konkurs
Модератор
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
Въведено на:
05 Мар 2009 13:47:07 » Размяна |
|
Всяка сутрин звънецът ме буди
и предрича забързани думи.
Изгревът кръсти се, после се чуди.
Вън свирят сърдито сънени гуми…
Пеньоарът обличам. Въздишка
ураганно изтръгват гърдите.
Този звън е вулкан пред изригване…
Нямам време да измия очите.
Отварям вратата и тягостно
минава минута мълчание…
В този миг се стопявам. И пагубно
чувствам мойто съседско призвание.
“Малко сол – щипка-две…, лютеница
или консерва – цели домати…,
леща от едрата – само паница...
и чаша зехтин – за шопска салата.”
Гледам съседката – тиха жена,
само че скромността й е чужда.
Опитвам се някак да я разбера,
ала безкрайна е нейната нужда.
“Конец бял може ли, извинявай,
преди минута моят се свърши.
Ти само на никой не споменавай!”
И проплаква, и ръцете си кърши.
“Аз ще ти дам ракия в замяна
или ябълки – много са сладки...”
Гледа ме тъжна, после – засмяна.
Тези минути са дълги и кратки.
Взе да ми писва чужда намеса
в моите сънища утринни. Край!
Ще спусна тежка, финална завеса –
стига брашно, захар, мед, олио, чай…
“Ще ти дам сол, конец, леща, зехтин,
но те питам – ти искаш ли двете
довечера в здрача на залеза син
да размениме за малко мъжете?”
Всяка сутрин лежа си блажено,
на тишината се радвам в захлас.
Когато я срещна – тя е смутена,
гледа в земята и без дъх, и без глас... |
|
|