Родителски авторитет

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Беше март, 1976 г. Доматите бяха много по-кът, по тия години.
Ако и да бях купила няколко си дребни доматчета – те бяха само за тригодишната ми дъщеричка. Събота беше, когато пристигнахме три жени – една баба, две майки, две дъщери и едно внуче (сещате се за тая забавна пресметалка) на вилата – в полите на Стара планина, току над Нови Искър.
Разшетахме се из лятната кухня. Времето, като сега, неприветливо, но пък сняг нямаше, с малка надежда, че може както подухва и слънце ненадейно да грейне.
Иринка - вътре-вън – бърбори нещо и се радва на промяната, на къщурката, на поляната.
По едно време - гледам вади от кутията доматче и бърза да излезе навън. Ама не като да го яде, усетих.
И наострих внимание. Пред вратата, на оскъдната тревица - котка.
Поза - нащрек. Очи и уши – в очакване на благинка.
Естествено - домата.
- Стой, мами ! Коте домати не яде. Доматите са за Иринка. На котенцето сиренце ще му дадем!
Но детето си беше с характер от малко.
Стиска доматчето и настоява, с попискване, точно с него да нахрани гостенчето.
Аз пообяснавах още малко, уж спокойно, но ефект - никакъв. Респект също.
Доматът ще е за котето и това си е! Повишаването на тона само усили съпротивата.
„Добре - викам си - нека се научи от личeн опит.” Ама ми е малко обидно, че не успявам да убедя с логични доводи родното си дете.
И казвам:
„Хубаво. Нека да разбереш, че когато мама казва нещо – тя знае. И да я слушаш друг път. Дай доматчето на котето - и сама ще се убедиш. Котките домати не ядат, мило!”
Майка ми и тя, застанала на прага, гледа.
Подхвърли Иринка доматчето на котето, което беше вече заело оттегляща се позиция.
След кратка пауза, пред застиналите ни в очакване лица, котката приседна до домата и го захапа без никакво колебание и явно с удоволствие.
Дъщеричката ми чертаеше прав поглед между доволно хрупащата животинка и мен - онемялата, засрамена и ухилена родителка. А майка попляскваше с ръце: " Е, те такова чудо и аз не бях виждала!"
То и къде ли да види - тя не обичаше много-много котките…
Брей, да му се не види. Ха иди гради авторитет от обща култура!
Добре, че децата лесно забравят на тази възраст.
По-късно имахме котка, която предпочиташе варена царевица пред кайма, но любителка на домати повече не срещнах.

) Неизбухващо в смях, но...усмихващо и хубаво! По- лесно се прави " перпетум мобиле" , от родителски авторитет...Все ще се намери някоя котка да те опровергае... Smile

) Една от тайните в направата, е може би...да й позволиш да го направи... Smile

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите