competition
Модератор
![]()
Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658
|
 Въведено на:
16 Май 2012 10:29:30 » Целувка за Оскар |
  |
И то е огромно и прекрасно, като всичко в Париж. Париж – градът на любовта, на Монмартр, на светлините, видени в тихите часове от кулата на Айфел… Но и на Пер Лашез. Градът на мъртвите в града на най-най-живите. Чувството е тягостно, макар че тук няма намръщени – повечето посетители са туристи, които трескаво търсят по каменните плочи имената на великите.
Върви и безпокойствието я обзема – за какво е всичко… Каква е празната суета, която все дърпа нагоре, към висините, за да се превърне неминуемо в пустота и безсмислие, дори и насред този невероятен град. Въпреки изяществото на алеите, въпреки тихата омая на дърветата, животът тук е приземен и застинал в един единствен миг. Този миг. Няма преди, няма после. Тук и сега. Пер Лашез.
И тогава изскача той. Не точно той, но споменът за него и неговия портрет – портретът на някой си Дориан Грей. Огромната бетонова скулптура на стилизиран ангел от долината на Нил привлича вниманието й толкова за кратко и толкова за дълго, че стъпките й я отвеждат нататък. Целият паметник е покрит с целувки – карминено червени, изящни, прекрасни, снощни, вчерашни, влюбени, налюбени, целувки които искат още и още любов и са толкова в синхрон със себе си и живота, че могат да отделят един миг от деня си, за да целунат вечността. Любов до смъртта, но любов и след смъртта.
Изведнъж я обзема невероятното желание да се наведе и да целуне бетоновия постамент. Върху паметника се отпечатват розовите й устни. Може би следващият дъжд ще успее да ги изтрие, но може и не. А на нея нищо не й струва това, защото сърцето й прелива.
Една целувка за Оскар.
И за любовта. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 863
ХуЛитери: 4
Всичко: 867
Онлайн сега:
