Старите бабини приказки

ХуЛитер Записан(а): Jun 25, 2009 Мнения: 5

Здравейте! Предлагам ви да възкресим старите бабини приказки, които са по-различни от литературните варианти. Например аз помня от баба чудесен вариант на "Мара Пепеляшка", който има много малко общо с известните модификации и е два пъти по-дълъг. Помня една уникална приказка "Говеждата болест", която не се среща в никакви книжки, както и "Пустата воденица", която има сходни варианти, но все пак е с различни подробности. Ако се интересувате, ще ги публикувам във форума.

ХуЛитер Записан(а): Jun 25, 2009 Мнения: 5

Пустата воденица

Имало едно време един мъж и една жена. Те си имали момиче. Не щеш ли, жената умряла и мъжът се оженил повторно. Новата му жена също имала момиче. Мащехата много намразила завареничето и все го тормозела. Това обаче й се виждало малко и решила съвсем да го премахне. В гората край това село имало запустяла воденица. Никой вече не ходел да мели в нея, защото била далече, трябвало да се пренощува, а се говорело, че нощем във воденицата идвали дяволи. Злата мащеха решила там да изпрати заварената си дъщеря, та да я разкъсат дяволите. Дала й една торба царевица и я изпратила на пустата воденица да смели брашно. Момичето било послушно, отишло във воденицата, смляло брашното и си направило качамак за вечеря. А на тавана на тази воденица живеели едно кученце, едно котенце и едно петле. Като им замирисало вкусно, слезли от тавана и започнали да се молят: „Како, дай и на нас малко, дай и на нас!” Момичето гребнало от качамака, духало, духало, докато изстине, и дало на кученцето, после на котенцето, на петлето, и тя си хапнала. Така братски изяли качамака и легнали да спят. В полунощ дошли дяволите, но животинките били залостили вратата и дяволите ги повикали: - Куче, коте, петле, отворете ни! Животинките им казали: - Ще ви отворим, когато донесете дрехите на царската дъщеря.
Нямало какво да правят дяволите, отлетели до двореца и се върнали с дрехите на царската дъщеря. Пак поискали да им отворят, но животинките казали: - Ще ви отворим, когато донесете герданите на царската дъщеря!
Пак се върнали дяволите до двореца, взели герданите на царската дъщеря и ги отнесли при воденицата. Този път обаче кученцето и котенцето ги върнали за жълтиците на царската дъщеря. Докато дяволите отидат, докато се върнат, започнало да просветлява, петлето закукуригало и дяволите се провалили вдън земя. Момичето се събудило, излязло от воденицата и какво да види: торба с жълтици, ковчеже с гердани и копринени дрехи. Преоблякло се, прибрало герданите в торбата от брашното, нарамило и торбата с жълтиците и полека-полека се прибрало в къщи.
Като го видяла мащехата, позеленяла от злоба. Че как тъй завареничето ще има такова богатство, а нейната мила дъщеричка няма да има! Разпитала момичето какво е станало и то чистосърдечно и разказало как е смляло царевицата, как е направило качамак и си легнало да спи, а на сутринта тези съкровища били пред воденицата. Мащехата веднага дала една торбичка с царевица на щерка си, обяснила й как се мели брашно и я изпратила на воденицата. Глезената щерка криво-ляво смляло брашното, направила някакъв качамак и седнала да яде. Слезли кученцето, котенцето и петлето и се замолили: - Дай и на нас, како, дай и на нас!
Глезлата се разкрещяла: - Как пък не, аз заради вас ли съм си морила ръцете! – и ги заудряла с горещата лъжица по главите. Попарените животнки избягали на тавана и се свили в най-далечния ъгъл. Момичето обаче не могло да заспи – не било свикнало да спи на корав одър, пък и нали чакало богатството, та сън не го хващал. Дошли в полунощ дяволите и започнали да тропат: - Куче, коте, петле, отворете ни!
Мамината щерка примряла от страх и започнала да се моли на животинките: - Лай, кученце! Мяукай, котенце! Пей, петленце! – А животинките й отговорили: - Сама яла, сама отговаряла!
Дяволите повикали още веднъж-дваж, пък като не им отговорил никой, влезли във воденицата, разкъсали момичето и го изяли, а червата му опасали около воденицата.
На другия ден мащехата, като нямала търпение, тръгнала да посрещне дъщеря си. Вървяла, вървяла, наближила воденицата. Гледа – нещо пъстро провлечено около къщурката. Рекла си: „Малей, каква била работна дъщеря ми! Аз се чудя що се бави, а тя сновка насновала!”
(Да насновеш сновка – подготвителен етап от зареждането на тъкачния стан. Състои се в опъването на преждата от кълбетата на голямо пространстно, за да се намотае после на кросното.)
Да, малко канибалси е финалът, но това е оригиналната приказка.

ХуЛитер Записан(а): Jun 25, 2009 Мнения: 5

Имало едно време един поп и една попадия. В същото село имало една млада жена, която живеела сама, защото мъжът й бил на гурбет. Попът започнал да ходи вечер при нея и да иска да го пусне при себе си. Жената траяла, траяла, па й додеяло и решила да се оплаче на баба попадия:
- Аман-заман, бабо попадийо, срам ме е веке от хората. Ката вечер дедо поп доажда да ми тропа на вратата. Име ще ми излезе, що ще река на мъжа си, като се върне!
Баба попадия й рекла:
- Не бой се, ще оправим работата. Довечера, като дойде дедо поп и потропа, ти ще го накараш да се съблече гол, да си остави дрехите на прага и тогава ще го пуснеш. Докато му сложиш ракийка, на двора ще изтропа нещо и ти ще викнеш: „Олеле, мъж ми си иде!” По-нататък е моя грижа.
Така и направили. Потропал попа на вратата на жената, а тя му рекла: „Ще те пусна, дедо попе, ама сакам да се съблечеш гол и да си оставиш дрехите на прага. Сънувала съм сън, че попски дрехи не требва да ми влизат в къщата.” Попът – има си хас!- веднага се съблякъл, оставил дрехите на прага и влязъл вътре. Жената търкулнала синията (софрата), сложила му чаша ракия, като гледала да е все с гръб към него, да не му греда срамотиите. Таман дедо поп ливнал ракийката, на двора нещо изтропало и жената викнала: „Леле, мъжът ми!”. Попът моментално изхвърчал от къщата и през задната портичка се измъкнал от двора, както си бил гол, щото не си напипал дрехите на прага. А баба попадия, която го шлекала (дебнела) през цялото време, му прибрала дрехите, съборила едни кошове на двора и през комшулуците напряко се прибрала в къщи. Примъкнала от дръвника един дънер, облякла го с расото, нахлупила му калимавката, сложила го на одъра, угасила лампата и легнала до дънера. Горкият дедо поп трябвало да се промъква все покрай плетищата през бурените, изпобол се, нажарила го коприва, но все някак се добрал до дома си. Бутнал вратата – заключена. Отишъл до прозореза, чука:
- Попадийо, попадийо, отвори ми, ма!
А баба попадия разръчка с ръжена въглените в огнището, да стане малко по-светло, разклати дънера и вика: - Попе, попе, некой тропа на прозореца, стани да видиш!
Бре, да се не види! Гледа попът: вътре на одъра лежи поп, с расо и калимавка! Дяволска работа! Пак потропал: - Попадийо, кого си прибрала, ма? Отвори да се разберем!
А попадията пак клати дънера: - Попе, стани да видиш какъв е тоя луд човек! Стани го прасни с брадвата!
Уплашил се дедо поп, измъкнал се из двора, ами къде да се скрие? Край пътя имало една копа сено, заврял се в нея да изкара нощта на топло, пък дано на утрето се оправят работите. Да, ама баба попадия усетила къде е и хукнала по къщите: - Тичайте, хора селяни, че говеждата болест е край село, ще ни измори добитъка! Тичайте кой с каквото има да я изгоним!
Хукнали селяните, кой с вила, кой с мотика, с брадва, някои запалили факли, вдигнала се голяма дандания. Дедо поп чул в просъница, подал си главата от сеното и що да види – цялото село търчи към копата и размахва оръжия. Уплашил се човекът, изхвръкнал от сеното и търтил към гората. Селяните с крясъци се втурнали подире му, но страхът дава крила – избягал им дедо поп, скрил се в гората. Като се стъмнило, лека полека се добрал до дома си и заплакал под прозореца: - Моля ти се, попадийо, като на Господ ти се моля, пусни ме вътре!
Вика му баба попадия: - Ааа, ще ходиш ли пак да тропаш по чуждите къщи, а?
А дедо поп: - Жива да си ми, попадийо, нема да погледна веке друга жена!
Смилила се баба попадия, пуснала дедо поп в къщата и си заживели добре.

Благодаря за приказките!Тази за воденицата ме заинтригува макар да съм попадал на подобни.В нея има доста театър .И може да се драматизира интересно без финала но може да се измисли друг.Моиже и с този но някой детски учителки ще припаднат малко.Другата за попа е повече за възрастни ама и в нея ако се вкарат още ситуаций голям смях ще падне Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jul 13, 2010 Мнения: 1

ХИТЪР ПЕТЪР И ЛЪЖЦИТЕ

Българска народна приказка

Веднъж Хитър Петър отишъл в едно село. Двама лъжци, които се мислели за много умни, почнали да се подмилкват около него. Те донесли вино, храна и една печена гъска.

Двамата лъжци предложили, който през нощта сънува най-страшен сън, той да изяде гъската. Хитър Петър се съгласил. През нощта Хитър Петър станал и изял гъската. На сутринта първият лъжец разказал съня си:

- Сънувах, че съм се изкачил на седмото небе. Като погледнах надолу, свят ми се зави.

- А аз сънувах, че земята се разцепя и паднах в пъкъла - казал вторият.

Хитър Петър им рекъл:

- Като ви видях, че сте отишли толкова далече, помислих, че няма да се върнете скоро и изядох гъската, за да не се вмирише.

Smile

ХуЛитер Записан(а): Nov 16, 2010 Мнения: 10

хехе много харесвам приказките за Хитър Петър...

Гледайте без проблеми онлайн телевизия http://napred.bg/online-tv.html Пълен хороскоп за всеки ден от седмицата от българската търсачка Напред.БГ http://napred.bg/horoskop.html. Слушайте радио онлайн с отлично качество на звука и без забивания http://napred.bg/online-radio.html. Ако искате да си запазите видео от интернет на компютъра можете да ползвате тази програма http://napred.bg/vbox7-downloader.html[/mp3]

Гост

Ехаа благодарности Smile

ХуЛитер Записан(а): May 09, 2019 Мнения: 5

Доскоро ползвах стария си мастиленострунен принтер, обаче не знам какво му стана, не иска да работи вече. Тръгнах да си избирам нов и попаднах на много хубави модели. Лично аз съм много доволна от избора си.

ХуЛитер Записан(а): Jun 12, 2019 Мнения: 9

Ако търсите модерна форма на обучение за вашето дете, пробвайте с иновативни уроци по бел. Аз останах силно впечатлена от подхода и резултатите, които детето ми постигна.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите