Втори Национален конкурс "Състояние на полет"

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

От 5-ти април 2012 г. стартира Вторият Национален литературен конкурс, организиран от Спортен клуб по парапланеризъм "СКАЙНОМАД", Сайт за нова българска ХУдожествена ЛИТЕратура "ХуЛите" и Община Сопот -„СЪСТОЯНИЕ НА ПОЛЕТ“.

Приемат се произведения в две категории: "Поезия" и "Проза".
Текстовете в проза да са до 1 стандартна страница, в Word формат, шрифт 12 пункта, без промяна на междуредията и размера на зададеното по подразбиране печатно поле.
За поезията няма ограничения.

Произведенията да не са публикувани никъде преди това.
Един автор може да участва с не повече от 3 произведения.

Произведенията за конкурса изпращайте като прикачени текстови файлове (.doc, .rtf, .txt) само на адрес competition@hulite.net
като напишете трите си имена, псевдонима, който използвате в ХуЛите (ако имате такъв) и града, в който живеете. Конкурсът е отворен за участие на автори от цялата страна и автори, живеещи извън България, пишещи на български език (както регистрирани, така и гости в сайта).

Краен срок за изпращане на творбите: 15 юни 2012 г.

Всички изпратени произведения за конкурса ще бъдат публикувани в специално създаден за целта форум като отделни теми, без да се споменава името на автора, за да се избегне частично субективността. Молбата ни е в самите теми да не се коментират предположения свързани с авторството! Могат да участват всички, включително и организаторите.

Номинирането на произведенията ще бъде извършено от читателите. Под всяко произведение ще има анкета с 5 възможности. Читателят гласува с една от тях анонимно - без да посочва името си, като може да гласува само един път. Крайната оценка се получава като се вземат предвид броя на гласувалите и поставените оценки. Могат да гласуват само регистрирани потребители. Ако се забележат нередности при гласуването, ще бъдат вземани веднага мерки.

Независимо жури ще определи финалистите. Оценяването на творбите е анонимно.

Наградите за двете категории са:

категория "Поезия":
Една първа награда – 150 лв. и полет с парапланер
Една втора награда – 100 лв. и предметна награда
Една трета награда – 100 лв.

категория "Проза":
Една първа награда – 150 лв. и полет с парапланер
Една втора награда – 100 лв. и предметна награда
Една трета награда – 100 лв.

Заключителният етап, огласяването на резултатите и награждаването на отличените творби ще бъде на 07 юли 2012 г. от 18.00 ч. в Радиното училище в гр.Сопот. Конкурсът е част от Вазовите национални празници, които ежегодно се провеждат в града.

Изпращайте своите творби! А всички, които ги прочетат, да не забравят да гласуват.

Успех и кураж на всички, които ще отговорят на предизвикателството.

Високо и далече!

Ще си позволя само кратък коментар (вече, като *гърмян заек*...) Smile

Летенето с парапланер е нещо, което ако си разрешите да опитате - ще помните до края на живота си!
И ще разправяте на внуци... че и на правнуци! (пожелавам ви - да ги имате! ) Smile

А бе, то ще ви е нещо като "спомените от Балканската война", дето ще се фукате и разправяте без никаква конкуренция,
защото "конкуренция" около вас, просто няма да има!
Е, може да се намери някой дето е скачал с парашут...
Ама то, такива се броят на пръстите на ръката... е,и няколко от краката...може би... Laughing

А преживяването силно наподобява летене с парашут, но е много по-продължително, защото
парапланера управляемо планира във въздуха и на практика може да лети с часове!
Макар че ще има инструктор (зад гърба ви - той управлява парапланера), усещането за всеки, който се престраши
и го направи, е нещо изключителн, уникално и... абе, страшничко си е, но е нещо невероятно!
И - доста екстремно!
А Сопот е град, заслужаващ да се види - с много красиво възстановена стара част.
И залата, където се награждват (и четат) отличените творби, беше пълна! Направо не вярвах на очите си! Laughing

Бой..Боев

Едно,две,три състояния, а останалите??? Трябва ли да си сложим дървени крила??? Ами коя камбанария да изберем?!?...Въпросите ме затрудняват... Ако някой ми отговори, може и да опитам.Благодаря предварително.

Аз вече литнах. Cool

-- Полетът на мечтите—

Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чистобял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още малко. И това продължава с години.
Първото ми летене беше над червената писта на стадиона, когато за половин ден преминах на два пъти границата на републиканския рекорд за юноши в моята дисциплина. Направих го, без да се вглеждам в напрегнатите лица на противниците, дори не можех да ги запомня. Навярно защото винаги са били зад гърба ми. Имах чувството, че тази писта ще бъде с мен до края на живота ми. И сега понякога сънувам състезанието, в което вятърът не може да ме стигне, крачките ми са бързи, леки, искам още и още. И така си летя, с добрината в себе си, обичам целия свят, и птиците, и мравките, и костенурките. И хората.
За втори път ми се случи да летя, когато в една ноемврийска вечер едно момиче ме заведе в зала ” България” на камерен концерт. Не бях ходил до тогава. Излязох от салона като вцепенен. Но чувствах как са ми израснали крилe, с които съм готов да прекося най- големите морета, дори океани. И разбира се, с това момиче върху тях. Не, че то си нямаше крила, имаше си, може би бяха по-силни и укрепнали от моите. Но аз си мислех, че са по-крехки, и така не разбрах как го нараних, а после да летим заедно вече беше невъзможно.
Най- трудният ми полет беше, когато половин година бях сам с баща ми. Може да прозвучи някак нелогично, но в този тежък момент имах много сили за летене. И когато ме поглеждаше с ясния си син поглед ( единственото, което му беше останало ), това ми се струваше достатъчно, за да съм готов да литна отново. Нагоре, надалече, напред в неизвестното, когато той вече няма да го има. Този момент щеше да настъпи толкова скоро, и как щях да се ориентирам в тъмното или в ослепителното бяло на бъдещето, ако ги нямаше тези бистри сини очи, които сякаш ми казваха: Сине, ти можеш, ти си силен, ти ще успееш и без мен.
Бяха минали десетина години оттогава. Когато нещо изненадващо ми се случи, летях в мислите си, в чувствата си, в надеждите си, в обичта си. И когато светлините на града една по една заблещукаха в краката ни, отгоре на скалите, ние двамата бяхме готови за полет. Не, ние летяхме, макар толкова различни в миналото си, в годините си, в обкръжението си. Но еднакви в чувството, че тази синкава мартенска вечер е само наша, за да сложи началото на общото и поединично летене в облаците на мечтите ни.
И преди половин година отново почувствах, че летя. Бях хванал малките пръстчета на новороденото, частица от мен самия. Гледах синия му поглед, ясен като този на баща ми, светъл като на жена ми, устремен сякаш като на сина ми. И си казах, въпреки, че досега съм бил един мечтател, който си е мислил, че може да лети, аз наистина съм долетял някъде далеч. Може да е невидимо, може да е непонятно за мнозина, но в живота ми е имало скъпи за мен мигове на откъсване от материалното, от притеглянето на страха, изгодата, себеизтъкването и пресметливостта. И това откъсване е било само заради това, че съм един откачен мечтател, едно побеляло момче, което отново е готово да полети.
Макар, че мнозина биха ми казали, стига с твоя стремеж към високото, към неизвестното, към нереалното. Погледни си годините, какво си въобразяваш.
А аз не си въобразявам нищо.
Просто обичам да летя.

26.05.2010 Любомир Николов

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

lubara написа:

-- Полетът на мечтите—
Любомир Николов

Мястото на текста е в профила ви, където вече сте го публикувал веднъж.
Темата е за въпроси и съобщения, относно конкурса.

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

mihala написа:

Аз вече литнах. Cool

Публикуването в профила на произведение по темата не е условие за участие в конкурса.
Моля, запознайте се подробно с регламента на конкурса.

Моля да ме извините, но произведението ми не е предвидено за конкурса защото вече е публикувано. Състоянието ми на полет го считайте за постоянна муза, която ,понякога, не се съобразява с околните. Поздрав и още един път ви моля за извинение.Що се отнася до написването на материал за конкурса все още не съм решила... Embarassed

[/b]

Гост

Здравейте!
Ще се опитам да изразя мнението си за това, което ми прави впечатление. От няколко месеца съм в този сайт, а той се оказа едно малко общество. Забелязах групички, добронамерени хора и други с голямо самочувствие. Последните не обръщат внимание нито на коментари, нито на въпроси или молби за уточняване на неясности относно текста на произведението си. Други мислят, че като си кажеш мнението, едва ли не си някаква драка. Зная, че всеки се мисли за велик и друго "по-хубаво гардже от неговото няма", но все пак сме хора и защо да подрязваме крилата на другите? Утре може да се случи и на нас. Далеч съм от мисълта ,че трябва и тук както в живота да се кланяме някому, да ръкопляскаме другиму или да се надупваме. Просто трябва да бъдем честни един към друг и когато даваме оценки на произведения в конкурсите, да бъдем обективни и да защитаваме оценката ,която сме дали. Най-гадни са анонимните оценители. От какво го правят? От страх, че някой ще ги познае, ще им се разсърди или ще им върне ниската оценка тук или там в произведенията на "ХУлите". Завист ли има, че нечие произведение е добро и дайте да го прецакаме, за да не вземе награда?! Убедена съм, че има и такива, които не четат чуждите неща, а само гласуват ей така на , само за да отбият номер. Всъщност защо няма и коментари? Произведенията се четат от доста хора, но те нито коментират, нито гласуват. Явно го правят за удоволствие само. С риск да ме намразят някои, ще апелирам за малко повече толерантност. В противен случай има опасност да се превърнем в палачи не само на другите, но и на себе си. И се сещам сега за един слух на времето, че Вапцаров е можел да се спаси от разстрел, ако една поетеса не е казала в полицията, че той е посредствен поет и произведенията му не струват...
Желая на всички късмет в конкурса! Вярвайте ми, чета всичко наред и в предния конкурс "Очи към себе си" и сега в този "Състояние на полет", и се уверих, че има прекрасни неща. Всеки излива душата си и разкрива света си, който може да е по-различен от нашия, но е предаден с някакво чувство и настроение. Вярно е, че понякога бързаме и недоглеждаме нещата си отвсякъде, но това не ни дава право да се сърдим на другите и оценяваме ниско, само и само да го принизим автора някъде защото не ни е приятел или защото ние трябва на всяка цена да сме на върха!
Моля за извинение, ако без да искам съм засегнала някого. Нищо лично! Колкото повече оценки и коментари има в даден конкурс, толкова повече нещата ще бъдат реални според мен. Две или три оценки или толкова мнения за дадено произведение, не го правят фаворит или първенец.

Гост

Имам молба към администратора тук в конкурса. Забелязах на едно произведения при кръгчетата с оценките липса на някои оценки. 1,2, 3, 5 - липсва 4. Може би е някаква техническа грешка? Така може да се ощети дадено произведение. Молбата ми е да се направи проверка, ако е възможно.

Гост

С риск да стана банална, моля ви не четете само произведенията, чиито заглавия се набиват в очи. Понякога заглавието е силно, а текстът слаб. Обръщайте внимание и на по-обикновените заглавия. Там може да откриете нещо невероятно....

Гост

Май само аз пиша тук. Вече при едно от произведенията се оформиха няколко мнения за оценяването. Няма нужда да се кара автора да да се отказва от конкурса по тази причина, че на някой му е хрумнало да сложи оценка 1 като наказание или за лична полза. Губи само автора, а печели другият. Така, че моето мнение е, никой да не се отказва от това, че някой го е оценил ниско. Все ще се намерят хора, които реално ще оценят творбите. В крайна сметка нали има думата и журито!

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

raiavid написа:

Имам молба към администратора тук в конкурса. Забелязах на едно произведения при кръгчетата с оценките липса на някои оценки. 1,2, 3, 5 - липсва 4. Може би е някаква техническа грешка? Така може да се ощети дадено произведение. Молбата ми е да се направи проверка, ако е възможно.

Техническата грешка е отстранена,
благодаря за сигнала.

Мда...Когато някое произведение,което е харесало на много хора получи ниска оценка,изглежда и се приема като дребнавост и злонамереност,което често е и така.Но след като е дадена опцията да се оценява,читателя е в пълното си право да изрази мнението си в цифрова величина.Всеки от читателската си позиция има различен подход.Моят,например е,никога да не поставям ниска оценка.Ако ми хареса нещо,участвам с петичка,ако не,просто отминавам.Но не мисля,че трябва авторите да се притесняват от оценките..Не мисля,че само от тези оценки преценява журито,според мен е достатъчно компетентно и обективно и ще отличи по достойнство.
Искам тук да се извиня на неизвестния за мен автор на "Приземяване",за чието декласиране вероятно допринесохбез грам лошо чувство,но ...нямаше как да не се обадя.Не се прави така.Понеже в края на "произведението" е упоменато,че приликите с лица и събития са действителни,допускам,че автора по този начин предупреждава,че историята е чужда,че му е допаднала и по своеобразен начин иска да я сподели,като може би му убягва изричното условие на този и на всички конкурси текстовете да са авторски.Няма как чуждото летене да е наше летене. Rolling Eyes

Аз лично не участвам в този наистина хубав конкурс,понеже явно съм в някакъв земноводен период и се въздържам от всякакви опити за летене,но чета с удоволствие и пожелавам успех на всички автори! Smile

По повод горните две мнения. Още за предишния конкурс , " Очи към себе си", бях дал предложение най-ниската оценка да бъде премахната от регламента. Някак обидно е да се дава, при положение, че всички пишещи все пак са вложили собствено виждане и усилия, разбира се. Отговорът на администраторите не ме убеди и сега да твърдя същото. Защото тогава относителния дял на " недоброжелателните" оценки намалява-просто математическо правило. Не го бъркайте с "простото тройно правило".
Колкото до " Приземяване", много ми напомни един скорошен действителен такъв случай, мисля че със семейство възрастни американци. Според мен авторът е взаимствал от този действителен сюжет. А въпросното произведение, от което според администратора е почерпена идеята, не съм чел.
Поздрави на всички, ако на някой му е интересно, да прочете горните мои писаници по същата тема-" Полетът на мечтите".

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите