Дотегна ми от собственото ми мрънкане – дебела съм била, носът ми бил голям, стеснителна съм, как пък никакъв талант да нямам ...
И се взех в ръце. Буквално. Ето как стана.
Бях чула, че понякога, когато човек излиза от упойка, има странни преживявания. В най-интересните от тях се споменаваше нещо като пътуване до Отвъдното. И нали си се заплесвам по източните вярвания за прераждането и отделянето на душата, реших, че ако ми се удаде възможност да съм под упойка, ще отида Оттатък да се спазаря за пълня промяна. Или поне за частична. И нали се знае, че има някъде някой, дето се наслушва какво си пожелаваш, та ето ти и за мен оферта за упойка. С такова нетърпение се метнах на операционната маса, че изумих докторите. И се започна – 1,2,3... 17... пълна тъмнина!
След малко обаче се случи Пътешествието – видях се като единица енергия, а зад мен плуват по една спирала, насред Нищото, едни ръце, крака, глава – моята, с големия нос... Рекох си : “Язък за упойката!” и започнах да се събирам. Сглобих, каквото сглобих и се огледах за дясната си ръка, защото пък до възглавницата си в болничната стая бях оставила лист и химикал – да описвам преживяното. Хеле, зададе се и ръката! Поогледах я с укор и се хванах за листа и химикала. Чак като се поосвестих съвсем, погледнах какво съм написала :
Аз съм с нова формула.
Разпиляха ми атомите
и трябваше сама да ги събирам.
Увивах с ледни пръсти
веригите си ДНК
около новите си мисли.
/Трябва да проверя
всички белези по тялото си./
Бооже, ми то това бял стих. Отвсякъде! Значи талант съм си донесла от Оттатък.
Ама да беше само това! Че прописах – прописах, ама с всеки изписан ред ми растеше самочувствието. Вече бях благодарна на носа си – ако не беше той да ми балансира малко новото Аз, кой знае какви върхове щях да достигна в себеоценяването си.
И ми тръгна в живота – харесах си мъж, предложих му брак, оженихме се. Завърших висше образование – филология, започнах работа като учителка. Аз, дето се срамувах хората в очите да погледна и губех ума и дума пред повече от двама непознати! Замалко и любовник да завъртя, ама неврологът ми каза, че на мигрената ми не са и полезни екстремни емоционални преживявания.
Сега си живея щастлива и доволна от себе си, ама гледам да не се стига до упойка. Толкова съм си идеална ...
angorka ХуЛитер
Записан(а): Feb 13, 2010
Мнения: 6
Въведено на:
13 Фев 2010 17:36:05 »
Добро е,на учителките не им се полага любовник,а и темата не е такава.Много добре сте постигнали идеята на конкурса.
Mia2442 ХуЛитер
Записан(а): Sep 18, 2009
Мнения: 626
Място: София
Въведено на:
13 Фев 2010 19:18:57 »
Хаха-сладурана!
Разсмя ме!
PLACEBO ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2005
Мнения: 727
Място: София
Въведено на:
14 Фев 2010 22:25:05 »
Авторът има огромно "Око за себе си"!!!
)))))
Разказът е великолепен, браво!!!
Успех!!!
_________________ Не се завръщай...
marija-magdalena ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 4
Въведено на:
26 Фев 2010 15:58:00 » Дали?!
Ex, че полезно пътешествие във и над пространството : )))
Хареса ми!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
05 Мар 2010 18:41:56 »
Идеалничка
megmeg ХуЛитер
Записан(а): Jan 26, 2010
Мнения: 3
Въведено на:
10 Мар 2010 23:55:48 » ?!?
Много гранично преживяванеееее
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
14 Мар 2010 11:37:47 » ...
Абе много е гадно да ти са объркани пропорциите: което не трябва - голямо; което пък трябва - малко/и останало/и... не е работа.
Всичко си е за пълна промяна, ама пусто като ме е страх от страничните ефекти... И само до процедурата с упояването стигам.
Стискам ти лапата, че кураж ти е стигнал да му легнеш на някой доктор, или каквото е там.
5!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума