Пролет

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Имам да готвя чушки с ориз.
Семеен наш кулинарен каприз.
Такива ги правя чушки – фърси.
Не струват пред тях никои сърми.

Но пък съм станала с мисъл една,
не като някоя друга жена,
А само мухи са в мойта глава.

Що ме е мене родила мама,
в живота с една измама –
да пиша стихове аз, че мога?
Що за глупости, за бога?

Писах някой друг и ред.
Даже някой друг куплет.
И в конкурси поетични
си участвам най-цинично.

В предната година минала
бях дори и номинирана.

Взех си влакчето за Варна,
някак тайно, но и явно.
Цъфнах рано сутринта
аз на варненска земя.
И багажа оставИх
да не би да ми тежи.

И оттам се разтърчах
да разгледам тоя град.
Бързо, та да разбера
где е това и онова.

Най-напред за норматив
открих галерия Актив.
После към хотела хукнах.
Там – брегът, зората пукнала.
Всичко във червено-синьо
сякаш бе полято с вино.

Слънце грееше на плажа.
Ох, не мога да разкажа.
По-добре не би да щеше.
Колко хубаво ми беше.

Стъпвах леко по брега
и оставих там следа.

Цяла събота тогава
Бях отмора и забава.
Пицарии, ресторанти,
катедрала, парк, хотели,
дечурлига, музиканти,
гларуси и чайки бели.

А през целий следобяд
спах в хотела кат в палат.
И едва не се успах.
Даже малко закъснях,
но конкурса го хванАх.

Никой там не ме позна
и за мене не разбра.
Мойта свитата душа,
радва се и се посмя
на доброто представление,
и отлични изпълнения,
на прекрасните награди
и сърцата волни, млади.

После...няма да разказвам
в термите какво се случи.
Нищо няма да ви казвам.
Никой няма да научи.

За нощта... ще си затрая.
Моля Ви, без откровения.
Но пък само да си знайте-
беше нощ - стихотворение.

Иначе нищо...
Как ми се спешее...
и водата в банята как силно течешее...

...Много рано, съвсем таксито дойде
за летището морско бързо ме взе.
Самолетът малък по разписание излетя
и остана всичко – бряг, слънце, вино, слова...

Тая година пак искам така,
да гледам живота от друга страна.
Където е смях, пролет, мечти
и топло, щастливо с надежди добри.

Ей, по конкурси такива ги дробЯ.
Екстра съм още, щом още го мога.

Спирам обаче, стига сега.
Без това не ме бива в тия неща.

Отивам да готвя, че идва обяд.
Ще стане след смяна мъжът ми,
ще ревне от глад.
И аз май съм гладна,
А печката зее от празна, по-празна.
Все още не мога да готвя копнежи
и кой го е грижа, че имам ... сърбежи.

Благодаря за прекрасната разходка из Варна Много отдавна не бях ходил до там. От стиховете Ви ме обзе едно хубаво, приповдигнато настроение. А това, че не можете да пишете, не съм съгласен. Напротив, стиховете Ви много ми харесаха. Още един път, благодаря Ви!

ХуЛитер Записан(а): Mar 07, 2010 Мнения: 13

Хубаво, лесно за разбиране и с чувство за хумор стихотворение !
Хареса ми! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

И в конкурси поетични
си участвам най-цинично.

Wink

За мен само с тези два реда си заслужи петицата. Ми к`во!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите