Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Християнство и поезия
Записан(а): Jan 25, 2009
Мнения: 181
Място: Сливо поле
Въведено на:
15 Юни 2009 16:25:24 »
Amfree,
логиката ви нещо куца. Това ,че Ботев се възхищава на първите християни или вижда връзка между тях и комунизма, не го прави боголюбец и вярващ човек. Негова религия е била свободата, човещината, отечеството и той се пренася в жертва пред олтара на тази религия. Хуманизмът възниква, като отрицание на лицемерното християнство и обръщане на човека към самият себе си. Това ,че Ботев е Хуманист и за него е важен човека , а не бога се вижда с просто око.
Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Колко струва саможертвата на един талибан, който вярва, че ще отиде в рая, или на онези християни мъченици за вярата. Не приравнявай Ботев с тях.
Борба
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
amfree Гост
Въведено на:
15 Юни 2009 16:58:15 »
Първо - не иде реч за "логика", както ясно се изразих в предния си постинг.
Второ - религия на свободата е самото християнство, както и такава на човещината. Дори християнството е религия на божествената "човещина" и човешката божественост, каквато будизмът примерно не е. Разликата е само в отечеството, на което при християнството не се гледа така тясно. Светът е отечество на всички ни, християнството е универсализъм.
Хуманизмът е хубаво нещо. И той е универсализъм, а не национализъм. Патриотизмът има своя истина, доколкото е любов към отечеството, но национализмът е лъжа, която рядко съдържа любов в себе си, а е по-скоро омраза към другите нации. Хуманизмът по същността си почти никога не е в противоречие с християнсвото.
Но хуманизмът е отвлечен. Според него, както сам посочваш, само поради принадлежността си към човешкия род един талибан е равноценен на Х. Ботев. Хуманизмът клони към безразличие.
Естествено че е важен човека, но нима това изключва важността и на Бога?
И още нещо: свободата при Ботев е разбирана съвсем тясно, само в светлината на конкретната историческа ситуация на робство или иго, или владичество, или присъствие... все едно. Естествено, че тази свобода е много важна за човека, но свободата има доста по-дълбоки измерения, които Ботев рядко засяга. В този смисъл мога да се съглася, че ботевото творчество е ограничено от конкретния исторически контекст, но не се съмнявам, че Ботев е съзнавал важността и на онази, другата свобода, която е така прекрасно разкрита в християнството - свободата на духа.
karambol ХуЛитер
Записан(а): Jan 25, 2009
Мнения: 181
Място: Сливо поле
Въведено на:
16 Юни 2009 12:24:35 »
amfree написа:
Първо - не иде реч за "логика", както ясно се изразих в предния си постинг.
Второ - религия на свободата е самото християнство, както и такава на човещината. Дори християнството е религия на божествената "човещина" и човешката божественост, каквато будизмът примерно не е. Разликата е само в отечеството, на което при християнството не се гледа така тясно. Светът е отечество на всички ни, християнството е универсализъм.
Хуманизмът е хубаво нещо. И той е универсализъм, а не национализъм. Патриотизмът има своя истина, доколкото е любов към отечеството, но национализмът е лъжа, която рядко съдържа любов в себе си, а е по-скоро омраза към другите нации. Хуманизмът по същността си почти никога не е в противоречие с християнсвото.
Но хуманизмът е отвлечен. Според него, както сам посочваш, само поради принадлежността си към човешкия род един талибан е равноценен на Х. Ботев. Хуманизмът клони към безразличие.
Естествено че е важен човека, но нима това изключва важността и на Бога?
И още нещо: свободата при Ботев е разбирана съвсем тясно, само в светлината на конкретната историческа ситуация на робство или иго, или владичество, или присъствие... все едно. Естествено, че тази свобода е много важна за човека, но свободата има доста по-дълбоки измерения, които Ботев рядко засяга. В този смисъл мога да се съглася, че ботевото творчество е ограничено от конкретния исторически контекст, но не се съмнявам, че Ботев е съзнавал важността и на онази, другата свобода, която е така прекрасно разкрита в християнството - свободата на духа.
Ама, карамболе, бе, ти сякаш не прочете разговора, който се води дотук.
Прочетох статиите и не мога да не се съглася с някои от идеите. Но всички тези разсъждения са пронизани от прост психологизъм. Психологизмът има своя истина, описвайки душевни процеси, но за психологизмът не е ясно какво е това дух и как е действал той в историята. Психологизмът тълкува религията и вярата съвсем повърхностно и сякаш не забелязва, че самият той - психологизмът почива на една вяра, вяра в обяснимостта на всичко, чрез методите на психологията, почива на един мит, рационалистическия мит. Психологизмът, колкото и да претендира да е задълбочено познаване на човешката душа и нейните процеси си остава механистичен. Той описва все същата природно-душевна действителност, която описват и естествените науки. Тъкмо този механистичен психологизъм, към който е склонен хуманистичният мироглед е най-голямата грешка на хуманизма. Човекът не е психически механизъм, макар в много голяма част от действията си да се държи като такъв. Човекът е много повече.
Хуманизмът има свой творчески период, когато е разкривал положителните човешки достойнства и творчески сили, още в Древна Гърция и най вече в средновековна Европа, но именно хуманизмът ужасно лесно преминава в своята противоположност. Ако познаваш исторята ще знаеш, че основата на комунизма е именно хуманизма. Основата на капитализма, който е съвсем малко по-добър от комунизма, също е хуманистична. Изобщо, хуманизмът изпада в самоутвърждаване и тъкмо това самоутвърждаване довежда до извращаване на истинските духовни начала в хуманизма. И комунизмът е колил и бесил в името на човека, както са го вършили християните в името на Бога. И ако хуманизмът в Европа възниква като реакция на богословското мислене и авторитета на църквата, осланяйки се на вярата в самия човек, то самия човек приема лесно хуманизма като нова вяра и го извращава, както християните са извратили християнството.
Но християнството е друго. То почива на вярата че Бог е човек и човек е Бог. То е учение за Богочовека, Човекобога и Богочовечеството. Не искам да бъда смятан за фанатик, защото не съм. Хрситиянството не е само Църква. Християнството е вяра. Моята вяра. Моята вяра, която ми дава да разбера, че вяра насила не се налага, но и която ми дава свободата да изразявам своята вяра и да вярвам в творческите способности на човека, произтичащи от неговото богоподобие. Дори нещо повече - да вярвам в съ-творческите способности на човека. Да вярвам, че Божията воля е да бъда свободен и в свободата си да творя света заедно с Него.
Толкова е просто.
Paisa ХуЛитер
Записан(а): Aug 14, 2004
Мнения: 580
Място: Пловдив
Въведено на:
18 Юни 2009 12:50:15 »
angar написа:
Християнският морал е псевдохуманен, антихуманен, античовечен!
Ангар, последната дума има Бога. Каквото и да мислиш, каквото и да кажеш, няма начин да му я отнемеш. Това, че ти пиша тези редове не ме прави по-християнин от теб, както и твоите не те правят по-невярващ от мен. Защото един другиго не ни е дадено да се съдим по тези въпроси.
Но понеже употребяваш понятия като псевдохуманен, антихуманен, античовечен и поради явните ти симпатии към комунизма, прозиращи в произведенията ти и по обществените ти изяви, като човек - човека, те питам:
Разграничаваш ли се от Голодомор?
Разграничаваш ли се от пакта Рибентроп-Молотов?
А от убийствата на полски офицери в Катинската гора?
А от Пол Пот и Йенг Сари?
А от Ким Ир Сен, в чест на когото "облаците се разпръсвали, когато Великия Вожд излизал на площада"?
А от унгарските събития?
А от чешките събития?
А от полските събития?
А от самострелните установки в Берлин?
А от Белене?
А от заглушителите на радиостанции?
А от невъзможността на желаещите да напуснат "комунистическия рай"?
А от онези, които преди 60 години викаха "Бе-се-те, бе-се-те", когато ставаше въпрос за Трайчо Костов, а сега със същия ентусиазъм крещят "Бе-се-пе, бе-се-пе"?
Прости въпроси. Сигурно ще ми отговориш.
Щях да забравя да благодаря на amfree за адекватната намеса досега. Е, правя го - аз не бих могъл да съм толкова добронамерен.
amfree Гост
Въведено на:
18 Юни 2009 15:05:29 »
Моля, наистина е много важно, когато обсъждаме дадена тема, при това толкова сериозна, като християнството, да бъдем внимателни един към друг... както и да си даваме сметка за една много важна зависимост в световната история - СРЕДСТВАТА СЕ ПРЕВРЪЩАТ В ЦЕЛИ, КОИТО ВЕЧЕ ПО НИЩО НЕ ПРИЛИЧАТ НА СЪЩИНСКАТА ЦЕЛ.
Така в историята "християнството" е колило, бесило, анатемосвало, отлъчвало в името на Бог, така се е опитвало с кръв и насилие да налага любов, духовна чистота и смирение. Не става!!! Просто не става. Ако искаш да свършиш работа, трябва да работиш, а не да стоиш. Ако искаш да напишеш стих, трябва да пишеш и мислиш, а не да драскаш и разхвърляш мислите си. Ако искаш да вмениш любов и смирение и духовна чистота, трябва да обичаш, да бъдеш смирен и духовно чист. Подобното с подобно. Пръст при пръстта..
Комунистите не отиват отатък тази омагьосана диалектика. В името на светлото бъдеще и Новия Човек, жертват настоящето, те го превръщат само в средство за бъдещето и така потискат и изтриват напълно човешкия лик, който уж желаят да съхранят и изведат в Новия свят/те самите ползват понякога израза "Царство Божие на Земята"/. Безумно е.
Ето затова, Пайса, Ангар ще ти посочи като контрааргумент Светата инквизиция, Вартоломеевата нощ, развратността в самите манастири и духовници, сляпото служене на традицията и потискането на творческата мисъл, купищата изгорени по европейските клади невинни и достойни хора, дръзнали да изразят нещо повече от църковните догмати, самоизтезанията, които са си налагали фанатичните католици... и ще бъде напълно прав да го стори, но с това няма да се стигне до сърцевината на проблема.
Идеята е съвсем другаде. Комунизмът отрича както Бога, така и човека, както свободната основа на човека, така и неговата възможност да придобие свобода. Така той става абсолютна фикция, която отива към някакво светло бъдеще, без да знае в името на какво. Получава се своего рода икономическа религия, която съвсем забравя човека.
Християнството никога не е отричало напълно човека. До ден днешен то не е постигнало точна концепция относно отношението Бог-човек. Но ако се запознаем отблизо с историята на Църквата ще видим, че тя винаги се е опитвала да съхрани едно - Христовата Истина.
А всички останали пререкания, както по отношение на различните ереси, така и по отношение на науката тя е водила в името на съхраняването на тази истина. Стигала е до крайности, но именно тази нейна пазителска функция е направила възможно оцеляването на Христовата Истина за поколенията и за всички народи.
Когато потиснеш личността шансът за усепх е нулев. Това е единственият център на истинна енергия в света. Комунизмът затова рухна.
Християнството винаги е било религия на личността и личния Бог. Именно това гарантира неговата вековечност и адекватност.
И нека никой не мисли, че християнството е минала епоха. Напротив - най-важното в християнското човечеството предстои, най-великата негова епоха лежи напред, най-заветната негова цел - СВОБОДНОТО БОГОЧОВЕШКО ТВОРЧЕСТВО чука на вратата. И нека изразът Царство Божие не ни плаши. Той просто маркира следващия етап, следващата Нова Ера в световната история, резултат от грехопадението и изкуплението /които правилно наричаме преди Христа и след Христа/ - ерата не Светия Дух, в която ще се разкрие истинската сила на Бога и Човека, действащи заедно в любовта. Защото дори и Бог не желае да бъде сам...
Paisa ХуЛитер
Записан(а): Aug 14, 2004
Мнения: 580
Място: Пловдив
Въведено на:
18 Юни 2009 16:01:54 »
amfree написа:
Ето затова, Пайса, Ангар ще ти посочи като контрааргумент Светата инквизиция, Вартоломеевата нощ, развратността в самите манастири и духовници, сляпото служене на традицията и потискането на творческата мисъл, купищата изгорени по европейските клади невинни и достойни хора, дръзнали да изразят нещо повече от църковните догмати, самоизтезанията, които са си налагали фанатичните католици... и ще бъде напълно прав да го стори, но с това няма да се стигне до сърцевината на проблема.
Не бих се изненадал от подобен отговор, но нека все пак да дадем възможност на Ангар да си каже приказката. Въпросите са директни и конкретни. Да се надяваме, че и отговорите ще са такива.
vasillazarov ХуЛитер
Записан(а): May 20, 2009
Мнения: 57
Въведено на:
18 Юни 2009 16:01:57 » Религиозното чувство в творчеството на Петко Р Славейков
Религиозното чувство в творчеството на Петко Р. Славейков
Идеята за общонародно въстание не се е приемала еднозначно от българската интелигенция, чието мнозинство са съставлявали хора на духовенството. Идейните възгледи на българските възрожденци ги довеждат до вътрешна борба и раздвоение, избирайки или християнските постулати, или императивите на един въоръжен бунт с неизбежните кървави насилия.
В търсене на отговор на стоящия за разрешаване въпрос на тогавашното време е произведението ,,Изворът на белоногата” от П. Р. Славейков - един от най-религиозните български поети. За изграждане на сюжета на поемата той използва езическото поверие за вграждане на сянката на човек в основите на предстоящия голям строеж. Поетът използва символиката на предстоящото изграждане на чешмата (освобождението и изграждането на българската държава), което изисква да се вгради сянката (да се даде жертва) в лицето на Гергана (борците за свобода). Преработката на мита за вграждане на сянката в поемата не е опит за приспособяването му към християнската етика. Поетът е открил сюжет, чрез който нравствеността на възрожденците е изправена пред най-драматично изпитание в един тежък кризисен час. Принасянето на човешки жертви заради самите нас е недопустимо за християнството, което е дълбоко хуманно. От друга страна, изграждането на българската държава представлява материализиране на нашия национален дух, на порива и волята за светска свобода. Вяра, която съдържа едновременно изкусителност, копнеж и потребност от изправяне лице в лице с неизвестните, ненадейните и новите очаквания в бъдещето. Тази вяра дори придобива контурите на някаква нова религия. Ако поемата е един идиличен мост между миналото и бъдещето с мечтите и надеждите, Славейков показва, че и миналото има своята любов, вярност, близост, естественост и щастие, което подсилва драматизма. Така изпъква двойното лице на идилията, обърнато към миналото и бъдещето. В края поемата постига трагично звучене, идилията надхвърля персоналните и национални рамки, стига до превратностите на съществуването и непреходността на нравствения смисъл. Славейков като пророк сякаш има предчувствието, че в новия градеж се жертва старата национална християнска традиция и този посят грях ще доведе до избуяването на завистта, алчността, егоизма, враждебността, с които ще се закърми новосъздадената България.
Отговорът на въпроса за жертвите и жертвеността на П. Р. Славейков се различава от този на Достоевски в ,,Братя Карамазови”, където е използван същият сюжет. Руският гений, верен на дълбоките си християнски убеждения, смята, че едно щастие не може да се гради върху нещастието на жертвите и е противник на усъвършенстването на руското общество по пътя на революцията.
Същият сюжет е използван и от нашия писател П. Тодоров в драмата му ,,Зидари”. Вградената сянка на Рада в основите на строящата се църква е причината хората да се чувстват след градежа по-нещастни, отколкото преди него. Отговорът на драматурга откриваме в репликата на Майстор Брайно: ,,Тъй както градихме тази черква, по-добре да я нямаше”. Жертвата на Христос, за която се споменава в произведението, е саможертва. Той е творец и божество и само той може да решава въпросите за раждане, смърт и възкръсване.
От тази гледна точка може да се разглежда противохристиянска критиката към народа, че масово е отказал да се жертва в едно общонародно въстание. Няма значение за броя на жертвите, защото християнството не е счетоводство, а знаем вниманието, с което Христос се отнася към изгубената овца, оставяйки цялото стадо. Защото на Вапцаровото ,,Какво тук значи някаква си личност?” опонира цивилизованото общество, изградено на базата на християнските традиции, което цени високо човешкия живот като свещена даденост.
Противно на революционния възглед П. Р. Славейков е на мнение, че духовната свобода трябва да предшества политическата. Той е един от най-религиозните наши поети. Ученик на Неофит Бозвели, Славейков е истински представител на родолюбивите стари българи, които пазеха вярата в Бога като най-свят дар в живота. Както в цялата ни тогавашна литература, в творчеството на поета се преплитат религиозни и народностни чувства:
О, да би ни Бог избавил
от достойнства такива
дето правят участьть ни
много, много горчива.
(„Народът”)
В творчеството на П. Р. Славейков се кръстосват религиозни и социални мотиви.
Вси се радват, смеят,
охолно живеят….
А сираче клето
чака от небето
помощ и спасение.
Никой го не жали,
Боже, до кога ли?
(,,Мъки и теглило”)
Християнското състрадание намира израз и в песните му ,,Към сиромасите братя” и ,,Положение”, в които смирено моли Бога за помощ по отношение на бедните и сираците.
В личността на П. Р. Славейков също виждаме една противоречива натура. Ако в горното стихотворение душата му е смирена и дълбоко вярваща, в ,,Жестокостта ми се сломи” откриваме израз на негодувание и съмнения за изгубената милост на Бога.
И вслушах се…. И близко и далеко,
все пак този глас - ,,Ах, помощ иде ли?
Въздъхнах аз и толкоз само рекох:
О, спи ли Бог? О, Бог не види ли
Оптимистичността, характерна за творците с религиозно самосъзнание, макар и рядко, е напускала П. Р. Славейков. И това е било едно драматично за него състояние, защото той доживява след дълги кървави борби да види българския народ свободен
_ _ _ _ _ _ _ _ _ Редактирано от: vasillazarov на 03 Мар 2012 19:27:09 - общо 2 пъти.
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
18 Юни 2009 17:41:42 »
Paisa написа:
[Прости въпроси. Сигурно ще ми отговориш.
Като ме питаш, Пайса, да ти отговоря, доколкото ми позволява общата култура.
Разбира се, че от тези неща се разграничавам. Както и всеки комунист ги е осъдил. И затова, когато тези неща им станаха известни, комунистите развенчаха Сталин.
Тези престъпления са чужди на комунистическата идея. За разлика от фашизма например, които оправдаваха лагерите на смъртта с непълноценни раси, с вината на някои народи пред Господа и пр. фашизоидни теории.
И за Ким Ир Сен, и за Чен Ким Ир аз няма какво да казвам – марксизмът ленинизмът си е казал думата за ролята на личността, и че всеки култ е извращение.
Главната причина според мене е в човешкия фактор – не идеологията е такава, а хората са такива.
Какво е бил например Сталин – той е бил един обикновен човек, той не е бог, мислел е човекът, блъскал си е ума, експериментирал е по какъв начин да постигне общо благостояние на народа в една отделно взета страна, и политиката, която насаждал, подпомогната донякъде и от Господа, който в тези години допълнително наказал невинните с нечувана суша, е довела до глад. В други отношения политиката на Сталин се е увенчала с успех – индустриализирал Русия, победил фашизма, спасил човечеството от кафявата чума. Но повтарям – той не е бог. Нищо не е зависело само от неговата воля.
Същото е и със събитията в България. Хората са се мъчили да решават въпросите, както са умеели и доколкото са им стигали знанията, опитът и разбиранията и доколкото са им позволявали независещите от тях условия.
А ако го е имало, за какво е стоял вашият бог на небето? Нали уж е всесилен? Нали той е в състояние да измени събитията? Защо е оставил да измрат от глад няколко милиона човека? Защо е допуснал десетки милиони да загинат само във Втората световна война? Защо, за да осигури свободна воля на няколко престъпника, е лишил от свободна воля и е отнел в ужасни мъки живота на милиони невинни? Или те са заслужавали участта си, и Бог чрез Сталин и Хитлер им е дал заслуженото?
Христос не ръководи дори онези, които е помазал за свои наместници на земята – на папите. Нали се знаят характерът и делата на “Пиратът папа” – по-голям изверг от когото ни е трудно да си представим? Защо християнството обявява папата за Непогрешим?
И как наистина отговаряте вие на въпросите, които подхвърля Амфри - съпричастни ли сте с инквизицията, с кръстоносните походи, с джихата, с всички престъпления, извършвани в името на Христа или в името на други богове? Как оправдавате Бога за всичките мъки, всичкото зло и несправедливост на този свят?
Единственото оправдание на Бога е в това, че той не съществува!
А на твърдението на Амфри, че комунистите уж не се интересували не само от Бога, но и от човека, ще кажа: ядец! Защото същността на комунизма е именно в това: всичко в името на Човека! Съвсем друг е въпросът, че Иванчо е могъл да каже: "Другарко, аз знам и кой е човекът!" Но това вече е по друга причина.
Но този форум не е за религиозни спорове - те край няма да имат, а за това доколко и как религиозността им личи в творчеството на някои наши поети.
amfree Гост
Въведено на:
18 Юни 2009 18:07:38 »
Никой не оправдава делата на християните в историята.
Никой не оправдава делата на комунистите в историята.
Крайно време е да разграничим реалния факт от идеалния принцип!
Комунизмът казва че има само човек, който е резултат на материалната приодна еволюция. Комунизмът поставя материята като основа, човекът като следстие. Просто и наивно-реалистично схвашане. Каквото виждаме на пръв поглед, то е вярно.
Християнството казва че има Човек, който е създаден от Бога, като етап от самото духовно саморазгръщане на Бога. То поставя духа като основа, материята/природата/ като вътрешен етап от саморазвитието на духа.
Комунизмът/наивният-реализъм, марксизъм/ не може да обясни как от материята се получава дух. Той само регистрира видяното. Причината е в скованото рационалистично виждане, което счита, че всичко в природата е мъртва необходимост, която следва дадени веднъж и завинаги закони. Да обясни живота на духа, произхода му за такова схващане е навъзможно. Защото духът е вън от природните закони. Тук марксизмът блокира.
Християнството няма нужда да обяснява как от материята се получава дух. То приема духът за основа. Но то няма нужда да обяснява и как материята е възникнала от духа, защото това не е необходимо на християнството. То не търси желязната логика на марксизма, която както се вижда издиша. то търси духовни истини. Материята не му е интересна защото тя е мъртва. Християнството е ирационално.
И точка.
Мога да се разлея още много, естествено...
Ангар, ако те интересува произходът на злото в света погледни хората, не се вглеждай в Бога. Хем не вярваш в него, хем го съдиш. Това е меко казано странно.
Бог страда от злото, но как бихме били свободни и какво достойство бихме имали, ако той се меси при всяка проява на злото. Тогава ние бихме били автомати на доброто. Това ли искаме? Аз не!
И още нещо, Ангар. Не мисли че съм сляп за истината в комунизма. Напротив. Дори бях комунист като тийнейджър, колкото и странно да звучи. Просто установих, че има по умен строй и начин на живот.
Този който взима свободата на всички предвид и не отстъпва за нищо на света от това.
Такъв строй е основан на съборността и федеративността, той все още не е постигнат.
Става въпрос за комунитарно общество, а не за комунистическо!
Разликата е огромна. Разрови се и прочети.
Paisa ХуЛитер
Записан(а): Aug 14, 2004
Мнения: 580
Място: Пловдив
Въведено на:
19 Юни 2009 07:08:13 »
angar написа:
И как наистина отговаряте вие на въпросите, които подхвърля Амфри - съпричастни ли сте с инквизицията, с кръстоносните походи, с джихата, с всички престъпления, извършвани в името на Христа или в името на други богове? Как оправдавате Бога за всичките мъки, всичкото зло и несправедливост на този свят?
Единственото оправдание на Бога е в това, че той не съществува!
Ангар, въпросите ти ми харесват. Не ми харесват обаче отговорите, които им даваш. Тук се различаваме. Погледни какво си написал за Сталин и българските комунисти. Търсели решения хората и грешили. Ами защо не пренесеш същата логика и за Хитлер - така мислел човека, толкова му бил капацитетът и грешил. Сталин бил направил индустриализация. Та нима Хитлер не е изправил на крака икономиката на Германия?
Отговорите ти са силно пристрастни и подвластни на определена схема на мислене.
Що се отнася до Бога - в какво го обвиняваш? В ненамеса? Убеден ли си, че е така? Цялата истина по въпроса ли ти е известна? И ... с какво го обвиняваш? Не е ли със схемата за справедливост, която лично Той ти е сложил? Ти ли написа и въведе константите на справедливостта в съществото си, че сега на тяхна база, да се изправиш и да съдиш Създателя си? Мисля, че amfree доста търпеливо ти обясни.
Що се отнася до комунизма и религията, моето мнение е, че политиците във всички времена са ползвали схемата "Разделяй и владей!" и още една - политиката на моркова и тоягата. Остава да се запитаме кой е магарето. Отговорът е ясен. Само едно нещо не влиза в сметките: - Божествената искра в това "магаре". Тя го освобождава от наложеното иго, кара го да мисли, да се обедини около ценности, които не вършат работа на поробителите и обърква плановете на возещите се на гърба му.
Та ето защо комунистите толкова силно недолюбваха религията. Ето защо и не позволяваха на главната улица в Пловдив да се събират повече от пет-шест човека на едно място. Разделяй и владей!
angar ХуЛитер
Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1211
Място: София
Въведено на:
19 Юни 2009 12:20:14 »
Пайса и Амфри, в какво всъщност ме упреквате?
Тъй съм сътворен от Бога
и да бъда друг не мога!
Всеки, който ме ругае,
срещу Господа роптае!
В какво упреквате Сталин и Хитлер? Да, по моя преценка - особено за Хитлер - са били изверги. Но какъв съм аз да ги съдя? Какви сте и вие да ги съдите? Все пак са били по-способни интелектуално от нас, щом са съумели да станат диктатори на Райх и на Империя. Бог им е дал правото на свободен избор и те са го избрали.
Но въпросът е друг - само те ли са виновните, само те ли са несъвършените. Нали ролята на крал, респективно на диктатор, не може да се играе без някои да играят свитата, други - народът. А защо свитата се е оказала от същата пасмина? А защо народът се е оказал същата пасмина - защото като си представя митингите и рева на тълпите - особено за немците, - които съм гледал в документалните филми, не мога да ги оприлича на друго, освен на кръвожадна глутница и на малоумно стадо.
Възниква въпроса - защо са се държали така? Моето обяснение е, че защото са произли от зверове и влечуги, и това в някои моменти и при някои обстоятелства им си личи. Вашето обяснение е, че защото Господ ги е създал такива - по свой образ и подобие. Но защо Господ ги е създал такива - отговорете! Или защо е позволил на няколко престъпника да избиват милиони - отговорете, нещо не ви чух отговора. Извъртате го по килифаревски, усложнявате, философствате, а въпросът е задаван отпреди векове, и отговорът също е даден от векове, и той е единствен и е: защото "Господ или не може, или не иска да премахне злото!" И като е така, особено ако е второто, той не заслужава и моето одобрение.
Вие тук водите религиозна пропаганда и все трябва и някой да ви опонира. Иначе ще е предателство към народа ни - вие все едно го седлаете, за да го яхва по-леко и по-меко духовенството. А то напоследък, в годините на прехода, толкова е разтлъстяло!
amfree Гост
Въведено на:
19 Юни 2009 13:45:34 »
Няма пропаганда тук, ангар, просто си говорим и, да, философстваме - лошо ли е? Ти също излагаш своего рода философия. Ще ти я назова, защото явно не знаеш каква е тя.
Бунтът срещу Бога е познат в историята на човечеството. Има философи, които са го изразявали, има писатели, чиито творби са проникнати от него - поети и прозаици. Ницше е най-красноречивият пример.
Бунтът срешу Бога, обаче е типично славянска душевна нагласа. Славянинът е онзи, комуто злото в света изглежда безсмислено, комуто вярата в Бога е толкова пряка и непосредствена, че съществуването на толкова много зло и Бог едновременно се е сблъскало и довело до отрицание на Бога. Можело е да доведе и до отрицание на самото зло, но е довело до отрицание на Бога. Това е дало своите последствия в историята. Човекът решава че е сам и че трябва сам да се справи тук на земята и че сам ще си докара Царството Божие на Земята, без Божията помощ. Но Бог не помага отвън, ангар, Бог е вътрешен, Бог е дух и той помага отвътре.
Когато нямаш съзнание за Бога в себе си, когато вярваш само в себе си, Бог ти дава свободата да опиташ и така. Тази свобода е дал на комунистите. Какво направиха - в името на човека клаха и потискаха човека. Тъпо. Знам, че не се говри така, ама си е баш тъпо.
Бог даде свободата и на Ницше да обяви Бог за мъртъв и да обяви настъпването на нов еон в човешката история - еонът на Свърхчовека.
Какво направиха германците с идеята за Свръхчовека? Решиха, че те са Свръхчовеците и клаха и потискаха не-Свръхчовеците. Всяко самоутвърждаване, всяко високомерие, всяка надменност, всяко отделяне от вътрешното духовно ядро на човека води до катастрофи. А духовното ядро у човека е Бог.
Хумнистичната непримиримост със злото в света е проява на любов, но тя е и е опасна. В своя опит да погаси злото, тя ползва самото зло. За добри цели се позлва зло. Ясно е, че така резултат няма да има. Защото не може човекът да се превръща в средство. Можеш да потиснеш злото външно, и държавите са длъжни да полагат усилия за това външно потискане на злото, но не можеш да го угасиш отвътре. Защото то идва отвътре. А за вътрешната духовна чистота учи именно християнството.
Злото, ангар, си има своя специална дилаектика. Проблемът наиситна е сложен.
Злото не е създадено от Бог като такова. То е следствие на свободата. А свободата е ирационална бездна, в която се съдържат всички възможности и потенции. За да създаде човека по свой образ и подобие, Бог е трябвало да му вмени основни свои черти - свободата, безкрайната способност за усъвършенастване и способността за свободно творчество в света, защото ако творчеството не е свободно, то не е никакво творчество. И тук не става въпрос за "свободна воля", а за свободата като битие, за свободата като обратното на необходимостта, необходимостта, която лежи в законите на природата, от които ни е така трудно да се освободим. Има се предвид свободата не като свободния мой избор, а като основа, на което почива самата ми същност като човек, подобен на Бога. Свободата не е лесна. Лесно е да живееш по дадени закони. Свободата изисква труд, собствен избор, отговорност. Свободата се постига безкрайно, и да направиш избора да бъдеш свободен духом е труден избор, защото той предполага винаги да бъдеш под напрежение, винаги да изпитваш всичко на гърба си, винаги да си готов да срещнеш и злото в самия себе си и да си готов да се бориш с него и да го преодоляваш, винаги да знаеш, че животът е трагичен и този негов трагизъм го осмисля и задълбочава... Свободата е разпятие...
Един свят без зло не би бил истински, не би имало с какво да се борим, не би имало какво да преодоляваме, не би имало какво да надрастваме, не бихме имали никаква идея що е добро, защото то щеше да е единствената неразличима за нас действителност. Това би бил един скучен свят, в който човек не би имал възможността да се задълбочава с себе си и да се извисява духовно.
Това са философски положения. Няма как да не бъдат.
Получавайки свободата, човек получава и другата свобода - да се извиси духовно. Това е вече за което говориш ти. Това е висшата свобода, преодоляла злото. Свободата на Светия Дух, на Христовото съзнание.
Представи си нещата така/казах го и по-горе/, ако Бог беше елиминирал възможността за злото, ако беше отнел способността на човека да прави зло, то човекът щеше да бъде един предопределен автомат на доброто. И ние с теб нямаше да се вълнуваме, нямаше да буйстваме, нямаше да желаем по-добър свят, нямаше да се движим, нямаше да има разнообразие, нямаше да има победа над злото, нямаше да има смисли, нямаше да сме хора...
Чувствам как се вълнуваш от несправедливостите в този свят, как душевността ти не се побира в кожата си, виждайки света в който живеем и униженията на които е подложен човека. Но, проумей, Бог не желае това да е така. Бог желае човек сам да се справи с проблемите, произтичащи от свободата му, защото само така е достойно / ако аз убия някой, майка ми виновна ли е, Ангар и трябва ли тя цял живот да ходи подире ми и да поправя последствията от злите ми действия???/ и сам да постигне познание за Бога вътре в себе си, сам да отдаде любовта си както на ближния така и на него. Не е невъзможно да се примири любовта към човека и тази към Бога. Тъкмо на това ни е учил Исус и тъкмо това е пренебрегнала Църквата през вековете. Във висшата си любов към Бога християните са били готови да пренебрегнат изцяло човека и неговия свят, да го обезбожат и обявят за низш, но това е минал етап в историческото християнство.
Ако имаш съзнанието, че сам Бог е човек, че сам човек е Бог и божественият живот може да му се разкрие по пътя на творческото и духовното извисяване, ще проумееш че съществува и друг един свят, свят в който Бог и Човек са части от едно саморазвитие, свят в който сливането между тях е възможно, свят в който Бог общува с човека и човека общува с Бога, свят в който единението между Бог и човек е Свети Дух.
Този свят е поднесен на тепсия на всички ни в Новия Завет, но грешките на християните през вековете са ни отблъснали и ние отирачаме горещо, онова, което всъщност вече и не познаваме съвсем точно. Самата църква толкова е оплела конците, че днес само свободният творчески акт на човека и свободното познаване са способни да постигнат познанието за Бога вътре в самия човек. Църквата се е превърнала в отблъскващо учреждение, а по замисълът си тя е духовно братство за всички, тя е мистично тяло, тяло в което натупаният през вековете духовен опит е интегриран и даден за нас. съгласен съм, че днешната църква е жалка. Това се вижда с просто око. Тя се вкаменила и свела до сграда. Нека обаче не се водим само по това, което виждат очите ни.
Ангар, това са сложни проблеми. Бих могъл да ти кажа лесно следното: комунизмът го беше 7О години, а християнството го бива вече повече от 2ООО години. Но не е това правилният аргумент.
Не траенето във времето, а вечността на духовното съдържание различава комунизмът от християнството, не външните исторически образи и формирования, не способността на едното и другото за организиране на строй/защото и християнски империи са рухвали с гръм и трясък/, а тяхното общочовешко съдържание, тяхната универсалност и приложимост към всяко едно време ивсеки един човек.
Комунизмът до голяма степен повтаря християнството. Не случайно са наричали "Капиталът" на Маркс "Ново евангелие". Но комунизмът отсича духовната страна на човека. Той го вижда само като природно същество, произлязло от "змии и гущери" и го третира като такова. Комунизмът е неспособен да види най-ценното в човека - неговото духовно измерение, наличието на друг, различен от природния, свят у човека, непособен е да схване, че човекът е ценно само по себе си духовно същество и "един блажен строй не струва нищо, ако за неговото съграждане е проронена и една детска сълза"/Достоевски/
karambol ХуЛитер
Записан(а): Jan 25, 2009
Мнения: 181
Място: Сливо поле
Въведено на:
19 Юни 2009 18:19:40 »
Нещо което не съм написал, но е близо до моето усещане на нещата.
Прикритото зад омразата възхищение се проявява в стремежа ни да подражаваме на онези, които мразим. Поради това всяко масово движение се оформя по подобие на своя смъртен враг. В апогея на развитието си християнството материализира в действията си образа на антихриста. Якобинците повториха всички злини и пороци на тиранията, срещу която бяха въстанали. Съветска Русия осъществява най-чистия и грандиозен пример на монополистичен капитализъм. Хитлер е използвал Протоколите на Сионските мъдреци като свой пътеводител и наръчник, следвал ги е "в най-малката подробност." (13)
Поразително е да наблюдаваш как потиснатите почти неизменно приемат облика на своите омразни потисници. Това, че стореното от хората зло остава и след тях, се дължи отчасти на факта, че онези, които имат най-голямо основание да мразят това зло, се формират по негов образец и по този начин го увековечават. Ето защо очевидно е, че влиянието на фанатика винаги ще надхвърля неизмеримо действителните му способности. Като печели подкрепата на хората или ги опълчва срещу себе си, той прекроява света по свой облик и подобие, фанатизираното християнство остави отпечатъка си върху древния свят и със спечелените привърженици, и като предизвика у своите езически противници непозната дотогава ревност и безпощадност. Хитлер наложи своя отпечатък върху света не само с насаждането на нацизма, но и като принуди демократичните държави да станат фанатизирани, нетърпими и безмилостни. Комунистическа Русия моделира както своите привърженици, така и противниците си по свой образ и подобие.
Затова, въпреки че омразата е подходящо средство за мобилизация на обществото за защита, в дългосрочна перспектива тя може да струва доста скъпо. Ние плащаме със загубата на всички или много от ценностите, които сме тръгнали да браним.
Хитлер, който усещаше в омразата подмолното присъствие на възхитата, направи едно твърде необикновено заключение. Изключително важно е, посочваше той, националсоциалистите да търсят и да заслужат силната ненавист на своите противници. Тази омраза ще е доказателство за превъзходството на националсоциалистическата вяра. "Най-вярното мерило за неговото [на национал-социалиста] поведение, за искреността на неговите убеждения и силата на волята му е омразата, която предизвиква във врага." (14)
Една от най-интересните страни на индийската религиозна и философска мисъл е ролята, която тя отрежда на индивида в постигане на духовно възвисяване. Семитското, а оттам и християнското мислене е пренатоварено от силовия аспект на бога, от постоянния страх от накърняване на неговото величие и нуждата от застъпничество на пророците. Всяка стъпка на човека към духовно възвисяване се нуждае от подкрепящата ръка на бога, който изисква подчинение, преклонение и любов, който въздава и съди. Според индийското светоразбиране всеки индивид е призван сам да води битката с изкушенията на плътта и да овладее своето низко Аз. От това става ясно защо в индийското религиозно мислене в много случаи може да се мине без човекообразен бог; защо абсолютният дух, Брахман, може да бъде мислен и познаван, но не почитан и обичан; защо такива разпространени религии като будизма и джайнизма се смятат за атеистични; защо на множеството богове често се гледа като на същества, стоящи по-високо от човека, но от които, така да се каже, нищо не зависи; защо индийската религия в твърде голяма степен е философия и индийската философия — религия. Ключът към отговора на всички тези въпроси и разбирания на изключителната по своята сила традиция за тотално духовно и морално усъвършенствуване е в индийското учение за прераждането на душата по законите на карма.
Дали ще кажеш, че си капак на пророците, или "аз съм истината пътя и живота" и ще пожелаеш да ти се случи пророкуваното от от слънчасали и бездарни мислители, или ще поискаш като Буда Земята да засвидетелства правотата ти, или ще нашибаш морето с камшици, е без значение. Вселената няма да се трогне , нито времето ще спре своя ход, нито милиардите галактики с милиарди звезди ще узнаят колко си луд. Нямам представа, колко време ще мине преди някой да забрави всички тези глупости и дали ще има кой изобщо да се рови в мръсното пране на прадедите, но докато има хора , ще има и търсене на истината за света и смисълът на това търсене. Може пък да сме машина за търсене. Докато търсех идеология за моите марсианци и земния фюрер попаднах и на развихрилото се Тангриянство и корено търсачество, което е взело, поне в интернет пространството, размерите на епидемия. Аз мисля, че българите са в дълбока депресия, като тази, която роди фашизма, и е въпрос на време от националистически изцепки да се стигне до радикални действия.
След като християнството се провали след повече от хиляда години абсолютна власт над умовете на европейците, се родиха национализмът, фашизмът и комунизмът. Всяка идея или идеология, която поставя нещо над човека е античовешка. Всяко поставяне на човека над природата и противопоставянето му на нейните закони, води до крах и бедствия. Йерархичната организация и мислене са естествено вродени в човека но са дълбоко погрешни. Те са плод на стадният му опит, но приложени към съвременното обществото водят до неговото дехуманизиране. Нашият мозък няма център, но човекът има инстинкта да търси центъра на властта и да бъде на печелившата страна.Това е инстинкт, който му позволявал да оцелее милиони години. Просто човекът е несъвършен и небалансирано същество и от тук всичките му мъки. Натрупаният исторически опит подсказва на по-умните какво може да се случи , но тълпата е неспасяема и всяка простотия , която сме способни да направим се случва рано или късно. Каква ти свободна воля, какъв бог. Човек не избира дали да се роди, не избира мястото, родителите, нито какви способности да има. Възможността да избира поведение е крайно ограничена. Вътрешната свобода не е присъща на хората, а това какво ще изберат се предопределя до голяма степен от възпитанието ,културата, характера, темперамента, желанията, предразсъдъците и обстоятелствата.Човекът се формира по един несвободен начин. Как тогава да бъде свободен и отговорен. Поетите са от малкото що годе нелишени от вътрешна свобода човешки същества, които търсят активно истината, което ги обрича на вътрешни колизии и противоречия.Без това вътрешно състояние се получава агитатор.
Агитаторите пишат лозунги, не поезия.Християнски поет е този, който е намерил своя бог, с което той е свършен като поет.
Paisa ХуЛитер
Записан(а): Aug 14, 2004
Мнения: 580
Място: Пловдив
Въведено на:
19 Юни 2009 19:01:30 »
angar написа:
Пайса и Амфри, в какво всъщност ме упреквате?
Тъй съм сътворен от Бога
и да бъда друг не мога!
Всеки, който ме ругае,
срещу Господа роптае!
В какво упреквате Сталин и Хитлер? Да, по моя преценка - особено за Хитлер - са били изверги. Но какъв съм аз да ги съдя? Какви сте и вие да ги съдите? Все пак са били по-способни интелектуално от нас, щом са съумели да станат диктатори на Райх и на Империя. Бог им е дал правото на свободен избор и те са го избрали.
Но въпросът е друг - само те ли са виновните, само те ли са несъвършените. Нали ролята на крал, респективно на диктатор, не може да се играе без някои да играят свитата, други - народът. А защо свитата се е оказала от същата пасмина? А защо народът се е оказал същата пасмина - защото като си представя митингите и рева на тълпите - особено за немците, - които съм гледал в документалните филми, не мога да ги оприлича на друго, освен на кръвожадна глутница и на малоумно стадо.
Възниква въпроса - защо са се държали така? Моето обяснение е, че защото са произли от зверове и влечуги, и това в някои моменти и при някои обстоятелства им си личи. Вашето обяснение е, че защото Господ ги е създал такива - по свой образ и подобие. Но защо Господ ги е създал такива - отговорете! Или защо е позволил на няколко престъпника да избиват милиони - отговорете, нещо не ви чух отговора. Извъртате го по килифаревски, усложнявате, философствате, а въпросът е задаван отпреди векове, и отговорът също е даден от векове, и той е единствен и е: защото "Господ или не може, или не иска да премахне злото!" И като е така, особено ако е второто, той не заслужава и моето одобрение.
Вие тук водите религиозна пропаганда и все трябва и някой да ви опонира. Иначе ще е предателство към народа ни - вие все едно го седлаете, за да го яхва по-леко и по-меко духовенството. А то напоследък, в годините на прехода, толкова е разтлъстяло!
Ангар, ти нещо сънуваш ли, що ли? Остава да твърдиш, че пряката причина за положението, в което се намира народът ни е духовенството!!! Духовенството е длъжник на народа ни, несъмнено. Но съвсем не в аспекта, в който ти се опитваш да го представиш.
Аз на твое място бих се позасрамил малко, имайки предвид кой държи народните пари и кой ни управлява досега.
Ако трябва да те обвиня в нещо, то е едностранчивост в мисленето. До такава степен, че се разминава тотално с фактите.
Има една съществена разлика между християнството и комунизма. В условията на комунизъм, подобен публичен разговор би ме изпратил незабавно или в затвора, или в гроба и семейството ми щеше да бъде подложено на репресии. В условията на християнство обаче, на теб никой нищо не би ти направил за комунистическите ти идеи. Най-много да те гледат съжалително.
Мислиш ли, че християнски автор има шанс да оживее в Китай или Северна Корея повече от ден? Ако искаш - направи си личен експеримент. Ние ще сварим житото предварително.
Виж, Ангар - ти си човек с убеждения. И всички доказателства на света да се стоварят пред теб, ти не би ги погледнал, защото си изпълняваш твоята си програма.
Какво пък - върви си по пътя, бъди си ти. Светът е шарен. Но Съдията е един.
П.П. Всъщност първата работа на комунистите, когато взеха властта, бе да се разправят с интелигенцията. Чисто физически. "Нет человека - нет проблема." И какво и беше страшното на интелигенцията, Ангар? Нека да ти отговоря - мисли независимо. Извън правоверните ком. постановки. А това несъмнено е опасно. Нали тъй? И тъкмо да вземете да превърнете народа в послушно, оглупяло от повтаряне на мантри като "КПСС - БКП", "Слава, слава" "Вечна дружба" и умряло от страх стадо, вземе че от нищото се роди някой, дето няма да марширува вкрак и ще ви развали рахата. Мдааа- Божествената искра. Какъв е изводът - дай да я отнемем тази искрица и ще имаме наистина стадо удобни за употреба говеда. Правилен извод! Е, сега сърбаме попарата на бездуховността. И се чудим защо е така. Аз знам отговора, ама няма да ти го кажа. Сигурно защото сам ще се сетиш.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ Редактирано от: Paisa на 19 Юни 2009 21:00:32 - общо 1 път.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума