Въведено на:
10 Фев 2010 15:12:08 » Законът на Архимед или как открих сродната си душа
"Всяко тяло, потопено в течност, олеква толкова, колкото тежи изтласканата от него течност".
Онова лято, когато всичко се пукаше от жега, у нас се скапа климатика. Естествено, гаранцията му беше изтекла пролетта. Разпитах тук и там за някой добър майстор. Един бивш колега ми предложи Свилен – негов състудент, електро-инженер. Изпитвах огромно уважение към това съсловие – електро-инженерите. Аз самата съм инженер по „В и К” – водопровод и канализация, за сведение на четящите. Свилен го бях засичала веднъж при този, бившия колега. Бяхме се събрали една весела компанийка. Тогава дори оправих течащите кранове на колегата, професионално съм изкривена и не понасям кранове, които текат. Поради тази причина и в дамската ми чанта винаги има място за един френски ключ, ама както и да е.
При мен всичко тече, всичко се променя. Така и животът ми вечно тече и се променя. Не знам защо така ми се случи, но и с двете си гаджета преди брака ми се изпокарахме за глупости, разведох се също по незнайни причини. Бившият ми не можа да понесе моите качества на жена-майстор. Той, горкият, един пирон не можеше като хората да забие. Ама както и да е.
Свилен беше видимо свит и скромен, косата му бе започнала да се прошарва, очите му имаха благ израз, а гласът му беше един такъв нежен и невинен... Определено прехвърчаха тогава искри между нас.
И ето ме, очакваща го в тази жега, да дойде и да удари едно рамо за климатика. Реших, че като начало ще пийнем студена биричка, изпържих картофки, кюфтенца, от онези, дето като семки вървят и на една хапка им виждаш сметката.
Свилен пристигна. Веднага отбелязах наум старомодната му риза на каре и светлия панталон, неизгладени. Бе този човек няма ли жена до себе си?!
- Здравей, Свилене! – подадох аз ръка и енергично разтърсих неговата. Такава съм си аз, стискам здраво и емоционално. Като се здрависвам де.
Той като че ли се смути и стъклата на очилата му леко се изпотиха.
- Здравей, приятелко! – се изчерви той. Леле, харесах го още повече! – Какво става, климатикът ти не бил наред...
- Сядай, сядай, първо поеми въздух и малко подкрепление – поканих го в кухнята, където бях подготвила масата.
- О-хооо, обожавам да ремонтирам климатици с бира и пържени картофки!
„Брех, тоя човек имал и чувство за хумор!”
След няколкото „Ха, наздраве” и пресушаването набързо на пет бутилки от живителната разхладителна течност (две моя заслуга и три негова), аз вече опознах Свилен, който се оказа съвсем приказлив и съвсем не толкова скромен. Докато ми обясняваше как се развел и как децата му били в Германия при бившата му съпруга, очите му постоянно шаркаха някъде по презрамките на роклята ми, а на мен ми беше хубаво, хубаво...Ама както и да е.
Не знам коя чавка и на двамата ни изпи акъла, та спонтанно и взаимно решихме, че климатикът ще почака и че трябва да се разхладим с бирата във ваната. Нямаше как да пропусна да се изфукам с банята си, където сама бях лепила плочки, монтирала ваната и въобще всичко там бях „аз” до мозъка на костите си.
За отрицателно време ваната бе напълнена и Свилен се пльосна в нея. Реших да не му се извинявам за апетитните си форми, в крайна сметка, Бог дал. Докато водата още шуртеше вътре, забелязах една от лайсните на прага на вратата, че леко се е изметнала и така, както бях по хавлиена кърпа, се наведох да я оправя. В това време усетих погледа му върху гърба ми и околностите. Магьосник беше този Свилен, как успя с поглед да свали хавлията от мен! После се присъединих и аз във ваната при него, с чаша бира в ръка, съвсем забравила Закона на Архимед. Изведнъж огромно количество вода, отговарящо на, както ви казах вече, апетитните ми форми, се изсипа по пода на банята. Сифонът не успя да я поеме и тя тръгна през прага на вратата, която, разбира се, бях оставила отворена, че в тая жега да става леко течение. Аз подскочих като ужилена, защото си представих ламината в коридора и течността, плъзваща по него. С цялото си разголено величие направих ловък лъвски скок и боса, с капеща обилно от мен вода, се отправих към кухнята за кърпи.
- Затвори крана! – успях да изкрещя на Свилен, който, неочаквано за мен, се оказа тичащ и той зад гърба ми. Гол, разбира се! Нямах време да оценявам мускулестото му тяло, тъй добре прикривано от него в старомодната карирана ризка.
В това време водата се разпространи като епидемия из целия апартамент, употребихме огромно количество кърпи, покривки и чаршафи, за да я попием от пода на коридора, спалнята и кухнята. Слава Богу, че холът остана невредим!
Климатикът се оказа съвсем наред. И до ден днешен не разбрах какво му имаше. Може би беше чакал ръката на Свилен да го пусне?!
Както и да е!
Всичко тече, всичко се променя!
Веднъж и при мен да тръгне по вода!
Сега, докато пиша тези думи, чакам Свилен да се прибере. Масата е сложена, биричката е в хладилника. Аз съм с любимата на Свилен рокля, онази с презрамките!
Еврика!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
10 Фев 2010 16:13:10 »
Веселяци! (... вероятно е бил купидон в образа на чавка )
kristi ХуЛитер
Записан(а): Dec 19, 2005
Мнения: 729
Въведено на:
12 Фев 2010 15:13:15 »
Инженерите ми те!
Мдааа, друго си е, когато разбираш от разните физични закони и точно затова да реагираш първосигнално, но адекватно по Евино облекло
Black_dog ХуЛитер
Записан(а): Nov 02, 2005
Мнения: 38
Въведено на:
16 Фев 2010 16:18:24 » :)
Бих казал, че авторът по-скоро е открил сродното си тяло
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
18 Фев 2010 17:19:59 »
Значи, сродна душа в нужда се познава.. )) Все така- по вода! Конкурсно тоже!
Успех!
Silver Wolfess ХуЛитер
Записан(а): Jan 05, 2004
Мнения: 1881
Място: София
Въведено на:
21 Фев 2010 22:24:57 »
Много свежо! Успех!
_________________ Silver Wolfess
marija-magdalena ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 4
Въведено на:
26 Фев 2010 15:59:19 » Забавно ...
Забавлявах се истински.
thebigplucky ХуЛитер
Записан(а): Apr 10, 2004
Мнения: 774
Място: До брега на морето,но не съвсем.
Въведено на:
14 Мар 2010 14:25:32 » ...
Електроинженерите - и ние сме хора, и нищо човешко не ни е чуждо...
Имах предвид бирата...
5!
Само внимавайте с ремонтите, че законът на Архимед има и друг вариант:
"Всяка течност, потопена в тяло, след 7 години тръгва на училище."
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума