Предколедно преброяване на сродните хулитери

или „Ретроспекция на престоя ми в Хулите”,

Или, ако щете – един „авто” поглед към моето пребиваване в литературния виртуал.
Или ...
Е, стига толкова „или”.

Много често си спомням моето престрашаване да се регистрирам в Хулите и да започна да публикувам написаното от мен. За това главен виновник е dubrav. Така като гледам, той отдавна не се е разписвал тук. Но за сметка на това се чуваме често по телефона. И се радвам, че е жив и здрав!
Сигурно някои ще ме обвинят в „одъртяване”, щом го удрям на спомени. Едно от първите и най-емоционални мои запознанства на живо в Хулите е срещата с ANG. Впрочем, ANG бе първият, който веднага щом се регистрирах, ми пусна лична бележка – „Страхотен ник! Остава само да кажеш кой е другият ти ник в Хулите.” А сега де! Казах си – о, тук има нещо гнило... Както навсякъде в интернетните форуми. Отговорих му, че аз съм си аз и за първи път кракът ми стъпва в сайта. Срещата ни с ANG бе незабравима. (Поне за мен, надявам се и за него). Интелигентност, одухотвореност, другомислие, друговъзприятие... всичко това улових в него. Последваха неговите „Танхойзер, Папата, Хайне, Вагнер и една пералня Перла 02” – едни от неговите „щурави” текстове, в които се криеха много истини. А самите коментари представляваха неподправено народно творчество. Отделям това внимание на ANG, защото за мен той е „първият”... истински сроден приятел в Хулите.
Заредиха се коментари, четения до посред нощùте. Няколко пъти осъмвах, пленена от поезията и прозата, лееща се там, във виртуала. С Izvor и copie набързо се превърнахме в трио „побърквация”. Смях до сълзи, цвилене, спомням си, че едвам изтрайвах да мине работният ден, да се прибера и да заседна пред монитора. В това време открих поезията на amar, нямах ни най-малка представа, че това е млада дама на годините на сина ми. Толкова нежност, толкова лиричност има в стиховете ù. Разбрахме се и с нея да се видим и запознаем. На срещата тя пристига с един свой познат – представи ми се като Милен. Сядаме в едно кафене, започваме да си бърборим. По едно време „Миленчо” взе да ми ги говори едни... същите, които само преди 2-3 дена си ги бях разменяла с 4-to. Адски бързо схванах ситуацията – да бе, познахте – срещу мен седеше 4-to!!! Умрем за такива номера! Нали и аз погаждам подобни на приятелите – обожавам да ги виждам приятно изненадани. Това носи радост на човек, а какво по-хубаво от една положителна емоция! Плацебо, плацебо му е майката!
Azuchena, metli4ina и Don_Rafa са едни от моите най-предани и добри другари в живота. Покрай мен и те се настаниха в сайта, верно, че само с коментари, но и това не е малко. Ако не беше Azuchena, нямаше толкова бързо да се докосна до поезията на rainy. Тук е мястото да кажа, че контактуването ми с rainy прерасна в едно дълбоко, искрено и неповторимо приятелство. Друго си е да ти се обади някой като rainy по средата на деня, и да ти изстреля: „Мамун, само се обаждам да ти кажа, че много, ама много те обичам!” и да ти затвори телефона! Щастливка съм, да знаете!
Продължавам по хронология... С rajsun и съпругата му Мария се срещнахме в подлеза на метрото. Някак си веднага ги заобичах тези хора. Естествено, че на секундата станах почитателка на рецитаторските умения на Райчо. Да не говорим за огромния му запас от стихове, които той знае наизуст. Боже, като си помисля, че аз дори собствените си не знам... Със семейство Русеви се сватосах покрай тяхната Рая (една прекрасна дама – котаранка, със светло-сини очи) и моя Мърфи. Нищо, че срещата между годениците не се увенча с ново поколение. Божа работа...
Последва кратка среща с estela41 на Орлов мост, после с kehlibar на обявяването на наградите на конкурса за думи в цветове. Kehlibar е едно чудесно момиче, хубаво, умно и безкрайно интелигентно. И независимо от разликата в годините ни, между нас се роди едно прекрасно приятелство, за което съм благодарна на съдбата.
Вторият рожден ден на ХуЛите. Бях се окичила с едно шишенце от лекарство, на което пишеше PLACEBO. Бях го напълнила с цветни бонбонки „Детска радост”. Няма как, всеки играе своята роля, нали! Раздавах на всеки срещнат „лекарство” за душата. Тогава прибавих към списъка си още приятели и сродни душици: Black_cat, hixxtam, libra, angar, alfa c, Ray, layla, vesi_lina, lary, poki, tatun4o, pin4e, paparak, cecON, K2, dara33, mmm, administrator, persa, margi, Usmiv4ica, Rumir, ESEN, rimoza, cefulesteven, daik, glishev, mojsei. Със сигурност пропускам някого. Бях повече от щастлива – толкова много положителна енергия на едно място! Този втори рожден ден, освен радостен, е и тъжен за мен. Същата вечер татко получил първия си инсулт. Както си седях там, сред хулитерите, усетих, че очилата ми се чупят на 2 и едната половина остава на лицето ми, а другата пада. Дори с lary имаме снимка в галерията на ХуЛите – всеки от нас с по половин очило. Изведнъж ми стана неспокойно и без да се замислям, потеглих към вкъщи.
Заредиха се тежки за мен дни. Никога няма да забравя разговора си с copie и нейните успокоителни думи. Мъдра, реалистична... Благодарна съм й страшно много!
Срещнах kboianov. Изключителен човек, практикуващ лекар. Възхищавам се на знанията му, на ерудицията му. Той е от онези лекари, които за съжаление вече рядко се срещат... Коста, бъди!
За известно време липсвах в ХуЛите. А после появата ми толкова възторжено и радушно бе приета от всички, че... какво да ви кажа, за пореден път си дадох сметка колко стойностни и хубави хора са хулитерите. Запознах се наживо с miglena и pc indi, всяка една от тях е моя много сродна душа, с тези две дами не само не можеш да скучаеш, а напротив – не ти се разделя с тях. 0805 - помниш ли твоя стих „Крадецът на люляци”? И моят разказ „Крадецът на люляк”? Голям смях падна, точно пишех разказа, и хоп – гледам стих със същото заглавие. После доста време мина, докато го завърша, но все пак го завърших. Тук няма как да не спомена и leni. Видя ли някъде стар куфар, веднага си помислям за нея (тя си знае защо)!
На третата годинка на ХуЛите се ръкостиснах с phifo (благодарна съм му за sms-a, който ми пусна в деня на една моя операция, благодаря ти, приятелю!), nadya и pmv (и това семейство много го обичам, големи сладури са!), RAD72.
Не мога да не спомена и любимите ми преводачи – figthingone (тя е една супер интелигентна дама, превеждаща еднакво добре и от английски, и от немски), Black_dog (един Човек Wink

), vanillin, който превежда от литовски, но той е и един от малкото истински поети- класици в сайта. Като казвам класици, веднага ще спомена gorski, кristi, kamik, Silver Wollfess, alisa. От тяхната поезия може да се учи всеки млад поет. Ако пропускам някого, да ме извини! Особено ми е скъпа „калайдисаната” луна на кristi, рибарските мрежи и вълчето на Silver Wollfess... Великолепна поезия!
През 2007 година издадох дебютната си книга „Лунни илюзии” – любовна лирика, изцяло илюстрирана с мои картини, рисувани с маслени бои. На представянето ми дойдоха повече от 100 човека! Голяма част от тях бяха сродни души от ХуЛите и Откровенията. И знаете ли, всеки от тях беше безкрайно радостен и искрен. Какво по-голямо щастие от това! Да имаш толкова приятели! Тогава супер приятно ме изненада присъствието на regulus и milcho. Стиховете ми чете големият актьор Велủ Чаушев. Страхотен човек, с неповторимо чувство за хумор! А моите приятели Катето и Теодор – балетисти от Националната опера и балет, танцуваха един влюбен танц на фона на изпълнение на Сара Брайтман. Цяла нощ не спах от вълнение, а в нас цветята бяха толкова много... не остана празен съд. Балконът ми се превърна в едно малко вълшебство.
На представяне на книга на kamik се запознах с Pord. В неговите творби много ми допада ясната му гражданска позиция, адекватната му реакция на всяка новина, острото му перо. И китарата му също е такава!
На една изложба, се запознах с lisiza, която беше оставила свой стих до всяка картина. Прекрасни думи, все едно, че някой беше бръкнал в мислите ми и бе изказал всичко. Само където беше прекалено хубаво, аз нямаше да мога така добре да го изкажа! По мое настояване lisiza се регистрира в ХуЛите.
С Rossa си определихме среща, та като се започна едно бърборене... Тя, с нейния разказ „Искаш ли секс?”, ме подстрека да напиша моя разказ „Платонична любов”.
С Nadie се договорихме за среща пред банката в близост до моя офис, за да получа книжката й с разкази. Усмивката й не слизаше от лицето, а пък разказите й са чудесни! Фен съм им!
Zen_ - какво да кажа за него, един много стойностен човек! За жалост спря да публикува в ХуЛите, въпреки че го срещам тук и там из виртуала. Но, здраве да е, всеки разполага със свободата да избира.
С bon_bon излязохме почти роднини. Много мъдра и уравновесена дама. С нея е много интересно да разговаряш. Много я обичам!
Ognian е един от рядко срещаните разказвачи, отличен журналист. Винаги, когато имам възможност, чета статиите му. Знае много и пише много добре!
Jiva живее в любимия ми град. Тя е от авторите, за които си имам собствена графа. Много я харесвам!
Mariamrad – преди един месец успяхме да се прегърнем реално. Ако светлината има име, то то е Mariamrad!
Theheart_ofthefire – мисля, че това е най-младият огромен талант сред нас. Рени, пиши, Господ те е дарил с тази дарба!
С lamb сме водили дълги, дълги разговори. Прекрасен млад човек. Надявам се в скоро време да успеем да си изпием кафето реално! Както и с joy_angels! Джой ми е много на сърцето. Пише завладяващо и стихове, и разкази, въобще – майстор е! Радостче, време ни е, имаме още много малко до края на тази година! И другото Радостче – regina – продължавай в същия дух, пишеш страхотни неща!!! Dimi, mariq-desislava, I_naistina, kundalini, kaliopa_ina, mariniki, midnight_witch, dar4e_to – и с вас, момичета, искам да се запозная! Ама кога и как, един Господ знае! Много ви харесвам!
Sradev – със Славян съм се виждала няколко пъти. Той ми разказа за една своя студентка, която си поставила за цел да се дипломира и стигнала много далеч в кариерата си, защото винаги имала цел. И за една друга, която била в същия курс, но до ден днешен не се е дипломирала и тъпче на едно място. Защото няма цел. Много мъдри думи! Славяне, задължена съм ти за тях, ти си знаеш!
Времето върви неумолимо напред... 2008 година. Татко почина. Светла му памет! Дадох си ясна сметка, че животът е кратък миг от Вселенското време. И в такъв един кратък миг човек трябва да живее с пълна сила. Започнах да посещавам всяко едно представяне на книга, всяко едно културно мероприятие, което ми се изпречеше на пътя. Бях жадна за подобни събития.
И тук съдбата ми даде големия шанс да се докосна до СГНР. Първото ми ходене на СГНР беше една юлска вечер, когато все още тук-там се усещаше мириса на липите. Лятната вечер обещаваше да закъснее, та да се порадваме по-дълго на деня. Milcho, rajsun, кristi, ili, zinka и моя милост. Трудно ми е да обясня точно как се чувствах. На една полянка в парка „Гео Милев”, с аромата на прочутите вкусни сандвичи на rajsun с херинга, седнала на одеялото, слушаща един след друг рецитациите на всички. Дойде и моят ред, прочетох един стих от Лунните ми илюзии. Напих се с поезия. Пренапих се. Дори когато вечерта спусна звездите над нас, с едно фенерче продължихме да осветяваме листата, да четем и да се сливаме с магията „поезия”. Незабравим за мен миг. След него последваха още събирания на СГНР. Така срещнах hulia и omaia – две омагьосващи дами. Почти не ги бях чела, просто не бях попадала на тях. Но ги наваксах бързо.
Следва пътуването ми до Рожен с rainy. Там се проведе награждаването на победителите в конкурса „Поезия под звездите”, в основата на който седеше milcho. Неуморим е този човек. А как разпалено ни обясняваше за звездите, за Арктур... влюбих се в този Арктур, дори написах и стих за него веднага след Рожен. Там броят на сродните хулитери се увеличи още – dandan (невероятно светло много сродно мене същество), ElToro (със своята вълшебна амброзия в ръце), divkozel и Luna с китарите, разбира се!, radi_radev19441944 (впоследствие като разбра, че рисувам, се самопредложи за модел))))), roza1 (да срещнеш комшия по квартал толкова далеч е чудесно), ami (моята сладка ami!), paraldak (една нежна душа на истински математик или един математик с истински нежна душа), valka, tot_amon, Ruslina, albicia. Често гледам снимките от Рожен, особено онази, общата. Ами... да ви кажа – хубави хора са хулитерите! Не че са си наши, но просто са прекрасни!
Отмина септември и хайде, октомври в Стара Загора – на представянето на Marta! Откога си обещавахме с Мартето-Дорето да се ръкостиснем и прегърнем истински. И ето – случи се! Моят списък набъбна и там – ufff (тук само ще сложа много удивителни!!!!!!!!!!!!, дано те изразят сродността ми с Уфи и възхитата ми от нея ), meiia (Мейчето – неповторима и свободна, както само тя ги може тези неща!), prashinka и miro (това е третото семейство от ХуЛите, но те са плод на ХуЛите, вече се умножиха, и дай Боже, така да е!), butterfly (паднах от стола, като разбрах, че тя има син-студент!), estir (видях я за първи път, после я четох за първи път и се чудих как съм я пропуснала), vrabetz и dimension (за мен две супер бойни дами, много ги харесах!).
След октомври дойде април и „Очи за себе си”. Потеглих за Варна с огромно удоволствие и предвкусване на хубави емоции и мигове. Не се излъгах! Останах безкрайно учудена, когато чух заглавието на разказа си „Еееее, хайде сега, голяма работа!” и моето име! Трета награда в раздел „Проза”. Винаги съм била на олимпийския принцип – да участвам. Да си призная, че много се развълнувах. Един хубав миг, към който често се връщам. Моят списък продължи да расте - 4i4o, Markoni55, lisica, nika, bilkarkata, ketbalu, thebigplucky, doktora. 4i4o и thebigplucky ме сдобиха със стихосбирките си. Приятно ме изненадаха с поезията си – единият лекар, а другият с инженерно образование. Браво на тях! А nika! Нея слагам в една особена графа за себе си, онова, което тя пише, според мен е уникално. Много харесвам творбите й. Освен това, nika, заедно с Ida, vesan, кristi и моя милост, сме с една и съща професия – строителни инженери. Може би не е зле да направим едно сдружение Wink

Съвсем скоро се запознах и с gichka_gramatikova, alisa, tony04, ilen, tomatroev, wendy, lubara и pobeditel. И съвсем „случайно” със zkuceva!
Май доста се разбъбрих! Ще изброя и всички онези, които съм коментирала, или те са ми оставяли своите коментари. Със сигурност ще изпусна някого, но то няма да е нарочно! voda, stanislav, misan4o, esme, Jessica, REWOLT, Prishylec, sarah, pijama, Gargabela, anelim, CheGuevara, smelo_sarce, _katerina_, traveller, liulina, anonimapokrifoff, HANS, delfinivoda, shtura_maimunka, LeoBedrosian, flagumdei, kallushar, gerrda, kasiana, melanholika, diva_voda, esennolisto, rosi45, Gerlan, jonkata, ianchefff, estolikas, alabam, alef, petinka, Krista, venci, galachad, pastirka, rosy88, Izabella, seal11, TheViktorian, Sandra_54, ma_gi, DenSiana, somebody, Merian, templier, ssvet, Iokasta, feniks, res, teodor, krissi, Svetozar, homunculus, filantrop, dia_mia, vikito_1960, boyo, liastovicata, aksioma, Den i nosht, ole72, pale_with_fear, aneta_kz, Angel-stz, beche, sia, jezebel, infinity, OxyTank, Rhiannon, kilo, peri_pathetic, hubavica, vitsavia, Amphibia, HAVA, eola, Albyrta, naf_naf, Bright, ninamsikva, dafna, HariMarSui, PorcelainDoll, redactora, bogest, Fein…

Накрая ще прибавя само едно:

ОБИЧАМ ВИ!

Евгения Маринчева - PLACEBO
15-16 декември 2009

ХуЛитер Записан(а): Jun 28, 2009 Мнения: 234

и отговор очаквам веднагически:
С моя милост кога ще е срещата, а?! Smile

))
Ако не за друго, поне за бройката - в кюпа да съм и аз. Мчи тъй де!

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Беше ми много хубаво да прочета, Жени! Много! Very Happy

Чуй, Placebo, скромното мнение на едно бебе в Хулите: твоята ретроспекция-изповед е трогателна, защото е написана с добро сърце!
Нали затова се е пръкнала пустата поезия - да сее добрини и обич, а не
да сее вражди, сръдни и войни?
Псевдонимът ти го познавам от името на разказ на един наш могъщ хулитер - Hudojnika, с който печели наградата "Чудомир" през 2007-а година. В него, както и в твоя "разказ", се казва, че Плацебо е нещо, дето всъщност е като нищо, ама върши много нещо... А бе, Placebo му е майката!...

ХуЛитер Записан(а): Apr 11, 2008 Мнения: 556

Такааа, мога да се похваля, че го прочетох 5(!) пъти, не се шегувам. Струва ми се, че направо трябваше да се публикува като отделен текст, в който си избереш раздел. Wink

Обаче, като оставя настрана дрънканиците си, ще се обърна ей така, без много заобикалки: Жени, имаш голямо сърце! Пази го!

ХуЛитер Записан(а): Feb 25, 2004 Мнения: 427

хубави времена бяха, ех... Laughing

мерси, че ми ги припомни, женичка
като прочетох и се замислих дали и аз да не взема да дойда в събота на рож.ден на хулите Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

либра, я вземи, че ела Smile

Женечка, нежна душа!

ХуЛитер Записан(а): Feb 25, 2004 Мнения: 427

копи, знаеш какво се сетих, помниш ли при жолио, как ти слезе от таксито, а аз го взех без да се познаваме тогава все още Laughing

малий, верно ще взема да дойда аз в събота Laughing

Нещо като преброяване на сродните, нежни диви зайци... Smile

Текстът ти е пламъче в камината на сайта, Жени... А той не само за мен, неизменно, е home sweet home... Уж доста си написала, а всъщност е много повече! Открила си Плацебото, с което да си такава каквато си и щедро даваш дражета от него на всеки, до който се доближиш. Все такава Бъди! Smile

GINKO_PRIM написа:

и отговор очаквам веднагически:
С моя милост кога ще е срещата, а?! Smile

))
Ако не за друго, поне за бройката - в кюпа да съм и аз. Мчи тъй де!

Предлагам на лични да я уточним! Особено пък, ако се появиш на коледния купон, няма да е проблем да станеш част от кюпа!!!
Smile

)))
поздрави!

joy_angels написа:

Беше ми много хубаво да прочета, Жени! Много! Very Happy

Джой! Беше ми хубаво и докато го пишех, и сега! Сполай!
Kiss

HANS написа:

Чуй, Placebo, скромното мнение на едно бебе в Хулите: твоята ретроспекция-изповед е трогателна, защото е написана с добро сърце!
Нали затова се е пръкнала пустата поезия - да сее добрини и обич, а не
да сее вражди, сръдни и войни?
Псевдонимът ти го познавам от името на разказ на един наш могъщ хулитер - Hudojnika, с който печели наградата "Чудомир" през 2007-а година. В него, както и в твоя "разказ", се казва, че Плацебо е нещо, дето всъщност е като нищо, ама върши много нещо... А бе, Placebo му е майката!...

HANS, думите ти ме трогват! Въпросният разказ го знам, както и Hudojnika! Ето едно име, което съм пропуснала да спомена с добро!
Весели празници и много щастие!
Smile

PLACEBO, откъдето и да си излязла - искам те като лекарство!
Травелер, скоро четох, че Хитлер бил лекуван с лайна на български селяни - били съхранени полезни бактерии от здравословната храна, която поемали - бациликум булгарикум и други там - не им разбирам. Та ... откъдето и да са излезли споменатите от Женичка - искам ги като лек! Всичките. Благодаря и за този текст - повечето съм ги чела, някои ще посетя благодарение на нея ... За мен този сайт е уют, подкрепа, батерия ...
Благодаря ти Жени, че проследи вибрацията помежду ни и ме потърси лично!
Прегръдка за всички вас - непознати, но близки, близки, близки ...

mariq-desislava написа:

Такааа, мога да се похваля, че го прочетох 5(!) пъти, не се шегувам. Струва ми се, че направо трябваше да се публикува като отделен текст, в който си избереш раздел. Wink

Обаче, като оставя настрана дрънканиците си, ще се обърна ей така, без много заобикалки: Жени, имаш голямо сърце! Пази го!

Пия хапчета Wink

Мери-Деси, благодаря за доставената радост да си тук. И... знаеш ли какво... нека безпричинната ни радост е винаги с нас!
Здраве и любов ти пожелавам!
Kiss

libra написа:

хубави времена бяха, ех... Laughing

мерси, че ми ги припомни, женичка
като прочетох и се замислих дали и аз да не взема да дойда в събота на рож.ден на хулите Very Happy

Либре, ще ми бъде тъжно, ако не те видя в събота!
Моля те, ела!!!

Времената винаги са хубави. От нас се иска само да си ги ценим винаги с нови гледни точки!

Kiss

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите