Издателство "АРС" моли за съдействие

Чрез управителя си Валентин Дишев Издателство "АРС" моли за съдействие всеки, разполагащ с данни за "автора" Денка Николова и издателството, публикувало книгата "Пътуване към себе си", от същия "автор", да окаже съдействие с предоставяне на тези данни на адрес ars@bgland.net във връзка със съдебния иск, който издателството смята да заведе срещу посоченото лице за причинени имуществени и неимуществени вреди, чрез публикуване без разрешение на издателя и автора, и под чуждо име, на стихотворението "Пръст и небе" от Филип Кабакян, публикувано в издадената през 2008 г. от "АРС" книга на Кабакян "Юфка и нафора".

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

Данни за издателството нямам, името на авторката не ми е познато. Не съм видял и книгата, но ако там има текста на моето "Нещо като спомен" (макар и с друго заглавие), аз съм го публикувал на 20.04.2008 г. в сайта Хулите. В сайта е класирано в "Избрано поезия".
Публикувано е и в сайта Откровения, на 15.11.2009 г.
След това съм го включил в "СтиховеЙ", книжката излезе през декември 2010 г.
Поздрави за инициативата, Вальо! Аз съм "за" някаква форма на осъждане - дали наказателно-правна, дали - подходящо, с достатъчен резонанс! - обществено порицание.

ХуЛитер Записан(а): Mar 13, 2006 Мнения: 305

Ровейки, успях да открия "СПИСЪК № 42 НА КНИГИ, ДЕПОЗИРАНИ от 7 до 13 октомври 2009 г.", където под номер 59 е записано: "59. Николова, Денка Николова. Пътуване към себе си. - Възрожденци, 2009. Без сведение за цена."

И се замислям с тъжна усмивка над името на "издателството". Възраждат хората... където, каквото им падне. Smile

Доколкото разбрах, премиерата на въпросното книжле е била в читалище "Ататюрк" - Пловдив, на 1-ви март т.г., ако не се лъжа. Може би от там ще дадат някаква по-съществена информация?

ХуЛитер Записан(а): Mar 27, 2006 Мнения: 219

Ако беше 15-годишно момиченце, да му плесне човек два шамара и да обещае повече да не прави така - стига. Smile

Но не е. Възрастен човек е. И не е въпрос на образование/авторката най-вероятно е била ученичка в доброто старо социалистическо училище/, морален е проблема.
Обществено порицание? Добре! Но защо ми се струва, че ако е само обществено порицание, няма да има ефект. И ще продължат да си крадат гьотере. Днес преписали само по 1-2 текста от 20-на автори. Утре може да препишат и цяла книга. Така де, кво да си играят на дребно... Smile

phifo написа:

Ако беше 15-годишно момиченце, да му плесне човек два шамара и да обещае повече да не прави така - стига. Smile

Но не е. Възрастен човек е. И не е въпрос на образование/авторката най-вероятно е била ученичка в доброто старо социалистическо училище/, морален е проблема.
Обществено порицание? Добре! Но защо ми се струва, че ако е само обществено порицание, няма да има ефект. И ще продължат да си крадат гьотере. Днес преписали само по 1-2 текста от 20-на автори. Утре може да препишат и цяла книга. Така де, кво да си играят на дребно... Smile

Доброто старо социалистическо училище няма нищо общо. То си беше просто добро старо училище, в което много се четеше и плагиатстването не беше лесно, защото веднага се разпознаваше и не се толерираше. Автоматически ти пишеха двойка, ако не дай си Боже, си си позволил да препишеш дори пасажче, без да си посочил автора. Поне моята учителка по литература правеше така.
Но проблемът е преди всичко морален, проблем на същността, на това, което носи вътре в себе си всеки от нас. И той няма нищо общо със старото или новото училище. Имало го е и ще го има платиатството. Въпросът е може ли да бъде спряно. Фактът, че само в рамките на месец се появяват две стихосбирки с изплагиатствани творби, говори, че не. Защото на уважението към чуждия труд отдавна му лепнаха етикета "соцотживелица". И стари, и млади се научиха на лесния начин - copy-paste. И готово.

ХуЛитер Записан(а): Dec 10, 2009 Мнения: 416

Проблемът е и законодателен. За да продаваш цигари - трябва лиценз. За да отвориш фурна за банички - трябват куп разрешителни, които няма да получиш, ако не отговориш на редица технологични, хигиенни и бюрократични изисквания. За да продаваш пестициди в селскостопанска аптека - трябва разрешително, което ти се издава само при условие, че си платиш, и един от основните ангажименти, които поемаш е да продаваш само пестициди, регистрирани и разрешени за употреба в България. А за да издаваш стихове ти трябва само един лазарен принтер и неколкостотин лева да платиш на печатницата мастилото и хартията.
Защо е така ли - защото цигарите, баничките и пестицидите са все стоки, от които се печелят пари. А стиховете на практика са без стойност - нито едно правителство след падането на тоталитарния режим не проумя, че трябва истинска държавна политика в областите изкуството, културата и литература. Ако ставаше въпрос не за плагиатство, а за кражба на вафли например, прокуратурата отдавна щеше да се е самосезирала, както там обичат да казват. НО интелектуалната собственост очевидно не се признава нито за стока, нито за услуга - абе за нищо....

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Чаках да видя дали някой ще се престраши да спомене мръсната дума СОБСТВЕНОСТ. Та vladun, поздравления за думичката. Smile

Мисля, че това е единственият начин ниско културният човек да разбере за какво става дума. Собствеността – и материалната, и интелектуалната, поражда и права, и задължения. Всеки сам изпълнява задълженията и пази правата си. Според мен законодателството ни си е съвсем добро, само няма кой да чете и да спазва законите.
Не смятам, че което и да е правителство има за какво да бъде упреквано в такива случаи. Ако държавата беше тоталитарна – да. Но не е, време е да свикнем. Правителството няма нищо общо. Грижа на парламента е да създаде законите, на съдебната власт – като се подаде жалба за нарушение на закон, да отсъди в разумни срокове. За съжаление нашата съдебна власт казва, че е претоварена и затова (както с учудване научих наскоро) голяма част от делата, за които държавата ни е осъдена в Страсбург, било поради бавната работа на съда, а не толкова поради неправилно издадени присъди.
Най зле сме със съдебната власт.
Иначе такива неща стават навсякъде, не само у нас. И отговорността не е институционална, а индивидуална - на този, който прави нарушението. Всеки е длъжен да знае законите и да ги спазва.

ХуЛитер Записан(а): Dec 10, 2009 Мнения: 416

krasavitsa написа:

Чаках да видя дали някой ще се престраши да спомене мръсната дума СОБСТВЕНОСТ. Та vladun, поздравления за думичката. Smile

Мисля, че това е единственият начин ниско културният човек да разбере за какво става дума. Собствеността – и материалната, и интелектуалната, поражда и права, и задължения. Всеки сам изпълнява задълженията и пази правата си. Според мен законодателството ни си е съвсем добро, само няма кой да чете и да спазва законите.
Не смятам, че което и да е правителство има за какво да бъде упреквано в такива случаи. Ако държавата беше тоталитарна – да. Но не е, време е да свикнем. Правителството няма нищо общо. Грижа на парламента е да създаде законите, на съдебната власт – като се подаде жалба за нарушение на закон, да отсъди в разумни срокове. За съжаление нашата съдебна власт казва, че е претоварена и затова (както с учудване научих наскоро) голяма част от делата, за които държавата ни е осъдена в Страсбург, било поради бавната работа на съда, а не толкова поради неправилно издадени присъди.
Най зле сме със съдебната власт.
Иначе такива неща стават навсякъде, не само у нас. И отговорността не е институционална, а индивидуална - на този, който прави нарушението. Всеки е длъжен да знае законите и да ги спазва.

Най зле сме със съдебната власт. Неоспорим факт, krasavitsa Smile

Ако съдът и прокуратурата бяха на място, при толкова категорични доказателства за интелектуална кражба, вече можеше да има и приключило дело.
Но това не отменя необходимостта от провеждане на държавна политика в областта на книгоиздаването и книгоразпространението и по-точно от регламентирането на тая, по същество, стопанска дейност.
Първа положителна стъпка бе откриването на специалност книгоиздаване към факултета по журналистика. Втората би могла да бъде вменяване на отговорност на издателствата във връзка с авторството на текстовете, които публикуват - това ще ги принуди да наемат професионалисти, които да ги предпазят от плагиаторите...и много още мерки, с които държавата ще защити и ще подпомогне на практика творците си...

Плагиатът от обществено порицание няма да се трогне, защото е дебелоок. Той ако не е дебелоок, няма да върши това, което е свършил.
Има си закон, непознаването му не оневинява и отговорността трябва да се търси според него. Българинът го заболява само, ако му бръкнеш в джоба. Ако всеки засегнат автор предяви иск за нанесените му щети от 2 000 лв. примерно, то 30 автори ще формират иск от 60 000 лв. Свят да му се завие. Ако приключи успешно такова дело и се даде достатъчно широка гласност, то такава присъда би изиграла възпираща роля.
Освен това трябва да се шуми, наистина много да се шуми, особено в населените места, откъдето е псевдоавторът. В по-малките населени места хората се познават почти поименно или поне в голяма част. Колкото и да е дебелоок, дано да се позасрами като започнат познати, близки, съседи, колеги и т.н... да го гледат с други очи.
Поздравления за "Арс" и Вальо Дишев за сериозното отношение към проблема. Само с приказки няма да стане.
А колко ли още крадени творби се намират в разни книжки отказвам да мисля.

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

vladun, разкриване на специалност, но без да има подготвени преподаватели, може по-скоро да навреди, вместо да помогне. Всъщност така и стана - точно преподавателката по специалност "книгоиздаване" Милена Цветкова защитаваше най-яростно нарушаването на закона за авторското право в случая "читанка". Надявам се да си прочел скучното ми, но доста гневно писание по неин адрес. А масовото оплюване на органите на властта, които се включиха тогава с цел опазването на интелектуална собственост? Имаше дори лични обиди срещу шефа на отдела за борба с компютърни престъпления. Знаем ли изобщо какво искаме?
Но даде хубава идея - дали пък да не създадем оторизиран орган, който да дава лиценз за писане на поезия? Не може всеки преписвач или драскач да се обявява за поет, пък и да се издава на хартия на всичко отгоре.
Laughing

Всъщност може, защо да не може. Но да си носи и последствията.

Проблемът е, че живеем в държава, където на тия неща не се обръща внимание. Интелектуалният продукт не се счита за ценност, а авторското право не съществува на практика. Понеже законодателният орган е съставен от интелектуални манговци, които са не по-малко крадливи.

При втората "авторска" - многоавторска книга, както и при първата подобна, не бива да се пропуска и забравя, че освен главен герой - плагиат има и издателство със своите редактори, коректори и т.н.
Както коментирахме вече при първата "бомба", не може едно издателство да си позволи непознаване на наложили се автори или пък неразпознаване на нетипична за един творец многостилност на писане. Както е недопустимо и доверяване на деклариране - "автор съм", а не проверяване с едно кликване в интернет.
Досега не е упоменато колко е платено за втората книга или в какъв тираж е тя, но при първата става въпрос за платени 940 лева за тираж 100 бр. което е многозначително...

ХуЛитер Записан(а): Dec 10, 2009 Мнения: 416

krasavitsa, оценявам шегата ти, даже по примера на задругата на обущарите могат да се въведат и за писането на стихове три степени - чирак, калфа и майстор Very Happy

Тъжната истина обаче е, че у нас според отдела за ISBN в Националната библиотека фигурират повече от 1000 (!) издателства. Твърде много за 7 милиона, от които едва две трети грамотни. Една част от тези издателства са обединени в браншова организация, но тя е слаба и гласът и не се чува - целите, които членовете и си поставят са повече от скромни - да речем да си осигурят държавна субсидия за един щанд на панаира във Франкфурт или някоя друга дребна благинка...
Благодаря ти, че сподели мнението си, за мен разговорът ни беше полезен Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

vladun написа:

krasavitsa, оценявам шегата ти, даже по примера на задругата на обущарите могат да се въведат и за писането на стихове три степени - чирак, калфа и майстор Very Happy

Тъжната истина обаче е, че у нас според отдела за ISBN в Националната библиотека фигурират повече от 1000 (!) издателства. Твърде много за 7 милиона, от които едва две трети грамотни. Една част от тези издателства са обединени в браншова организация, но тя е слаба и гласът и не се чува - целите, които членовете и си поставят са повече от скромни - да речем да си осигурят държавна субсидия за един щанд на панаира във Франкфурт или някоя друга дребна благинка...
Благодаря ти, че сподели мнението си, за мен разговорът ни беше полезен Smile

Владо, неотдавна съвсем случайно разбрах, че си един от активистите на партия ГЕРБ. Това, че показваш критичен поглед към вашето правителство, ти прави чест! Така би трябвало да постъпва всеки поет.
И не само всеки поет, но и всеки човек, у когото съвестта не е закърняла.
Ако превърнем инстинктите си да се харесваме на всички в реалност, какво ли бихме видяли в огледалото?...
Така, че спокойно можеш да попиташ Красавица, една от отявлените фенки на това същото правителство, какво прави, да речем, една френска държава за френската култура. Very Happy

Защото да се внушава, че държавата няма работа (а държавата е чиновнически механизъм, задвижван и изхранван от труда на данъкоплатците) в дотирането на културните ценности, е нещо много по-лошо от фашизъм и от комунизъм. Да се внушава, че единствено пазарът (парите) са единственият регулатор в социалната система, щото, видите ли, това е спасението ни от тоталитаризма, ебава майката и на малкото човешко, останало у човеците.
Майната на всяка държава и всяко правителство, което не се противопоставя на тоталната чалгаризация, на тоталното обездухотворяване, на тоталното обезграмотяване, на тоталното превръщане на хората в лесно управляемо стадо, преудобно за стрижене и доене.
Всичко в момента в България било ок, ама пустата съдебна система...
Глупости на търкалета! Съдебната система е просто функция на управлението. Ако беше толкова независима, колкото се опитват да ни я представят поддръжниците на геноцида, то България би била Съдебна Република. Smile

Жонглирането с отговорности е управленски принцип отпреди римско време. Стига да има кой да се връзва...

..............

И друго... Толкова ли никой до този момент не разполага с някакви данни, такива, за каквито помоли Вальо Дишев в тази тема?
За да може да се предяви съдебен иск... И за да си свърши работата съдебната ни система, която съществува благодарение на всички, които работят и плащат данъци.

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 62

Проблем с плагиатството няма само у нас, нито е проблем на нашето време... Вижте тази статия:

http://www.dnes.bg/redakcia/2011/03/05/ctrl-c-ctrl-v.112678

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите