konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
28 Фев 2010 18:42:50 » Да не сме луди, та да живеем като нармалните |
|
Писмо до лудницата
Каквото ще да казват, но ние тук сме си добре. Все свои хора сме. Кой какъв, обаче всички сме си ние. Различни. Ей го дядо Пешо – завещал апартамента си на племенниците и дошъл тук при приятеля си Кольо. И не ще да излиза, камо ли да общува с родата. Въпреки че те често-често се интересуват от здравето му, жив ли е още и докога. Е, учтиво слуша дядо Кольо, когато онзи му се хвали с унуката – колко умно момче бил, как добре учел в школото, та вече в седми клас минал, какъв хубав празник бил направил по случай осемнадесетия си рожден ден, а пък науката как обичал... Най, ама най му се отдавала биологията – цял ден торял, поливал, берял и слушал за хербария си разни треви. Като наблягал на екзотичните - индийския коноп най-вече. Даже кучето му се увлякло и от време на време пасяло трева. Та сетне три дни се хилело като болна от зъбобол хиена.
Ама това си е при следобедните приказки. Разтегляме ги, защото друга работа нямаме. Даже Жорето вика, че мрази крайностите, защото са гибелни. Най-много трудолюбието. Ама той си е такъв – променливо интелигентен. Тоест, изглежда интелигентен, докато отвори уста. Сам признава, че бил многознаещ и можещ, преди да се научи да чете. И колкото повече чете, толкова по-оглупява и разбира, че други са измислили света. Абе, той си е ходещ величествен портрет на деградацията. Нищо лошо, но да не беше само постоянният му страх от садисти, сатанисти, маниаци, математици, некрофили и други психопатологочни типове. Та затова ходи с маска – да не го познаели.
То кой ще го познае, като никой не идва при нас. Освен разни новобогаташи, дето си мислят, че откупват думата от Господ, като ни домъкват някое дарение. А, да – и постоянното присъствие на разни политици по телевизията. Плюс омръзналите ни реклами. Даже мечтаем кога ще въведат профилактичен ден в телевизията. Ден без реклами.
Пък що се отнася до политиците... Мани, мани! Хора, дето намират общ език само, когато се целуват. А се изживяват като порно звезди. Мислят, че види ли ги народът – получава оргазъм. Ние пък гасим телевизора, вадим тайната касета и си пускаме истинско порно. Пак фалшива любов, пак срещу пари, ама поне не ни лъжат, че ни обичат. Само Калчо счетоводителят не ще да ги глевда. „Какъв оргазъм, вика. Най-добрият оргазъм е при точен баланс и без данъчни отчисления в отчета!”. То и ние вече предпочитаме гостуване от комшийките от женското отделение пред секса. Че гостуването да не е само пет минути?
Вярно, телевизия понякога гледаме. Особено научните предавания. И им се чудим. Ние, моля ви се, сме живеели едва 60 години, а японците – цели 90. Добре бе, и ние можем изкара деветдесет там, ама те тук шестдесет? Езиковите предавания също гледаме. Един професор разказваше, че в китайския нямало думи като „после”, „боли ме глава”, „остави ме сега”. Затова, значи, са минали милиарди! А ние с нашия богат език намаляваме ли, намаляваме...
То, друго какво да ви пиша? Май е време да облека костюма си, модел „покойникът е бил по-голям” и отида да пусна писмото. Работния ми костюм, който ако го огладя, става официален. Ами беднотия! Домакинката и от костенурка вълна би остригала, само да й падне. Е, ще тръгвам. Вратата ни е отворена – отдавна не се заключва. Мигар между нас има някой луд да отиде живя между вас, нормалните? |
|
|