Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Каймакчалан помни, а ние...
Ярък, много жив пътепис, чиито спирки са срещи с истината: историческа, географска, художествена. Сякаш не четох, а влязох в неговия свят.
_________________ М*
Ударите по сърцето понякога оприличаваме на ударите на сърцето.
dimension ХуЛитер
Записан(а): Mar 15, 2007
Мнения: 150
Място: Русе
Въведено на:
15 Юли 2008 10:24:33 » Благодаря, Дъждовита!
Щях да съм една от първите коментирали.
Но, не знам защо, се въздържах при поместването.
Четох /неведнъж/ с възхита и малко срам.
Дали някой някога ще напише истинската история на България?...
Включих се да ти благодаря за опознавателното четиво и прекрасните снимки.
Използвам случая да благодаря и на Плъки, който е приложил линк със снимки от събитията и личностите.
Е, радвам се, че в този сайт могат да научат все още полезни неща, както и да се прочете стойностна поезия, а не само да попадаме на комплексарски престрелки на всеки ъгъл.
Здравей, Дъждовита!
Хубаво лято ти желая!
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
15 Юли 2008 14:25:58 »
Meiia написа:
Ярък, много жив пътепис, чиито спирки са срещи с истината: историческа, географска, художествена. Сякаш не четох, а влязох в неговия свят.
Успяла съм в това, което исках, следователно...
Сърдечно благодаря, Михаела!
_________________ Рейни
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
15 Юли 2008 14:43:18 » Re: Благодаря, Дъждовита!
dimension написа:
Щях да съм една от първите коментирали.
Но, не знам защо, се въздържах при поместването.
Четох /неведнъж/ с възхита и малко срам.
Дали някой някога ще напише истинската история на България?...
Включих се да ти благодаря за опознавателното четиво и прекрасните снимки.
Използвам случая да благодаря и на Плъки, който е приложил линк със снимки от събитията и личностите.
Е, радвам се, че в този сайт могат да научат все още полезни неща, както и да се прочете стойностна поезия, а не само да попадаме на комплексарски престрелки на всеки ъгъл.
Здравей, Дъждовита!
Хубаво лято ти желая!
Разбирам те! И аз се срамувам вътрешно, когато установя сакрални неща, които не знам, а те са много. Поне не се срамувам да питам и да признавам невежеството си...
И затова съм искрено, искрено благодарна на хората, които с удоволствие споделят емоциите си, вплетени в знания, които нямам. И с удоволствие се потопявам в тях. И ми се искаше да направя нещо нестандартно и красиво за хора, които имат същите потребности...
А на теб искрена, искрена благодарност за оценката!
Здравей и дал Бог добро, Петя!
Лятото стартира като, тече като и се очертава и до края като изключително бурно, и непредсказуемо, и хаотично, и екстремно, и натоварено, и ново, и объркано, и променящо, и различно, и пълно с изненади...
Дълбоко вярвам, че е за хубаво!
Да ти се връща тъпкано пожеланото!
_________________ Рейни
res ХуЛитер
Записан(а): Aug 16, 2006
Мнения: 156
Въведено на:
16 Юли 2008 13:08:43 » Разговор с Галя Радева
Въведено на:
16 Юли 2008 14:15:30 » мъжката сълза е страшна сила
Вълнението го прави още по-дълбоко човечно, дори насеченият ти на моменти дъх , между вдишването и издишването ме караше да настръхна и ми даваше време прочетеното, чутото да навлезе в най-тъмните бездни на мозъка , оттам да проникне в кръвта , а тя да го разнесе по тялото, което се превръща в щит с/у всяко острие против България.
Rainy...
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
17 Юли 2008 09:15:50 »
Вълнението ти личи в думите. Впечатляващ разказ, Гале. И заковаващ финал. Памет.
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
17 Юли 2008 13:58:04 » Re: мъжката сълза е страшна сила
esperanca написа:
щит с/у всяко острие против България.
Ако поне мъничък щит срещу безчовечието се е получил, пак стига!
Есперанса...
_________________ Рейни
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
17 Юли 2008 13:59:19 »
Marta написа:
Вълнението ти личи в думите. Впечатляващ разказ, Гале. И заковаващ финал. Памет.
Не е моя заслугата, Мартичка.
Да, памет. И още нещо...
_________________ Рейни
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
17 Юли 2008 14:01:55 » Re: Разговор с Галя Радева
Вальо, ти не знаеш, но аз имам лична непоносимост и алергия към медиите, да не кажа някоя още по-остра дума, както и бягам като дявол от тамян от тях, така че ми струваше немалко да се преодолея. Ако не беше толкова сериозна темата, щях яко да се самоиронизирам и изюркам и относно вътрешното си шашкане, но сега ще се въздържа.
Благодаря ти за вниманието и отношението! Приеми поздравленията и на още много хора, които не познаваш. Мисля, че си заслужаваше...
_________________ Рейни
Anton_Fotev ХуЛитер
Записан(а): Dec 29, 2004
Мнения: 26
Въведено на:
18 Юли 2008 18:34:14 »
Разби ме, просто
Накара ме да си спомня какво чувствах, като отидох на вр. Шипка и видях костницата в подножието и после самото Орлово Гнездо.... още ме боли
Мисълта, че тези хора са си дали живота, за да живея аз. Дар, който с нищо не съм заслужил!
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
20 Юли 2008 10:59:41 »
Anton_Fotev написа:
...за да живея аз. Дар, който с нищо не съм заслужил!
А твоите думи би следвало да замислят твърде, твърде много хора...
_________________ Рейни
1204 Гост
Въведено на:
20 Юли 2008 21:54:15 »
Благодаря за написаното! Не е пътепис, не е разказ, а лична памет и болка. И срам, че забравихме като народ.
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
20 Юли 2008 22:48:50 »
1204 написа:
Благодаря за написаното! Не е пътепис, не е разказ, а лична памет и болка. И срам, че забравихме като народ.
...а народът се състои от индивидуални личности. Това, което винаги ме е водило, е вниманието към тази отделна личност. Къде с усмивка без повод или с повод; къде с личен жест – без повод или с повод; къде с много повече, най-вече без повод, защото поводи не са нужни тогава... Така разбирам живота и отношенията.
И те вече носят някаква следа... Ако носят.
Благодаря за вниманието, НещоЗначещиЦифрички!
_________________ Рейни
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
23 Юли 2008 10:00:19 »
Още нещо. Чух, че го рецитира в интервюто. Мястото му е и тук.
1918
Офицер с раздробено лице от шрапнел,
обитавам полетата чужди.
А навън, след дъжда, с меко слънце Април
изкривени дървета събужда.
Топлодланна, до мен се докосна смъртта.
Смърт без чест, некрасива, ужасна!
Ослепен, в кървав напън провлачих черва
и животът ми с писък угасна.
От студената каша на смело лице
сили черпеха птици лениви.
Нежни зъби подръпваха свити ръце,
още пазещи сабя ръждива.
Унизени стратези приеха мира.
Сред героите мъртви прославен,
в гроб без име, под други подути тела,
подреден бях по гръб и забравен.
Тази грубо разкъсана в робство страна,
разделена от скъпа Родина,
приласка ме сред своята тъжна земя -
мъртъв, аз не живея в чужбина!
Дълго търси баща ми по пътя следи.
В крехко чудо надежди таеше.
С мъка стискаше жълти, изтрити зъби
и зловещи молитви мълвеше.
Замълчах. Той подмина. Аз нямах лице
и очи за скръбта му. Виновен,
смътно чувах как свити в юмруци ръце
глухо удрят по други гробове...
У дома си аз също оставих дете,
в скромен свят и с желания скромни -
в старостта си писмата ми кратки чете
и лицето ми даже не помни.
Че един лош баща и добър патриот,
който жалеше повече чужди,
го обрече на тъжен сирашки живот,
с малки радости, с азбучни нужди.
И с утехата горда, че този баща,
сред любови, надежди, обрати,
даде всичко за своята малка страна!
Даде всичко за своите братя!...
А навън, след дъжда, с меко слънце Април
изкривени дървета събужда.
Офицер, без лице след взрива на шрапнел,
обитавам полетата чужди.
Ивайло Радев
(16-19 септември - годишнина от Дойранската епопея)
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума