Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Ало, ало!
Мъж, останал без кола, е бесен. Жена в същото положение е още по-зле. Ако не сте виждали истинска Баба Яга на метла или зъл демон, ето ви момента да ги срещнете. Мъка, мъка - и спринтово гримиране, и мрънкаво влачене на седем чанти с две ръце, и фучене, и цветисти каруцарски благословии...
Та в такава демонична ситуация изпаднах и аз. Наложи ми се да чакам пипкавите мъжаги в прословут автосервиз да излекуват болежките на смарагдово зеленото ми пежо. Дотогава трябваше да вляза в ролята на смачкана франзела в трамвай № 5. Романтика и аромати сутрин и вечер обвиваха измъченото ми телце, стоически понасях стъпването по ботушките ми и прегръдките на непознати ръце при всяко изненадващо спиране. В мислите си линчувах хората наоколо, но доброто ми възпитание отвръщаше с опрощаваща усмивка на нескопосаните извинения.
От няколко дни редом с мен пътуваше възрастен чудак с изтъркан редингот и петносано, загубило цвета си бомбе. Едната му ръка неизменно стискаше дипломатическо куфарче, привързано с връвчица, от което се показваха водопроводни ключове, всякакви размери триони и навити на тръбички вестници. Другата ръка беше още по-загадъчна. В нея кротко си стоеше стар метален будилник с камбанки. От време на време пришълецът от друго времево измерение пускаше куфарчето на земята и навиваше старателно ключето на будилника. След броени секунди се разнасяше напорист звън. Той вдигаше часовника до ухото си и с глас на прилежна секретарка провеждаше един и същ разговор. „Ало? Да, аз съм. Пътувам в трамвая. Скоро ще съм при теб.” Замълчаваше да изслуша отговора на несъществуващият събеседник и след кимване с глава, довършваше: „Добре, ще бъда внимателен!”
Първият път тази случка предизвика съчувствената ми усмивка, вторият път ме накара стреснато да се огледам и да потърся реакциите на останалите пътници, третият – да потреперя от страх, че съм попаднала във филм на Хичкок. Но когато след поредна недоспала и изнервена сутрин видях пускането на куфарчено и ръката, повдигаща будилника, не издържах. „Господине, това, е обикновен будилник! Престанете вече да дразните хората със звънеца си!” Не последва отговор. Дори с поглед не ме удостои. Стоеше си вглъбен, с вид на английски сенатор по време на сесия. Историята продължи по познатата ми схема. Скърцащо навиване, търпеливо изчакване, звън. И познатото ми: „Ало?” Вече бях от бясна, по-бясна. Очите ми хвърляха такива искри, че можеха да подпалят и Райхстага, ако беше наблизо, когато дочух: „Не, имате грешка. Госпожо, вас търсят.” Протегнатата ръка на странника се беше насочила към мен заедно с критичните погледи на двайсетина пътници. Взех будилника, допрях го до ухото си, но нищо не се чуваше. Тогава се развиках: „Я млъквайте всички, нищо не мога да чуя от вас!”
Събудих се от собствения си глас. Едва дочаках следващата спирка и изкривената ми усмивка се изсули през още неразтворената докрай врата, след нея се влачеше шлейф от съчувствено мълчание.
Казват, че където има две къщи, в едната живее поне един кротък луд. На такива и господ помагал. Та, приемете от мен приятелски съвет. Ако колата ви е на ремонт и ви се наложи да използвате градски транспорт, в никакъв случай не се обръщайте по посока на каквото и да е звънене. Току виж и вас ви потърсил „Горния”.
geostal ХуЛитер
Записан(а): Nov 22, 2007
Мнения: 498
Място: Някъде по долното течение на р.Марица
Въведено на:
07 Мар 2011 17:49:56 »
Такъв е общественият транспорт, но облекчава трафика и замърсяването
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2981
Място: Варна
Въведено на:
08 Мар 2011 22:57:53 » Силно
Права си!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
IvahAl ХуЛитер
Записан(а): Mar 09, 2011
Мнения: 7
Въведено на:
09 Мар 2011 13:38:48 » Ало, ало!
Абе то мъж без кола си е като жена без бикини. На къде да се обърне - все е неудобно.
А иначе темата е ясна. Всеки втори по улицата си говори сам. Човека поне говори на друг по своя си телефон.
Razoritel ХуЛитер
Записан(а): Oct 16, 2006
Мнения: 27
Място: C4H10
Въведено на:
16 Мар 2011 12:19:43 »
"Мъж, останал без кола, е бесен."
Права си.
dimetra ХуЛитер
Записан(а): Mar 09, 2011
Мнения: 6
Място: На един дъх разстояние от теб
Въведено на:
19 Мар 2011 15:11:49 » До мъжете!
Мъжете без кола са лесни - ще си сФирнат на приятел/ки/те и ще се оправят набързо.
Ама ние жените и с Господа да говорим пак няма оправия
А тая история тука си я бива. Добре че не се е случила и на мене
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума