Нищото

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Както изчезна, така се появи. Внезапно. От някъде. На някъде.
Всяка сутрин излизаше от хотела и се вливаше в потока на главната улица. Опитваше се да поздрави всички жители, работници, носачи, търговци, деца и шофьори. Но те бяха хиляди, а той бе сам.
Купуваше си банани, които изяждаше седнал край пътя.
После изчезваше в хотела си за да се появи по обед с опърпаната си раница. И в малкото крайпътно градче наставаше смут. Веднага му се лепваха няколко деца. После още. И още. Докато излезеше от града увличаше рояк от десетки малчугани и тук таме някой непораснал възрастен.
Вървеше уверен към края на платото. По-нетърпеливите търчаха напред и го чакаха на ръба. Защото, както слънцето изгряваше сутрин, така и днес щеше да се случи чудото - полет към простора.
Е, всеки път имаше нещо различно. Понякога чакаше вятъра. Друг път вятъра чакаше него и го грабваше бързо в небето. Но най-важното бе излитането. От къде всеки път тоя устрем да бяга към ръба? Да бяга към нищото?
Каква бе тая магия? Как може някой да си играе с нищото? Да изчезва и да се появява. И пак. И тук. Не. Ей там.
Както се появи, така и изчезна. Внезапно. От някъде. На някъде.
Играта свърши, но децата още ходят до ръба загледани в нищото.

Гост

Кратичко, стегнато с дълбок смисъл, но на това нищо нещо му куца полетът -изчезва и се появява много леко от някъде за някъде или за никъде...Успех в конкурса!

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите