Въведено на:
07 Май 2004 21:38:55 » Приказка за Любовта
Приказка за Любовта
Било в една магическа земя родена сред водите на окена. Малък къс земя, но бил много скъп за големия океан и той с любов я обгръщал отвсякъде.
Сутрин разбивал на розова пяна вълните си за да поръси зелените поля и хълмове. Вечер притихвал кротко край скалистите брегове. Бивали и дни, когато неукротимият му нрав се изливал върху бреговете на любимата земя в гневни изблици и на тъмни талази....После любовта го укротявала.
Било във времена когато хората все още помнели, че са боговете на земята.Живеел сред тях млад крал. Живеел в замък, както си му бил реда. Замък край брега, където с любов се докосвали земята и океана. Той можел да общува с тях. Разбирал езика им. Можел да предизвиква стихиите и да ги омиротворява. Говорел с птици и животни. Дървета, треви и цветя го познавали. И си имал любима.
Била като въплътена зора – ефирна и чиста. Под стъпките й никнели цветя.Слънце греело в косите й, а очите имали цвета на изумрудените езера в магическата земя. И младият крал потъвал в тях всеки път щом се срещнели. Разбира се смятали да се оженят. И да живеят заедно...дълго и щастливо.
Морска богиня зърнала веднъж краля. Чула го да пее прекрасна песен за своята любима. Видяла как се разбира със стихиите. Усетила силата му. И се влюбила в него. Той бил достоен за нея – така смятала - Той крал в магическа земя, Тя морска богиня. Издигнала се над вълните един ден, застанала пред краля – страховито красива и блестяща – и поискала да съединят силите си. Обещала му безсмъртие. Но той го отхвърлил, разказал й за любовта си и завист покълнала в сърцето на богинята.
А кралят и любимата му подготвяли сватбения си ден. Искали да се венчаят там, където всеки ден океанът докосвал земята.
Небичайно тих бил океанът в утрото на този ден. Още по-ярки били цветовете на магическата земя. По небето пробягвали развълнувано розови облаци. Вече пристъпвали кралят и неговата любима към олтара от цветя, когато....
Издигнала се морската богиня от дълбините на океана – страховито прекрасна. И поискала от краля да остави любимата си, да слее силите си с нея. Обещала му безсмъртие и вечност. Но и този път кралят отказал.
Разгневена богинята потънала във водите. В морските недра извикала стихиите на помощ. Сама превърнала се на яростна тъмна вълна се извисила над брега, готова да помете цялата магическа земя.
Не трепнал кралят. Само вдигнал ръце да спре вълната...да защити любимата си с езерни очи. Любов го водела, не гняв. Послушали стихиите. Останала без мощ, вълната почнала да се отдръпва....Но от дълбините на океана клетва изпратила богинята като отплата.
Клетва да ги раздели...
Просъскали ядните думи между треви и дървета...пусти пътеки оставили. Да не се срещнат повече кралят и неговата любима. И дори да се срещнат да ги разделя в мига пред венчавката невяра или смърт. И така векове... Докато някой от тях си припомни началото. Докато отново повярва...
Пред очите на краля любимата гаснела поразена от клетвата. И напразно я загръщал той със своята любов. Тя се разтваряла във въздуха край него. Намерила начин да смекчи клетвата. Незрима останала с него. Винаги. Обгърнала го с обичта си, запазила в сърцето му вярата.
Отново светлина заляла магическата земя. Отново с любов се докоснал океанът до брега. Изгорелите от клетвата пътеки застинали в очакване да мине пак по тях Любовта като въплътена зора и да поникнат цветя под нозете й.
И все още звучи прекрасната песен на краля за неговата любима в очакване на срещата...
Автор:Мариана Иванова Дончева (Merian)
Izabella ХуЛитер
Записан(а): Mar 10, 2004
Мнения: 131
Място: Бургас
Въведено на:
08 Май 2004 00:09:58 » хареса ми:)
Дълбока...осмислена.....
ние всички сме в душите си деца!
_________________ "Има на небето и земята повече неща, Хорацио, отколкото са мечтани в твоята философия"
Хамлет
"Модата е преходна, стилът е вечен" Коко Шанел
dara33 ХуЛитер
Записан(а): Apr 23, 2004
Мнения: 363
Място: София
Въведено на:
08 Май 2004 07:48:11 » Хубава приказка, но
имаш противопоставяне на добро и лошо, мисля че присъства романтичното преплетено с опасното. Красиво описваш морето...очакването, и приказката е хубава но трябваше просто да сбъднеш мечта. Успех в писането на приказки!
_________________ Dara33
Merian ХуЛитер
Записан(а): Dec 17, 2003
Мнения: 192
Място: Варна
Въведено на:
08 Май 2004 10:06:31 » :)))
Благодаря ти за добрите думички Мечтата по моему е сбъдната. Любовта е опазена. И срещата е въпрос на време...Иначе е все едно да разкажеш какво се е случило след "три дена яли , пили и се веселили"...Аз лично предпочитам отворен край. Всеки може да си го допише.
dara33 ХуЛитер
Записан(а): Apr 23, 2004
Мнения: 363
Място: София
Въведено на:
08 Май 2004 20:29:51 » Да така е !
Много си права. Приказката ти е чудесна, любовта е опазена. Успех! Отворен край е възможност за развитие на въображението у децата, та дори и у нас възрастните.
_________________ Dara33
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
11 Май 2004 08:45:58 » любовта
е твоя стихия и приказката ти го доказва, четох я отново с удоволствие
Merian ХуЛитер
Записан(а): Dec 17, 2003
Мнения: 192
Място: Варна
Въведено на:
11 Май 2004 20:54:53 » :)))
Не знам дали ми е стихия, но мисля, че е най-важното...и си патим цял живот понякога от това, че от деца не сме го разбрали...Благодаря ти Марта)))))
Можеш да пускаш нови теми Можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 963
ХуЛитери: 0
Всичко: 963
Много си права. Приказката ти е чудесна, любовта е опазена. Успех! Отворен край е възможност за развитие на въображението у децата, та дори и у нас възрастните. 
