Украински рапсодии

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Нападал е бял снежец. Автобусът вихри зад себе си вихрушки, бели кокичета (подснежники) спят, гушнати в пазвите на преспите. Зима е. Пътуваме на север с Петунийка по пътя на (куропатките) дивите патици през Румънско, Молдовата, Болград, Татарбунар (коняк с кафе) и ето - блесна Одесса като сребърна люспа на кефал. Вечерта на влака и хайде за Харкив. Там отсядаме у семейство Диденко в центъра на града. Голям апартамент. Само една подробност: Диденко-младши с жена си Вита в това време са в България, а ние сме на гости с нашия домакин Владимир Николаич – Диденко старши; дядо на две внучки - Лариса и Надя - очарователни малки госпожици, които за първи път остават сами под зоркото наблюдение на дядо си и пълно обслужване. Грижите започват сутрин с правене на прически с известните руски панделки, кордели и шнурове в косите. Той, Владимир Николаич - жизнерадостен, енергичен, в разцвета на силите си хохол, в предпенсионна възраст, готов да откликне за първи път на нуждите на семейството - да бъде баща и майка на невинните две момиченца, докато родителите са заети. Всичко това той спокойно ни го обяснява, а ние съучастнически пием водка и обсъждаме, с една дума „ще се справим, не се бойте”. Виждаме неговата решителност, той е бил и в казарма, претърпял е „вторжение в Чехословакии” ‘68 година, та сега с две момиченца ли няма да се оправи. „Кушайте, кушайте, пейте!” А там закуската е обилна: чай, кифлички, конфитюр, кафе, мляко, масло, филийки и после борш, месо с яйца и лук, или риба жарена, или солянка, или „картошки в мундире”, опять водка и по една „Велкопоповицкий козел” - чешка бира, за разреждане, защото водата от чешмата, в никакав случай! „Ларочка, пий млякото, дорогая! Не хочешь? Хорошо, ще ти направя чай”. И той си мърмори: „Вот у меня Надюшка молодец! Она все си изяжда!” После трябва да ги заведе на училище, да остави едната, другата да прибере в 3 часа, да се разходят до парзалката, на чист въздух, после Лара има урок по танци и балет, в сряда - урок по английски, и гледам на хладилника поставил разписание: 21.00 - приказки в леглото, 22.00 - отбой! Прибираме се късно вечерта след 23.00, той чете на двете сладурани „Красная шапочка”!
След два дни милият Владимир Николаич мечтаеше като се върнат Сережа и Вита, аз ще ги посрещна, предавам им момичетата и по тихонечко ще се разделим... След едно обличане, когато малката Надюша искаше палтото да облече „шама”, после: „Дядо, ботушите!”, панделката на Лариса се смъкна, го чух да нарежда, докато Надюша се сърдеше: „Ох, като се върнат Сережа и Вита, аз ги давам и быстро, быстро разбегаемся в разних сторанах! Най-после да си отида в моята Салтовка (която той наричаше „спален район), а потом... на дачата, на езерото да си пробия една дупка в леда...и дърпам...ей, такива малки...”
Като се върнаха Сережа и Вита, погледнаха, поразпитаха и аз чух с ушите си: ”А, папа молодец! Проверихме, успял е, справя се, ще можем да му гласуваме доверие...” Само дето папагалът Кеша – Инокентий (на Смоктуновски) не бил излизал от клетката.

Забавно!

5

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите