Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» За любовниците и поезията » отиди на стр. 1, 2, 3, 4  напред

Форуми на ХуЛите » Еротика

Автор	Съобщение
vionbg Гост	Въведено на: 16 Авг 2004 08:56:09 » За любовниците и поезията Спомням си, колко се се смях на една история. Веднъж попитали две германки, кои са най-добрите любовници? Българите вършат работа, но малко миришат - бил техният коментар))). Та мисълта ми е за романтичните души на поетите и дали поетите са добри любовници, вършат ли работа и намирисват ли))? От своя страна дали поетесите са ненаситни тигрици, с развинтено въображение - жени, които отчпечатват поезията си върху телата на мъжете))? Или, може би, поезията се явява като един своеобразен заместител на нагона - сюблимация на сексуалната енергия изместване на сексуалния център. Няма да прилагам информация от чичко Фройд, защото съм сигурен, че след мен ще се намери някой по-вещ, да го направи. Та това ми е идеята - може да стане доста забавно))))
roza1 ХуЛитер Записан(а): May 19, 2004 Мнения: 649 Място: София-Добрич	Въведено на: 16 Авг 2004 12:24:24 » Re: За любовниците и поезията vionbg написа: Спомням си, колко се се смях на една история. Веднъж попитали две германки, кои са най-добрите любовници? Българите вършат работа, но малко миришат - бил техният коментар))). Та мисълта ми е за романтичните души на поетите и дали поетите са добри любовници, вършат ли работа и намирисват ли))? От своя страна дали поетесите са ненаситни тигрици, с развинтено въображение - жени, които отчпечатват поезията си върху телата на мъжете))? Или, може би, поезията се явява като един своеобразен заместител на нагона - сюблимация на сексуалната енергия изместване на сексуалния център. Няма да прилагам информация от чичко Фройд, защото съм сигурен, че след мен ще се намери някой по-вещ, да го направи. Та това ми е идеята - може да стане доста забавно)))) Според мен поетите са НАЙ- ДОБРИТЕ от всички мъже в охажването, НЯМАТ равни!! Не съм ги тествала за останалото....музата ми все бърза и за секс с поет...не иска да чуе! Може би е някакво съперничество..нямам представа НО! ...е факт -поет не ме е докосвал с пръст! С думи ме галят от време на време, но до оргазъм не съм стигала Понякога ми се иска....мъжа ми да пропише стихове....след 17 години браг силата му е другаде,, НЕ в думите и това ...последното ми липсва. Бях някога " златно зрънце"...някога... Сега съм "скъпа"...но колко ли струвам...дали може да ме изброи със жълтици или ... пробити грошове.../ не искам да мисля за това/ Жените обичали с ушите, в частност с очите.... ДА ЖИВЕЯТ ПОЕТИТЕ!!.....останалото е проза!
vionbg Гост	Въведено на: 16 Авг 2004 13:20:44 » Re: За любовниците и поезията Според мен поетите са НАЙ- ДОБРИТЕ от всички мъже в охажването, НЯМАТ равни!! Не съм ги тествала за останалото....музата ми все бърза и за секс с поет...не иска да чуе! Може би е някакво съперничество..нямам представа НО! ...е факт -поет не ме е докосвал с пръст! С думи ме галят от време на време, но до оргазъм не съм стигала Понякога ми се иска....мъжа ми да пропише стихове....след 17 години браг силата му е другаде,, НЕ в думите и това ...последното ми липсва. Бях някога " златно зрънце"...някога... Сега съм "скъпа"...но колко ли струвам...дали може да ме изброи със жълтици или ... пробити грошове.../ не искам да мисля за това/ Жените обичали с ушите, в частност с очите.... ДА ЖИВЕЯТ ПОЕТИТЕ!!.....останалото е проза! [/quote] Добре, че не съм поет Ах тези нежни души, ах тези богове на словото, които падат простреляни от думи като от куршуми Ето ти един Пушкин... а жените (непоетесите) сеят смърт и раздори с влажните си очи... колко е прекрасно когато умират поетите, колко е прекрасно и възвишено някак. Но стане ли дума за креватна гимнастика, те си бъркат в джоба, вадят плахо с треперещи пръсти, прегънат на две лист и започват да рецитират на дамата нежни стихове, с плам в очите... Дамата слуша (поне си дава вид, че слуша) и гледа сонези влажни очи (Ах, тази удивителна способност на тези очи да са винаги влажни) и си мисли, "Тоя няма ли да се усети и да спре да ми надува главата и да мине към същественото". И това става, поетът на-после, прибира листа и започва да се присламчва, лека, полека към дамата, като опипва с пръст вратовръзката си, която много му стяга... Само, че сега играта загрубява! Госпожицата видимо впечатлена от поезията - т.е издигната до върховете на вдъхновението, се страхува да не принизи светлият си образ, като се даде евтино и почва да се опъва... Поетът още повече се настървява и като се почва едно писане, ама едно писане)) И така след две кофи мастило, се стига до дългоочаквания момент. Само, че дотогава около две дузини непоети са открехнали храма на любовта... това е сериозен удар за извиссеният нрав на поета и той засича, и не може да свърши работата и,,, какво мислите, че прави? Ами пише човека, какво му остава)))) Е случва се и да получи някое стомашно разстройство, но това е твърде непоетично и не се споменава в стиховете.. Обаче има и едни други поети. Едни лоши разбойници, дето много пият из бардаците и честичко им се случва да шляпнат по "Дебелото дупе" някоя Марго, случва им се да оберат и някоя друга катедрала и да висят по затворите и през ден да ги осъждат на обесване))) Случва им се и да изпуснат някоя, друга псувня в стиховете си... И даже им се случва отвреме на време да имат и какво да кажат)))) Тези момчета бял ден не виждат - един ден им отсичат главите (къде някой разбеснял се съпруг, къде по други причини) "И ще умре един от нас или мъжът ти или аз" Христо Ботев "Ако я любя и съм й слуга това доказва ли, че аз съм тъп" Франоа Вийон Така, че моят призив е: Момчета, бъдете лоши любовници! Историята ни учи да внимаваме))) Иначе поетите са идеални съпрузи))))
roza1 ХуЛитер Записан(а): May 19, 2004 Мнения: 649 Място: София-Добрич	Въведено на: 16 Авг 2004 14:39:01 » Re: За любовниците и поезията vionbg написа: Според мен поетите са НАЙ- ДОБРИТЕ от всички мъже в охажването, НЯМАТ равни!! Не съм ги тествала за останалото....музата ми все бърза и за секс с поет...не иска да чуе! Може би е някакво съперничество..нямам представа НО! ...е факт -поет не ме е докосвал с пръст! С думи ме галят от време на време, но до оргазъм не съм стигала Понякога ми се иска....мъжа ми да пропише стихове....след 17 години браг силата му е другаде,, НЕ в думите и това ...последното ми липсва. Бях някога " златно зрънце"...някога... Сега съм "скъпа"...но колко ли струвам...дали може да ме изброи със жълтици или ... пробити грошове.../ не искам да мисля за това/ Жените обичали с ушите, в частност с очите.... ДА ЖИВЕЯТ ПОЕТИТЕ!!.....останалото е проза! Добре, че не съм поет Ах тези нежни души, ах тези богове на словото, които падат простреляни от думи като от куршуми Ето ти един Пушкин... а жените (непоетесите) сеят смърт и раздори с влажните си очи... колко е прекрасно когато умират поетите, колко е прекрасно и възвишено някак. Но стане ли дума за креватна гимнастика, те си бъркат в джоба, вадят плахо с треперещи пръсти, прегънат на две лист и започват да рецитират на дамата нежни стихове, с плам в очите... Дамата слуша (поне си дава вид, че слуша) и гледа сонези влажни очи (Ах, тази удивителна способност на тези очи да са винаги влажни) и си мисли, "Тоя няма ли да се усети и да спре да ми надува главата и да мине към същественото". И това става, поетът на-после, прибира листа и започва да се присламчва, лека, полека към дамата, като опипва с пръст вратовръзката си, която много му стяга... Само, че сега играта загрубява! Госпожицата видимо впечатлена от поезията - т.е издигната до върховете на вдъхновението, се страхува да не принизи светлият си образ, като се даде евтино и почва да се опъва... Поетът още повече се настървява и като се почва едно писане, ама едно писане)) И така след две кофи мастило, се стига до дългоочаквания момент. Само, че дотогава около две дузини непоети са открехнали храма на любовта... това е сериозен удар за извиссеният нрав на поета и той засича, и не може да свърши работата и,,, какво мислите, че прави? Ами пише човека, какво му остава)))) Е случва се и да получи някое стомашно разстройство, но това е твърде непоетично и не се споменава в стиховете.. Обаче има и едни други поети. Едни лоши разбойници, дето много пият из бардаците и честичко им се случва да шляпнат по "Дебелото дупе" някоя Марго, случва им се да оберат и някоя друга катедрала и да висят по затворите и през ден да ги осъждат на обесване))) Случва им се и да изпуснат някоя, друга псувня в стиховете си... И даже им се случва отвреме на време да имат и какво да кажат)))) Тези момчета бял ден не виждат - един ден им отсичат главите (къде някой разбеснял се съпруг, къде по други причини) "И ще умре един от нас или мъжът ти или аз" Христо Ботев "Ако я любя и съм й слуга това доказва ли, че аз съм тъп" Франоа Вийон Така, че моят призив е: Момчета, бъдете лоши любовници! Историята ни учи да внимаваме))) Иначе поетите са идеални съпрузи)))) [/quote] Не мога да приема,че поетите са толкова плахи...Мъже са все пак! Но определено свирят нежно на онази струна наречена Любов. За сега няма да ги осъждам на смърт, нито ще им се сърдя, че са добри съпрузи! Като се замисля....писателите също са доста нежни ,но не са ме охажвали още
Jandra ХуЛитер Записан(а): Apr 21, 2004 Мнения: 44 Място: София	Въведено на: 16 Авг 2004 19:40:48 » Re: За любовниците и поезията vionbg написа: Спомням си, колко се се смях на една история. Веднъж попитали две германки, кои са най-добрите любовници? Българите вършат работа, но малко миришат - бил техният коментар))). Та мисълта ми е за романтичните души на поетите и дали поетите са добри любовници, вършат ли работа и намирисват ли))? От своя страна дали поетесите са ненаситни тигрици, с развинтено въображение - жени, които отчпечатват поезията си върху телата на мъжете))? Или, може би, поезията се явява като един своеобразен заместител на нагона - сюблимация на сексуалната енергия изместване на сексуалния център. Няма да прилагам информация от чичко Фройд, защото съм сигурен, че след мен ще се намери някой по-вещ, да го направи. Та това ми е идеята - може да стане доста забавно)))) ............................... поетите не бяха ли онези странни зелени човечета, които пристигнали в една междупланетна пратка вместо марули? Те ще да са, защото скоро след изяждането им се пръкнали растения със много странна миризма, които имали склонност към къдрене. Т. е къдрели се на всеки втори или трети ред )) Мисля, че поетите са за тревопасни жени, защото друго си е да хапнеш мазничко, да се облажиш с някой мазен министър или мутра //. Не, не си мисляте, че сега ще взема да ходя на лов за свинско. Няма, ще си набера малко марулки и ще си постя. Сексуалният център при някои е някаква си точка в Главния /мозък/ която се определя и от градусите /в спирта/ или от количеството любовни измислици /влизат от ушите/. 1. Поетите/поетесите/ са извънземни 2. Сексът между извънземни е страхотен /нищо няма да кажа / Но ако единият е човек, тогава нещата са малко.... 3. По-извънземният от двамата се опитва да ...., но не успявааа... 4. Не знам, не мога да ви кажа, тайна, май не съм извънземна, обаче ще си обясна наличието на антенки на главата ми с това, че...веднъж оправях радиото и размених някои части..... 5..........ако има наблизо извънземни, моля кажете ми защо като видя лист веднага му слагам антенки?! _________________ "От великото до смешното има само една крачка"
Marta ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2004 Мнения: 1587 Място: България	Въведено на: 16 Авг 2004 20:33:17 » Re: За любовниците и поезията Vionbg написа: "Добре, че не съм поет Ах тези нежни души, ах тези богове на словото, които падат простреляни от думи като от куршуми Ето ти един Пушкин... а жените (непоетесите) сеят смърт и раздори с влажните си очи... колко е прекрасно когато умират поетите, колко е прекрасно и възвишено някак. Но стане ли дума за креватна гимнастика, те си бъркат в джоба, вадят плахо с треперещи пръсти, прегънат на две лист и започват да рецитират на дамата нежни стихове, с плам в очите... Дамата слуша (поне си дава вид, че слуша) и гледа сонези влажни очи (Ах, тази удивителна способност на тези очи да са винаги влажни) и си мисли, "Тоя няма ли да се усети и да спре да ми надува главата и да мине към същественото". И това става, поетът на-после, прибира листа и започва да се присламчва, лека, полека към дамата, като опипва с пръст вратовръзката си, която много му стяга... Само, че сега играта загрубява! Госпожицата видимо впечатлена от поезията - т.е издигната до върховете на вдъхновението, се страхува да не принизи светлият си образ, като се даде евтино и почва да се опъва... Поетът още повече се настървява и като се почва едно писане, ама едно писане)) И така след две кофи мастило, се стига до дългоочаквания момент. Само, че дотогава около две дузини непоети са открехнали храма на любовта... това е сериозен удар за извиссеният нрав на поета и той засича, и не може да свърши работата и,,, какво мислите, че прави? Ами пише човека, какво му остава)))) Е случва се и да получи някое стомашно разстройство, но това е твърде непоетично и не се споменава в стиховете.. Обаче има и едни други поети. Едни лоши разбойници, дето много пият из бардаците и честичко им се случва да шляпнат по "Дебелото дупе" някоя Марго, случва им се да оберат и някоя друга катедрала и да висят по затворите и през ден да ги осъждат на обесване))) Случва им се и да изпуснат някоя, друга псувня в стиховете си... И даже им се случва отвреме на време да имат и какво да кажат)))) Тези момчета бял ден не виждат - един ден им отсичат главите (къде някой разбеснял се съпруг, къде по други причини) "И ще умре един от нас или мъжът ти или аз" Христо Ботев "Ако я любя и съм й слуга това доказва ли, че аз съм тъп" Франоа Вийон Така, че моят призив е: Момчета, бъдете лоши любовници! Историята ни учи да внимаваме))) Иначе поетите са идеални съпрузи))))" Е, ама много си скромен. От лошите момчета май. Добри поети, умели любовници. Ако пишеш със страст, ако живееш със страст може ли да си посредствен любовник. Не са ли свързани нещата. А за това, че жените обичат със слуха си съм абсолютно съгласна. Много е важно какво, как и кога ще се каже и тембърът е важен. Така си мисля .
vionbg Гост	Въведено на: 17 Авг 2004 10:10:53 » Със слуха ли? Това обяснява що толкоз много обичат жените да ги лъжеш и що толкоз много лъжат))))))))))))))
Marta ХуЛитер Записан(а): Feb 23, 2004 Мнения: 1587 Място: България	Въведено на: 17 Авг 2004 11:18:53 » vionbg написа: Със слуха ли? Това обяснява що толкоз много обичат жените да ги лъжеш и що толкоз много лъжат)))))))))))))) Чак пък да лъжат ( е да поспестяват истината, от благородни намерения, може би)
Tiranozavar ХуЛитер Записан(а): Dec 06, 2003 Мнения: 107 Място: София	Въведено на: 17 Авг 2004 12:10:28 » Портрет на поета като любовник Първи цикъл Той е оптимист. Нежен, слаб, не много висок, деликатен. Пише и си гризе ноктите. Опитва се да измисли подходяща метафора, защото досега не е срещал подходящото момиче. Понякога метафорите са по-предпочитани от която и да е, която не разбира душата му, или пък не е достатъчно смела, че да посегне първа. Защото повече от всичко на света, дори повече от подходящите метафори, поетът желае някоя жена да разбие съпротивата му, да го подчини, да го овладее, да го обладае, да го... и т. н. В очакване на подходящата жена, която хем да е по-нисичка от него, по-слабичка, но същевременно с това по-силна, властна, жената, на която да не се противоречи, поетът постепенно се превръща в неразбран, затваря се, обгражда се от илюзии за собствения си талант, лъжи за собствената си мъжественост и прочие. Поетиките преминават от: Слънце грее, дъжд вали, вземи ме ти Към: Прозрачен шал, Висока кула Ох, Самота Цикъл втори Той не е нежен, не си гризе ноктите, не се има за хубав, нито за умен. Не е и много млад. Може да мине за пълничък. Не си прави илюзии за “талант”, нито за някаква си там любов... Разбрал е обаче, че колкото по-искрен е, толкова много поетеси, а не други, ще му се лепят. Затова говори директно, жените наричат това мъжка поезия: Вратата отворих. На стола седнах. Теб погледнах. И ти казах: Събличай се. За ужас на поета в нашия първи портрет, вторият тип е доста по-оправен по отношение на бройката. Скалповете окачени върху неговата твърда, мъжка поезия, обикновено са на себеподобни жени, поетеси, с приблизително сходен на този стих вътрешен и външен портрет: Ах, ела, И ме вземи Преди туй прости, ох, мили мой. Не разбирайте обаче, че жените поетеси са непременно птеродактили или че са грозни, плешиви, дебели или не... тази дума няма да я казвам. Напротив, ако човек чете стиховете им в тях се оглежда едно дърво, пардон, една гъвкава плът, едни празни, пардон, сини като планински езера очи, едни хищни, пардон, едни красиви и нежни ръце... И хич не си представяйте Горгона Медуза. Напротив. Когато щастливо се вземат лицата-поети от втория ни цикъл, техните деца, преди да израснат като мама и татко поети, ще обичат приказките заради една само поука от тях: търкулнало се гърнето, намерило си похлупака.
Melpomeni ХуЛитер Записан(а): May 04, 2004 Мнения: 30 Място: Атина	Въведено на: 17 Авг 2004 16:04:43 » Tiranozavar написа: Портрет на поета като любовник Първи цикъл Той е оптимист. Нежен, слаб, не много висок, деликатен. Пише и си гризе ноктите. Опитва се да измисли подходяща метафора, защото досега не е срещал подходящото момиче. Слънце грее, дъжд вали, вземи ме ти Към: Прозрачен шал, Висока кула Ох, Самота Цикъл втори Той не е нежен, не си гризе ноктите, не се има за хубав, нито за умен. Не е и много млад. Може да мине за пълничък. Не си прави илюзии за “талант”, нито за някаква си там любов... Разбрал е обаче, че колкото по-искрен е, толкова много поетеси, а не други, ще му се лепят. Затова говори директно, жените наричат това мъжка поезия: Вратата отворих. На стола седнах. Теб погледнах. И ти казах: Събличай се. Не разбирайте обаче, че жените поетеси са непременно птеродактили или че са грозни, плешиви, дебели или не... тази дума няма да я казвам. Напротив, ако човек чете стиховете им в тях се оглежда едно дърво, пардон, една гъвкава плът, едни празни, пардон, сини като планински езера очи, едни хищни, пардон, едни красиви и нежни ръце... И хич не си представяйте Горгона Медуза. Напротив. Когато щастливо се вземат лицата-поети от втория ни цикъл, техните деца, преди да израснат като мама и татко поети, ще обичат приказките заради една само поука от тях: търкулнало се гърнето, намерило си похлупака. В отговор на първи цикъл: В отговор на втори цикъл: И за жените поетеси: Няма да правя разбор, просто ще си се смея тихо. Много, много тихо и се радвам, че има някой който е толкова наясно с поетичната душа)))) Само ще добавя третия вид поети : Я ела тук малката! К’во к’ви стихове, я дай една бира))
vionbg Гост	Въведено на: 17 Авг 2004 16:54:53 » Абсолютно... Описанието на Тиранозавър е изключително точно. Аз съм съгласен с всичко. Особено бях трогнат от, вече утвърдените образи, на силната безспорно жена и слабият мъж Екстра, голям проблем са тези мъже, щом могат толкова много да бъдат мразени. Да аз съм съгласен напълно.Естествено жените(поетесите) няма начин да са грозни - нали все пак са жени Само искам малко да разширя темата и да я свържа със самоиронията. Може ли да бъде добър любовник/ца човек без никакво умение да се самоиронизира, но за сметка на това толкова добре се подиграва на другите))))? Аз не зная, защото с такива жени не съм бил, тъй като ме дразнят)))... Струва ми се обаче, че Тиранозавър пропусна един много интересен любовен тип поет/поетеса - всезнаещият тип. Този подчертано академичен образ, трябва да е голяма работа в кревата. Задължително си ляга с очилата, за да изучава анатомията на другият пол и да бъде, ефективен и прецизен в движенията. Този типаж не прилича на, естествено грозния поет на директния израз, описан с такава любов в по-горното изказване, но има известни сходства. Жените му се лепят. Всяка ляга с него за да го дои, но никога не си признава. На публични места му се подиграва, а на него обяснява, че е гениален))) Естествено и той ще е грозен, щото на този свят всички мъже са грозни и комплексирани, а жените са прекрасни и некомплексирани))))) дори и когато само за комплекси говорят, където седнат и станат))) Та каква поетеса ще му трябва на всезнаещият и комплексиран поет? Ами естествено незнаеща, че да изпъква постоянно. Ами на всезнаещата поетеса (която, все пак, е красива, защото е жена)? Тя май не си пада по мъже изобщо))) И правилно - жените са красиви... и некомплексирани.
roza1 ХуЛитер Записан(а): May 19, 2004 Мнения: 649 Място: София-Добрич	Въведено на: 17 Авг 2004 19:25:55 » vionbg написа: Със слуха ли? Това обяснява що толкоз много обичат жените да ги лъжеш и що толкоз много лъжат)))))))))))))) Нали за поетите говорихме!? Да не изместваме темата, моля! Не лъжи обичат жените, а истини....красиви! И няма нищо лошо в това , защото...красотата ще спаси света!
Tiranozavar ХуЛитер Записан(а): Dec 06, 2003 Мнения: 107 Място: София	Въведено на: 17 Авг 2004 20:10:18 » Re: Абсолютно... vionbg написа: Описанието на Тиранозавър е изключително точно. Аз съм съгласен с всичко. Особено бях трогнат от, вече утвърдените образи, на силната безспорно жена и слабият мъж Екстра, голям проблем са тези мъже, щом могат толкова много да бъдат мразени. Да аз съм съгласен напълно.Естествено жените(поетесите) няма начин да са грозни - нали все пак са жени Само искам малко да разширя темата и да я свържа със самоиронията. Може ли да бъде добър любовник/ца човек без никакво умение да се самоиронизира, но за сметка на това толкова добре се подиграва на другите))))? Аз не зная, защото с такива жени не съм бил, тъй като ме дразнят)))... Струва ми се обаче, че Тиранозавър пропусна един много интересен любовен тип поет/поетеса - всезнаещият тип. Този подчертано академичен образ, трябва да е голяма работа в кревата. Задължително си ляга с очилата, за да изучава анатомията на другият пол и да бъде, ефективен и прецизен в движенията. Този типаж не прилича на, естествено грозния поет на директния израз, описан с такава любов в по-горното изказване, но има известни сходства. Жените му се лепят. Всяка ляга с него за да го дои, но никога не си признава. На публични места му се подиграва, а на него обяснява, че е гениален))) Естествено и той ще е грозен, щото на този свят всички мъже са грозни и комплексирани, а жените са прекрасни и некомплексирани))))) дори и когато само за комплекси говорят, където седнат и станат))) Та каква поетеса ще му трябва на всезнаещият и комплексиран поет? Ами естествено незнаеща, че да изпъква постоянно. Ами на всезнаещата поетеса (която, все пак, е красива, защото е жена)? Тя май не си пада по мъже изобщо))) И правилно - жените са красиви... и некомплексирани.
Tiranozavar ХуЛитер Записан(а): Dec 06, 2003 Мнения: 107 Място: София	Въведено на: 17 Авг 2004 20:20:59 » Вионе! Този тип ми е любим, този, който пропуснах. Интелектуалецът. Сух, слаб, с очила, панталоните му стигат до над глезените, задължително, майка му нон-стоп му прави забележки като сяда на маса с хора да се държи по-естествено, защото с този изправен гръбнак и вдигнато кутре, докато отпива от чашата все някой ще го вземе за мека китка. Той мрази майка си, а също и баща си. Намира ги за недодялани, неинтелигентни и простеещи. Харесва всички поетеси, без изключение. И се пуска на всички. Пък, ако някъде пробие... нали, да даде Господ... Обикновено попада на жени тип джаста-праста. Тя го халосва с тигана ката нощ, крещи му на всички финяшки изпълнения, нарича го "женчо", копнее за силен мъж, а е попаднала на този плужек..., ах. Или както колегата Венедикт Ерофеев описва този тип жени - те крещят срещу интелектуалеца нещо подобно на "Пушкин ли?! Пушкин ли ще ти гледа дечицата, а" и след това - Божеее, Божичко, как на мен от цялата вселена бездарни поети се падна най-калпавият, ни като мъж го има, ни като интелектуалец. "Пушкин ли ще ти гледа дечицата, а?"
Ufff ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108	Въведено на: 17 Авг 2004 22:29:38 » Re: Вионе! Tiranozavar написа: Този тип ми е любим, този, който пропуснах. Интелектуалецът. Сух, слаб, с очила, панталоните му стигат до над глезените, задължително, майка му нон-стоп му прави забележки като сяда на маса с хора да се държи по-естествено, защото с този изправен гръбнак и вдигнато кутре, докато отпива от чашата все някой ще го вземе за мека китка. Той мрази майка си, а също и баща си. Намира ги за недодялани, неинтелигентни и простеещи. Харесва всички поетеси, без изключение. И се пуска на всички. Пък, ако някъде пробие... нали, да даде Господ... Обикновено попада на жени тип джаста-праста. Тя го халосва с тигана ката нощ, крещи му на всички финяшки изпълнения, нарича го "женчо", копнее за силен мъж, а е попаднала на този плужек..., ах. Или както колегата Венедикт Ерофеев описва този тип жени - те крещят срещу интелектуалеца нещо подобно на "Пушкин ли?! Пушкин ли ще ти гледа дечицата, а" и след това - Божеее, Божичко, как на мен от цялата вселена бездарни поети се падна най-калпавият, ни като мъж го има, ни като интелектуалец. "Пушкин ли ще ти гледа дечицата, а?" ))))) Слагам ти шест навсякъде/по шестобалната система де!/
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Еротика

» отиди на стр. 1, 2, 3, 4  напред

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума