Сън и яве

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

В съня си сънувам,. че съм цар и ограбен. Коварно събитие!
Скачам светкавично и, плувнал в пот, поглеждам царицата.
Насън се усмихва! Какво ли сънува? Събуждам я аз, а тя,
с почуда, ме пита: “Къде съм?”
“В покоите царски, до повелителя твой!” – достойно отвръщам.
“Какъв ужас, Боже!”- ми казва с досада.
“Ъъъъ! Как така “ужас”!? Кое е ужас?”Почти побеснявам..
“Сънят ми! Бе много тревожен! Дори, невъзможен.
“Но ти се усмихваше!” – укорително рекох.
“То беше после!” – с гласчето си крехко,ми погали ухото.
“ И, какъв бе тормозът ?” – пожелах да науча.
“Че те свалиха от трона!” – тихо подшушна.
“Значи е вярно! А, кой ме свали?”
“Е, твоят везир, но вече го няма!” – с доволна усмивка, пошепна до мен.
“Че къде се е дянал?”
“Народът се вдигна и го прогони!”
“Бога да славим! Значи, пак аз съм Царят! Мой си е тронът!
“Пак не си ти!”
“Как тъй не съм !.. Народът нали....?”
“На трона, народът възкачи зет ти.”
“Зет ли! От где? Аз нямам сестра, ни дъщеря!”
“Но имаш жена и тя е царица!”
“Искаш да кажеш...?”
“Искам да кажа, че везирът подло отмъкна хазната. Затова се смеех.”
“Ти, тази неправда, намираш за смешна?”
“Прочетох писмото, което остави.
“Писмото!..Къде е писмото? Какво, предателят подъл, поиска от тебе?”
“Да избягам при него!”
“Но... ти не поиска!”
“Не! И той оголя! Отлетяха парите!”
“Как отлетяха? Кой ги отнесе?”
“Дъщерята му млада. Жената на зет ти!
Креснах от болка и от своя си вик се събудех на яве.
Гледам, жена ми бели картофи.
“Какво те накара така да крещиш?” – пита ме тя.
“В съня си сънувах, че съм цар и...”
“ Ограбен!” – моята мисъл тя продължи и сетне добави :
” Ден беше вчера да вземеш заплата!”

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите