"Поезия най-близко до звездите" - резултати

ХуЛитер Записан(а): Aug 04, 2008 Мнения: 17

Svetozar написа:

smart написа:

Svetozar написа:

smart написа:

всяко изкуство се развива, така е направила и поезията - подобни стихове, като този на сценариста - не са някаква новост в световен мащаб - те са писани още преди 100 години в Западна Европа, а преди 20-тина години и у нас
това, че вие не сте чували за тях - много жалко

Днес научих от всезнаеща последна инстанция още нещо за себе си, което не знаех - че не съм бил чувал за формата, в която е написано произведението на Сценариста! Значи денят ми не е минал напразно!

къде видя думата "форма"?

и да, още доста истини има да научиш, особено за поезията
я виж, не показва ли и нещо друго хороскопа?

В твоя пост не фигурира думата форма, употребих я умишлено, защото не исках да употребя думата стихове - отдавна е ясно защо. Обаче ще те разочаровам - не само съм чувал за такива стихове, но и съм чел. Не помня вече от кого бяха, беше отдавна. Но помня, че имаха ритъм, затова ми харесаха.
Така ако напр. първото тристишие от "Човека в телескоп" (би трябвало да кажа триредие, но от мен да мине - заради хатъра на момчето-сценарист няма да издребнявам чак толкова) гласеше:
"Още от малък е вятър-глава.
Гледа нагоре и не разбира – как са дошли на небето звездите.
Някои виждат в тях мечки, но той не съзира такива контури. Туй не е пречка за него, защого ги толкова много обича."
щеше да ми хареса - и ритъм има, и онази нелепост, че всички виждали в звездите мечки, я няма.
А да разглеждам хороскопа на Сценариста нямам желание.

форма не означава стихотворение или някаква друга лирическа творба, тя е само част от нейната характеристика...
не, отчайващо е...
а още по-натак е още по-отчайващо...
просто...нямам думи
бъди здрав!

Гост

Да ме извинят четящите, но да убеждаваш някои хора, че поезия може да има и без ритъм и рима е равносилно да плюеш срещу вятъра. Усилията са излишни - да седнат и да прочетат световните образци.

Гост

Smart написа: "това старо комунистическо отношение към поезията и изкуството като цяло е много, много порочна
а ако организираш конкурс за построяване на нова АЕЦ - пак ли оценяващите офертите и проекта ще бъдат лаици????????
не може така безхарактерно да се поглежда към поезията - тя трябва да бъде журирана само и единствено от специалисти, за да бъде спасена от лаици".
Никак не си прав/а, Smart! Един поетичен конкурс задължително трябва да се журира от националния отбор по футбол!
1. Щом всички разбират от футбол, вероятно и футболистите разбират от всичко.
2. Тъй като между футболистите има "звезди", вероятно най-добре биха оценили поезия, която е близо до звездите.
3. Много по-трудно могат да се подкупят единадесет души от трима, петима или седмина.
4. Деветдесет и девет процента от авторите ще останат напълно непознати на журито, дори след отварянето на пликовете с имената.
5. Биха защитили позицията си като един отбор, с всички разрешени и забранени средства.
6. Никому ненужните литератори спокойно биха могли да се разнообразят, като журират и реферират турнири по кеч, бокс и футболни мачове. Very Happy

Тази тема се проточи повече от колумбийски сериал. Всяко мнение е строго субективно. Харесването е занимание самотно. В случая изявени творци са оценявали произведенията и не можем да не се доверим на тяхнота оценка. Ако взема лексика от горното мнение, ще кажа, че в един мач /а конкурсът е състезание, нали?/ е важно какво ще свири съдията и толкова. Стига се пак до там да се нищи кое е поезия и кое - не. Поезията, по мое субективно мнение, не е във формата, в думите се крие. Харесвам и съм превърженичка на класическия стих, по-песенен ми е, но това не ми пречи да намирам красивото и в други форми. В думите, в думите е магията, а светът красив с многообразието си.
Предлагам темата да бъде заключена и острете, моля, перата за следващия конкурс, ако администраторите, след всички тези писания, намерят сили да го организират, отново.

Jiva написа:

Не съм се включвала досега в подобни теми, щото и в конкурси не съм участвала, но сега се решавам не за да коментирам неизбежния субективизъм в журирането (все пак макар и различни, хората от журито са малко и няма как да обобщят средностатистическите предпочитания, а и те самите не са средностатистически читатели и пишещи), а за да споделя моето мнение за отличения с първа награда текст - като прфесионален читател и любител в писането ми се ще да отбележа, че поетичното се заявява не само с познатостта на звучене и образност, но и със способността си да изрече сегашността на аз-а през неповторимостта на неговата екзистенциалност.

Не познавам автора, но текстовете му ми въздействат с неконюнктурната откровеност на трудновместващия се в ограничеността и предзададеността на света млад човек. Иронията и сарказмът му често минават отвъд представата за добрия тон в литературата и привидно профанизират поетичното като нейна естетическа еманация, но художественото е преди всичко провокация към стереотипите и ако се улучи мярката, създава нови ценностни редове (нама да цитирам Ботев и Вапцаров, за да не се приеме като сравнение, но всички знаем как те правят поезия от "не, сега не е за поезия").

В "Човекът в телескоп" по интересен начин се съчетава усещането за затвореност ("в") с неразбраната от другите свободност на различния, виждащия непредубедено земята и звездите с обичането-приемането на нещата в тяхната естественост и въпреки пред-разсъдъците, вече създадените определения (едно от които е и самият той в очите на останалите). Финалът е тъжна констатация за бездуховността на невиждащите (го) и усмихнато прощаване на непорасналите, които той все пак "толкова ги обича", защото все някога...(някакъв сегашен отглас от оня камбанен звезден смях на Малкия принц, който не се сърди, че възрастните често забравят децата в себе си).

И не е проза, защото тя е обективизирана вече минала история, а това изказване, въпреки своята приглушена ненатрапливост, е заредено с емоцията на пристрастието към живота - тук и сега, какъвто-такъв, но единствен и осмислен с любов. И носи ритъма на сърцето, което дори тъмнината на тунела може да превърне в телескоп към звездите...

Мисля, че ролята на подобни художествени срещания е и в това - да забележат необикновената сетивност и да й пожелаят "на път!". Радвам ти се, момче Smile

- и знам, че не наградата е това, което те е предизвикало да напишеш и да продължиш...

Поздрави на всички, които са близо...! Степенуването на величините винаги е условно и пристрастно...важно е мерките да имат достатъчна амплитуда, за да обозначат многообразието, (в) което сме - мисля, че журито е успяло да покаже широкоскроеността си, но едва ли би могло да е друго на такова място и в такова време.

След такъв анализ е трудно да се говори и пише Smile

Наистина стихотворението има особена енергия - ирония и сарказъм на ръба на поетичното, но пък с една оригинална сетивност, както пише Jiva.
Усещах го, но ми беше трудно да го изразя, това което тя блестящо е написала - съчетанието на затвореност - "в телескоп" и свободност на лир. герой, притежаващ, като че ли трето око.
Ще ми се от време на време да има такива анализи Smile

Между другото, сега се сещам за един такъв човек - Николай Коперник. Той така все си "зяпал" звездите, както се изразява брат му /негова пълна противоположност - комарджия и женкар/. Също така Коперник "не търси" жените, което не означава, че не ги е харесвал. Бил е сам - затворен в себе си, в своята стая и влюбен до болка в звездите.

Не се намесвам в спора. /Пратих и аз за конкурса./Позволявам си да поместя стихотворението "Човекът с телескопа" на Вл. Луков, публикувано в 1992 г.

ЧОВЕКЪТ С ТЕЛЕСКОПА

Душа, пленена в мрежата златиста
на нощното Небе, защо въздишаш
зад острото око на телескопа?
Нима, човече, с него всичко виждаш!

Да, вярвам ти, в съзвездията бродиш.
Съзираш и взривените планети.
Но можеш ли поне една комета
в душата си гореща да откриеш?

Сниши сега око към хоризонта,
към билото на своя хълм небесен,
където ти, на хората обречен,
след миг ще се взривиш или ще блеснеш.

Тогава телескопа дай на оня
младеж,чиято гордост се стопява
под ярките звезди на небосвода,
и виж Земята как ще засияе…

Владимир Луков
из „Човекът с протези”-1992г.и „Сверка на сетивата” /Пропелер, София 2005г./

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

Е, Цецо, нима ти харесва това?

Разбира се, че ми харесва! Познавам лично автора - стихотворението е писано в 1981 год и първом е печатано в сп. "Светлоструй"/Русе/ и е част от цикъл "Човекът с протези", както се казва и една от 6-те стихосбирки на автора Владимир Луков. /Тогава нямаше много протези - джиесеми, компютри и др., и бяхме млади/ Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

и бяхме млади Smile

)) добре! иначе е плоско. но - приятелю! - важен е купонът Smile

))))

не, не е плоско - даже е остро, copie Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 11, 2005 Мнения: 751

само заради тебе кандисах Smile

)) но иначе... знаеш Smile

))))

Galli70 написа:

Да ме извинят четящите, но да убеждаваш някои хора, че поезия може да има и без ритъм и рима е равносилно да плюеш срещу вятъра. Усилията са излишни - да седнат и да прочетат световните образци.

Да прощаваш, Гали, но поезия без ритъм няма и не може да има! Поезия може да е само това, в което има и ритъм!

"За мен законът за пулсацията е основният закон на поезията. Без всичко може поезията освен без ритъм. Ако поезията беше една стриптизьорка и започнеше да хвърля всичко от себе си - всички дрехи, всички украшения, всички предразсъдъци, най-накрая тя щеше да остане само като един поетичен ритъм. Без звънките рими, без ярките образи, без ямба и хорея поезията все още продължава да съществува. Може би затова поетичният ритъм е толкова красив, колкото едно красиво женско тяло."

Цитатът е от Любомир Левчев, от книгата му "Поетическото изкуство".

Странно ми е кои "световни образци" трябва да прочетем, за да се убедим в обратното? Според мен такива световни образци просто няма! Всички световни образци, които зная, са потвърждение на написаното от Любомир Левчев! Може и да има някое изключение - колкото за потвърждение на правилото. Можеш ли да цитираш нещо - но да е поне от осем реда - в което да има поезия, а да няма ритъм?. И вероятно то ще прилича на поезия само по това, че думите ще са изписани по две-три на ред една под друга.

Според мен няма и не може да има световно известен талантлив поет, който да пише поезия без ритъм. Ако някой пише такава поезия, прави го или защото не може да я догоди откъм ритъм, и следователно не е талантлив и тези му писания не са поезия, или обявява такивата си творби за поезия само за да се присмее на глупците!

Времето такива псевдопоети не е запазило. И дори да има някакъв съвременен много популярен такъв, това съвсем не означава, че той е и талантлив.

"Популярность - особа изменчива!
...
Только слава надеждная женщина,
Но она не жена, а вдова!"

angar написа:

Galli70 написа:

Да ме извинят четящите, но да убеждаваш някои хора, че поезия може да има и без ритъм и рима е равносилно да плюеш срещу вятъра. Усилията са излишни - да седнат и да прочетат световните образци.

Да прощаваш, Гали, но поезия без ритъм няма и не може да има! Поезия може да е само това, в което има и ритъм"

Поезията се възприема много лично.
Поетът трябва да отразява нещата така както ги вижда, така както ги чувства - да бъде искрен и изразяването му да е поетично!

Сега, какво? Ще се извиняваш на Гали, и темата ще заприлича на преливане от пусто в празно, така ли, Ангар?
Защото ти даже не четеш, това което цитираш?
Хайде прочети го няколко пъти, асимилирай точно какво е написала, ей така за вътрешна консумация и не ни обяснявай после какво си искал да кажеш, защото Гали, е написала същото което и ти.
Сега за ритъма. Да, поезия без ритъм няма. Въпросът обаче е двустранен. Има два обекта. Излъчващ и приемащ. Когато единият не е настроен на подходящата честота, съвсем естествено е, да не се получи контакт. Дали причината е в излъчващия или приемащия, съвсем, ама съвсем е без значение. Просто няма да има комуникация. В музиката това е въпрос на слух. Но я ми кажи, Ангар, ти всякаква музика ли приемаш? Слушаш ли всякаква музика с удоволствие? Нима няма такава която хич, ама хич не ти харесва? Това прави ли я автоматично не музика?
Хора, хайде да не заклеймяваме това което не ни харесва или не усещаме с отрицанието Това не е...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите