Кондоми без купони

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Една от първите кризи на деветдесетте остави в мен незабравими спомени, свързани с израстването и взаимоотношенията с родителите. Пари имаше, но магазините бяха празни и това беше истински шок за хората от постсоциалистическото общество. Тогава бях студентка втори курс. Живеех вече далеч от майка и татко, сама в столицата, и всяко мое действие се гледаше под лупа. Та, в годините на първата купонна криза, магазините бяха празни. Вместо сирене и салам, в хладилните витрини на кварталния магазин се мъдреха карирани ризи с къс ръкав и презервативи от местния цех.
Чудото-презерватив предизвикваше доста срамежливи реакции, но и бурен интерес в моето поколение. Затова, след като нямаше храна без купони, аз смело си купих няколко въздълги ленти от стоката. Няма да описвам процеса на изучаване на този гумиран артикул. Само ще кажа, че за две седмици ми писна да го надувам, пукам, да изработвам икебани от „балони” и сушени цветя. Изпаднали в забвение, последните десет кондома сами се скриха в някаква чантичка за козметика и останаха там до момента, в който не се прибрах в родния си град.
В родния град винаги те чакат куп приятели и нямаш много време за семейството си. Първата работа на прибралата се в родния си град студентка е да сложи едно червило и да се изнесе някъде на купон. Дори не забелязах, че съм зарязала въпросната козметична чантичка отворена на тоалетката в спалнята на родителите ми.
Само че зоркият поглед на баща ми никога не пропускаше забравените и никому ненужни символи на далечния, разгулен студентски живот:
– Какво е това? – възмутено се обърнал той към майка ми, сочейки с поглед отворената козметична чантичка в спалнята си.
– Как какво? Козметика... – невъзмутимо смънкала мама.
– Виждам аз червилцата. Между тях какво има?
– Че ти не виждаш ли какво е? – възмутила се на свой ред мама.
– Виждам, затова питам... – съвсем ядосано продължил татко.
– Че като виждаш, какво питаш? – не му останала длъжна мама.
– Как какво! Това не е за момичета! Това е за мъже! – викнал на свой ред татко и посочил презервативите с поглед.
– Ами може за тебе да го е купила! – направила се на ударена мама.
– Брей, ти срама нямаш ли! – ядосал се татко. – С кого съм седнал да говоря!
– Че ти не използваш ли? – продължила мама. – Срамота! Интелигентен, съвременен мъж и се сърди, че дъщеря му му е направила подарък чак от София.
Това май преляло чашата, защото татко грабнал лентата и я размахал под носа на мама:
– Виж! Ето какво прави дъщеря ти в София! – ревнал той.
– Това ли ти е купила? Какво е това?
– Аз тебе питам какво е това. Това служи за предпазване от забременяване.
– Че мъжете не забременяват...
Тук мама явно се усетила, че няма повече накъде и ударила в друга посока:
– Че ние да не би да искаме да забременее? – също ядосана отговорила тя. – Правилно е постъпило детето. Сега трябва да учи, не да гледа деца. Освен това знаеш как трудно се намират стоките в София. Само с купони. Сигурно от университета са им дали купони за това. Радвай се, че имаш оправна дъщеря. Че отде купони за цигари и алкохол?
Дали доводите на мама са били достатъчно убедителни, или са поставили други въпроси, не зная, но на сутринта татко ме чакаше на закуска с чаша горещо кафе и кутия ”Wellcome”:
– Хайде, разказвай как я караш там в столицата? Сигурно не се намират лесно купони за цигари...