Връчиха Славейковите награди за поезия в Трявна

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2011 Мнения: 15

LeChevalier написа:

BayVladun написа:

И всъщност не е важно какво аз харесвам и какво вие не харесвате.

С последното изречение не мога да не се съглася. Важното е, че стихотворението е непоследователно -- от една страна смесва стилове -- хем "цирикане", хем "Ваша светлост", от друга страна е пълно с логически непоследователности. Някои вече посочих, ще посоча още една: звездите са "намерени в драките", но в същото време лирическият аз казва "даже не съм ги търсил ... не съм разпитвал къде и как да ги диря".

Припомням ти този предишен цитат,LeChevalier, за да те уверя, че не влагам лични елементи. Тук ти потвърждаваш, че не е важно какво харесвам аз и какво не харесваш ти. А е важно какво е "обективното положение". Т. е. стихотворението е непоследователно. Но то не е. Лирическият аз казва, че не е търсил звездите с иманярски тояги, а не че въобще не ги е търсил. Ти удобно пропускаш това в цитата. Не е разпитвал как и къде да ги дири, което не означава, че не ги е дирил. Да не говорим, че често намираме нещо, без въобще да го търсим и дирим(прости за плеоназма). Така че даже да беше прав, че героят въобще не ги е търсил, но ги е намерил, пак нямаше да е непоследователност.

LeChevalier написа:

"Прости ме и веч прощавай" не е плеоназъм, а точно повторение и постига художествен ефект. Но "драките и тръните" не постига нищо.

Всяко повторение на еднакви или подобни думи може да е плеоназъм, т.е. излишество, но е въпрос на преценка. Така на теб "по бодилите и по тръните" ти е трън в очите, а аз смятам, че това наслагване обогатява: едно е вълмото да е раздрано само по тръните, друго е да е "по бодилите и по тръните". Не ти ли изглеждат още по-опърпани звездите така?

LeChevalier написа:

Поезията не съществува от вчера. Хората не са били идиоти хиляди години наред, че да дойде някой си днес и да каже "Всичко това не е така, аз сега съм решил да постигна определена емоция и ще го направя иначе".

Нали не твърдиш, че през всичките тези хиляди години критериите за добра поезия са били едни и същи? Днес четем с огромно удоволствие именно онези, които са надмогвали критериите на епохата си. Не казвам, че и тук говорим за нещо толкова велико. Но мисля, че и ти самият показа, че не го смяташ за чак такава"поетична смет".

ХуЛитер Записан(а): Jul 15, 2006 Мнения: 281

Съжалявам, но награденият текст не ми хареса...
Може би, ако темата на конкурса беше "Вселената и аз" или "Божественото в мен" - щях да го харесам, но при зададената тема - не мога...
Love is all about giving, а лирическият се е залял във венцехваления към персоната си - един вид, че нищо човешко не му е присъщо.
Или аз не съм разбрала правилно теста? Хайде, бай Владун, обяснете на неразумната! Така добре адвокатствате, че човек може, като нищо, да забрави какво е мнението му и да прегърне Вашите виждания...
Р. Даскалова

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2011 Мнения: 15

Темата очевидно е поставена на заден план. Дали това е справедливо или не, не отсъждам. Може би комисията наистина е решила,че няма достатъчно стойностни "любовни" творби или пък се е съобразила с факта, че тази част от регламента бе слабо разгласена. Така или иначе, по-добре да няма никакви теми.
За разбирането на текста - когато излъчването и уханието му не ви харесват, никакви "адвокатски" доводи не ще ви приобщят към него. Нито пък полагането му в "по-подходяща" тема. Но тъй като иронията в молбата ви е незлоблива, ще направя опит за обобщение. Мисля, че аргументите "за" и "против" идват след като вече изпитаме нещо към прочетеното. А докато ние тук си прехвърляхме такива аргументи, единствено krasavitsa откри най- същностния прочит: "Per aspera ad astra" - "През тръните към звездите" - "През трудностите към успеха". "Понесени на гърба ми" може да означава и "изстрадани". Той обича изстраданите успехи, постигнати с хамалски усилия. Звезди на тепсия не са му поднасяни. Във времето, вложено за постигането им, успехите често загубват част от целостта си, стават опърпани и невзрачни и обикновено само усетилият ги на гърба си вижда светлината им. Те имат особен характер - забиват лъчите си, гъделичкат, но и ръчкат, палят вътрешни огньове и тежат... А той ги обича. Само привидна е толкова подчертаваната тромавост и липса на любов в това стихотворение. Аз мисля, че е дори нежно и интимноизповедно. От там нататък тези раздърпани звезди могат да са всичко. Защо да не могат да са и любови, както предположи веднъж LeChevalier. Или пък да са стиховете му. Вие всички добре познавате екстаза от нещо сътворено. Само той може да накара някой да тича със зайците и да ги чува да цирикат "Ваша светлост!" Въобще можеше да спрем още след първото произнасяне на сентенцията, но се увлякохме в "петльов бой"(благодаря на borpilango за сполучливата характеристика и за отзива, с който съм съгласен дословно). Иначе, ако е имал предвид тази сентенция, авторът можеше и да ни улесни, извеждайки я като мото.

P.S. Само за "Закачалка, на която изсъхва човешкото" нямам предположения. krasavitsa?

Похвална е упоритостта на Бай Владун да ни убеди, че стихотворението е много хубаво, че без съмнение е било едно от най-хубавите, изпратени за конкурса, и че наградата му е заслужена.

Тук се проявява един феномен – че и посредствено произведение, ако много се занимаваме с него, с времето започва да ни се струва хубаво. Ще откриваме все нови и нови неща в него, ще ни става близко.

Но стихотворението не е това, което критиката казва за него, а е това, което то само казва за себе си. Защото ако не ни е докоснало още при първия му прочит, ако нищо не ни е казало, няма и да се върнем към него.

А какво сме почувствали при първия му прочит - усещането че трудно се чете, недоумение какво е искал да каже и какво е казал авторът, и възмущение от това, че именно то е било отличено с първата награда. Ако не бяхме го почувствали така, тази дискусия нямаше да я има.

Съгласен съм с Ле Чевалиер, че стихотворението не е и оригинално. Оригиналността му е само в това, че донякъде се отличава от класическата поезия, но е абсолютно шаблонно по отношение на “модерния”, лансирания от критиката маниер на писане. “Така вече пишат около 60 процента от “ХуЛитерите”, някои само така, а някои само понякога.”

“В ситото на времето ще остане истинската поезия: разбираема, проста, умна и мъдра, въздействаща непосредствено като музиката, без да трябва да се замисляш върху написаното.” – пише Йосиф Петров. Съвсем същото казва и най-големият ни съвременен поет - Валери Петров.

Но стихотворението “Хамалин” не е от този тип. То е от т.н. ситуативна поезия. Поезия, която е и винаги е била само съвременна. Такива стихотворения са писани винаги, но от тях нищо не се е запазило - времето безжалостно ги изтрива. Ако от това правило има изключения, то те са само за да го потвърждават.

А как можем да проверим ще го изтрие ли времето или няма да го изтрие? Като след една или две години изпишем първия му ред: “Обичам звездите, донесени на гърба ми” в “Гугала”! И ако стихотворението се появи копирано и в няколко блога и лексикони, значи времето не го е изтрило.

И много ще се зарадвам, ако се окаже, че с днешна дата аз съм грешил.

Модератор Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 144

Angar, с последния си абзац ми върна всички смисли и надежди. За което ти благодаря! Smile

Колкото до хамалина, на мен също не ми донесе нищо. Изчетох внимателно анализите, но дори и през погледа на положителната критика на Бай Владун не усетих послание и емоция в текста. Аз лично бих го определила като нескопосан опит за оригиналност. Миналата година в Кула отличиха едно зелено нещо, което за себе си нарекох "Енциклопедия на зелените подправки". Имах усещането, че е писано под въздействието на халюциногени. Но беше на първо място. Ангар нарича такава поезия "съвременна". Аз ще съм по-категорична - това е моментна поезия.

ХуЛитер Записан(а): Dec 10, 2009 Мнения: 416

http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=132103

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Признавам, първият прочит на „Хамалин” ме затрудни. Този текст не е написан за консуматорско четене, т.е. за удоволствие, или поне не за лесно достъпно удоволствие. Не е за сетивата, а за ума. След няколко четения стигнах до това:

Товарът на лирическия герой е звезди (успехи), до които не се е домогвал съзнателно. Външно тези успехи може и да са неугледни, раздърпани от трънаците, през които е минал (може би това са компромисите, които е трябвало да прави), но носят вътрешна светлина, която само той вижда (само той знае светлите си мотиви, а биха могли да го обвинят в натегачество, кариеризъм и пр.). Не е търсил, не е питал как се постига успех, неочаквано и за себе си го усеща на гърба си - но като товар. Тръгва с успехите-товар, съпровождан от заешките душици-подмазвачи, които го величаят с „Ваша светлост” и го подмамват да подтичва заедно с тях нагоре.
Дотук авторът ни казва, че успелият човек е хамалин, който носи товара на успеха си, т.е. – че УСПЕХЪТ Е ТОВАР.
Но: успехът може да се носи по различни начини. Може да пресуши извора на човещината в теб (закачалка, на която изсъхва човешкото), но може и да блестиш, ставайки по-добър (белееш). За лирическия най-добре е да крие успехите си, той не е сигурен как би се справил.

Смятам, че това е един философски херменевтичен текст, с каквито нашата поезия не изобилства и дори само поради това заслужава по-специално внимание. В него има много символика, образност и най-вече мъдрост. Преведен на чужди езици, посланието му би било разбрано навсякъде по света.
Нищо общо няма обаче с модерната поезия, защото за разлика от нея си служи само с класически – т.е. общоизвестни символи и образи.

ХуЛитер Записан(а): May 13, 2007 Мнения: 58

С риск да ме линчувате, ще си призная, че стихотворението ми харесва.
Откривам в него известна новозаветна символика, по-точно – семиотиката на страданието и скръбта, които водят до Небесното Царство.
Отхвърлен и неразбиран от хората, героят всъщност получава небесната награда:

„На този, който победи... ще дам зорницата” (Откровение 2:26-29)

В този смисъл е ясен и финалът:

„Праведните ще блеснат като слънцето” (Мат. 13:43)

„Ние... се преобразяваме в същия образ (на Христос)” (2. Кор. 3:1 Cool

Тоест, човешкото изсъхва, за да се прояви Божественото – това е връхната точка на себеотрицанието.
И ако съобразим факта, че християнството е религия на любовта, а най-висшата любов е любовта към Бога, то нещата малко по малко започват да си идват на мястото (имам предвид отношението на стихотворението към тематиката на конкурса).
Това е моят прочит накратко. Определено стихотворението не е за широката маса читатели. И не съм съгласна, че „популярно” означава „стойностно”. Понякога е достатъчно един човек да те разбере. А в случая явно и повече хора са оценили творбата.

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Не е стихотворение, което можеш да подминеш, ако отвориш сетивата си за него още при първия прочит, с желание да го разбереш или по-точно да го усетиш.
Любов е, повече от любов!
Звездите са онези далечни, недостъпни но мамещи ни поводи, които ни карат да им се отдаваме всецяло до такава степен, че да ги приемем като причина за съществуването ни.
Звездите са товар, който те ангажира да си жив, защото Те се нуждаят от това. А не е ли именно това щастието - да си необходим, макар и дълбоко в себе си да усещаш, че всъщност те са твоята необходимост за да се усещаш жив.
И все пак, това възвишено себеотдаване ни отдалечава от обикновеното, човешко земно съществуване – осъзнаваме, че е забележимо за хората около нас. Да те попитат – ще споделиш – до където ще те разберат без да те охвърлят като чужд.
Останалото – в стих ... И нека, който може – да го усети.
Трудно се носят звезди, но това е Любов!

Стихотворението има своята достатъчна и ненатрапчива музикалност – като точно премерен фон, за да не заглушава основното послание.

Аз нямам необходимия професионален език, за да се изкажа както подобава - според изискванията на литературната критика...
Но имах необходимост да споделя усещанията си като читател, който понякога гледа към звездите - повече с тъга, отколкото с желание да полети към тях, камо ли те да го открият....

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Дали да не опитаме и малко самоирония? Темата била „Любовта, какво не бих дал за нея…”
Каква любов – хетеросексуална, хомосексуална, дали изобщо сексуална, или могат да се включат и родителската, синовната, да не изреждам всички видове любов… защо всички, включително и аз, решихме, че темата на конкурса е само любовта между половете? Laughing

А любовта към славата и почестите?
В този смисъл, позовавайки се на своя прочит, мога да твърдя, че лирическият ни най-малко не мисли за себе си като за божество, както каза някой по-горе.
Напротив, толкова е скромен, че е готов да крие успеха си, но да не застраши човешкото в себе си.
Директна връзка с темата: Какво не би дал? – Не би дал човешкото в себе си заради любовта към успеха.

ХуЛитер Записан(а): May 13, 2007 Мнения: 58

Колкото по-многопластова е творбата, толкова повече са възможните прочити. Не мисля, че интерпретациите трябва да воюват помежду си, нека по-скоро се допълват. Аз се чувствам удобно с моя прочит, като напълно съзнавам, че той не е единственият възможен. Ако имаше една-единствена правилна рефлексия, то по какво произведението на изкуството би се отличавало от едно математическо уравнение, да речем?

ХуЛитер Записан(а): Oct 01, 2010 Мнения: 27

Много се радвам че се получи дискусия, в която се включват все повече хора и така излизат наяве все повече усещания и разбирания.

Аз лично се уморих да споря по същество, щото каквото и да кажа все излиза, че то не било общовалидно и поезия, изобщо казано, била навсякъде и т.н.

Съгласен съм с angar, че ровенето в един текст неминуемо създава усещане за съпричастност. Много би ми било интересно да съм свидетел на дискусиите на журито, за да разбера дали са слезли толкова навътре в произведението, колкото го направихме ние.

Съгласен съм, че сложността не е недостатък на един литературен текст. Но, както казва angar, нужно е все пак нещо да те грабне в началото, че да имаш стимул да ровиш. Аз не рових, защото "Хамалин" ме впечатли, а за да покажа обективно, че не струва (в което се провалих, в крайна сметка). Но, при всички положения, мисля, че ровенето е хубаво и нужно нещо. Твърде често се изказват мненийца от рода на "Много ми хареса!", по-рядко "Не ми хареса", но прекалено често тия мненийца са повърхностни.

Доволен съм от дискусията и защото се убедих, че не съм единственият "луд", който не харесва "съвременна" поезия. Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2004 Мнения: 26

Айде и аз да се наредя в редичката тълкуватели. Красавица ме разсмя с фразата /звезди=успехи към които лирическият герой НЕ се е домогвал съзнателно/ - много буквална е една такава интерпретация, а и чисто логически - кой постига ‘успехи’ без съзнателни усилия, не мога да се сетя за такъв в човешката история.

Авторът казва /не съм ги търсил с иманярски тояги/ - т.е. в търсенията му не е имало корист или стремеж към материални неща, търсенето му е било търсенето на своя човешки път нагоре, екзистенциалното търсене на смисъла на живота, на любовта, на Вселената ... Разбира се, този път води нагоре своя търсач, но и този вид търсене не е лесно, има товар или както казва Христос: ‘Вземете си кръста и ме последвайте!’, т.е. по пътя на духовното израстване всеки си носи ‘кръста’, т.е. своите си грешки, заблуди, слабости, невежества и т.н. И тука стигаме до звездите като символ, но символ на какво? Звездите още от библейски времена са символ на просветление, пътеводна светлина; те са винаги там за търсачите, за изгубените в тъмата, за всички които гледат нагоре. Така лирическият открива своето звездно небе и ‘своите’ си звезди, или звездите на собствената си вътрешна вселена и те са най-скъпоценния му товар. Те са видими само за него, те са огънчетата на неговия устрем нагоре, без тях той ще загуби вярната посока, ще се лута в тъмата. И винаги ще има ‘зайци’ който ще виждат само част от цялото, ще го осмиват и ще тичат на зиг-заг в краката му.
А тези, които питат получават метафората за ‘закачалка на която изсъхва човешкото’ , т.е. грешките, слабостите, невежествата на лирическия ‘изсъхват’, героят трансформира вътрешната си вселена със всяка крачка нагоре с помощта на звездите си и така става ‘блестящ и бял’ и осветява сам пътя си. ...Това е само моята интерпретация, разбира се, както се каза колкото читатели, толкова и интерпретации...

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

salza написа:

Красавица ме разсмя с фразата /звезди=успехи към които лирическият герой НЕ се е домогвал съзнателно/ - много буквална е една такава интерпретация, а и чисто логически - кой постига ‘успехи’ без съзнателни усилия, не мога да се сетя за такъв в човешката история.

Значи знаеш малко за човешката история.
Laughing

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Стихотворението е много добро.

Харесаха ми коментарите на Красавица, заради което я моля да приеме моите скромни поздрави. Razz

(Никаква ирония не влагам).

Това, което са написали Красавица и Бай Владун, е много близко до моя прочит.

Колкото до това, дали творбата може да се вмести в темата.
Може.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите