Връчиха Славейковите награди за поезия в Трявна

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Мислех да не се меся, и пак не се стърпях. Smile

Защо ми се струва, че трябва да се разберете кой какво разбира под "звезди"?
Давам жокер за моя прочит: Per aspera ad astra!

И аз мислех да не се меся, ама - на... сърце не трае Smile

Цитат:

Защо ми се струва, че трябва да се разберете кой какво разбира под "звезди"?

Ами точно това си Е! Smile

Кой какво разбира... (или му се струва, или му се иска... Smile

Конкурсите са само *арена* на изява на *страсти и заблуди* Idea

Включително и за организаторите, респективно - на журито, респективно
- потърпевшите участници в конкурс (и всички конкурси, където се предлагат...
И парични награди-и-и! Idea

Останалото е само въпрос на *до-развиване на темата* в светлината на цитата по-горе... Twisted Evil

;=))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

“Какво им става на критиците?
Наричат “нищото” ”поезия” и спорят върху него!”

Мисля, че точно това виждаме и в този случай.

Но първо да кажем защо днес се правят конкурси на името на Петко и Пенчо Славейкови. Защото творчеството им - стихотворенията и поемите на Петко Славейков повече от 150 години, а на Пенчо Славейков повече от 100 години, са живи и ще си останат живи - докато има българи и български език. А защо е така - защото поезията им е ритмична и мелодична, ясна, страстна, искрена, гражданска, нежна, поетична! Такава е цялата поезия на Петко Славейков. А Пенчо Славейков може да има и някои неразбираеми стихотворения, но е останал и ще остане безсмъртен с най-разбираемите си, най-ясните, най-мелодичните, най-близките на душевността на народа ни стихотворения – като “Неразделни”, “Ралица”, “Чумави”, а и с красивите си любовни миниатюри – истински бисери! Такава е тя – безсмъртната поезия, класическата поезия.

А нека да погледнем стихотворението на Людмил Попов “Хамалин”, за което е спора.

Да започнем от това – към кой подраздел на поезията се отнася това стихотворение? Дали е любовна, дали е философска, дали е гражданска, дали е хумор и сатира /Петко Славейков е ненадминат и в тоя жанр/, еротична, пейзажна, ... ? Към никоя не можем да го отнесем. Неяснотата в жанра показва неяснота на идеята. Което пък се дължи на неяснотата в главата на автора. И какво внушение може да се очаква, че ще направи той на читателите?

Да разгледаме римите. Стихотворението е от 4 куплета, и римите в тях са:

“гърба ми
краища
тръните
виждам”

“тояги
диря
раменете си
звездно”

“гърба ми
отвътре
зайците
светлост”

“гърба ти
човешкото
белееш
гърба си”.

И това ако са рими, и то за стихотворение, отличено с първа награда на такъв национален конкурс, здраве му кажи!

Да погледнем ритъма. Но то и е невъзможно стихотворение, в което римите са такива несъзвучни, грапави и наръбени думи, да има хубав ритъм. Ритъмът е тромав, по-скоро е прозаичен, отколкото поетичен. Да, ритъмът може да бъде и тежък като походката на бурлаците на Волга, може да е като трудът на хамалите, и ние познаваме такива ритми. Като “Ей, ууухнем!”, например, но тука такова нещо няма. Във всеки случай такъв “съмнителен” ритъм нито в стихотворение на бащата, нито в стихотворение на сина Славейкови няма – защото той не е белег на хубавата поезия.

Сега да видим сюжета. Сюжетът на едно произведение е това, което може да се разкаже. И това ще ни е много трудно. Защото сюжетът тук е нещо, което само авторът вижда. Нещо, с което само той е натоварен. С нещо раздърпано по тръните, което го гъделичка и ръчка, и от което той започва да се държи като ненормален: тича и се киска със зайците, а те му цирикат!

Смешно, нали? А най-смешното е, че стихотворението не ни се поднася като смешно, а като много сериозно, като философско даже. Като “закачалка, на която изсъхва човешкото!” Разбира се, критиците биха могли да изпишат тонове томове за това, какво е вложено в този дълбокомислено безсмислен израз. Но на читателя той нищо не говори.

А кой е лирическият герой на стихотворението, към коя професия, класа или съсловие принадлежи той, кого стихотворението прославя и възпява? Ами това са ония групички цигани-хамали, така типични за последните години на загниващия социализъм, както и за първите години на демократичните промени, които стояха с въжета по пазарите и се пазаряха с колко да одерат гражданите, които имаха нужда да им се откара някоя мебел. Днес, с развитието на модерното търговско обслужване, тази професия е на изчезване. Така че и обществена значимост стихотворението няма.

И оттук мнението ми – че отличавайки това стихотворение с първа награда, журито се е отнесло съвсем безотговорно – и към поезията, и към паметта на Славейкови, и към читателите. Че сред вълмата по тръните журито не е могло да се ориентира, помислило е бодилите за цветя, спънало се е в иманярските тояги и като се е омотало в тежкото звездило, помислило си е, че в това стихотворение може би има нещо. А то няма нищо. Или и да има нещо, то е толкова незначително, че за него не си струва да се говори.

Гост

Хубав коментар, Ангар - духовит, точен и задълбочен, и най-важното - истинен!
Но кой у нас се интересува от истината, приятелю, тя е отдавна потъпкана от "удобната истина".
Статуквото и схемите няма да се разклатят никак даже от посочването на порочността им!
Остава човешкото, дълбоко у нас, което ще просветва и ще ни припомня, че сме живели в един организирано подреден лъжовен свят на обществените инерции и нагласи, съобразени с котерийните интереси във всяка една област на битието.

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2011 Мнения: 15

Наистина хубав коментар, angar. Но повечето от тези "слабости" бяха вече изречени от LeChevalier. Не разбирам защо подреждате "римите". Това понятие си има дефиниция и видове. Тук няма рими и ритъм,всички са наясно. Но не знам защо продължавате да го подчертавате като недостатък. Както и "грапавите и наръбени думи" - те са точно като звездите, като героя, като пътя му, като цялото усещане от написаното.

Цитат:

Ритъмът е тромав, по-скоро е прозаичен, отколкото поетичен

Подобен "недостатък", смея да предположа, бихте изтъкнали и за творба на Алън Гинсбърг например, ако не знаете кой е авторът. И защо търсите някаква близост с творбите на Петко и Пенчо Славейкови? Доколкото знам, няма такова условие в конкурса.

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

BayVladun написа:

Наистина хубав коментар, angar. Но повечето от тези "слабости" бяха вече изречени от LeChevalier. Не разбирам защо подреждате "римите". Това понятие си има дефиниция и видове. Тук няма рими и ритъм,всички са наясно. Но не знам защо продължавате да го подчертавате като недостатък. Както и "грапавите и наръбени думи" - те са точно като звездите, като героя, като пътя му, като цялото усещане от написаното.

Цитат:

Ритъмът е тромав, по-скоро е прозаичен, отколкото поетичен

Подобен "недостатък", смея да предположа, бихте изтъкнали и за творба на Алън Гинсбърг например, ако не знаете кой е авторът. И защо търсите някаква близост с творбите на Петко и Пенчо Славейкови? Доколкото знам, няма такова условие в конкурса.

Аха да Ви спретна едно изречение за страстите на журиращите и взехте, че си редактирахте сам репликите ама... И от зор ли се пръкна Алънчо на наш терен да го спрягаме?! Smile

)
Предлагам админите да заключат темата, че ми омръзна да спъвам поглед в поредното конкурсно-поетично недо(раз)умение. Минало - бешало. За следващото - журито да взема под внимание мненията, изказани тук! Че и на други места...

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

RockAround_theC_l_ock, нямам предвид индивидуални, та чак индивидуалистични смисли. За да може да бъде разбирана от много хора, литературата използва общоизвестни и общоприети символи, иначе никой няма да разбира какво говори другият. На всеки, завършил гимназия, би трябвало да е известен смисълът на устойчиви словосъчетания като например “пътеводна звезда” и “падаща звезда”, които са много далеч от елементарното схващане на звездата като изтъркан атрибут на любовната поезия, в която любимият все “сваля звезди от небето”. Звездата може да бъде символ на човешкия живот, на стремеж към непостижимото, но един от най-старите е - на успех. (Per aspera ad astra.)
Въпросът ми беше – кой как разбира символиката на звездите на гърба на хамалина? Защото тя не е еднозначна.

ХуЛитер Записан(а): Oct 01, 2010 Мнения: 27

GINKO_PRIM написа:

Предлагам админите да заключат темата, че ми омръзна да спъвам поглед в поредното конкурсно-поетично недо(раз)умение. Минало - бешало.

Моля? Надявам се това предложение да не бъде послушано. Нека си изясним нещата максимално и да не се крием зад лозунги като "минало -- бешало", защото така или иначе никой не говори за бъдещето.

BayVladun написа:

Тук няма рими и ритъм,всички са наясно. [...] И защо търсите някаква близост с творбите на Петко и Пенчо Славейкови? Доколкото знам, няма такова условие в конкурса.

Анализът на angar наистина е интересен за четене, но съм напълно съгласен с BayVladun когато казва, че не бива да се посочва липсата на връзка с творчеството на Славейкови. В края на краищата, минали са 100 години и е редно поезията да се е променила.

Допустимо е едно съвременно поетично произведение да няма ритъм и рима (макар и това да не ми харесва!) но в случая с "Хамалин" авторът е търсил някакви съзвучия: "гърбЪ ми" -- "трЪни", "ДИря" - "звезДИло", "гърбЪ ми" -- "отвЪтре", "човЕШкото" -- "белЕеШ"... Най-вероятно е имало и "тоЯги" -- "раменАта ми", но някой (авторът, журито) е внесъл "поправка". Предполагам авторът произнася "краИща", което дава някакво съзвучие с "вИждам". Проблемът е именно в "някакво" -- авторът е искал да римува (иначе защо да организира всичко в групи от четири реда?), но не го е направил добре. Поредният мърлячески акт в тоя текст!

krasavitsa написа:

Защо ми се струва, че трябва да се разберете кой какво разбира под "звезди"?

Фактът, че произведението някак си трябва да отговаря на темата "Любовта, какво бих дал за нея" ни принуждава да гледаме на тия звезди като на някакви полигамични любови. Но това няма голямо значение -- важното е, че лирическият аз твърди, че само той и зайците могат да виждат светлината на тия "звезди". Какъвто и смисъл да вложим в тях, текстът няма да стане по-добър. А и ако журито дълбаеше толкова много във всичките 300 участия, доверявайки им се, че имат смисъл, сигурно още нямаше да е стигнало до обявяване на резултати!

Аз пък мисля, че журито трябва да си има "като едно на ум" и това - в памет на кого е обявен конкурсът.

Има конкурс на името на "Петко Славейков", има конкурс "Биньо Иванов", да допуснем че има и конкурс "Пеньо Пенев". Тримата поети са толкова различни! Кое ги отличава? Епохата, в която са творили ли? Без съмнение! Но и нещо много по-съществено!

"И с теб, епохо, ний не се римуваме,
но ритъмът един и същ е в нас!"

Да, точно това е, което ги отличава - стилът, ритъмът! Ритъмът, както и характерът на поета, са вродени!

Да погледнем едно от стихотворенията, типични за стила на Биньо Иванов:

"Досъбираш снега, цвърчащ го приютяваш до огъня;
доплиташ, помазваш с пушек и глина кошера на април,
накъдряш кичести метафори майски, пускаш им вятър,
скакалците надскачаш, помагаш на божите мравки в теглото,
прекопаваш реката, пращаш я към къщурката с покрив от шума,
със здравец и сбогом и я постилаш до момичето в голо,
хайде люлка на врата на дървото, лети дървесината до орела,
никне тревата, изяжда пътя, камъкът напада тревата,
таралежи в гащите й, кобри под мишниците й пъхаш,
одираш се, хвърляш се изплезен в копривата,
съвъкупляваш се с таласъми, с чупливи рога на дънери;
напъваш се, раждаш азбука от настръхнали несъгласни,
хващаш юздата, тя избива първия и последния от зъбите ти,
гръбнака ти огънато крясва под корема светкавичен,
обърсва те метлата железна, помита те на филийки,
гледаш: едното ти око край тебе, другото прескача баира,
галопира, галопира,
не делеше тревата от гущера гущера от сетните му опашки
тялото ми бе пръснато където му бе все едно ..."

Това е само една трета от стихотворението, но нищо не му липсва, а и цялото да бях го цитирал, нищо не бих добавил.

Не искам да кажа, че то не е поезия. Щом Биньо Иванов като поет е гордостта на Кюстендилския край и щом на негово име се правят национални конкурси за поезия, значи че е поет и че това му стихотворение е поезия. Но то толкова се различава както от стила на Петко Славейков, така и от на Пеньо Пенев, че ако такова стихотворение бъде наградено в конкурс на тяхното име, би означавало, че тяхното не е поезия. И обратно - ако на конкурс на името на Биньо Иванов бъде наградено някакво стихотворение в стила на Петко Славейков, или пък поема в стила на "Дни на проверка" на Пеньо Пенев - то край тях пък стихотворенията на Биньо Иванов биха изглеждали като някакъв нонсенс.

Без съмнение, поети-Биньо Ивановци е имало и по времето на възраждането ни, и по време на "дните на проверка". Както и сега няма начин да няма поети-Пеньо Пеневци. Но за да се прояви поетът, за да се родят и спечелят популярност стиховете му, необходимо е ритъмът на поета и ритъмът на епохата да е един и същ.

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2011 Мнения: 15

LeChevalier написа:

Цитат:

Допустимо е едно съвременно поетично произведение да няма ритъм и рима

Не е допустимо, нормално е. Нормално е граматиката да отстъпва на благозвучието, да няма пунктуация, нормални са плеоназмите, неологизмите и всичко, което не приемате. Във всички други текстове тези неща може да са грешки, в поезията са стилистични форми и ефекти. Дори и логическата непоследователност (между другото, стихотворението започва с "Обичам звездите понесени на гърба ми", вероятно е неправилно преписано).

Цитат:

авторът е търсил някакви съзвучия: "гърбЪ ми" -- "трЪни", "ДИря" - "звезДИло", "гърбЪ ми" -- "отвЪтре", "човЕШкото" -- "белЕеШ"... Най-вероятно е имало и "тоЯги" -- "раменАта ми", но някой (авторът, журито) е внесъл "поправка". Предполагам авторът произнася "краИща", което дава някакво съзвучие с "вИждам".

Най-вероятно са случайни съзвучия. Никак не са последователно разположени - някъде са съседни, другаде - кръстосани, но без другите двойки да продължават идеята за съзвучие(предположенията за "краИща" и "раменАта ми" са твърде своеволни).

Цитат:

авторът е искал да римува (иначе защо да организира всичко в групи от четири реда?)

Групите също са доста условни - не са куплети, а просто четири изречения, от които само последното е отделено. Възможно е дори всякакви съзвучия и строен ритъм да са съзнателно отбягвани от автора. Тоест творбата няма нищо общо със стандартите, в които опитвате да я положите, за да докажете, че не става. Тя наистина не се побира в тях, но това не означава, че е "поетична смет". Тя просто е нестандартна и това несъмнено е една от причините да бъде наградена.

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2011 Мнения: 15

krasavitsa написа:

Цитат:

Защо ми се струва, че трябва да се разберете кой какво разбира под "звезди"?
Давам жокер за моя прочит: Per aspera ad astra!

Благодаря! Не бях забелязал, че цялото стихотворение всъщност е особена вариация по тази сентенция.

ХуЛитер Записан(а): Jun 18, 2011 Мнения: 15

Извинете, как го правите това с цитатите да се вижда от кого са?

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

BayVladun написа:

krasavitsa написа:

Цитат:

Защо ми се струва, че трябва да се разберете кой какво разбира под "звезди"?
Давам жокер за моя прочит: Per aspera ad astra!

Благодаря! Не бях забелязал, че цялото стихотворение всъщност е особена вариация по тази сентенция.

Само със звездите като символ на успеха мога да го прочета. Smile

Тогава всичко си идва на мястото - нетърсеният товар, от който боли, и зайците, цирикащи наоколо "ваша светлост", и краят:
“Закачалка на която изсъхва човешкото,
или пък нещо, от което блестиш и белееш”
и ще скрия, че нося звезди на гърба си.
(Не се изтрива нищо в квдратните скоби и цитираният ник остава. Вижда се как ще изглежда, като се кликне бутона "Прегледай".)

BayVladun написа:

Групите също са доста условни - не са куплети, а просто четири изречения, от които само последното е отделено. Възможно е дори всякакви съзвучия и строен ритъм да са съзнателно отбягвани от автора. Тоест творбата няма нищо общо със стандартите, в които опитвате да я положите, за да докажете, че не става. Тя наистина не се побира в тях, но това не означава, че е "поетична смет". Тя просто е нестандартна и това несъмнено е една от причините да бъде наградена.

Бай Владун, и ние виждаме, че творбата по начина си на изписване е нестандартна. И сигурно и това е една от причините да бъде наградена - за какво друго? Но това, че е изписана по нестандартен начин, не я прави с нищо по-добра.

Тук първите 12 реда, а според тебе първите 15 реда, са изписани непрекъснато един под друг, без да са разделени на куплети, и само последният ред на стихотворението е отделен. С това авторът е замаскирал, че стихотворението му е от куплети. Защо го е направил? Защото ако бяха изписани като куплети, веднага щеше да лъсне колко са те несъвършени, колко са нескопосани и като рими, и като ритъм.

Той можеше да го изпише и по някакъв още по-изчанчен начин – така че по вид не само на стихотворение, но и на проза да не прилича. В “модерната” поезия подобни веяния и опити – бол! И тогава журито с още по-голямо въодушевление би му присъдило първата награда. Но от това стихотворението по-поетично нямаше да стане.

Що се отнася до сентенцията "Per aspera ad astra" ("През стръмнинете към звездите"), аз не мисля че тя е в основата на стихотворението. В случая "хамалинът" не се стреми към звездите, звездите са си до него, на гърба му. Идеята вероятно е, че той изнася, носи звезди на хората. И тази идея, като се абстрахираме от това че не е по темата на конкурса, е много красива. Но за жалост не е достатъчно добре изразена.

Съвършената поезия изисква в стихотворението да има идея, рими, ритъм, краткост, яркост, ясност, страстност, доброта, благородство, усмивка и пр. и пр. Някои от изброените неща може и да ги няма. Но отсъствието им или лошото им изпълнение не е плюс, а е минус за поезията. Нима за поезията липсата на точни рими е плюс? Нима неяснотата е плюс? Или нарушаването на ритъма е плюс? Или неясните изрази и самоцелните метафори, които не произтичат от живота, метафорите без жизнен аналог, са плюс? Защото когато хвалите някое стихотворение че било нестандартно, това се има предвид – че някои от основните компоненти на поезията ги няма, а други – които са й чужди, ги има. Модерно е да няма рими, да няма ритъм, да няма смисъл, да няма яснота, да има самоцелни несвързани метафори, неразбираеми изрази, неясна идея.
Спомних си за едно мое подигравателно стихотворение:

“Хладна есен обжари върхарите.

Не токуват в гората глухарите,
не проскърцват дърветата, старите -
рецитали си правят глосарите.

В стиховете - модерни, съвременни,
няма ритъм, ни смисъл, ни рима -
само чиста поезия има.
Идва зима.”

Излишно е да казвам, че изразявам само своето лично разбиране и отношение. Разбира се, че има и други мнения, и че тези мнения в настоящият момент вероятно са болшинство.

Мисля си, че ако и Биньо Иванов беше написал своето:

“одираш се, хвърляш се изплезен в копривата,
съвъкупляваш се с таласъми, с чупливи рога на дънери;
напъваш се, раждаш азбука от настръхнали несъгласни ...”

в периода, “когато се наливаха основите”, не само критиката би го отхвърлила, но и публиката, ако го беше рецитирал в някоя зала, би го освиркала. В годините на загниващия социализъм обаче поезията му беше призната и сочена като еталон за поезия.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Уважаеми г-н Ангар,
Преводът на "per aspera ad astra" е "през трудностите - към успеха".
По повод поредните Ви размишления по темата "Що е то съвършена поезия и как трябва да изглежда тя?" Ви уведомявам най-учтиво, че летните ми чехли са с токчета. Остри.
Подпис:
Красавицата с чехъла
Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите