Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Голямо, по-голямо, най-голямо, култура.
Един човечец, скромен никакъв такъв, си имал папагал – отворко, че и говорящ, че и бохемски настроен към живота. Папагалки нямало в къщата, затова то ядене, пък хеле пиене... Де що набарвал изоставен алкохол от стопанина си, хич му не прощавал. Човечецът в чудо се видял, ама на – обичал го. Обич, обич, ама и тя край има. Решил нашият чиляк да направи шумен купон в дома си и заредил с класни напитки. Особено едно малцово избивало рибата. Прибрал всичко човечеца в килера и скръцнал със зъби на папагала:
- Слушай кво, готин. Няма да влизаш в килера до утре. Само да съм усетил, че си пийнал капчица дори от напитките и любимото ти малцово, перо по перо ще те оскубя...
Отишъл човека на работа. Прибира се и заварва следната апокалиптична картина - папагалът насред стаята стои фиркан, порка малцовото, скубе се собственоръчно перо по перо и крещи доволно: „Перушина ли... Еб*л съм ти перушината!“
И това доживях – с анекдот да си започвам писание. Аз, дето съм като спънат кон в устата за вицове. Ама на, асоциации. В случая в ролята на папагал се явява собствената ми съвест, чиито стопанин понякога яко й изпуска връвките и забравя да ги стегне в моряшки възел. Или се прави, че ги е забравил...
Както и се прави на улава, че хич не иска да дращи пътеписания. Щото то не бяха увещания, то не беше чудо от разни сърдечни чиляци. Плюнчих се, дрънчих се: „Бе на обикновени места скитам, бе. С какво да ви радвам толкова...“ Но сърчицето се кефи. Значи имало нужда и от словесни копелд... Упс, ще се държа прилично! Макар че да се спазва приличие при дефиниране на вечности е сквернословие.
Началото започва с пуф-паф. Всъщност, началото започва със скитане в мислите – ама яко скитане! – и изживяване на това, което искам да изживея. А аз съм рядък инат в гонене на мечтите си. По някаква случайност там се е намърдал Брюж. Едно малко-маленичко градченце във Фландрия. И по една случайност на една ръка разстояние с въпросния пуф-паф от мястото, където живея в момента. То и по нашите български земи се говори, че ще има някога такъв високоскоростен змей, но като горд бивш строител на това инженерингово „чудо“ и от гледната точка на нееднократен ползвател на същото технологично чудо другаде смело твърдя, че все някога налъмите може и да цъфнат. Но това друга опера... Да се върнем на нашия пуф-паф.
Лондон-Брюксел два часа. Толкова бърз, и с една камара тунели – Големият Ламаншов отделно – сакън да не се забави някъде, че нищо не виждаш по пътя си. Иначе скоростта е нещо прекрасно. И аз съм й била подвластна. Една скоба отварям. Обичам да заставам на някое оживено място, без значение в коя точка на света, и да гледам хората как бързат. Тичат като изоглави. И какво виждат, като гледат? В далечния Изток не било така, но това тепърва и някога ще го усетя, дай Боже. Баба, светла й памет, би казала: Бе тия какво са търтили да гонят Михаля... Захлопвам кепенците на скобата.
Всъщност, като се заговорихме за технологии, да не мълча като партизанин, а да си рекна за тръшканията си на тема багаж. Един прероден Бай Ганьо дремуца в мен, но все го замазвам някак. Щото огромната Brussels Midi като всяка нормална европейска гара си има клетки на самообслужване. Моя милост беше спретнала едно много прилично планче – зарязва си багижериите на съхранение и хуква да се мотае в европейската столица. После привечер друг пуф-паф до Брюж и пей сърце. Да де, ама аз или баш такива клетки не бях виждала, или мозъкът ми е замръзнал от арктическия лондонски студ.
Дзверих се, пулих се, само инструкции за затваряне виждам. И като хлопнат кепенците, отваряне нихт мамата... Бункери. Да се смееш ли, да плачеш ли. Била съм модерна мацка. Глупости не на търкалета, ами на виенски кифли! Интересно ключът на Брюксел ли очаквам да ми дадат... Писна ми да се чудя, пък да се разправям с франзуци хич не ми беше на сърце, пъхнах куфарчетата, няколко евро и щракккк. Реших, че като се върна, ще се оправям някак, набутах смотаната хартиена бележчица единствено доказателство за собствеността ми и хукнах като алтава навън сакън да не изпусна пикаещия манекен... Няма да ви го показвам, че ще ме плювнете.
Няма да ви занимавам и с бегийската столица, или поне не в стил надуто-просветителски, че ще пак ме плювнете. Чудя се ако ви занимая с уникалните миди по фламандски и още по-уникалната местна бира домашно приготвена, дали още повече няма да ме плювнете, ама на – рискувам. Този ден просто се потопих в атмосферата на стария град. Папагалът започна със скубането...
Пия си значи домашно приготвена бира в култовия Леон зад централния площад, ям прекрасните миди в бяло вино с ръчно приготвена френска франзела, зяпам човешкия парад, който минава покрай мен, размазвам се. И мърморя на ум: „И ако не можеш да си вземеш багажа, какво правиш, кукло смотана? И ако стане съклетлък, как ще доказваш пред полицията, че е твой? Че и лаптопа си остави вътре, и билетите за влака. Патка.“ Горчивата и прекрасна белгийска бира почна да ми нагарча. Радини вълнения. Смотла! За да завърша този срамотен абзац – тъй, да се навра под дюшемето от простотия, та идния път белким имам повече акъл – да призная, че опитите си да отворя бункера с голи ръце завършиха с фиаско. Това самоирония, разбира се. Просто се вкопчих в първите, дето видях че отварят сейф и нечленораделно, но отчетливо обясних какво искам. Тези хора решиха сигурно, че съм паднала от някой клон.
Време е да ме ритнете по кокалчето и да ми припомните за какво исках да пиша. А, Брюж...
Но преди това една реплика на сина ми, 20-тина годишно хлапе, с явно повече мозък от майка си. Само преди седмици на студентско парти в Амстердам му крадат якето с всички документи, пари, телефон... Само с билет за влака остава. Няма да кажа в каква пареза изпаднах, когато получих електронното писмо, пуснато от телефон на състудент. Умното дете успява да се оправи без никаква помощ и да се добере до Франция – пак хубаво, че е бил и той с пуф-паф, а в Европа не правят проверки на документи – където му е стажа в момента и ми пише: „Защо да се притеснявам? Здрав съм, прав съм, изкарах убийствено, имам си приятели, създадох спомени, работя, ще си възстановя материалните загуби. Няколко хартийки и пластмаса какво значение имат реално?“ Засрамих се. Колко от нас така наречените възрастни и с претенции да имат ценностна система за разлика от младежите реално мислят така? Млъквам. Мисля, че бях тръгнала за Брюж...
Брюге (Brugge) – на нидерландски, или Брюж на френски (Bruges), е град във Фландрия, освен че е свързан с Йеронимус Бош и Ян Ван Айк, и белгийския шоколад, и с изключителната си бира – не задължително заедно, но ако си ексцентрик, що пък не!, освен факта, че е културна столица на Европа през 2002 г. и е част от световното културно наследство на Юнеско, е толкова очарователен, че сетивата ти играят казачок, тарантела и валс едновременно. Значи... Пия си местната белгийска бира (мамка му и папагал) в едно изумително чаровно място и поради липса на по-интересни занимания (разбирай, субекти) чета как в 1309 година в Brugge е основана първата стокова борса в Западна Европа. Чета що даряване е било за художници. Фламандската школа... И за архитектура. И за всичко, което остава за поколенията. И така, почудих се, що само плюем чуждите цивилизации... Ние ли сме най-великите? Като почнем да фамилиарничим интелектуално „Пък ние когато..., вие сте говорили на латински с конете си...“ Сигурно. Само където всичко, което са печелили богатите търговци на Брюж – най-богатите в Северна Европа, са го инвестирали в изкуство и култура. Тогава. Затова са богати тук. Сега. Затова и ще бъдат богати.
Щото знаят, че културата крепи бъдещето. В бистрото могат да ми одерат кожата с €40 за прекрасен обяд (ама пък си струва, мамка му), но за всичките уникатни музеи можеш да си купиш тридневен пропуск за €15. Повтарям – петнадесет евро. Така се пази нация. Така се дърпа напред. Защото това остава. Реално само това. И на него можеш да стъпиш...
Съм размазана в най-красивия смисъл... Цялата фламандска ренесансова школа в оригинал, и черешката на тортата уникалната Олтарът-скулптура от бял мрамор Мадона и детето на Микеланджело от 1500г. Няма такова чудо като това тук. Не защото другаде няма. Просто тук е ненатрапчиво. Тук го дишаш, живееш. Живееш всъщност няколко живота. Пиша стихове наум. Неподредени. Като мен. Гледам изящния рисунък на ренесансовите майстори и си мисля – точно както в класическата поезия. Всяко посегателство на идеалното личи. И те изхвърля във въздуха от красота. Но трябва да има и от рошавите, несъвършените. И картини, и стихове. Винаги е имало баланс в този живот. За да го има живота.
Не знам поради що от мисълта за живота мисълта ми скача на катедралите им. Алогизъм... Впрочем, винаги съм се замисляла относно катедралите. За мен те са били и произведение на изкуството, и храм. Не робувам на канони. За мен няма значение какъв е храма. Вярата ми не подлежи на модифициране от религии и разновидности на чернодрешковците. Случвало се е да бъда на богослужение в католически храм в Холандия точно на Великден и беше не по-малко вълнуващо вътрешно. Но си мисля, че може би собственото ни излъчване и увереност се вляе от визията на нашата си религия...
Строга ни е църквата. Ортодоксалната. Хич ме няма по богосоловие, сакън някой да не ме нападне. Просто мисли споделям. Щото едни мисли ме налегнаха... Тя идеята е да се смиряваме в храмовете, а тук се втрещяваш от богатство. Демонстрация, инвестиция? Ортодоксите все да се самоподтиснем, все да не се изтъкнем. Това преди векове, естествено. Сега да не си отварям устата. А тук е властвало и властва визията. Но явно не силиконена, щом това е дало толкова основа за благоденствие. Най-много да си изям боя от някой разбирач, ама няма да е сефте.
Пресолих манджата с култура. Пък уж нали за перушината идеше реч... Наваксвам. Bere, bere, bere… Бира, разбира се. На фламански диалект. Да се слееш с местните. Brugge Tripel, Duvel. И още, и още. Не от магазина. Местна. В комбинация с агнешко по фламандски - ми Гергьовден ли е или не, ама ха! И аспержи по фламандски. Жестоки... Всъщност за asparagus-a мама би казала - голямата работа един праз, голям праз!
Няма такава кухня като френската, сериозно. Няма да казвам за десертите и кремовете, че ще стане страшно. Три денонощия съм в Белгия, картата пищи на умряло. Банковата карта имам предвид. Време е да си обирам партакешите в обратна посока. Ама иди си тръгвай оттук...
Всъщност, след Брюж не очаквам чудеса от Брюксел. Чувствам се като преяло попско дете на Задушница, само че не с храна. Или поне не само...
След лутането и балтаенето на Brussels Middi преди няколко дни – макар че за час и половина за да влезеш в час с порядките на чужда държава и място не беше толкова зле тогава, вече се чувствам като у дома си. Опердашвам за минути гарата, билети на багажа, билети за метрото – мамка ви и технологии ниедни!, подземните трамваи, и бух на познатия ми център. Признавам, красив е. Много. Но вече съм свикнала на красота... Лигла!
Истината е, че ме е яд за някои местенца, където не си наврях носа. Истината е, че хората рядко задълбават в каквото и да е. Град, държава, книга... Отгоре, отгоре и айдеееее, отметнали сме нещото. Около Maneken de Pis сур бюлюк народ, ама ще се изтрепе да снима, а уникалните улички с живописен бароков мотив или единствени музеи, където можеш да видиш единствени оригинали, най-вече се разглеждат отвън. Те не се превъзнасям, това си е пир за сетивата. И после ще искаме сетива да чувстваме, а как ще стане тоя номер, като ги храним с шкарто... Няма упрек, всъщност. Просто философии на глас.
Всъщност, искам да омотам Брюксел за един ден. Или колкото мога. Аз съм много зальохана и завеяна на моменти, но относно планиране и реализиране до дупка – било с нисък или висок бюджет, съм адски добра (пу,пу, умря циганката). Зарязях снимането, увих се като пашкул и се метнах на откритите двуетажни специализирани автобуси, които те размотават навсякъде и просто се потопих в атмосферата. Няма да преразказвам. Твърде известен е Брюксел. За едно нещичко само ще спомена. Mini Europe. Един наистина очарователен музей или каквото там е редно да се нарече.
За първи път видях подобна атракция в Хага – умалена Холандия с макети на всичките си най-красиви забележителности, пръснати във великолепен парк. Яко се впечатлих тогава. Сега просто се наслаждавах на елеганса, както и бях просто ужасно любопитна. Най-вече как е представена България. Умишлено не погледнах в брошурата. Исках да бъда изненадана. Какво са избрали за лице. И наистина бях потресена. Този път за добро.
Гледах Рилския манастир и така ме стисна за гърлото едно умиление, че... И пак като ме емнаха едни мисли. Значи можело да се нацели правилното.
А къде бляхме и създадохме държавен имидж на евтина магистрална жрица? Как може да сме толкова зальохани, бе? Какво ни коства един такъв „музей“ да създадем? Не на Мордор и Слънчевия анти-град. Аргхххх...
В главата ми се реди визия за релеф на изключителните ни планини и уникалните макети на Копривщица, Трявна... Толкова са много, всъщност. Бих я нарекла Тайната България. Готова съм и проект да спретна. Не да рекламираме бетонните джунгли и да се кефим на известността си като алкохолна дестинация, вместо да им одерем кожите с гледки към Каменица и спане на дървени нари на Тевно езеро, а те да искат умират от удоволствие и да искат още да си плащат. Щото ТОВА струва пари, а не кьопавите хотели, дето ги има под път и над път...
Сещам се в Шотландия как благоговееха туристите пред техните възвишения. Има там едни Три сестри. Божей, какво снимане падаше! И говорят ония ми ти екскурзоводи – с аплобм та апломб, а туристите щракат ли щракат.
На мен хем ми смешно, хем ми тъжно. Сакън, очарователна е Шотландия, адски си паднах по нея. Дух има, и не само. Единбург е изумителен, а пък какви малцови напитки, пък мъжете в килт... Мълчааааа!
Но извън усмивките знаят хората да си продадат и най-кьопавото хълмче. И ако туристите им снимат като изоглави тия баирчета, какви ли базуки ще извадят да стрелят за спомен, ако им извадим пред погледа съвсем достижимите Яловарника, пък Голям Купен, пък Кончето... Ама КОЙ знае за тях?
Ох, кръвното ми удари двеста... Спътниците ми в Eurostar започват да ме гледат подозрително. Защото пуф-паф е на линия, както и аз самата на път за добрата стара Англия. Стана реч, че с тази скорост и тунели нищо се не вижда, така че съм разтворила лаптопа да надращя разните неща, които ме „тормозят“. После пак няма да остане време, муза, мерак, сърце...
Звуков сигнал. Поглеждам автоматизирано омразния телефон. Наистина го мразя, но това друг роман. Жълто пликче. Поща. Трябва да я отворя, за да конфронтирам навреме проблема. Така се казвало по модерному, както скоро ме светнаха на едно модерно обучение. Конфронтацията имала и хубаво значение, значи. Щото колкото го отлагаш проблема, толкова повече ферментира. Ама айде пак да не пиша романи. Та жълтото пликче...
Поредното мачкане на сетивата с цел изостряне на мозъка. Късно вечерта е, но това не пречи. От другия край на света ми напомнят какво очакват от мен на другия ден. Сутринта друго пликче сигурно ще чака, приготвено от другия край този път, където работят докато аз спя. И така, сутрин, обед, вечер гърч. Холивудските филми за откачилите след известно време в подобна среда хич не са пресолени.
Прекрасната фламандска бира и храна започват да се бунтуват в стомаха ми. Стресът винаги ме кара на драйфане. Без извинение за натурализма. Някои неща не бива да се пудрят. Не мога да имам мечтаният живот, в мечтаната каменна къща с куче в Родопите. Дано някога... Дупките от перата на папагала започват да смъдят. Всяко нещо си има цена.
Екранчето пак светва. Нова поща. Отварям примирено. Norwegian airlines ми напомнят за резервирания полет до Берген в края на август. Години мечтан мой си уикенд до норвежките фиорди. Папагалът пак подава човка. В този живот винаги, ама винаги има баланс. Трябва да си оставил и създал много, за да стъпиш на него. Така, както са правили в Брюж.
Галя Радева
London – Brussels – Brugge
май, 2012г.
Обичам такива пътеписи, обаче нямаше да се обадя само заради тази си обич , ако не бях прочела "Брюж".
Има една не много известна у нас и нехаресвана книжка на M. Yourcenar. Смесица от философия, алхимия и инквизиции, сигурно затова. Както и да е, там героите се въртят околко същия този фландърски Брюж, където и да отидат по широкия свят, защото това е родното им градче. Е, Брюж отпреди няколко века, ама все пак.
Помогна ми да добавя малко към атмосферата, благодарности...
anonimapokrifoff Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
Въведено на:
10 Май 2012 15:04:11 »
Разкошотия, Дъждовита! Носи много поздрави на Берген и ако имаш време, отбий се до "Угла" - култова емигрантска кръчма. Надявам се, че тази дупка още си стои.
Изчервих се. От удоволствие.
Макар че по-голяма лудост да се занимаваш с литература в Родината ни трудно ще се намери, така че смятам да проверя твоята лудост като водеща на едно специално събитие на Първи юни (ако самолета ми се приземи успешно и навреме). Съвсем подходящ ден за детинщини. Единствено чистото богатство в този свят. Браво на вас, Левено!
elsion написа:
Обичам такива пътеписи, обаче нямаше да се обадя само заради тази си обич , ако не бях прочела "Брюж".
Има една не много известна у нас и нехаресвана книжка на M. Yourcenar. Смесица от философия, алхимия и инквизиции, сигурно затова. Както и да е, там героите се въртят околко същия този фландърски Брюж, където и да отидат по широкия свят, защото това е родното им градче. Е, Брюж отпреди няколко века, ама все пак.
Помогна ми да добавя малко към атмосферата, благодарности...
Ти много, много точно си разбрала за какво иде реч. Което ми доставя истински писателски оргазъм...
Благодарността е моя!
anonimapokrifoff написа:
Разкошотия, Дъждовита! Носи много поздрави на Берген и ако имаш време, отбий се до "Угла" - култова емигрантска кръчма. Надявам се, че тази дупка още си стои.
Давам ти дума (а тя винаги е значела нещо), че ще се цопна там задължително и ще изпия едно, две, ъъъ... колкото позволи ужасния норвежки стандарт... в твоя чест.
Баси, как ме кефиш! Благодаря ти.
secret_rose написа:
Пълниш ми душата с твоите пътеписи...
Дано някой ден имам удоволствието и аз да разгледам тези светове...
Имаме сделка. Ти ми показваш твоите светове, а аз те мъкна по моя си начин. Почвай да очароваш съпружеското тяло за спонсорство.
Благодаря ти, слънчева!
doktora написа:
О, екселънт, Гал, благодаря ти и аз, удоволствието е изцяло мое )))))
и...само при теб и Уфи-то, така съм се захласвал
В това е магията, Док. Взаимността. И равнопоставенността. Както и за мен е чест да ме сравняваш с Уфелия. Реверанс в английски стил!
_________________ Рейни
Omaia ХуЛитер
Записан(а): Nov 06, 2007
Мнения: 263
Въведено на:
12 Май 2012 19:29:31 » !!!
Бях с теб през цялото време. И никой не може да ме убеди, че не е истина.
Толкова си естествена, самоиронична и словесно магнетична, Галка!
Възхищавам се на тази сила в теб, която знае как да сбъдва пътища. Благодаря за удоволствието да ги видя и прочета с твоите очи и мисли! Невероятна си!
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
13 Май 2012 11:57:15 »
Искрено ме трогна... Такива думи дават смисъл.
Сполай ти!
_________________ Рейни
Silver Wolfess ХуЛитер
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
13 Май 2012 22:20:29 »
Къде развяваш диплите, Дъждовна? Умееш ги пътеписите и хъса за приключения си имаш.
Поздрави!
_________________ Silver Wolfess
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
13 Май 2012 23:47:18 »
Какъвто съм заплес,във виртуалната разходка се отплеснах и изгубих,та какво ли щеше иначе да е.. Добре,че намерила си и отделила време да ни натовариш на пътуващите си облаци и да ни изсипеш в Брюж! Благодаря за чудния пътепис!Здраве и късмет, и безкрайна обич да са ни,пътеписване и път!Един от които и насам. Все такава и в същото време различна и непредвидима Бъди,поддържай щуротията си в безупречен вид!
osi4kata ХуЛитер
Записан(а): Sep 19, 2004
Мнения: 136
Въведено на:
14 Май 2012 06:42:06 » мляс, мляс, мляс...
аз като едно истинско киви ша отбележа само...
"ммм, хубави крушки! отде ги зимате?' )
Страхотен пътепис, Галя! Снимки и всичко останало... Бях, видях и харесах!
Поздрав!
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
14 Май 2012 09:18:50 » wow!
Добре де, няма да ходя в Брюж - всичко видях, а и без друго, ако теб те няма там да ги къдриш сладко-сладко, сигурно ще видя само нек'ви къщи!
Добре, че си оставих този дъждопис за десерт - започвам седмицата с усмивка!
Рейни, Рейни, щурачко, как ме накара да заобичам един, иначе недолюбван от мен, жанр!
zebaitel ХуЛитер
Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 630
Въведено на:
14 Май 2012 20:24:18 » Eeeеех,
няма друга такава царица на пътеписите, като теб /и Красавица, но сега иде реч за теб/!!! Да си знаеш, че пишеш изключително интересно, а снимките са прекрасни! Не знам какво друго да напиша, освен че, видя ли пътепис на Рейни, просто се залепям и после се го чета всеки път, щом намеря време! Да си живо и здраво, речевито, самоиронизиращо се, страхотно Дъждовно момиче!
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
15 Май 2012 00:13:16 »
Silver Wolfess написа:
Къде развяваш диплите, Дъждовна? Умееш ги пътеписите и хъса за приключения си имаш.
Поздрави!
Ми на. Живот. Където ме завее вятъра. И съм му се отпуснала. Като духне, през девет пустини в десета чак. А такива като нас, със облаци в главите, колко им трябва. Пък и щом го казват господарките на степите, значи истина ще да е.
Лили, благодаря ти.
pc_indi написа:
Какъвто съм заплес,във виртуалната разходка се отплеснах и изгубих,та какво ли щеше иначе да е.. Добре,че намерила си и отделила време да ни натовариш на пътуващите си облаци и да ни изсипеш в Брюж! Благодаря за чудния пътепис!Здраве и късмет, и безкрайна обич да са ни,пътеписване и път!Един от които и насам. Все такава и в същото време различна и непредвидима Бъди,поддържай щуротията си в безупречен вид!
Винаги, когато се сещам колко съм изгубила в живота си, се сещам за хората като теб, които съм спечелила. Такива, които никога не са ме дръпнали милиметър назад, а само напред и нагоре...
osi4kata написа:
аз като едно истинско киви ша отбележа само...
"ммм, хубави крушки! отде ги зимате?' )
Страхотен пътепис, Галя! Снимки и всичко останало... Бях, видях и харесах!
Поздрав!
Осичкова, ако ме довее вятъра по твоите географски ширини, не мога да ти опиша какви круши бих спретнала...
Ти не си много по похвалите... Благодарността е моя!
Mia2442 написа:
Добре де, няма да ходя в Брюж - всичко видях, а и без друго, ако теб те няма там да ги къдриш сладко-сладко, сигурно ще видя само нек'ви къщи!
Добре, че си оставих този дъждопис за десерт - започвам седмицата с усмивка!
Рейни, Рейни, щурачко, как ме накара да заобичам един, иначе недолюбван от мен, жанр!
Диагноза, Мия, диагноза... Щуреенето, имам предвид. Поне само собствената си глава троша. Но писането е още повече диагностично (и ти имаш какво да кажеш по въпроса), но там щетите са по-големи, щото ги причинявам и на другите.
Сърдечна благодарност!
zebaitel написа:
няма друга такава царица на пътеписите, като теб /и Красавица, но сега иде реч за теб/!!! Да си знаеш, че пишеш изключително интересно, а снимките са прекрасни! Не знам какво друго да напиша, освен че, видя ли пътепис на Рейни, просто се залепям и после се го чета всеки път, щом намеря време! Да си живо и здраво, речевито, самоиронизиращо се, страхотно Дъждовно момиче!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 483
ХуЛитери: 4
Всичко: 487
Онлайн сега:
