Kak си избирате заглавията?

За този постинг се размислих покрай един коментар на Мускетар към разказ на Джой-Ангелс. Там той прави готин анализ, но препоръчва да се смени заглавието. Самата Джой признава, че разказът е “без заглавие” и дори се изкушава да обяви конкурс – за заглавие!
Всъщност – защо не? Признавам, нищо не ми хрумва за заглавие на този разказ, но аз самата много трудно намирам заглавията и на собствените си писания...
Затова реших да ви попитам – как си измисляте заглавията?
Сами идват, или после ги измисляте, или променяте, или как? Да, понякога просто е по-въздействащо да няма заглавие – ама има толкова произведения с три звездички за заглавие. А може би е хубаво да има и “следзаглавие” – нещо като есенцията или послевкус.../не е моя идея – четох го някъде/
Та, ако ви се пише – наистина ми е интересно как “се случват” вашите заглавия?

Много интересен процес е...
То е като да видиш цялостна картина и да я опишеш с една думичка само. Например - заснежена вечер в гората, спящи борове, лунна светлина - бих нарекла Тишина, или обстановката в един супермаркет по Коледа - Хаос.
Най-често е свързано с вътрешното състояние на автора, безмълвието му отвътре или вътрешния брътвеж. От тях зависи дали творбата и "името и" ще си паснат. При мен често се разминават, а понякога и връзка нямат дори. Но си имат имена, дори били те и многоточие...

Не са ли живи? Как без име Smile

Също като хората.
Иначе толкова думи изписваме дори в едно хайку... а да нямаме с какво да го повикаме горкото. Razz

ХуЛитер Записан(а): Apr 11, 2008 Мнения: 556

Някои хора изпитват вътрешна потребност да кръщават всичко живо и неживо покрай себе си - животинки всякакви, цветя, дървета, предмети от всякакъв род, та и аз така. Very Happy

И заглавията си пристигат по този начин (понякога сами, без насилие, друг път от нещо прочетено или дочуто) - вероятно всичко се дължи на подсъзнателния стремеж човешки да назове всичко, дори и неназовимото.

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

в частност поводът е свързан и с моето безсилие с определено заглавие (вижте, моля, тук http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=134354), да си кажа: битува едно мнение, че специално за разказите едва ли не решението е в заглавие, което няма общо с текста. Понякога забелязвам подобен похват и при стихотворенията. Не го споделям обаче. Все някак трябва да има връзка - по-топла или по-хладновата, но връзка.
В същото време съм убедена, че доброто заглавие е решаващият "хедлайн", думата или изразът, които "продават"... Не ме възприемайте буквално, но при поток от текстове, както е в Хулите или в една книжарница, интригуващото заглавие е начин останалите да прочетат един текст, който иначе биха подминали. Ако се окажете в книжарница, в която има книги с имена: Пролет, Лято, Есен, Зима, Декември и Великден и една "Нощният живот на ръждясалата пружина", коя ще разлистите?
Аз - определено "Декември" Laughing

При мен първо са заглавията, после им пиша стихове. Даже имам десетина заглавия, дето си седят и си чакат продължението.

Заглавията на разказите обаче мисля, че трябва да са като имена на магазини - да ти подсказват, обаче да не ти разкриват всичко, което има вътре, да не изчерпват съдържанието на разказа в две думи.

ХуЛитер Записан(а): Mar 03, 2010 Мнения: 125

Заглавието се свързва с темата на разказа. Вече е въпрос на виждане дали ще употребиш думи от самия разказ или някакво шантаво привличащо вниманието на читателя.
Все пак текстът и заглавието обаче трябва да имат връзка. Обикновено заглавието се избистря още когато пишеш. Ако все пак това не стане, има едно лесно упражнение. След като си написал разказа, написваш най-важната тема, която си засегнала в разказа си на един лист. След това си вадиш под него опорните елементи на текста - около 20 думи. Най-вероятно след този синтез в главата ти трябва да роди нещо като заглавие, Мия! Smile

Не зная какъв е точно случаят с твоя разказ, но не се връзвай на всеки съвет: "това не е подходящо, сложи друго!" все пак ти си автора.

и заглавията също...много са скучни...понякога и претенциозни, но все пак човешко е да се греши...и каквото ми хрумне в последния момент, сериозно. Laughing

Обикновено пиша следвайки асоциациите си Rolling Eyes

...това не ми пречи обаче да изтърсвам и нонсенси и оксиморони...

но мисля, че метафората Idea

е тази, която подсеща заглавието...останалото е свише.

Twisted Evil

Ми прочети един разказ на Здравко Попов "Изкуство на заглавието" от книгата му "Кон на втория етаж". Там проблемът е разгледан обстойно.

ХуЛитер Записан(а): Feb 17, 2010 Мнения: 116

Заковаващо Very Happy

- такова мисля, че трябва да бъде заглавието, но не винаги успявам при мен. Винаги на първо място е текста, заглавието идва после, а някой път...въобще не идва Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 118

Да си кажа, най-близко ми е казаното от Джой по темата. Ивет ме уби с това, че първо разполага със заглавията си - подобна подредба ми е непосилна. Заглавията при мен са винаги последни - и не мисля, че съм добър в тях. Имам само едно сполучливо - нежна революция. Там се получава онова, което, струва ми се е най-добро при едно заглавие - то по някакъв начин "да дописва", да "окръгля" текста, да отваря някакъв допълнителен смисъл. Темата е интересна, но дълга и нямам време. Все пак някаква типологизация на заглавия може да се направи. Например заглавието може да звучи трактатно, като изследване - такива са "Война и мир", "Престъпление и наказание", "Врява и безумство". По времето, когато очевидно още е изследвана човешката индивидуалност, преобладаващата част от заглавията е портретна - Дядо Горио, Ана Каренина, Дейвид Копърфилд и т.н. Заглавието може да заиграва с формата на писаното - Балада за Георг Хених, Малък разказ с орли, Балада за неизвестния живот. Много често то е някакъв обект, предметно обобщаващ текста - Триумфалната арка, Лунната долина и т.н. Аз лично си падам по раздвижени загравия /но не ги умея/ като Ручеи, дето играят пъстърви /Паустовски/, Уморени от чудото /Г. Рупчев/ И изгрява слънце /Хемингуей - заглавието му е цитат/, както е цитат и Нежна е нощта на Фицджералд.
Бе колкото автори - сигурно толкова и начини за озаглавяване, но Джой е права - заглавието "продава". И макар че тя се бъзика, от предложените от нея заглавия, действително бих си избрал "Декември" - по-конкретно и по-интригуващо от прекалената абстрактност на сезоните и не чак толкова шантаво като другото предложено... Laughing

Лично на мен ми е много трудно да си измислям заглавия. Всъщност, когато се породи идея, тя рядко има заглавие.В повечето случаи дори, крайния продукт излиза съвсем различен от първоначалния замисъл.Така че заглавието идва после някак от само себе си

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Няма точна формула, няма и готов отговор на въпроса ти, който е интересен. При мен идват спонтанно, дори понякога предшестват произведението, ако мога така да се изразя. Нещо като да пришиеш балтон към случайно намерено копче. Разбира се балтонът е протрит, окъсан и отдавна излязъл от мода, но си е твой балтон и ти с удоволствие си го носиш. Е, винаги има възможност да те вземат за клошар, но какво по-достойно от неволно подадената ръка. Нима да откраднеш е по-справедливо Wink

)

Инак, сериозно... заглавието е есенцията, или онова, което те кара да продължиш с четенето, точката ма многоточията, които винаги си искал да напишеш след нещо чуждо, защото ти се струва недовършено и не можеш да овладееш порива си да го довършиш.

Признавам си, често се боря с него, но.. остави го да се изплъзне измежду устните. Нещо като космически "ОМ"

Е, дерзай М...

Гост

Никога не съм дефинирал за себе си какво е заглавие. Действам съвсем интуитивно. Трябва да се загнезди в съзнанието ми, докато не съм завършил с писането. Не стане ли до тогава, става ми много трудно. Все пак поставям нещо, но оставам неудовлетворен.

ХуЛитер Записан(а): Feb 16, 2008 Мнения: 30

първо текста, после заглавието, а често се случва и без такова или просто, защото трябва да има някакво Smile

Заглавието подсказва текста и затова при мен си е практика да чета текста, после заглавието и така не губя елемента на изненадата Smile

Имам си фаворит между авторите тук в "Хулите" с едни от най-щуравите и готини заглавия Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 14, 2010 Мнения: 264

За мен заглавието си е мъчение.
Най-често бутвам там една допълнителна асоциация с написаното, която да подсеща за състоянието, което съм изразил.
Но понякога, след като съм написал вече редовете си, със задължението да им сложа заглавие имам чувството, че почти напълно ще ги от~пиша.

Иначе, обективно погледнато, отношението на списващите към заглавието им е общоизява на начина им на списване. Стихийните драскачи, като мен, едва ли разполагат със заглавия - те са им извън концепцията на творбата.
За онези, които например си шлифоват до последно формите, заглавието задължително се отронва с някоя стружка и те го имат готово за забождане, а дори и по няколко, върху които трябва да се поумува и т.н.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите