konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
19 Мар 2012 00:54:05 » Ода за една малка... |
|
По извивките обли
на твоето тяло
разхождам се в нощите аз.
Повярвах, че има и Бог
и начало
в безбожни целувки – без глас...
Повярвах,
че има загадъчни тайни,
когато със теб сме сами –
с любов виртуална
и чувства омайни
тъй нежно докосваш ме ти.
Събличаш ме страстно,
без всяка задръжка,
когато във теб закипи
душата на нимфа
и почвам да пъшкам,
напрегнат във пот и мечти...
И зная, любима,
без точни рецепти
ще бъдеш ти вечно до мен,
ще топлиш в студените нощи поета
със своя безсмъртен рефрен.
А той със Пегаса крилат във корема
ще мляска, облян във лъчи...
За тенджерка малка – съдба неотменна
поема без дъх ще твори... |
|
|