Chanson d`automne - превод?

ХуЛитер Записан(а): Jun 24, 2004 Мнения: 27

Едно стихотворение на Пол Верлен от години не ми дава мира.
Един почти добър превод съм чела досега (на Гео Милев).
Дали някой би имал желание да се опита?
Аз опитвах многократно, но есенната музика на стиха винаги ми убягва.

Chanson d'automne

Les sanglots longs
Des violons
De l'automne
Blessent mon coeur
D'une langueur
Monotone.

Tout suffocant
Et blême, quand
Sonne l'heure,
Je me souviens
Des jours anciens
Et je pleure

Et je m'en vais
Au vent mauvais
Qui m'emporte
Deçà, delà,
Pareil à la
Feuille morte.

Аз ще опитам, обаче за да се включат и други. Любопитно е когато едно и също стихотворение придобива различни словесни облекла през различни преводи. Защо не пуснеш превода на Гео Милев? А и ти се престраши, ще се получи интересно. Стихът е тих и при все своята лаконичност позволява много четения.

Есенна песен

Проточените стонове
на есенните
цигулки
раняват сърцето ми
с монотонна
плавност.

Душен и
блед съм
кагото часът прозвънява:
спомням си
отминали дни
и проплаквам.

И се оставям на вятъра,
и той ме отнася,
насам и натам,
подобен на мъртво
листо.

ХуЛитер Записан(а): Jun 24, 2004 Мнения: 27

Да, Hammill е прав, колкото и да не ми харесва, ето го моя вариант:

Протяжен стон,
цигулков плач
есенен
сърцето убиват
с апатия сива,
унесена.

Целия блед
и без дъх, когато
часът удари,
спомням излишно
дните предишни
и горко ридая.

И бродя пак,
а вятъра-враг
ме подхвърля
насам-натам,
изгубен, сам-
лист мъртъв.

ХуЛитер Записан(а): Jun 24, 2004 Мнения: 27

А ето го, преведено от Гео Милев:

Цигулките есенни,
болно унесени,
в бавен тон,
раняват сърцето ми
с болки неведоми,
болка и стон.

И сам посред слепий ден,
бледен и трепетен,
чувам: бий час -
и чезна сред спомени
глухи, бездомни и
плача тогаз.

А злобният вятър ме
носи и мята ме
с яростен вой -
далеч в кръговрати, тъй
както и мъртвия
лист, без покой...

Страхотно.
Моя превод май се оказа най-дървен.

Но пък Гео Милев изглежда е вкарал прекалено много неща изцяло от своя темперамент.

ХуЛитер Записан(а): Jun 24, 2004 Мнения: 27

Точно това не ми харесва. В оригинала ритъмът е убийствено стегнат.

ХуЛитер Записан(а): Nov 09, 2004 Мнения: 5

ето, още някой и друг превод на Есенна песен. стихотворението не само придобива различни словесни облекла през различни преводи, но при някои от тях е направо неузнаваемо

превод на Атанас Узунов превод на Ал.Балабанов
Поривът зловещ Дълги, унили
фучи с вик, с гърмеж песни завили
на хладната есен. струните на есента
И тез ветрове тровят да страда
носят ми в сърце с бледа досада
рана с свойта песен. мойто сърце в самота.

Всичко що живей Само клепало
примира, бледней буди запало
с тъга на сираче, прежно желание в мен.
и кат спомням аз В болка замаян
минал някой час, капнал, отчаян
в душата си плача. плача - завеки сломен.

И с вятър див Току обръгна
бягам мълчалив, и тъй си тръгна
и в калът нечисти с вятъра - тъжен певец.
влача се тук там, Той ме завява
биздушен и ням, и ме опява
кат мъртвите листи. също като мъртъв листец.
Laughing

превод Г.Михайлов превод Пенчо Симов
В есений здрач Цигулков плач,
с протяжен плач изплувал в здрач
цигулка тъжна сред късна есен,
лей в отзвук глух ме е ранил
във моя дух и аз унил
печал несдръжна. вървя унесен.

И в спомен скъп, И тръпна цял;
сломен от скръб, часът без жал
аз чезна в здрача. отеква, ето -
Скръбта в сълзи възкръсва с мен
се разрази - отминал ден,
и горко плача! ридай сърцето.

И гасна сам, Студът снове
насам - натам и ветрове
от вихри гонен, са ме подели
в злочестина, като златист
подобен на обрулен лист
лист отронен... без свои цели.

превод К.Кадийски превод Атанас Сугарев
Виола със стон С цигулков тон
под гол небосклон протяжен стон
през октомври ридае на есента
и вяла печал навява пак
невидим кинжал в сърцето мрак
в гръдта е. и самота.

И блед, като в сън И бед, смутен,
чул тежкия звън попаднал в плен
на часовника в здрача, на спомен мил,
за всичко сега в среднощен час
си спомням с тъга ридая аз
и плача. съвсем унил.

Къде съм дошъл... И тъй сега
А вятърът зъл вървя с тъга
като лист по земята без цел, без блян,
и мен в тоя свят подобно лист
напред и назад от напорист
подмята. зъл вятър вян.

ХуЛитер Записан(а): Nov 09, 2004 Мнения: 5

бррр, до сега не съм писала нищо във форума, реших да спестя малко място и такава каша забърках.... Crying or Very sad

моля, да ме извините

превод Атанас Сугарев
С цигулков тон
протяжен стон
на есента
навява пак
в сръцето мрак
и самота.

И блед, смутен,
поподнал в плен
на спомен мил,
в среднощен час
ридая аз
съвсем унил.

И тъй сега
вървя с тъга
без цел, без блян,
подобно лист
от напорист
зъл вятър вян.

превод К.Кадийски
Виола със стон
под гол небосклон
през октомври ридае
и вяла печал невидим кинжал
в гръдта е.

И блед, като в сън
чул тежкия звън
на часовника в здрача,
за всичко сега
си спомням с тъга
и плача.

Къде съм дошъл...
А вятърът зъл
като лист по земята
и мен в тоя свят
напред и назад
подмята.

превод Пенчо Симов
Цигулков плач,
изплувал в здрач
сред късна есен,
ме е ранил
и аз унил
вървя унесен.

И тръпна цял;
часът без жал
отеква, ето -
възкръсва в мен
отминал ден,
ридай сърцето.

Студът снове
и ветрове
са ме подели
като златист
обрулен лист
без свои цели.

превод Г.Михайлов
В есений здрач
с протяжен плач
цигулка тъжна
лей в отзвук глух
във моя дух
печал несдръжна.

И в спомен скъп,
сломен от скръб,
аз чезна в здрача.
Скръбта в сълзи
се разрази -
и горко плача!

И гасна сам,
насам - натам
от вихри гонен,
в злочестина,
подобен на
лист отронен...

превод л.Балабанов
Дълги, унили
песни завили
струните на есента
тровят да страда
с бледа досада
мойто сърце в самота.

Само клепало
буди запало
прежно желание в мен.
В болка замаян
капнал, отчаян
плача - завеки сломен.

Току обръгна
и тъй си тръгна
с вятъра - тъжен певец.
Той ме завява
и ме опява
също като мъртъв листец.

превод Атанас Узунов
Поривът зловещ
фучи с вик, с гърмеж
на хладната есен.
И тез ветрове
носят ми в сърце
рана с свойта песен.

Всичко що живей
примира, бледней
с тъга на сираче,
и кат спомням аз
минал някой час,
в душата си плача.

И с вятъра див
бягам мълчалив,
и в калът нечисти
влача се тук там,
бездушен и няям,
кат мъртвите листи.

ХуЛитер Записан(а): Jun 24, 2004 Мнения: 27

mia, благодаря ти!

Я и аз барабар Петко с мъжете Laughing

За съжаление и аз не мога да постигна този стегнат ритъм. Ама пък какво..., нали няма да ме замеряте с яйца Smile

)))

ей го:

Безутешната песен
на цигулките есенни
разкъсва сърцето
самотно и клето
с унилост
и бездънна печал

Останал без дъх,
пребледнял – бий часът,
аз затъвам във дни –
мое тъжно “преди”
И вали,
във мене вали

А злобният вятър
безпосочно ме мята
Мъртъв лист съм – кръжа
сред вихрушки тъга
по отдавна
отминали дни

Ох, нещо не внимавах и си пуснах предложението като нова тема....Но мястото му си е тук. Ето още един опит. Опитах да не внасям нищо от себе си....

Дълги ридания
На цигулките
Есенни
Пронизват сърцето ми
С монотонна
Унесеност

Бездиханен
И блед, щом
Удари часът
Стари дни
Си припомням
И ги оплаквам

Отивам си
С вятъра
Безпощаден
Ме носи
Подобно на
Мъртъв лист
По всички посоки

ХуЛитер Записан(а): Jun 24, 2004 Мнения: 27

Радвам се на вашите преводи. Не знам дали добре усещам текста, но за мен е много важен и значим например изразът "sonne l`heure", а го намирам само при вас и при П.Симов. При останалите или липсва, или е преведен просто като отброяване на пореден час. За мен носи посланието на последен час.

Съгласна съм с теб за значението на това словосъчетание. Но в него има може би и известна многоплановост..."последен час"...може да бъде и за определено състояние или преживяване. Затова аз лично приемам за себе си "удари часът" ( както съм го и предложила в превода си)....защото изразът носи и на български тази смислова натовареност.
Smile

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите