Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Конкурс: Доброволец ползва бастун не по предназначение
Въведено на:
17 Мар 2008 09:47:15 » Конкурс: Доброволец ползва бастун не по предназначение
Едно време имаше ДОТ. Преведено на български, ще рече Доброволни отряди на трудещите се. Ех, и трите думи вече не са в употреба... Българинът какво прави сега доброволно? Какво е това отряди? Ни партизански, ни пионерски ги има вече. А за трудещи се...
Та бях член на ДОТ на младини. Сложа нова риза след работа, надяна една червена лента на лявата ръка. И едни ми ти жълти букви греят на червения фон... И по улиците. Ние сме двама, в средата милиционер. Вървим наперени, ученички ни гледат с разпърхани сърца, а младежи – със завист и респект...
Ех, младост! Сега си давам сметка, че девойките не са почервенявали за червената ми лента с жълти букви... Ама аз се отклоних... Да ти кажа каква лоша шега ми изигра ДОТ-миналото.
Всеки ден правя една обиколка. Накратко - пригаждам байпасите на сърцето към света. Имам си спирки. Пред „Билла”-та, в градинката преди светофара и на спирката на шестицата. Уф... на нея стана фала, да.
Та седя най-вдясно и гледам, че иде пустата. Спря далече, почти двайсет метра от знака за спирка. Това е нарушение, да знаеш... Добре, де – за ДОТ-а... Хората се качиха. Обаче оня каруцар не тръгва. Гледам – срещу него тича циганин с голяма чанта. Ама голяма, ей! Аха! А след него не по-малко запенен се носи полицай. С дясната ръка на кобура на пистолета!
Колко съм гонил като член на ДОТ тия от египетското племе... И съм ги хващал, щото бях млад и без байпаси! Един преди двайсет години... Добре, няма да се отклонявам.
Това, дотаджийското ми съзание, ми изигра лоша шега. Мисля си – ясно! Мангалът е краднал и служителят на реда го преследва. Какво трябва да направи един порядъчен гражданин, особено ако е минал през стоманените редици на ДОТ и гимназистки са се просълзявали от юнашкия му вид?... Правилно: да окаже помощ на органите на реда.
Е, да се изправя срещу престъпника гръд в гръд... Късно ми е. Ще ми се скъсат байпасите, като женски жартиери ще се скъсат. Да викна на оня дървеняк, шофьора, да затвори вратите – едва ли ще ме послуша. Те са бамбашка – Сталин не можа да ги оправи...
Справих се с подръчни средства... Как? Като се изравни с мен цигането, мушнах бастуна между краката му и той се заби с лице в тротоара. Сигурно направи дупка в плочките, гадът му с гад. Чантата се оказа с отворен цип и цялата спирка се покри с червено – била пълна с череши.
- Хак ти е! – рекох със стиснати устни. – Що крадеш труда на хората?
Полицаят наближи на няколко крачки, но вместо да спре и му сложи белезници, продължи да тича към тролейбуса. Спря пред вратата раздвоен, мерна ми един поглед, пълен с укор и се качи. Общественото превозно средство потегли плавно...
Циганинът се надигна бавно. От носа му течеше кръв. Огледа разпиления плод, после чантата в ръката си и побеснял я тресна на плочките.
- Аз... – започнах, стиснал с дясната ръка лявата си гръд с надежда, че ще спра късането на байпасите. – Аз ще ти помогна да съберем черешите...
Оттогава, да знаеш, намразих тая главоблъсканица от празни думи ДОТ...
SARITA ХуЛитер
Записан(а): Mar 27, 2007
Мнения: 1
Въведено на:
17 Мар 2008 23:56:34 »
Преди няколко дни в магазина една жена искаше съдействие от полицай, който чакаше на опашката - продавачката получаваше стока и не можеше да й търси еди-какви-си салфетки от склада. Явно и други добре помнят отминалото време
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума