Кратък ли е "краткия разказ"?

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

На скоро се впуснах в едно не съвсем ново за мен литературно поприще. И преди съм писал кратки разкази, вероятно от мързел да ги направя по-дълги. Казват, че краткия изказ е майсторлък и се поблазних, но общата еуфория в сайта ми пречи да преценя дали имам сполука.

Но тази тема я откривам по друга причина. Иде дума за обстановката в която се пишат и четат специално тези "творби". Има ли значение конкретната среда, предпоставките и дали, ако външен човек прочете за неволите ни в условията на перманентната родна криза примерно, няма да се чуди и мае за що иде реч. Ние си знаем на какъв хал сме и поради вроденото ни чувство за себеусмиване, себеохулване и "автопсуване" лесно се впускаме в злободневни теми.

Например разказа ми: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=100640 в който съм си позволил да се поосмея лично едва ли ще бъде разбран от човек с друг социален статус. Камо ли от друг произход, или държава например.

Та искам да ви попитам вие, които също пишете в този жанр как успявате да въведете атмосферата, да потопите читателя в обстановката? Или това, ще кажете си е майсторлъка Wink

...

Гост

Лео, ами че това е фирмена тайна, ти искаш информация, която според всички български и световни закони е конвертируема стока. Пропуснал си да осведомиш за начина на заплащане на поисканата информация.

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Хубава тема си отворил, Лео, и дано се окаже ползотворна за обмен на мисли Very Happy

Ти според мен си си отговорил - разказът трябва да е ясен на по-голяма част от аудиторията (независимо от "възраст, класа, пол, занятие" (Ив. Вазов)). Понеже и аз съм изкушена от краткия разказ и побликувах няколко в сайта, ми стана много интересно. Всички публикувани разкази, с изключение на 1 са писани преди 15 години, някои от тях са публикувани във вестници. Но аудиторията в сайта ги приема:
1. Като писани днес.
2. Като лични (т.е. това се случва с мен и ли някой от родата Very Happy

)
Между другото забелязвам, че подобно нещо се получава и със стихотворенията - аудиторията ни в сайта (аз включително - не се отделям от този коментар) изважда съдържанието, възприема го като лично и се почва съпреживяване. Чак ми става неудобно - ми то често написаното от мен си е измислица...
Не знам дали помагам за темата, ама и аз рекох да споделя Embarassed

(дано не е като жабата и вола).
Пропуснала съм разказа ти - прочетох го сега и мога само да ти кажа, че по моето скромно мнение той не е неразбираем за никоя възраст, социална класа и т.н. Мисля, че и националността няма да е специален проблем, защото разказът е крайно изчистен от детайли. Същият разказ може да е написан от индиец, например...
Ще коментирам само едно: този автобус, който го чакате и на който дъщерята се качва - ако е училищен, често това означава "частно училище" и не се връзва с темата, ако е градски транспорт - детето е малко и очевидно не бива да остане само в него. Но разказът е много хубав! Поздравления!
Колко кратък да е разказът? Скоро открих едни книжлета с разкази на Елин Пелин - има някои, които нямат 500 думи... Препрочитах си преди няколко дни О'Хенри и Чехов - двама майстори на разказа - толкова са различни и като описания, и като случки, и като дължини, и като похвати... Но винаги четенето на класиците дава отговори...

ХуЛитер Записан(а): Dec 18, 2004 Мнения: 130

Наистина хубава тема!
Веднага се сетих за Шекли, нали oбичам фантастика Smile

Не съм филолог за да ми се довериш, но ми е направило впечатление, как той започва с много ефектно и впечатляващо въведение. Още с първия ред те грабва, може би защото не смята да обяснява дълго. Това не е революционно хрумване, но върши чудесна работа. Описва героите си с къси, но наситени щрихи. Дали ще е гущероподобно или хуманоид, веднага се отделя индивидуалността.
Joy спомена че си измисляла.. Това е самоласкаене, извинявам се ако съм излишно искрен! Всички персонажи, дори съставените от нас, са следствие от това което сме преживели, .. съжалявам ако не съм оригинален! Последно отклонение, нали говоря за фантастични разкази - там и най-странното извънземно е антропоидно или земноподобно...
По-нататък случката може да е съвсем банална, но има неочакван елемент, стълкновение и кулминация и независимо дали краят е щастлив или неблагополучен, читателят остава с един или много въпроси за размишление.
Прочетох разказа. Няма да го обсъждам, защото тук не е мястото, но те подкрепям за желанието да пишеш в този жанр!

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2007 Мнения: 900

Благодаря за включването, Haboob. Повече мнения - по-интересни идеи. Аз подкрепям написаното от теб, включително и собственото ми "самоласкаене". Това което имам пред вид е, че ако разказът е от 1 лице и вътре пише, че леля ми е умряла, това не е непременно истина. А още по-малко, ако разказът е от 3 лице. Това имах пред вид под "измислица".
Иначе си съвършено прав, че под слънцето няма нищо ново, освен хрумки, заради които да си струва четенето и пак, и пак, и пак. Днес има постнат един разказ на Житен остен
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=102159#1010477
който много точно илюстрира казаното за хрумванията - за мен това е историята с кучето.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

joy_angels написа:

Ще коментирам само едно: този автобус, който го чакате и на който дъщерята се качва - ако е училищен, често това означава "частно училище" и не се връзва с темата, ако е градски транспорт - детето е малко и очевидно не бива да остане само в него. Но разказът е много хубав! Поздравления!

Благодаря за отзивчивостта! Не мисля, че детайлите в случая са от голямо значение, в общината ни и селските училища ги снабдиха с автобуси. По-скоро иде реч за въвеждането в обстановката, запознаването на драгия читател със конкретните условия, което утежнява разказа и понякога го прави муден. А ние искаме да сглобим един кратък разказ, все пак. Добре разбрам, че това си е майсторлъка на занаята и малцина са Баш-майсторите му, но аз се опитвам да се цаня за чирак, та затова повдигнах темата.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

haboob написа:

Наистина хубава тема!
Веднага се сетих за Шекли, нали oбичам фантастика Smile

Не съм филолог за да ми се довериш, ...

Филолозите не са за този сайт хабоб, има достатъчно специализирани места за професионалисти и точно това му е хубавото на нашето. Инак и аз в младостта си се увличах по фантастиката. Именно там въвеждането в обстановката е най-големия майсторлък, а Шекли за съжаление съм го позабравил. Ще трябва да си го припомня и ти благодаря за хубавата препратка. Точно от такива коментари се нуждая.

Гост

Според мен най - важни са първите 2-3 изречения, точно както по-горе haboub даде пример с Шекли. Трябва да е наистина кратък, смислово натоварен, стегнат, и, специално, по моему последното изречение е изключително важно - да синтезира написаното и задължително да бъде изненадващо.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Сайт за български разкази:

http://bgstories.athost.net

Прочетете за да знаете, знайте за да цените, ценете, за да обичате нашите майстори!

ХуЛитер Записан(а): Jan 21, 2007 Мнения: 83

Един добър разказ е просто добър, независимо дали ще се чете в Индия, или на Фолклендските острови. И незасивисимо дали описва "местна" история, или световен проблем.
Това важи и за българските пишещи, нищо че по принцип по света не се чете българска литература ( имам предвид такава писана на български и в България, защото има българи, които ги четат по света, но те пишат на други езици, като един Димитър Инкьов (на немски), или един Цветан Тодоров (на френски)). Но това си е проблем на света - българските писатели трябва да пишат така, все едно, че ще ги чете целия свят - т.е. на високо ниво. А един ден може и да ги четат.
Примера с разказа на ЛеоБедросян е по-скоро в жанра "много кратък разказ" и това наистина изисква много майсторлък, а в конкретния случай не се е получило.
Това не е толкова страшно, стига човек да знае къде иска да стигне, и как да го постигне. Останалото е въпрос на работа.

Макар да не мисля, че кратък разказ означава непременно "кратък", по памет, от цялата ми библиотека, най-краткият разказ беше следният:

"Мразя я! Тя върви отгоре, токчетата й тракат и ми пречат да слушам любимите си Моцарт, Вивалди, Шопен!
Мразя Моцарт, Вивалди, Шопен! Единственото, което искам да слушам, е тракането на нейните токчета!"

Не съм сигурна в автора, мисля беше Боджати, довечера в къщи ще проверя.

LeoBedrosian написа:

Не мисля, че детайлите в случая са от голямо значение...

"Казват, че дребните камъчета обръщали колата; бих добавил, че в прозата, както изобщо в изкуствата, детайлите са по-важни от сюжета."
Цитатът е от един от последните разкази на Дончо Цончев, чието име е неотменно присъстващо - като сиамски близнак - когато иде реч за "български къс разказ" от последните няколко десетилетия.

Иначе, Лео, още от древността се смята, че един художествен текст (какъвто несъмнено е разказът) е добър, когато написаното е: 1) всичко, което трябва; 2) само това, което трябва и 3) така, както трябва.

Темата ти наистина е много интересна - жалко, че толкова бързо слезе от "Първа". Sad

П.П. Хей, Лео, знаеш ли че ми хрумна идея за виц: "Арменец пише къс разказ"? Razz

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Matador написа:

"Казват, че дребните камъчета обръщали колата; бих добавил, че в прозата, както изобщо в изкуствата, детайлите са по-важни от сюжета."

Ето ти един лапсус, разбира се, че детайлите, особено в един микро раказ са от особено съществено значение. В случая исках да оспоря обстоятелството, дали автобуса е училищен или градски и до колко важно е то.

Инак, много благодаря за коментра ти, Мато! Старо приятелче си ти, къде се загуби толкоз време?

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

igeo написа:

Примера с разказа на ЛеоБедросян е по-скоро в жанра "много кратък разказ" и това наистина изисква много майсторлък, а в конкретния случай не се е получило.

И за момент не съм си помислял, че може да се получи едно наистина "незабравимо произведение"! Не страдам от такива снобски скруполи. Пиша единствено и само за развлечение, мое и на публиката (ако може), а висшата литература съм оставил за можещите и признатите авторитети, те комай са достатъчно. Така, че сам не можеш, Игео да си представиш колко много си прав Wink

Е, все пак тайничко се надявам някога да се получи и това желая на всички пишещи събратя!

Хайде и дерзайте, драги!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 838

Ще си позволя да се върна на тая тема, която изглежда безвъзвратно прашасала, но за мен тя е важна. А е важна не защото искам да изгрее на първа, или от излишна суета, а защото напоследък излязоха някои наистина интересни и заслужаващи вниманието разкази, които може да отбележим.

Един пример е разказът "Един-два часа от живота на Ирена" на уважаваният от мен Константин Лаков:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=167556#1626145

Не бях чел скоро толкова структуиран диалог с такова чувство за ритъм, образност и завършеност. Разбира се автора е добре познат и признат в гилдията и отговаря напълно на особеностите на краткия разказ, посочени по-горе във форума.

Заслужава също да се отбележи разказа "Как се пише еротично криминале" на Анонимапокрифов:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=167671#1626983

Авторката, с коятто се запознах наскоро е използвала целия хумористично-сатиричен арсенал от умели похвати за да създаде един стил, който аз много харесвам и се опитвам да имитирам. Желая ѝ успех на книгата и да дерзае!

Сигурно рискувам да пропусна много интересни и важни творби, затова ще спра до тук с лекото вмятане, че и аз се понапънах напоследък в тая посока, но изглежда без особен успех. Не че нещо съжалявам, но се питам, защо напоследък чукча е решил да оправдае името си на писатель, нима не е убеден в това?

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите