Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - История за малката тъпа Ина
Въведено на:
19 Фев 2010 14:59:20 » История за малката тъпа Ина
или продължение на историята за малката тъпа Гина
Когато хората използвали сравнителни степени за тъп човек, те започвали с тъп - по-тъп - най-тъп, а също и много тъп, мегатъп, супертъп и хипертъп. Последните наложило модерното време. И въобще времето избързвало със своите степени по- и най- в модерността си, непрекъснато се развивало и Земята му станала тясна, който бил по-, искал да е най-, който бил най-, искал да е супер, гига... Човечеството имало нужда да се напива на Уран, да чука на Плутон, да спи на Луната и да си пие кафето с махмурлук на Марс. Хипер, мега, ултра били новите степени след най. Шеметно, нали! На децата вече не им било интересно в шоуто“ Кой е по- и най-?” и играели в “Кой е по-по-най-най-най?”, където някакъв леко хахнал чичко с шарени дрехи ги препитва за мама и тате и никой не си спомнял соцсравненията прост-военен-полицай-катаджия- пожарникар...Никой вече не мислел за Земята.
Та малката тъпа Гина си имала сестра. Малката тъпа Ина. Ина и Гина от малки си били тъпи. Ударил ги някакъв метеорит по главите според родителския официоз, а май комшийчето метнало една тухла връз тях, защото малката му нервна система не издържала при появата на двата ефирно-елементарни блуждаещи атома от типа банани с пижами Б1 и Б2. В училище им викали тъпото Инче и тъпото Гинче и често пъти ги бъркали, защото израженията им били еднакво тъпи. Природната им тъпота уеднаквявала мутрaфонските им физиономии, но не че имало разлика, пред дъската винаги се разкривала една и съща кухота, която си бъркала в носа с тебешира, а като потъмнеел и се запичала много работата в даскало, Инето&Гинето просто лапвали осополявения тебешир, при което цялата класна стая простенвала погнусено ”Иъъъъх!!” и изкривявала лицевата си поза. “Сядай, сядай, че ще повърна! Три стига ли?” “Мне!” отронвало Гинето или Инето и заплашително насочвало сополеното пособие за писмена реч обратно към устата. Залата примирала за втори път, а учителят нервно в такт изброявал всичко от три нагоре, докато тебешира се оттегли от орбитата на устата. Светът си отдъхвал. Едно мощно “Пъффф!” изпускала Земята като бял тютюнев облак в Космоса, спътниците на НАСА го запечатвали, а специалистите долу размишлявали, че е смущение в комуникациите от магнитните бури. Ама какви комуникации?
Долче и Габаната на тъпотата били с обратна захапка и обърната долна устна, от което профила на носа и чертите под очите се изопвали, а самите очи се облещвали в уголемени полукълба. Гина и Ина носели тъмни очила с широки стъкла - тип азиски, щото било много фешън, и ходели килнати на една страна. Ланци. Задължително ланци и мощно фръцкане на гъзовете. Едната ходела килната вляво, другата вдясно, така че спокойно през тях можело да прелети моторист и да ги разбрица. При което те се люшвали кръгом в прахта. Ставали разчорлени опипом, без очилата си, намествали прашасалите лупи и казвали кисело:”Их, ма, Ино!”, “Их, ма, Гино!”, Чокни!” - удряли си рошавите с изрусени кичури хралупи челно, чувало се едно “туп” и продължавали да си разхождат дънерите из духовната пустош и световното четирипосочие двайсе и шесто лето поред
И като бряхнало един ден туй Инче “Пари, пари!” и по цял ден върви из чаршията на пустошта, а сестра й тъпото Гине, както си таковало по такованката и мучало, взело че си праснало главата в една улична лампа. Лампата така се разлюляла, че лампиона се нахлупил на гинената тиква без семе, която изпушила. Децата от махалата наръсили цъфналата печена тиква със захар и полекичка с лъжичките я обрали до кората. Така Гина продължила да си ходи без глава, наместо глава с лампион. Инчето много ронило сълзи за кака си и решило, че щом тя таковата и тя трябва даа...такова. Засилила се срещу един железобетонен уличен стълб с вси сили и... фрас с главата. Аха, да го разклати! Втори опит, драги зрители! Фрас! Няма! Лампата не мърда, само се хихика на Инето “Ей, проста си Ине, проста ще си умреш! Хихихи!” и публиката вече се разотива, трибуните бързо се изпразват...Но от цялата работа Инето извлякло поука под формата на дълбока обла челна вдлъбнатина, в която след дъжд се събирала вода и малките жабчета се плацикали наволя, вследствие на което челната й маса позеленяла с фон дьо зелен, както обичала да изтъква Тъпото. “Туй мие депломата по псехология, аз съм депломат по псехология” шъшнела тя и развявала един лист от календара за 2002г. “Аз съм умно Ине.” - гъгнела, приплезвала се на себе си доволно, надувала червосаната в повече долна устничка над някое коктейлче в Планетата и облещвала очи докато си чепкала ръчичките и изпръхтявала “Умно съм” и се усмихвала зловещо: “Вий ни сте на мойту ниво!” “Кваа-кваа-кваа” - пригласяли жабетата. “Умно Ине, умно Ине” - въртяла се в кръг на двора тя, с поглед вперен в камънака на дувара. “Пари, пари! Умно Ине, умно Ине! Пари, пари! Кефтенца! Умно Ине! Фреш, кефтенца, фреш, кефтенца, баровеее! Чикирлака, чикирлака, чи-ки-чи-ки, чи-кирр-лака...” започнал да се скапва двутактовия й софтуеър от трабантче, да фъска, да хвърчат лигави пръски с цвят на очна линия и да заича: “Чела съм, чела, имам висше, псехология - наука за псетата. Чела съм, чела! Чарлз Е. Дикенс, Робърт Дювал, Джей Пи Морган, Джей Джей Кей, Джей Джей Окоча, Джон Фитцджералд, Джей Еф Кей, Джей Ти, Ди Джей, Джей-Джей, яко джей-джей...чела-чела” И преди да ви писне тотално от този идеолог на планетарния живот, Инето лапнало сънливата муха с перманентно отворената си уста, от която се точел интелект в слюнкообразно агрегатно състояние и задрямала дълбоко хипнотизирана с надеждата, че някой по-тъп от нея ще дойде като Принца от Приказката и ще я лизне по краставясалата от годинките бузка, покрита с фон дьо зелен-а. Обаче тоя Ауа Грездей бил чак на планетата Джа-Джа и яко лъскал бастуна...на дядо си, чаткал из сайтовете за запознанства и не се знаело кога точно ще е офлайн без да трайъгейни да са кънектни Шаба Ранкса му със Шаба Ранкс. И тъй, приказката си е към своя дискънект и въобще… няма връзка с този номер. Малката тъпа Гина продължава да свети на слепия и е абсолютно депресе, а малката тъпа Ина похърква в едно корито, пуснала е гласовата и чака Шаба Ранкса да дойде, да я срита в амбразурата и тя да рипне от коритото във въздуха, а той със серия от бърз ляв-десен-прав-ъперкът да я изкара от гравитацията, но трябва да почака докато оня гейзер протърка триста двайсе и пет албански клавиатури, счупи двайсе и осем съветски мишки и гръмнат петстотин хиляди китайски монитора.
Само един тъп Господ знае кога ще стане това.
Veshter ХуЛитер
Записан(а): Oct 10, 2006
Мнения: 136
Място: Тук някъде около, Луната...
Въведено на:
19 Фев 2010 16:25:26 »
Ха! Нещо наистина готино!
doriana-doriana ХуЛитер
Записан(а): Dec 04, 2009
Мнения: 15
Място: тук и сега
Въведено на:
19 Фев 2010 17:58:47 »
Леле мале...тоз ме бие по точки за словесна диария...Но поне усмихва!
_________________ Лъжата е мед
от пчелина на злото,
но всеки е бъркал
във него с охота
Veshter ХуЛитер
Записан(а): Oct 10, 2006
Мнения: 136
Място: Тук някъде около, Луната...
Въведено на:
20 Фев 2010 11:46:31 »
Не бих казал, че е словесна диария. Готино е. Словесната диария ме избива на телесна по принцип, докато написаното тук ми харесва и наистина разсмива. Леко е, ненатоварващо, симпатична заигравка.
GINKO_PRIM ХуЛитер
Записан(а): Jun 28, 2009
Мнения: 234
Въведено на:
20 Фев 2010 13:14:37 »
Направу ма разконспирира! )))
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 623
Място: София
Въведено на:
09 Мар 2010 09:01:43 »
Разсмя ме-готин стил!
Малко може да се съкрати в средната част, но като цяло-браво!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума