Проект Дете Мое - представяне.

Дете Мое е проект за детска приказка без отрицателни герои. Но не просто без отрицателни герои, а в основата му е залегнала идеята за трансформацията на отрицателния герой, еволюцията на човека. Полярността да се трансформира в единство на противоположностите.
Това най-лесно в детска приказка може да се изрази чрез осъществяването на мечтите. Децата да не бъдат спирани да мечтаят. Да не ги спира "реалността" (в кавички) - родителят, който знае кое е неизпълнимо. Няма неизпълними неща.
И все пак мечтите може да са начин, предполагам не единствен, но идеята дефакто е "няма зло, има нееволюирало добро", която дължим на Ваклуш Толев. Какво означава "няма зло, има нееволюирало добро"? Не е ли малко .. неразбираемо, може би - за Проект за детска приказка? Какво са децата, обаче? Докато ги учим в аспекта на черно-белия поглед, че има "лош" и "добър" (пак в кавички) герой - винаги ще има избор между лош и добър и винаги ще има противопоставянето им. А в живота няма черно-бяло!
Новото в тази идея е да се усети доброто в лошия и да се развие. Нюанс! Новото .. е да се прости на лошия и да бъде научен! Нюанс. Новото е ... просто ... човекът да бъде разбран със всичките си му човешки слабости. Но и да му бъде помогнато да спре да се оправдава с .. човешките си слабости :).
Тази идея вече се промъква в световната класика - анимационните филми... но с този проект ние искаме да утвърдим - "няма зло", "няма отрицателен герой".
Може би ще ни запитате не е ли скучна приказка без интрига. Като няма лош герой, който да бъде победен накрая няма интрига, ще ми кажете. Но така ли е наистина? Помислете колко по-интригуващо е да видите промяната във този лош герой. Представете си колко по-интригуваща е не победа над зло, чрез унищожаването му, а само чрез трансформацията му. Колко по-голяма победа е всъщност това! И колко по-цялостна. Ако се намира винаги начин .. да бъде усетена скритата надълбоко обич в едната зла вещица и като най-фин психолог нашия положителен герой вземе, че й намери това "слабо място" и разстрои твърдата увереност за "зло" - ама вътре, из основи.
Искате да ни попитате не лъжем ли децата така? Че всичко е възможно, че лошите не са лоши.. защото има много лоши и те наистина са лоши - в живота.
Няма лоши хора, има хора, които могат да се променят! И ние сме тези, които им помагаме да се променят!
Това децата го знаят! Докато не повярват на реалността, в която вярваме ние и в това, което ние им казваме да повярват. И затова - нека дадем на децата си приказките, които да подкрепят тяхната невинност и техния ентусиазъм и да виждаме онези широко отворени любопитни очички във порасналите вече деца - ние, тяхните родители.
Едно от предимствата на нашия проект е точно това - че приказките са писани за собствените ни деца, а не от професионализъм. Нови таланти, необременени с писателски похвати, в чистата им поетична необработеност, която разбира се има кой да обработи после, минавайки през редакторския екип на Проекта. :Р И така, оказва се, че това са приказки не само за децата ни, но и за самите нас дори. За децата, но и за възрастните, защото ние се развиваме - чрез тях.
Целта на проекта е да запали повече хора да започнат да пишат такива приказки - с новия поглед към човека до/срещу теб.

Но нека се върнем още мъничко на идеята.
Така например в приказката "Подареното момиче" е потърсено "тайното оръжие", което стопля сърцата. Там е заложено на красотата. Красотата, която всеки един от нас може да види и която никой не би искал да изгуби, защото без нея какво би бил света? Подарена от една фея - това е видимата за всички красота, която имат вътре в себе си. Вълшебния детски поглед :)

Какво е приказката за слънчогледите? Там надутата роза и страхливата теменужка не стават по малко надути и страхливи (или поне не се спираме върху тях, кой знае дали не стават ;)), но тук пък е заложено на даряването. Когато даваш без да искаш в замяна - ти растеш, започваш да имаш все повече възможности, за да можеш все повече да даваш. Чрез това осъществяваш собствената си мечта - а в същото време си помогнал на други по пътя към тяхната.

Приказката за малкия разбойник - "А нявга малък бях и аз" - леко се отличава като стил и ефирност на изображението от останалите приказки, но това може само да ни даде отново многоаспектността на живота. Тук се демонстрира другата страна - първичния заложен модел на децата да експериментират, без да си дават сметка, че това може да не е полезно за обекта на експеримента им :). По-интересното обаче, е метаморфозата, през която преминава малчуганът и с много хитрост се измъква от всичките опасности. И какво става накрая? Опознавайки експерементите си не само отвън, но и отвътре - вече е научил много повече.
Ние това искаме - да направим дисекция на отрицателния герой, да го видим отвътре - всичко ли е толкова лошо, за колкото го мислим? Всичко ли е толкова огромна неправда, непоправимо ли е, непростимо ли е? Черно-бяло ли е :)?

"Птицата, която гонеше дъгата"... - тук виждаме себе си, когато гоним някаква цел на всяка цена. Т.е. отрицателният герой сме самите ние - сами на себе си вредим, докато някой, нещо, не ни отвори очите. И най-вече докато сами не ги отворим. Защото сме пожелали да прогледнем. Не гонейки недостижимото, а осъзнаване, че това недостижимо е отдавна у нас - постигнато! Имаме го, а не го оценяваме.

Искаме ли да има лош и добър? Независимо от всичко го има, ще кажете. Добре, съгласявам се, сега го има. Намерете ми начина това да се промени. Ще ми кажете - не може да се промени, такива сме създадени, такива сме устроени - винаги ще бъдем такива. НЕ! Няма невъзможности! Всеки може да се промени. Аз искам (не само аз искам :)) всички ние да открием тези начини това да стане. У всеки е индивидуално, но също така всички се подчиняваме на общи закони. Всички обичаме, имаме болки, имаме мечти.
И ако ми кажете, че лъжем децата с това, че лошия не е лош, то веднага мога да сложа критика на построението добър-лош, като ви обърна внимание, че и толкова идеални добри герои като в приказките също няма.
Опростяваме за децата, за да е по-разбираемо, да! Но не ги ли лъжем също като им кажем, че ние, главния положителен герой, сме съвършени, а вън, някъде вън, има и един отрицателен герой, който ни прави съвършени, като го убием, за да спасим света.
Не съм съгласна, че е толкова незаменимо това :)

А, има още нещо - изненада :) Това са илюстрациите на приказките!
За всеки герой е използван реален прототип от живота. Разбира се това може да е само човек, когото илюстратора е срещал, не е истински за всички, но той съществува! Това ги прави реални образи, макар измислени герои. Оттук отново се набляга на това, че света е многоаспектен.

И май е време за благодарностите :).
Искаме да благодарим на Д-р Петър Найденов - Издателят, който подкрепи изцяло проекта. Искаме да благодарим и на Мартин Митов, както и на целия екип на сайта за Българска художествена литература Хулите - за това че дадоха глас на начинанието и съвместно организирахме конкурса, без който нямаше да имаме вашите авторови приказки. Искам да благодаря отново на Ваклуш Толев - за основополагащата идея :) Искам да благодаря поименно и на Иван Янкулов, който всекидневно присъства и вдъхновява не само този проект !
Искаме да благодарим не на последно място и на авторите :), на участниците... на всички вас! Пишете още! Защото имаме да правим още седем книжки :). И дано всяка следваща да е по-добра!
Надявам се да извините ентусиазъма на младия ни екип и да простите грешките, които може би сме допуснали.. и заедно да се научим как да не допускаме нови такива! :)

Това е.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите