Кольо

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Отиваме с татко в родното му село Левски, Варненско на гости на баба и дядо. Личи, че нещо са разтревожени. След поздравите баба веднага пита:
- Коста, ти да си ни пращал две прасета?
- Не – отвръща баща ми.
- Въх! Каке ще да е – тюхка се баба.
- Какво стана? – пита татко.
- Ам, Коста, дойдоха едни хора с камион. Питат ни с татката ти, вие ли сте Петра и Стойко Костадинови, ние сме, отговаряме. Те тези прасета са за вас и ги оставиха.
- Ам как тъй въ, хора?
- Тъй.
-Кой ги праща?
- Кольо.
- Кой Кольо?
- Кольо началникът.
- Оставиха прасетата и хукнаха с камиона. Нито сме ги плащали, нито пък те се обадиха. Думам на татка ти, да се обадим в кметството. Не рачи /1/. Чудом се чудя какво да правим.
Баща ми мълчи. Баба и дядо също.
- Кой ще е този Кольо, кой го знай? –чуди се баба. – Кольо началникът, хм.
Недоумява и дядо. И е разбираемо. Идват непознати хора с камион, оставят две прасета в двора без да ги плащаш и заминават.
След десетина минути баща ми изплюва камъчето:
- Майко, аз ги пратих.
- Ам, Стойо, думах ти, Коста ще да е, Коста. Ама ти не, та не.
Ситуацията е изяснена.

/1/ не рачи /диалект/ - не поиска

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите