Тъмното, което не е чак толкова страшно

Тъмното, което не е чак толкова страшно

Пльок! Плис! Пляс! От локвата се измъква едно Тъмно нещо.. Дребно и рошаво. Отърсва Тъмното козинка и се пъхва право в носа на капчука. От това той кихва: Апчихи! и Тъмното отново се озовава навън, този път - на тротоара. Започва да трепери. Те, току-що излюпените Тъмни неща винаги така треперят, защото, защото ги е страх....Ама много ги е страх. Капчукът почуква с юмрук по карирания гръб на тротоара: “Чук! Чук! Случайно да ти се намира носна кърпа? Вчера хванах Хрема. Пъхнах я в джоба си, да се стопли. А тя взе, че се подписа на носа ми. Апчихи!” Така си е: от подписа на Хремата носът на капчука капе: кап! кап! На тротоара не случайно, а съвсем нарочно му се намира носна кърпа и услужливо я подава на капчука: “Ето. И престани да капеш.” Тогава капането наистина престава.
Плис! Пляс! Пис! Улична котка преде прежда и плете пуловер за зимата: две мърканици на лице, три мърканици наобратно, докато накрая ги обърква. Но от това пуловерът става почти като този, който си плетох миналата есен, дори по-хубав.....Една дебела мърканица се е разплела и през нея на пръсти скришом се измъква креслива куку-мяу!ка.
Куку-мяу!-ката иска да клъвне Тъмното. То се разтреперва още повече и зазвънява като камбанка... Звъни и бяга. Бяга и звъни. Къде да се скрие? Няма подслон. Паяк се е разположил вътре в капчука, изтъкал е завеса от паяжина, дето не се мокри .... Тъмното не може да се върне обратно. Ами сега?
През лилавите къдрици на люляка се промъква вятър-шегобиец. Той е впрегнал каручка с три шегички и ги подкарва с копринен камшик: пляс! пляс! пляс! Вятърът-шегобиец забелязва Тъмното, което не намира къде да се скрие. Ппрррру! - спира каручката. Дочува се звън на камбанка. Това е Тъмното - то така си звъни от страх. “Я, какво си мъничко, а какъв голям страх си имаш!”- Вятърът-шегобиец му разрошва козинката и го погалва между ушите. Тогава Тъмното порасва и става голямо колкото, колкото..... една улица. В резултат на това се получава Много Тъмна Улица. Обаче тогава всичко взема, че се преобразява: дърветата - в светещи призраци, къщите - в цветни хълмове, цветята - в жълти и сини фенери. Много Тъмната Улица светва в цветна усмивка.
Котката, за да не остане назад, подарява на Тъмното своя пуловер мър-мър. Паякът старателно е зашил разплетената мрънканица, а с нея - и гнездото на куку-мяу!ката. Тъмното навлича пуловера, качва се на каручката с трите шегички и препуска из улицата. Ето ви една Много Палава и Много Тъмна Улица! Стайните цветя се залепят по прозорците, за да видят какъв е този шум навън.... Мигат, мигат, ала нищо не виждат в тази тъмна тъмница. Само дето от това надничане и от онова протягане вратовете на всички порасват едни дълги-предълги.
Тъмното си вързва люлка на люляка. Залюляват се: Тъмното, котката, паякът и куку-мяу!ката. А трите шегички подскачат, цвилят от радост и тропат с копитца. Хоп! Люлката става на въртележка. Така всички обикалят земното кълбо: най-напред нагоре, после - надолу, след после - обратно. Я, оказва се, че в Северното полукълбо хората ходят с главата надолу, а в Южното - наопъки! Чудна работа и не съвсем!
Пльок! Плис! Пляс! Значи не е толкова необичайно, ако от локвата се излюпи нещо Тъмно. А ако това се случи на нашата улица, това Тъмно със сигурност не е страшно, а - весело Тъмно, само дето трябва специален вятър, по възможност вятър-шегобиец. Та ако точно такъв вятър му разроши козинката и го погали между ушите... Тогава то се превръща в Най-Палавото Тъмно на света. И едно уточнение: не знам дали от всяка локва може да се излюпи Нещо друго, освен попова лъжичка... Убедена съм обаче, че То го направи в чест на моята приказка. И съм още по-сигурна, че това може да стане и заради вашата.

Автор: Весела Засмяна

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите