Стих или стихотворение?

Много често четем в коментарите под произведенията "Какъв хубав стих.", "Много ми харесва стихът ти.", 'Стихът ти е докосващ." и прочее. И тук ми изниква въпросът: "Добре, но кой точно стих от всичките?!"
Защото:

Стих (на гръцки: στίχος - стихос, ред от текст) е един поетичен ред, единица мярка на мерената реч.
Стиховете са обикновено къси речеви отрязъци..
Стих – това е редът в поетическия текст, най-малката единица завършен смисъл.

Организираното съчетание на стихове се нарича строфа или куплет. .
Строфа – два или повече стиха, свързани като изказване на някакво състояние, картина, преживяност, мисъл – като една от подтемите на поетическия текст. В астрофичните текстове отделните смислови цялости се обособяват в различни по големина и структура фрагменти (части от цялото с относителна самостоятелност в него).

Според броя стихове, строфите могат да бъдат различни:

2 стиха - дистих
3 стиха - терцина/терцет/хайку
4 стиха - куплет/катрен
5 стиха - квинта/квинтира
6 стиха - сикстина
7 стиха - септина
8 стиха - октави
9 стиха - нони, специфичен вид /ababbcbcc/ - спенсърова строфа
10 стиха - децими, одически строфи
14 стиха - онегийна строфа

Стихотворението е текст, състоящ се от стихове.

(Източници: Уикипедия и книжки)

В този ред на мисли много често използваме грешно думата "стих", когато искаме да кажем "стихотворение". Затова и моето объркване, когато прочета "Стихът ти ми харесва". Кой точно стих от цялото стихотворение ти харесва?
Може би ви изглежда чисто формално правилното използване на понятията "стих" и "стихотворение", но никога не е излишно да знаем истинското им значение. Както и да го използваме Smile

А допустимо ли е да го използваме, независимо че знаем значението? Ако, да кажем, е въпрос на собствен усет и слабост като изразно средство? Лично при мен е такъв случаят. Много строго ми е 'стихотворение', а 'стихо' определено не долюбвам. Не нарушаваме законите на граматиката, мисля...
Smile

Поздравления за другата тема! Ще досаждам понякога там, а като читател - със сигурност.

Аз пък имам слабост към изпозлването на "стихче". Звучи ми миличко, едно такова... Very Happy

Ще ти разкажа една лична история: Преди няколко години, като наградена в един конкурс, ме поканиха на рицитал. И когато Георги Константинов ме покани да си кажа моето нещо, аз се "изцепих", че сега ще им кажа наградения си стих, хем знаех разликата. И той ми направи забележка... Пред всички. Потънах си в земята от срам. Никога, ама никога след това не казвам стих, вместо стихотворение.

Ти си решаваш Smile

BlackCat написа:

Ти си решаваш Smile

Допуснах, че такъв отговор ще получа...
Twisted Evil

Разбрах. Благодаря ти! Засега в неформална обстановка ще рискувам с любимите си изкази, а като се наложи (дано не се!) официално формулиране, ще преценявам рисковете.
Smile

Още веднъж поздравления за смислените теми!

Обективно погледнато, сайтът никак не е неформална обстановка. При над 2000 уникални посещения дневно дори не можем да предположим кой ни чете Smile

Моето излагане пред стотина души е нищо при тази цифра. А и сравнително дълго време ми отне да се оттърва от вредния си навик.
Само споделям Smile

Съгласих се безпрекословно относно аудиторията! Дори за миг не съм я подценила, още повече, че неглижираното отношение към нея води до умозаключения относно себеуважението.

Мисълта ми е относно неформална обмяна на мисли в разговори и от сорта случвания. Все едно непрекъснато да бъда пристегната в официалния си тоалет, с който се явавям на работното си място, та дори и по време на купон на плажната ивица, да кажем, или на Рожен...
Smile

Разбира се, не иде реч за нудизъм в словото, а освободеност, носеща вътрешен комфорт.
Това имах предвид накратко. Също само споделям.
Twisted Evil

Гост

Удачно и интелигентно поднесена тема, Светле!
Аз също съм се замисляла върху конкретния парадокс, понеже тези, които попрочитат и поназнайват повечко, са наясно за какво иде реч, но по-неопитните може би остават с убеждението, че под "стих" се има предвид именно "стихотворение".
А това си е заблуда в най-чист вид.
Аз лично предпочитам да използвам съкращението "стихо", но и "стихче" не звучи зле - особено ако авторът визира своя творба... Wink

и на мен не ми е вкусна думата "стихотворение",
понякога по-обичам стихоплещене, ама пък за тези няколко хиляди години думата стих е доста поотъпкана, преослюнчена, разпокъсана и кърпена, че спокойно може да стане за беднодухом оде-ало

Ама ми хрумна да прасна в сайта си мънечък подръкачник за формите, римите и боят им със царадама

Знам какво е "стих", "строфа", "стихотворение".
/Не дотам, че и ди-, терц-, квинт- и т.н....но.../
Мисля, че повечето от нас използват "стих" за краткост.
/Което не изключва необходимостта да бъдем пообразовани за смисъла на всяко от тях/
Исках само да кажа - непоносима ми е тая дума "стихо"...
Жаргонна ми е, да ме простите...

След известно колебание, защото напоследък е твърде натегнато във форума, добавям една фраза на големия ни поет Иван Пейчев:
"Лесно се пишат стихове, трудно се пишат стихотворения!"
Smile

Много полезна тема!

И на мен ми се е струвало в някои отзиви, че пишещият не разбира разликата между стих, строфа и стихотворение.
Но в повечето от отзивите "стих" се употребява не само за един ред от стихотворението, но и за цялото стихотворение; и смятам че в сайта ни това трябва да се приема за нормално - доколкото отзивите ни не са някакъв официален доклад или документ. Тук използването на думата "стих" за означаване и на цялото стихотворение позволява и краткост, и внася разнообразие в изказа ни.

Нещо повече - "стих" понякога се употребява за означаване не само на един ред, не само на едно стихотворение, но и на цялата поезия на един автор:

"Стихът ми може да не е разкош, но трудно е да кажеш, че е лош!" /Низами/.

"Аз тази грозна сцена съкратих - насилието ненавижда моят стих!" /Ангар/.

Или на цялата поезия въобще:
"Ако стихът не радва, не зове - язък за пропилени часове!" /Низами/.

По-важното според мен е смисълът на казаното да се разбира!

ХуЛитер Записан(а): Oct 08, 2007 Мнения: 888

Нещо прекалено много разсъждавате, а аз останах с впечатлението, че идеята е в този форум да се постват полезни за самообразованието ни материали.
И, с извинение - да се разберем още отначало - всеки термин си има точно значение, и точно с него трябва да се използва, иначе става лудница като позаформилата се вече тук. Няма аз предпочитам, нито - на мен ми харесва повече. Ако всеки доктор си измисля свое наименование, накрая вместо ушите ще ви лекуват очите (да не използвам по-драстични примери).
Ангар! НИК - по законите на българския език.

ХуЛитер Записан(а): Apr 21, 2006 Мнения: 160

Светле, чета въпроса ти не като питане (щото отговора си го знаеш), а като привличане на вниманието към яснотата на езика, който е единственият начин на себеизразяване тук - и като въ-образеност (на текстовете), и като обговарянето й (за нея, около нея...).

Словото е най-големият лицемер. Създадено/създаващо се се да "казва" мислите ни, то ги и замъглява, недоизказва. Ако двама души гледат една и съща ябълка, те виждат едно и също; ако аз кажа "ябълка" или "зелено", ти не знаеш каква ябълка си представям или какво точно зелено. Дори да започна да обяснявам, пак няма да е сигурно, че моят зрителен, вкусов, емоционален опит (харесвам-нехаресвам ябълки и зелено) е подобен (няма как да е същият) като твоя. Но точно тази замъгленост на значенията ражда провокацията на разбирането (ни).

"Опитвам да разбера какво ми казва другият. Всяка дума е като загадка за разгадаване, текст за тълкуване с най-различни интерпретации. И в усилията си да разбера, установявам значения и в крайна сметка смисъл. Мъглявината на словото ражда смисъла." (Жак Елюл, "Унизеното слово")

На мен ми трябваше доста време да свикна със своеобразния "сленг" на говоренето тук, но си дадох сметка, че той е резултат от условията на ставането му - словото в мрежата е едновременно писано (трайно), но и имитиращо говоренето (отминаващото, непрецизното, непълното). И дори когато става дума за литература (или кой каквото разбира от тази дума), не могат да се спазят и без това неустойчивите понятия и правила на затворения в книгите (художествени, изследователски) език. Както английският в нета непрекъснато се опростява, за да стане по-глобален, разбираем за повече хора, така и ние тук опростяваме (до разрушаване на същността) словото на/за художественото.

Но корективи винаги има. Има ги и тук, въпреки невинаги приемливия начин на действането им. Да, "стих" е некоректна употреба за творба, написана в стихове (щото за да има такава, те трябва да са поне 2), но всички тук за приели условно частното като по-кратък и опростен изказ на цялото. Няма лошо, ако се разбираме...Но това е тук. И ако попаднем в друга ситуация на употреба на словото, ще сме длъжни да се съобразяваме с нейния дискурс (начин на изразяване). А това вече е лична отговорност, култура, грамотност, уважение и към езика, и към участниците в комуникативната ситуация...Всъщност тези изисквания са валидни и за тукашното разноречие, но явно са трудно постижими...

А аз, за да не изневерявам съвсем на "моя език", употребявам обикновено по-общото и пак кратко понятие за "цялостен, завършен смисъл" - "текст" или "изказване" (по подразбиране, както е в устната реч - поетическо, художествено...)

Извинявам се за дългия пост, но ти благодаря за провокацията да кажа неща, които си спестих с неучастие в другите подобни теми.

ХуЛитер Записан(а): Mar 27, 2006 Мнения: 219

Всъщност, Светла, не би трябвало да се срамуваш! Уважавам много Г. Константинов. Той е изключителна личност и прекрасен поет. Но в случая не е бил прав.

Думата стих може да се употребява в смисъл на стихотворение. И това е сигурно.

Думата е от чужд произход и има две значения, т. е. е многозначна. Говорим за второто й значение. Но по-добре да цитирам цялата статия от речника, за да няма недоразумения.

СТИХм.(рус. по гр. ......." ред, линия")
1. Отделен ред в стихотворение. 2. Стихова реч, организирана по определен начин за разлика от метричната реч; поетическа реч.

Речник на чуждите думи в българския език; София 1982, БАН, Институт по български език

Второто значение назовава едно събирателно понятие. Без съмнение с него може да се назове и конкретен текст.

Никак не съм съгласна, затова и публикувах тази фраза на Пейчев.

Стихотворението е завършена структура.
Стихът е просто ред (преди време) или фраза, някаква мини-цялост (в днешно време).
Стихотворение е когато от началото до края имаш започнат, развит и завършен образ, паралелно имаш започната, развита и завършена тема, което в цялото си прави една обща започната, развита и завършена структура.

В този смисъл, да се нарича стихотворението стих е или обида, или намек, че това още не е стихотворение.

А жаргонното "стихо" се колебая дали да го обичам или мразя Smile

"Аз написах едно стихо, искаш ли да ти го прочета?" - звучи ми като... като нещо, което не е литература и даже няма намерение да става литература.
А литературата е занаят, майсторлък като всички други и има своите правила.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите