даже и до Виената бе стигал с вапора, ама такваз машинария не бе виждал още. Ошантави се този свят!
- Ей, какво правиш там бе! – извика дядо Млъчко, колкото глас му държеше.- Какво
е туй чудо бе!
- Орнитоптер! – отвърна оня гордо и, сякаш за да покаже, завъртя бързо педалите на велосипеда.
„ Ще се претрепеш бе хайванино...” – искаше да му извика старецът, но думите си останаха така неми, в зяпналата му уста. Не вярваше на очите си.
Чайката тръгна леко надолу по баира и изведнъж литна като махаше силно с крила. После тази бяла птица се изви високо над реката.
Дядо Млъчко остана така като вкаменен. Гледа дълго, докато птицата се изгуби от очите му.

Гост

Станало е като две в едно. Хубаво поднесено, но малко май се е разводнило така. Частите можеха да стоят като самостоятелни разкази и повече да се наблегне на преживяното по време на полета, на усещането, на въздействието, но пък силата и желанието на човека на всяка цена да полети е предадена много добре. поздравления и успех!

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2010 Мнения: 23

Един от безспорно добрите разкази тук.

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2010 Мнения: 23

Един от безспорно добрите разкази тук!

ХуЛитер Записан(а): Feb 26, 2010 Мнения: 23

Извинявам се за повторението.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите